Оригинално заглавие
The Tao of Pooh, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 8 гласа)
Източник
Преводачът

Това е неофициален превод.


— Какво е това, което пишеш? — попита Пух изкачвайки се върху масата за писане.

— Таото на Пух, отговорих аз.

— Какво на Пух? — попита Пух, зацапвайки едната от думите, които току-що бях написал.

— Таото на Пух, повторих аз, махайки лапата му от химикала.

— Прилича повече на болката на Пух! — каза Пух, разтривайки лапата си!

— Не е! — ядосах се аз.

— За какво става дума? — накланяйки се и зацапвайки друга дума.

— За това как да си щастлив и да ти е уютно във всички ситуации!

— Ще я прочетеш ли? — попита Пух.

Това се случи след като някои от нас бяха разговаряли за Големите Учители по Мъдрост и някой беше казал че всички те произхождат от Изтока, а аз казах че не са всички, но той си приказваше само това и това, като не приемаше чуждо мнение, докато аз не реших да прочета един цитат от Мъдрост от Запада, за да докажа че съществува и повече от половината свят…

— Кое е първото нещо, което си казваш, като се събудиш рано сутринта, Пух? — питал най-сетне Прасчо.

— Какво има за закуска? А ти какво се питаш, Прасчо?

— Ми питам се какво интересно ще се случи днес?

Пух кимаше в знак на съгласие.

— Това е едно и също нещо — каза той.

— Какво е това? — попита Невярващия.

— Мъдростта на Западния таоист.

— Звучи като „Победите на Пух“.

— То е!

— Не е за таоизма — каза той!

— О не, то е!

— Не, не е!

— За какво е, според теб?

— То е за едно малко тъпо мече, което се чуди на всичко и задава тъпи въпроси, измисля си песнички, прави всички разновидности пътешествия, без да събира каквото и да е интелектуално знание и без да губи своят наивен вид щастие. Това е за което е!

— То е същото!

Това се случи, когато реших да напиша книга, която да обясни принципите на таоизма чрез Winnie-the-Pooh и да обясня Winnie-the-Pooh чрез принципите на таоизма.

Когато информирах за моите намерения, учениците креснаха „Преафиширано“ и други подобни. Други казаха че това е най-тъпото нещо, което са чували и че аз май трябва да сънувам. Някои казаха, че това е прекрасна идея, но много трудно изпълнима. — Само кога ще я почнеш — попитаха те. Ами, старият таоист би казал — Пътуването от 1000 мили започва с една стъпка!

Така че мисля да започнем с началото.

Какво на Пух

— Ти виждаш Пух, че повечето хора изглежда не знаят какво е таоизмът…

— Да — каза Пух, намигайки.

— Така че ето за това е тази част, за да обясни нещата поне малко!

— Виждам!

— И най-лесният начин да направим това е да отидем за малко в Китай.

— Какво? — зениците на Пух се разшириха от изненада — Сега ли?

— Разбира се! Единственото, което трябва да направим е да се облегнем назад, да релаксираме и сме вече там…

— О, разбирам! — каза Пух.

Нека си представим, че вървим надолу по малка уличка на голям китайски град и намираме малко магазинче, в което продават старинни свитъци, рисувани в класически стил. Влизаме вътре и молим да ни покажат някой с алегории — нещо смешно, да предположим, но с неостаряващо значение. Продавача се усмихва — Имам точното! Копие на Дегустаторите на оцет. Той ни завежда до голяма маса и разгъва свитъка, за да го разгледаме. — Извинете ме за момент! Имам работа за малко! — казва той и отива в ъгъла на магазинчето, оставяйки ни насаме със свитъка.

Въпреки че виждаме че това е съвсем скорошно копие, ние знаем че оригиналът е много стар, от незапомнени времена. Но и сега сюжетът му е добре познат:

Трима мъже стоят пред бъчва с оцет. Всеки от тях си топи пръста в оцета и го опитва. Изражението на лицата на всеки от тях показва реакциите им. Тъй като картината е алегорична, ние разбираме че те не са обикновени дегустатори, а напротив — те са представители на трите основни учения в Китай, а оцетът представлява Есенцията на живота. Тримата учители са Конфуций, Буда и Лао Дзъ, авторът на най-старата книга за таоизма. На лицето на първия е изразена мъка, на втория — горчивина, а третия се усмихва.

