Анди Бригс
Съветът на злото (12)

Финалната права

Блясъкът в очите на Базилиск угасна. Лицето му беше бледо и покрито с белези; кожата му беше като пергамент с малки метални пластини върху нея.

— Как… е възможно? — заекна Джейк.

Базилиск си пое дълбоко въздух; хриптенето бе изчезнало заедно с куцането. Процесът на възстановяване явно напредваше.

— Казах ти го още в началото, Хънтър — рече той глухо, почти шепнейки. — В кръвта ти е.

Джейк поклати глава. Базилиск пристъпи напред, а той направи крачка назад. Базилиск вдигна ръка пред себе си.

— С теб имаме една и съща ДНК. Генетически сме напълно еднакви. При разследване на местопрестъпленията ще се установи, че ти си бил там, не аз.

Джейк вече беше по всички медии. Изглежда, ако властите успееха да разшифроват видео и аудиозаписите на искането за откуп, направени от него, щяха да разкрият и лицето, и гласа му. Един бог знаеше на колко места бе оставил своята ДНК. Включително и навсякъде около ядрената бомба.

— Използвал си ме като изкупителна жертва? През цялото време си възнамерявал да ме предадеш, а ти да препуснеш триумфално към залеза?

Базилиск вдигна ръце, сякаш за да умилостиви Джейк.

— Признавам, че отначало мислех да постъпя именно така. Да ги оставя да заловят генетичния ми близнак, за да мога да се измъкна. Дори и Съветът на злото не одобри това. Когато разбраха, че ще ти позволя да проникнеш в системата на Villain.net, ги обзе неописуем страх. Затова ги изоставих. Творчески различия. Вместо да унищожиш сайта обаче, ти го превърна в нещо… неочаквано.

— Заслужаваш да те убия, без да се замислям, както сторих с Хамелеон. Така ще сложа край на цялата тази лудост! — Джейк пристъпи напред и с изненада забеляза, че Базилиск се отдръпна леко.

— Нещата се промениха, Хънтър. Оцених потенциала ти. Свалянето на суперсили, които имаха моето… нашето ДНК, те вписа в системата на сайта. Възприемаш всички сили невероятно бързо. Използваш ги без предварителна подготовка, сякаш са естествени за тялото ти. Подобно нещо не се е случвало досега. В момента самият ти си по-важен за мен от цялата операция.

Джейк се замисли. Думите на Базилиск не му звучаха убедително. И все пак, въпреки че беше лъжец, злодеят още не се беше проявил като предател, както бяха направили Гадняра и останалите. А определено не отстъпваше по агресивност на супергероя Хамелеон.

— Сър! — обади се техникът, който следеше големия екран. — Нарушителите ще са тук след няколко минути! Установихме, че са „Морски зверове“ от флота. Вътре има поне трийсетина Блюстители.

Базилиск погледна екрана, после върна поглед върху Джейк.

— Ако не действаме веднага, след няколко минути Блюстителите ще щурмуват базата и ще провалят всичко, което съм постигнал.

— Не ме интересува. Искам да науча всичко сега.

Базилиск въздъхна и този път Джейк улови отегчението, което премина по лицето му.

— Ако стигнат дотук, така и няма да разбереш как завършва твоята история, Хънтър. В момента в теб е съсредоточена повече сила, отколкото можеш да си представиш. Само ти можеш да ги спреш. После ще имаме време за разговори.

Ето отново, помисли си Джейк, поредната заповед. Отново ме командори и ми нарежда какво да правя. За миг му се прищя да си беше в училище. Там поне можеше да се заяжда с по-слабите от него.

Изведнъж Джейк застина. Здравият разум повеляваше да не се заяждаш с някого, който е по-силен от теб самия. Освен ако този някой нямаше представа, че е по-силен.

Дали беше по-силен от Базилиск?

