Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
The Tao of Pooh, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Източник
Преводачът

Това е неофициален превод.

История

  1. — Добавяне

Спелувай вторник

Мечето вървеше през горичката и храсталака, разтваряше листата на прещипа и пирена, през скалистите корита на поточетата, през насипите от пясък и отново през пирена и най-сетне уморено и гладно то достигна до Стоакровата гора. Това беше гората, в която живееше Бухалът.

— И ако някой все пак знае нещо за нещо си — каза мечето — то това трябва да е Бухала или моето име няма да е Пух. А то е. Следователно е така. А ето те и теб.

Така че, ние сме на гости на Бухала, у когото идваме за пореден път, търсейки отговори на това и онова. Ще намерим ли отговор тук?

Преди да влезем, обаче и да се огледаме, би било добре да дадем няколко бегли черти на школата, чиито представител е Бухала, във връзка с отношението и принципите на таоизма, върху които се концентрираме тук.

Ще започнем с това, че е необходимо да отбележим, че в Китай основните школи са конфуциански по ориентация и поради това те говорят на различен език от таоизма, който вижда конфуцианското учение като огромен мравуняк, чиито заети мравки се присъединяват към пикника на живота, бързайки насам и натам и надробявайки и пренасяйки парчетата от тортата. В последната глава на Tao Te Ching, Лао Дзъ пише: Мъдростта не се изучава, обучението не е мъдрост. — възглед, който се споделя от всеки таоист и досега.

От таоистка гледна точка, докато обучението дава възможност за справяне в точно определени ситуации, то дълбочината на познанието не може да се достигне чрез неговото ограничено ниво. Чуанг-це пише:

Както истинската жаба не може да си представи океана, така и пролетното насекомо не може да си представи леда. Как тогава може обученият да разбере Тао? Той е спрян от собствените си познания.

Изглежда странно тогава, че таоизма, учението на Цялостния човек, на Истинския човек, на Духовния човек, поне частично ще бъде обяснен от Бухала в това западно таоистко съчинение, сиреч от Мозъка, от Академика, от Пълния с прах безумен Професор. Далече от таоисткия идеал за цялостност и свободата, този непълен и небалансиран образ разделя всички абстрактни неща на малки категории и частици, наподобявайки безполезността и дезорганизираността на неговото ежедневие. Вместо да се учи от таоистките учители и от собствения си жизнен опит… той се учи единствено интелектуално и индиректно от книгите. И дори и знаейки таоистките принципи, той никога не ги практикува в ежедневието си, неговите обяснения за тях са лишени от важни детайли, като например как все пак действат и къде се прилагат. И следователно е много трудно да намериш духа на таоизма в неговите мъртви съчинения, чиито избелели школни дисертации съдържат толкова таоистка мъдрост, колкото може да се открие и в един восъчен музей.

Но това можем и да очакваме от Абстрактният Бухал, прашасалия Западен дисидент на конфуцианското обучение, който подобно на неговия Нобел и по-точна на неспособният на въображение праотец, счита че има монопол над…

— Какво е това? — прекъсна ме Пух.

— Какво е кое?

— Което току-що каза — конфуцианец, изсушен ученик…

— Ами… виж сега… Конфуцианецът е онзи, които изучава познанието заради самото познание и който запазва знанието само за себе си или за малка група от последователи, пишейки претенциозни и помпозни памфлети, които никой не може да разбера, а камо ли онзи, който се опитва да осветли останалите по въпроса. Как ти звучи това?

— Ми по-ясно!

— Бухалът е образ на Конфуцианеца.

— Схванах! — каза Пух.

Което пък ни връща обратно при Бухала. Нека видим как ни описва Заекът ситуацията с Бухала.

… Не може да ни караш да уважаваме някой, който може да спелува четвъртък, тъй като даже и да не може да го спелува правилно, спелуването не е всичко на този свят. Идва време когато спелуването на вторник няма никакво значение.