За Конфуций животът е много тъжен, той счита че настоящето е излязло от крачката на миналото и че представителите на човечеството са излезли от хармония с Пътят към Рая, представителите на Вселената. И така той набляга на уважението към Предците, както и на старинните ритуали и церемонии, в които императорът като син на Рая играе основна роля като свързва безграничния Рай с материалната земя. Според Конфуцианството е необходимо да се слуша точно определен вид музика, определени стъпки, движения, фрази и към всичко това да се добави сложна система от ритуали, всеки от тях с определена цел и в определено време. Това може да се илюстрира чрез думите на Конфуций: Ако столът не е изправен, мъдрецът не може да седне. Това ни показва как вървят нещата, когато царува конфуцианството.

За Буда, животът на земята е горчив, изпълнен със желания и привързаности, които трябва да търпим. Животът наподобява на поредица от капани, генератор на илюзии, въртящо се колело на болката за всички създания. За да намери покой, Будистът счита за необходимо да преодолее „Светът на мръсотията“ и да достигне Нирвана, образно казано „състояние на безветрие“. Въпреки като цяло оптимистичните възгледи на Китайският будизъм (за разлика от този в Индия — родината на будизма), набожният будист често вижда ветровете на ежедневието да нарушават пътя към Нирвана.

За Лао Дзъ, хармонията нормално съществува между Рав и земята, от самото им начало и може да бъде постигната от всеки и по всяко време, но не чрез ритуалите на конфуцианството. Както показва в своята Tao Te Ching (DAO DEH JEENG), Таоистката Библия, Земята в своята същина е огледален образ на рая и се движи по същите закони, а не по тези създадени от човека. Тези закони важат не само за движението на планетите, но и за действията на птиците в гората и на рибата в морето. Според Лао Дзъ, колкото повече хора интерферират с природния баланс и се водят от вселенските закони, толкова по скоро хармонията ще дойде на земята. Тъй като и тежкото и лекото, и мокрото и сухото, и бързото и бавното, всичките имат своята собствена природа и тя не може да бъде нарушена, без да се възникнат трудности. Колкото повече се опитваме, толкова повече проблеми. Когато абстрактни правила се налагат отвън тогава битката е непреодолима. Едва тогава животът става тъжен.

За Лао Дзъ животът не е поредица от капани, а учител на много важни уроци. Неговите уроци трябва да бъдат научени, както и правилата му да бъдат следвани и едва така светът ще върви към добро. По-скоро дайте да променим „светът на праха“, Лао Дзъ съветва „Присъединете се към мръсотията на света“. Това което управлява над всичко в рая и на земята той нарича Тао — Пътят. Основен принцип на таоизма е, че Пътят на Универса не може да се опише адекватно с думи и че това би било оскърбително както за неограничената сила, така и за интелигентният човек, който се опитва да го постигне. Едва когато природата може да се разбере и само онзи който възприеме максимума от нея, и животът на когото е в максимално съзвучие с нея, би разбрал пътя добре.

През вековете класическото учение на Лао Дзъ се е развивало и било разделено на философско, мастирско и народно течение. Всичките те обаче могат да се включат във водещите тенденции на таоизма. Но основата на таоизма, върху която се концентрираме тук, е лесно разбираем тъй като ще се учим и ще работим със нещата които се случват в ежедневието. Според таоизма естественият резултат на хармоничният начин на живот е щастието. Може да се каже че щастливата ведрина е най-забележителната черта на таоиста, а доброто чувство за хумор се усеща дори и в най-отвлечените таоистки съчинения, като 24 вековния Тао те чинг. В съчиненията на втория по важност автор-чунг-дзе изплува тих хумор като мехурче от водата на фонтан.

— Но какво трябва да направим с оцета? — пита Пух.

— Миля, че го обясних!

— Аз не мисля така!

— Добре тогава, ще обясня пак!

— Това е добра идея — каза Пух.

Защо се смее Лао Дзъ от картината. Преди всичко, оцетът, който представя живота би следвало да има неприятен вкус, както показват физиономиите на другите двама мъже. Но работейки в хармония с житейските ситуации, таоиста схваща промяната на нещата и може да превърне негативното в нещо позитивно. Според таоиста тъгата и мъката произхождат от обърканите и неперспективни мозъци. Самият живот, ако бъде разбран и използван, е нещо сладко. Това е посланието на дегустаторите на оцет.

— Сладко! Имаш предвид като меда ли? — пита Пух.

— Е не чак толкова сладко! Но може да се поправи малко.

— Ние още ли сме в Китай? — пита Пух безсмислено.

— Не! Ние току що обяснихме всичко и сега се върнахме при масата за писане.

— Ох! Вече е време да хапнем нещичко! — каза той, въртейки се в кухнята.