Злодеят току-що каза, че Джейк не осъзнава силите си. Никога не бе опитвал да го заплаши физически, нито да го принуди със заплахи за семейството му, за разлика от добрите. Като се замисли, Джейк си даде сметка, че се бе въвлякъл в тези събития доброволно. Не бе посмял да се опълчи на Базилиск, независимо към колко дълбоки води го тласкаше той.

Изведнъж му стана пределно ясно, че просто го беше страх от Базилиск. Бе го страх, че ще наруши равновесието в отношенията им, ако го предизвика. Джейк беше жертва на същия онзи страх, който възпираше децата, които тормозеше в училище, да отвърнат на ударите му. Той не беше от метал и едно здраво кроше би го прегънало на две, както всеки човек. Именно страхът караше глупавите деца да се свиват пред него и да търпят тормоза.

А сега Джейк се бе озовал на тяхно място. Бе станал жертва на гамен.

— Не! — чу той собственият си глас. Твърдостта на тона му накара Базилиск да се замисли. — Искам да знам кой точно си ти! Без повече плоски измишльотини!

Базилиск осъзна, че е притиснал Джейк прекалено силно. Отново закрачи напред-назад, като от време на време хвърляше поглед към екрана.

— Наистина ли искаш да знаеш кой съм? Нима мислиш, че това ще ти помогне по някакъв начин?

— Целият съм в слух.

Базилиск продължи с въздишка:

— Бродя по тази планета от много години. От векове. Може да се каже, че съм безсмъртен.

— Не можеш да умреш?

— Мога, но открих как да измамя старостта — просто се прераждам от тяло в тяло. Това е моята сила. Моята дарба. Трупам познание от векове и съм доста способен учен и както всеки учен и аз имам тясна специалност. Моята е генетиката. Тя ми позволи да изследвам способностите си и да установя как точно действат те. Вникнах в точния процес на прераждането едва през шейсетте години на двайсети век.

Базилиск направи пауза и в главата му нахлуха спомени от онова време. Джейк се опита да си го представи през шейсетте — с панталони чарлстон и дълга хипарска коса. При мисълта почти се усмихна.

— Генетичните ми изследвания изиграха ключова роля за изработката на Villain.net — продължи Базилиск. — Споменах, че в някои отношения сайтът си е чиста импровизация. Настроих го да променя човешкия генетичен код, така че потребителят да може да трупа и да използва суперсилите. Във Фондация „Герой“ обаче се бяха справили с този проблем далеч по-удачно. Те не страдаха от страничните ефекти, с които се сблъсквахме ние. Тогава намерих лесно решение, което, изглежда, работеше. Създадох метод на базата на способността за възстановяване на собствените ми ДНК вериги, който неутрализираше злокачествените ефекти.

Джейк кимна с разбиране. Бе впечатлен от необичайната пъргавина на ума си и се зачуди дали не е придобил и свръхинтелигентност.

— Така че, когато някой си свали някаква несполучлива способност, неговата ДНК я поправя вътре в тялото му и премахва проблемните странични ефекти?

— Именно. Но тъй като с теб имаме една и съща ДНК структура, когато ти използваш Villain.net, се получава припокриване. При теб способностите бяха далеч по-силно развити, по-силни дори и от първоизточника — способностите на Първичния. Това обаче си има цена. Тялото ти се изтощава от опитите да овладее излишъка от енергия и при липса на постоянен източник на енергия просто угасваш. Поради припокриването при теб възстановяването не действа.

— Тоест, ти си ме убил — процеди Джейк с горчивина.

— Не ме ли разбираш, Хънтър? Никой не знаеше, че ще се случи. В Съвета предполагаха, че ще загинеш, но умението да увеличаваш силата на способностите си бе непредвидено. Свойство, от което и двете страни се нуждаят отчаяно. Хамелеон не се тревожи толкова за бомбата. Интересува се повече от теб. Уверявам те, че в момента нямаш приятели нито от едната, нито от другата страна. Освен мен.

При тази мисъл Джейк почувства празнина отвътре.