— Между другото, Пух спелувай ми вторник.

— Да спелувам какво?

— Вторник. Нали се сещаш — Понеделник, вторник…

— Драги ми Пух всеки знае че се спелува с Втори. — каза Бухалът

— Наистина ли?

— Даааааа! Преди всичко това е вторият ден от седмицата.

— ААА така ли ставали работите — изненада се Пух.

— ОК, Бухале! И какво следва след вторник? — питах аз.

— Третиник! — каза Бухалът.

— О ти само объркваш нещата — отбелязах аз. — Денят след вторник не е с Трети.

— Тогава с какво е? — пита Бухала.

— Той е днес! — изгрухтя Прасчо.

— Моят най-любим ден! — извика Пух.

Нашият също! Все се чудя защо учените не мислят върху това. Може би защото се объркват мислейки за всички останали дни твърде много. Едно от показателните неща за всички учени е че винаги използват Големи думи, които никой не може да разбере…

— Хъм, обичайната процедура в тези случаи следва да се следва! — каза Бухалът.

— Какво означава обичаен процекеик… Тъй като съм мече с много малко мозък, та дългите думи ме отегчават.

— Това значи как се правят нещата.

— Това дългото означава това…, няма значение. — каза Пух.

…изглежда, че тези безкрайни думи са създадени, за да ни пречат да разбираме. По този начин учените изглеждат Важни и се защитават от това да изглеждат Нищо не знаещи. Според ученият е едва ли не престъпление да не знаеш всичко.

Но понякога познанието на учения изглежда трудно за осъзнаване, просто защото не се съчетава със собствения ни жизнен опит. С други думи Знанието и Опитът не винаги говорят на един и същ език. Но дали знанието произхождащо от опита не е по-стойностно от това, което не произхожда от опита. За много от нас е ясно, че повечето учени се нуждаят да излязат навън и да се огледат наоколо — да повървят по тревата и да поговорят с животните. Такива нещица.

— Много хора говорят с животните. — каза Пух.

— Може, но…

— Но не много ги слушат… — добави той! — Така мисля аз.

С други думи трябва да кажем че има и по-важни неща от Познанието. Както пише мистичният поет Хан-шан:

Ученият на име Уанг

Се смееше на моите стихове.

Акцентите били погрешни

Каза той.

Твърде много грешки.

Идеята била тъпа.

Думите импулсивни.

 

Аз се смях на неговите поеми.

Както той се хилеше на моите.

Те се четат така

Както думите на слепец…

Описващ слънцето.

Още повече, престаравайки се като ученият над съвсем маловажни неща, може да обърка съвсем човек. Пух описва начинът на мислене на конфуционеца по съвсем правилен начин:

В понеделник, когато слънцето е горещо

Аз се чудя на себе си

Сега истина ли е или не е

Това че какво е що и що е какво?

 

Във вторник като вървя през сняг и град

Чувството в мен расте ли расте

Че маи на никои не му е ясно

Дали онези са тези или тези са онези.

 

В сряда когато небето е синьо

И аз нямам какво друго да правя

Тогава честичко се питам дали е вярно

Това че какво е що и що е какво.

В четвъртък когато почне да се заскрежава

И висулки заблестят по дърветата

Колко ясно се вижда

Че тези са нечии…, но нечиите дали са тези?

В петък…

 

Да, дали чиито са тези, всъщност? За ученият поставянето на имена е най-жизненоважното нещо на този свят. Дърво. Птица. Куче. Но не ги карайте да подрежат дърво, да посадят цвете или да се погрижат за кучето, освен ако не искате да се наслаждавате на неприятни изненади. Изглежда че отглеждането на нещата е далеч от тях.

От друга страна трябва да отбележим, че учените са много полезни и необходими дори по техния си собствен тъп и неприятен начин. Те имат много информация. Но все пак има нещо повече от информацията на тоя свят, и това повече е точно онова нещо, поради което е истинския живот.

