Читателски коментари (за „Тъжна мелодия “ от Дж. Д. Селинджър)

Не е проблемът в автора, а в преводача. Аз стигнах само до изречението:

„Привидно възстановени, те бяха на път да се присъединят към пехотните роти в една армейска дивизия, която, случи се, така че знаех, бе командвана от бригаден генерал, който рядко се качваше в командната си кола без Люгер и фотограф, един от всяка страна; боец притежаващ рядката дарба, когато е превъзхождан по численост или обграден от врага, да му пише остри, лесни за цитиране, кратки, пращащи го по дяволите бележки.“

След което се хванах за главата и се отказах да чета тази гавра с произведението. Така става, когато индивиди със завършена в най-добрия случай езикова гимназия, а по-вероятно — реална гимназия със засилено изучаване на английски език, започнат да се опитват да превеждат автор от ранга на Селинджър. За сравнение — екипът, работил по сборника „Девет разказа. Семейство Глас“ се състои от:

Съставител и предговор: Клео Протохристова

Редактори: Недялка Христова, Иванка Савова

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Жанета Желязкова, Стоянка Кръстева, Донка Симеонова

Е, няма как никому неизвестен любител, който дори се срамува да се подпише с името си, да създаде превод, сравним като качество с този на екип от седмина професионалисти, всеки от които е дипломиран филолог с дългогодишен стаж по специалността.