— Избрах те още при раждането ти и те наблюдавам от много време, като деликатно направлявах постъпките ти отдалеч с надеждата, че ще се превърнеш в боец, а не в страхливец като останалите ти приятели.

Джейк се нуждаеше от време, за да осмисли цялата информация. Значи умението да усилва способностите си бе уникално, но то не обясняваше защо двамата имаха една и съща ДНК. Какво бе направил Базилиск?

— Сър! Времето изтича! Вече са на брега — извика техникът. — Ако няма да ги спираме — при това той изгледа Джейк многозначително, — да евакуираме базата и да активираме самоунищожението — и отново насочи вниманието си към Джейк. — Ти решаваш, Хънтър.

— Как така още при раждането ми? И защо аз?

Базилиск вече губеше търпение, но си наложи да се успокои и закова поглед в Джейк.

— Както казах, имам умението да надхитрям смъртта, като приемам чужда ДНК. Една малка доза е достатъчна, за да освежи тялото и ума ми. Умирах. Трябваше спешно да възстановя генетичното си състояние. Родителите ти разказвали ли са ти как си се родил?

— Мама ме е родила на път за болницата.

— По случайност бях наоколо. Колкото по-млада ДНК си набавя, толкова по-дълго я ползвам. Новороденото бебе е за предпочитане пред тийнейджър или възрастен човек. Осигурява ми няколко години повече. Упойващият газ ми помогна да се справя с родителите ти, докато си набавя ДНК от китката ти.

Джейк погледна китката си. По рождение имаше кръгъл белег.

— Да, извинявай. Бързах. Един от страничните ефекти на генетичното обновяване е, че приемам физическите характеристики на донора — затова и си приличаме. Ще остана такъв, докато не дойде време отново да се променя, което ще бъде скоро, както си личи по външния ми вид. Времето ми отново изтича. Може да ме наречеш генетичен вампир, ако искаш, но поне се грижа за своя донор. Затова те наблюдавах и направлявах развитието ти, за да станеш волеви и независим.

— Ти си ме направил груб и злобен? — изръмжа Джейк. — Искаш да кажеш, че ти си ме превърнал в страшилище, което тормози всички?

— Със сигурност имам значителен принос. Приятелите ти са същински тъпи гаменчета. Аз ти помогнах да станеш мислещ човек с качества на водач. Как иначе момче от такова любящо семейство може да се превърне в чудовище? — В последните му думи отекна подигравателна нотка.

— Ти ми съсипа живота!

— Не. Дадох ти шанс, който иначе не би имал никога! — Базилиск заби пръст в екрана. — Те са хората, които съсипаха живота ти, обявиха те за издирване и ти отнеха семейството! При това мислят, че правят нещо добро. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Тях трябва да спреш!

Единственото, което Джейк искаше, бе да се нахвърли върху Базилиск и да го направи на пух и прах, но така много въпроси щяха да останат без отговор.

— Всяка твоя дума е била лъжа!

— Понякога се налагаше да поизкривя истината.

— Каза ми, че името ти е Скот Бейкър, от Австралия. Пълна лъжа!

— При всяко възстановяване се нуждаех от достоверна самоличност, с която да пътувам по света. Понякога заемам самоличността на някой мъртвец: присвоявам си документите му, банковите сметки и тям подобни. Как иначе да съхранявам парите си? Би ли се доверил на банка, която е собственост на злодеи? Понякога лъжата е по-лесна от истината. Но това, че трябва да попречим на Блюстителите, не е лъжа. Моля те, Хънтър. Направи го!

Джейк се поколеба. Нямаше изход, но не възнамеряваше да остави Блюстителите да го хванат. Измери Базилиск с поглед и се измъкна от командната зала без нито дума повече. По пътя надяна ръкавиците си.

Втурна се по коридора, а умът му работеше трескаво. Идеше му да се разплаче от цялата тази несправедливост. Не бе плакал от много време, но и сега не бе подходящият момент. Насочи мисълта си към самосъхранението. Можеше ли да обърне процеса? После се сети, че както злодеите, така и героите искаха да експериментират с него. Какво му оставаше?