— Опс, Пух виждал ли си ми другия молив?

— Да! Бухалът го ползваше преди малко!

— Аха, ето го! Какво е това? „Африканските мравояди и тяхната аберация.“

— Какво? — каза Пух.

— Африканските мравояди и тяхната аберация. Ето за какво е писал Бухала.

— Ох, какво са?

— Кажи просто че моливът е изписан.

Другото смешно нещо е, че Учените винаги се опитват да осъждат ума на Неиздълбания пън — казва се Игнориране, и то за неща, които се подразбират от само себе си, дали директно или индиректно, но винаги пречупени през собствените им граници, праволинейност или неглижиране. Например ако решат да си построят къща, точно на мястото, където духа вятър и следователно може да я разруши, то те ще я оставят да се разлети на парчета, докато се мъчат да спелуват думата Мармалад, и какво според вас да се очаква? Разбира се! Всеки вече знае какво направи Бухалът, когато му се разлетя къщичката.

— Пух! — пита остро Бухала — Ти ли направи това?

— Не! Не съм аз.

— Тогава кой?

— Мисля че е вятъра! — каза Прасчо. — Мисля, че той я издуха.

— А това ли било. Аз пък си мислех че е Пух.

— Не! — каза Пух.

 

За да приключим тази глава, за знанието заради самото знание, нека приведем една случка от „Къщата на ъгъла на Пух“. Йори се опитваше да сплаши Прасчо с нещо основано на три лъжи.

— Знаеш ли какво имам предвид Прасчо, малкия?

— Не, Йори, нямам идея.

— Имам предвид учене, имам предвид обучение имам предвид всичките тези неща, които вие с Пух никога не правите. Това е, което имам предвид.

— Ох… — повтори Прасчо, — Имам предвид, това ли е само? — обясни той бързичко.

— Аз съм ти казвал. Хората идват и си отиват от тази гора и казват „Тук е само Йори, но той не се брои!“. Те се разхождат наляво надясно и се хилят. Но дали знаят нещичко за А, а? Не не знаят! За тях има само три псевдоистини. Но за Образованият, забележи, Прасчо, за истински Образованият, нямам предвид Пух и Прасчо, то е голямо и славно А. Не, добави той, тук има нещичко, за което всеки трябва да дойде и да вдиша.

Тогава дойде Заекът.

— Имам само един въпрос към теб, Йори. Какво се случва с Кристофър Робин сутрините, напоследък?

— Това ли е онова, което търся?

— Три стика! — изведнъж каза Заека.

— Виждаш! — каза Йори на Прасчо. И се обърна към заека: — Сега ще отговора на въпроса ти.

— Какво прави Кристофър Робин сутрините. Учи! Ще става учен. Той се пробужда! — Мисля, че това беше думата, която спомена, но аз мога да го кажа по друг начин — той пробужда знанието. По моя си начин, аз, ако мога да се изразя правилно, аз правя това, което и той прави. Това, всъщност… е…

— А-то! — каза Заекът. — е не е най-доброто нещо. Ами, трябва да се връщам, за да кажа на останалите.

Йори погледна към своите стикове и после към Прасчо…

— Той знаел! Иска да каже, че това А е нещо, което Заека знае?

— Да Йори! Той знае. Заекът е умен.

— Умен! — каза ядосано Йори, слагайки крака си върху трите стика. Обучение! — възкликна той, скачайки върху шестте стика. — Какво е учене! — попита Йори, като ритна 12 си стика. Заекът знаел какво нещо е А! Ха!

Та така…

— Знам нещо, което заекът не знае! — обади се Прасчо.

— И какво е то? — попитах аз.

— Ами не се сещам как се казваше, ама…

— О, да, какво ще се случи после.

— Ааааааа, ето как се казваше! — каза Прасчо, ринейки с крака.

— Хъм, дай да видим!