Как се нарича някой, който е останал без изход?

Джейк влезе в хангара и се приготви да излети отвесно нагоре през отвора в тавана. Вниманието му бе привлечено от нещо — скайкарът бе преместен, а от тялото на Хамелеон нямаше и следа.

— Не! — извика Джейк, застана на мястото, където беше колата, и се огледа.

Имаше петно кръв, но не се разбираше накъде е избягал героят. Сега обаче това бе проблем на Базилиск. Надяваше се да стигне до Хамелеон преди него.

Джейк се съсредоточи върху задачата си в момента. Трябваше да спре нападението на плажа. Силата потече в жилите му, той усети затопляне и се стрелна нагоре в небето.

 

 

Пред погледа на Базилиск на екрана в средата на острова се появи втора светеща точка — Джейк. Базилиск се ядоса на себе си, че бе разкрил толкова много на Джейк. Поне не беше разкрил крайната си цел, така че все още имаше някакъв контрол над момчето. А в момента се нуждаеше именно от контрол. Вече съжаляваше, че бе продал и последния чифт белезници заглушители на Доктор Темпест при наскорошното му посещение. Сега щяха да са му от полза. Ако Джейк откриеше истинските мащаби на мутиралите си способности… Базилиск потрепери. Мисъл бе твърде мрачна дори за самия него.

— Получаваме сигнал — обади се един от техниците.

— На екрана! — нареди Базилиск.

Сателитната карта изчезна в единия край на екрана, а на нейно място се показа видео. Появиха се осем необичайни фигури — Съветът на злото.

Една от фигурите проговори със съскащ глас:

— Разкрихме истинските ти намерения, Базилиск! Истинският ти план, не лъжите, с които оплете правителствата по света! Това е лудост!

— Доктор Темпест те предаде! — чу се женски глас с отсянка на самодоволство. — Разказа ни всичко. Заби нож в гърба ти, за да получи разрешение за собствения си план!

Базилиск се ухили мазно.

— Нима мислехте, че съм толкова луд, че да превърна земята в прашно бунище? И за какво ми е? Смятам да излича Villain.net и жалкия ви Съвет от лицето на планетата!

— Няма да ти се размине!

— Вече ми се размина. И понеже съм един от малкото хора, които знаят, че щабът ви се намира в кратера на изгаснал вулкан, най-сетне ми хрумна как да се справя с всичките ви модерни системи за защита. Без никакви ракети и многобройни армии. Чисто и просто ще взривя бърлогата ви изпод краката ви, докато вие треперите от ужас!

— Пак ли заплашваш да унищожиш света?

— Погрижих се да построя собствената си база в онзи вулкан, който ще ми позволи да нанеса възможно най-могъщ удар върху щаба ви. Инженерите ми се трудиха неуморно, за да запушат каналите с магма и да спрат изригването на останалите вулкани. Налягането на земята ще достигне такива мащаби, че угасналият ви вулкан ще се събуди като по чудо. После с помощта на увеличената мощ на Хънтър ще завладея Hero.com и единствените суперсили, останали на разположение. Нищо във вселената не може да ме спре!

Базилиск се изпъчи при мисълта колко е важен. Натисна един бутон и изключи връзката със Съвета. Обърна се към един техник:

— Изстреляйте сондата.

Но нищо не се случи. Базилиск забеляза, че трима от техниците са залепнали за столовете си в големи балони лепкава смола, която бе омотала ръцете им и покриваше устата, за да не викат.

Базилиск се обърна и видя четвъртия техник, застанал до него с вдигнато оръжие със смола. Объркването на Базилиск изчезна, когато дрехите и кожата на човека се размърдаха и се преобразиха в подобен на влечуго силует, а след това — в млад мъж, облечен в черно. Хамелеон.

— Съветът се включи тъкмо навреме, не мислиш ли? Лудостта ти ще спре дотук!

 

 

Сигурно и лъвът чувства същото вълнение, когато дебне плячката си, помисли си Джейк, а пясъкът проскърцваше под ботушите му. Засиленото му зрение му позволяваше ясно да вижда фигурите между дърветата, наподобяващи на коледни светлинки. Нямаше къде да се скрият. Над взривените морски зверове зад него се издигаше стълб черен дим и замърсяваше чистия тропически въздух.

Земята се разтърси. Джейк погледна нагоре. Зад свитите тела на Блюстителите от ръба на вулкана се плъзна ярка струя червена лава.

Джейк погледна към Блюстителите, които въртяха очи между изригващия вулкан зад себе си и зловещия, смъртоносен силует на плажа. Базилиск ги бе определил като истинската заплаха, но Джейк изведнъж осъзна, че те са най-обикновени хора, които вършеха работата си без помощта на суперсили. За разлика от Хамелеон, който се бе скрил зад тях.

Да вървят по дяволите, помисли си Джейк. Не представляваха заплаха. Изригването означаваше, че Базилиск е изстрелял сондата и ядрения й товар.

Джейк реши, че е време да вземе нещата в собствените си ръце.

Блюстителите се свиха страхливо, когато се понесе към тях. Очакваха поредната демонстрация на суперсила. Нападателят им обаче се вдигна във въздуха, прелетя над дърветата и се насочи към вулкана.

Поне този път щеше да направи нещо добро. Щеше да спре Базилиск.

 

 

Базилиск продължаваше да удря главата на Хамелеон в командното табло с такава ярост, че тя вече се бе покрила с гъста зелена кръв. Бе стиснал супергероя като в менгеме посред изпотрошения команден център.

— Трябваше да приключа с теб още навремето! — изрева той в лицето на Хамелеон.

Героят бе стрелял с оръжието със смола срещу Базилиск с надеждата, че ще го спре, но лепкавите топки бяха отскочили от някакъв невидим щит. Базилиск му бе отвърнал с изстрел, който го бе запратил през огромния екран с трясък, сред заря от искри и плазма.

Тримата техници, залепени за столовете си, раздвижиха крака и забутаха столовете си към близкия изход.

Хамелеон бе отвърнал на нападението със залп огнени кълба, които бяха пръснали на парчета няколко бюра. Базилиск се беше хвърли встрани и активирал дистанционно изстрелването на ядрената сонда, преди Хамелеон да усети какво става. Супергероят беше скочил на гърба на Базилиск в опит да го спре, но вече беше твърде късно.

Целият хангар се беше разтресъл, когато сондата запробива земята. Устройството разтопи с припукване скалата и бавно изчезна под повърхността. Земята пред него се разпадаше и след няколко метра то проби стените на камера с магма под вулкана. Това бе достатъчно, за да причини изригване. Цялата база се разтърси от изригването на вулкана горе на повърхността.

Базилиск и Хамелеон продължаваха да се борят, а вплетените им тела се търкаляха по пода сред горящите парчета от контролното табло. Базилиск явно бе по-силният от двамата и мяташе Хамелеон наоколо, като го стискаше здраво за челюстта.

Хамелеон се опита да промени формата си, докато Базилиск ожесточено блъскаше главата му в стените. Независимо от формата му обаче хватката на врага му не отслабваше. Базилиск обърна лицето му към себе си.

— Не! — примоли се Хамелеон, а блясъкът в бездушните сини очи на Базилиск се усили. Хамелеон усети, че топлината напуска тялото му, а крайниците му започваха да изтръпват. Кожата му се оцвети в нездрав оттенък, а лицето му се скова, сякаш по него бързо съхнеше кал. Вкаменяваше се и чувството бе ужасяващо.

Внезапно в гърба на Базилиск се вряза могъщ удар. Тласъкът го накара да изпусне Хамелеон. Лицето на героя си възвърна цвета, но той все още се чувстваше отпаднал. Двамата с Базилиск едновременно вдигнаха глави и видяха на вратата Джейк, който бе готов за пореден изстрел и явно не се впечатляваше от горящите останки около себе си.

— Спри сондата! — извика той.

Базилиск бе на колене. Той вдигна ръка с жест на съжаление.

— Не, Хънтър. Не разбираш! Не е онова, което си мислиш…

— Спри сондата веднага! — повтори Джейк. На лицето му се изписа безрадостна усмивка. — Спри я, Базилиск, или ще те сполети онова, което бях приготвил за люспестия приятел.

— Не мога да я спра! Планетата е в безопасност. Вече ти казах, че планът е друг! Просто реших да си присвоя армиите по света и да спечеля малко пари в движение.

— А за какво тогава е бойната глава?

Базилиск забърбори бързо:

— За да унищожи системите на Villain.net заедно със Съвета на злото. След това с помощта на армиите от цял свят щях да успея най-сетне да излича супергероите от лицето на земята, а държавите щяха да са беззащитни пред моята мощ… нашата, искам да кажа!

Джейк се поколеба. Защо Базилиск не му бе споделил всичко това по-рано? Със сигурност звучеше по-добре от унищожаването на света.

Хамелеон се обади задъхано:

— Хънтър, вярно е. Унищожи ли Съвета, ще унищожи и сайта.

— Ти мълчи! — изръмжа Джейк. — Ще се оправя с теб после. Ти ми отне всичко. Не ми остана нищо!

Хамелеон трескаво продължи, като заваляше думите:

— Ще получи неограничен достъп до всички суперсили. Ако успее да ги увеличи чрез теб, ще стане непобедим! Той ще е най-могъщият човек на планетата, а не ти. Ти ще служиш само за проводник — поне докато си жив.

Джейк се замисли. Предполагаше, че Хамелеон ще го моли да го пощади.

— В случай, че му позволя — сопна се момчето. Базилиск вече нямаше думата за хода на собствения му живот.

— Нямаш избор, Хънтър — изграчи Хамелеон.

Базилиск положи усилие да се изправи, но не успя.

Той бавно се завлачи към Хамелеон.

— Мълчи! — изрева Базилиск.

Хамелеон обаче не спираше:

— Зная, че искаш да ме унищожиш, Хънтър, но искам да ти спася живота! Помисли! Какво би станало, ако Villain.net пропадне?

Джейк присви вежди. Допреди миг бе убеден, че спасява света, а сега изведнъж човекът, когото мразеше най-много, го убеждаваше, че действията му всъщност са били насочени да защити някакъв глупав сайт, за чието създаване Базилиск бе помогнал. Какво толкова, ако Villain.net пропаднеше? Щеше да загуби способностите си и… Мисълта го връхлетя като мълния.

Щеше да умре.

Базилиск му го бе обяснил. Тялото на Джейк се нуждаеше от енергията, осигурявана от сайта. Базилиск го бе превърнал в пристрастен, не по-различен от наркоманите, за които учителите в училище непрекъснато ги поучаваха. А сега Базилиск бе решил да пожертва Джейк като пешка в извратената си игра.

От устата му се разнесе вой, пълен с толкова гняв, че учуди дори самия него. Изпъна ръце напред и познатите зелени струи се стрелнаха към Базилиск и го блъснаха в гърдите. Радиоактивните лъчи обгориха кожата на злодея. Базилиск залитна назад. Джейк усети могъщество, от което стомахът му се сви. Не беше приключил със злодея.

— Писна ми от лъжите ти! И ти ме предаде, също както Гадняра и останалите!

Джейк наклони тяло напред и се стрелна във въздуха точно когато Базилиск се изправи на крака. Момчето се заби в противника си с такава сила, че го повдигна от земята. Двамата полетяха през залата и се залепиха в напуканата стена с мощта на пневматичен чук. Джейк стъпи на крака. Базилиск бе смазан, но вдлъбнатината, която бе направил при удара си в стената, го задържаше изправен. Джейк прибра острите си нокти и вдигна юмрук, готов за удар.

— Това не е начинът, Хънтър! — извика Хамелеон и тежко се изправи. — Ако го убиеш, няма да постигнеш нищо.

— Поне ще се почувствам изключително добре. А ти си следващият!

— И така ще оставиш ядрената сонда да действа. Единственият начин да оцелееш, е като я спреш. Нямаш време да убиваш когото и да било.

Джейк се замисли. Хамелеон беше прав и току-що беше спасил живота на Базилиск. С внезапно изпращяване парче от тавана над тях се откърти. През дупката се процеди лава, подобна на огнен водопад. Въздухът затрептя от огромната горещина и разтопената скала оформи преграда между Джейк и Хамелеон.

— Нямаме време за това, Хънтър. Никой не е защитен от изпепеляващия ефект на лавата! Дори и ти!

Залата се разтресе по-мощно, а лавата започна да се разстила по пода като гъста овесена каша. Джейк присви очи и ги обърна към супергероя.

— Не сме приключили, Хамелеон.

След това се втурна към вратата.

 

 

Тичането в права линия бе почти невъзможно: базата се тресеше толкова силно, че Джейк подскачаше между стените на коридора на път за пещерата.

Там бе същинска пещ. Стената отсреща бе нажежена до червено от магмата, която течеше под тънката каменна кора. Бе въпрос единствено на време стената да поддаде. През пукнатините на тавана вече се процеждаха тънки струйки лава. Разтопената скала бавно се плъзгаше към голямата дупка в пода, оставена от ядрената сонда. Джейк прозря, че ако лавата стигне до дупката преди него, няма да успее да влезе и да спре сондата. Яростният му изблик срещу Базилиск му бе струвал ценни мигове и вече не можеше да си позволи повече колебания. Той отскочи и се гмурна с главата надолу в тунела на сондата.

 

 

В тунела почти нямаше място за маневри, а при минаването си сондата бе нагорещила стените до червено. Джейк се стрелна през празната магмена камера, чието съдържание бе бликнало навън, и се шмугна в дупката на отсрещната й стена. Машината бе набрала скорост и дълбаеше все по-навътре в горещата скала. Джейк активира острото си зрение и зърна сондата далеч пред себе си. Горещината дразнеше кожата му и се просмукваше през дънките му. Джейк беше като във фурна. Можеше да активира радиоактивната си способност и да стане неуязвим за горещината, но рискуваше да не успее да хване сондата и да я спре, тъй като ръката му просто щеше да премине през металната й обшивка.

Сондата вече бе само на няколко метра под него. Джейк ловко се завъртя и падна на крака, след което възседна ядрената бомба, прикрепена в средата. Техниците на Базилиск бяха съобразили да прикрепят електронен брояч към бомбата.

Оставаше му малко повече от минута.

— Как се обезврежда ядрена бомба? — изрече той гласно. После си спомни жичката, която бе дръпнал Базилиск. Пръстите му се устремиха към единствените две жици, които свързваха сондата с бойната глава. Когато ги разгледа, го обзе отчаяние.

И двете бяха черни. Тоест червената и синята жички изглеждаха еднакви през суперзрението му. Сякаш бе далтонист.

— По дяволите! — изруга Джейк и се опита да изключи способността си. Без успех. Ако избереше погрешната жичка, бомбата щеше да избухне между краката му.

Обви бойната глава с ръце и дръпна. Металните скоби, които я държаха, проскърцаха, но не я пуснаха. Джейк дръпна отново, но краката му трепереха от непрекъснатото спускане надолу. Все едно се опитваше да вдигне нещо в носещ се шеметно надолу асансьор.

С последна вибрация сондата нахлу в огромна подземна пещера и се понесе свободно през пространството с Джейк върху корпуса й.

По дъното на пещерата течеше плътна река от магма, която влизаше през отвор от едната страна и излизаше през друг отсреща с грохот, от който ушите му заглъхнаха. Всичко наоколо бе осветено от пъкленото червено сияние на разтопената скала; неимоверната горещина започна да пари по кожата му и обгори веждите и косата му. Добре, че термощитовете на сондата омекотяваха горещината — Джейк бе сигурен, че иначе щеше просто да се изпържи до смърт. В носа му нахлу кисела миризма и той усети, че от ноздрите му рукна кръв от жегата.

Без да се замисля, той полетя във въздуха над сондата и я хвана под себе си над магмената река. Благодарение на изключителната си сила не изпусна машината, но тя не беше достатъчна, за да я повдигне.

Беше в безизходица.

Ако пуснеше ядрената сонда в магмата, тя нямаше да се стопи — щеше да продължи пътя си надолу, но Джейк нямаше да може да я последва. В същото време обаче не му достигаше сила да я изтегли нагоре.

Джейк погледна брояча и потисна пристъпа на паника. Промуши ръка под главата и щом пусна другата си ръка, тежестта на цялото устройство го повлече към сигурна смърт.

Джейк извади ноктите си и замахна яростно към металната скоба, която държеше главата. Разлетяха се искри и Джейк се почувства, сякаш бяха изтръгнали ноктите от пръстите му. Погледна надолу и откри, че все пак е успял да отчупи парче метал. Сондата се снижи, върхът й докосваше повърхността на магмата.

Очите на Джейк смъдяха от горещината и от дима. Замахна отново и една от скобите се счупи. Сондата се спусна още по-надолу и към него се понесоха пръски разтопена скала. Една капчица се лепна на подметката на ботуша му и гумата се стопи със съскане.

Джейк вече бе само на половин метър над магмата. С всички сили замахна към оставащата скоба. Ноктите му разкъсаха метала и сондата падна в огнената течност с плясък.

Вече с по-малко тегло Джейк се изстреля нагоре като тапа, стискайки бойната глава под мишница. Стените на тесния тунел профучаха покрай ушите му. В дупката на пода на хангара над него вече се процеждаше лава.

Без да спира Джейк прелетя през нея и се стрелна към отвора в тавана.

Тъкмо изскочи над земята и вулканът изригна отново. Част от стената на кратера се килна и лавата бликна към входа на базата и към джунглата. По целия остров избухнаха пожари, но Джейк нямаше време да се наслаждава на този феномен.

На километър и половина над острова той застина във въздуха. В ръката си държеше ядрена бойна глава, на чийто брояч оставаха не повече от петнайсет секунди, а не знаеше как да го спре.

Джейк нямаше нищо за губене. Не бе достатъчно бърз, че да се измъкне от експлозията. Напрегна волята си и през тялото и ръцете му пробяга радиоактивна вълна. Ръцете му засияха с неземна зелена светлина. Обшивката на бойната глава се стопи при допира на радиоактивните му ръце. Вулканът избълва поредна струя лава в небето и тя плисна недалеч от Джейк.

Той усети вибрациите на бойната глава, когато електронният ключ активира синтеза. Натисна главата по-силно и бръкна дълбоко в нея с пръсти. После изсумтя, напъна всеки мускул в тялото си…

И я разполови.

Сложните компоненти и радиоактивните частици, които почти бяха слепнали от мощния му радиоактивен натиск, се пръснаха във всички посоки и паднаха обезвредени в океана.

Джейк нададе възторжен възглас и се насочи надолу, след което направи триумфален лупинг. С радост се понесе над гребените на вълните под себе си и усети нежната водна пара, която го охлади и освежи. Бойната глава беше унищожена, а Villain.net беше спасен.

Той нямаше да умре.

Оставаше само да се справи с Базилиск и с Хамелеон, ако двамата не се бяха разкъсали един друг.

Мисълта за отмъщение в ума му избледня, тъй като внезапно усети слабост — сякаш цялата енергия от тялото му се беше изцедила. Джейк потъна в топлата морска вода.

Действието на суперсилите му току-що бе изчезнало.

Обзе го паника. Брегът не беше толкова далече, но целият остров бе в пламъци. Потоците лава по склоновете на вулкана стигаха до океана и вдигаха огромни облаци бяла пара с оглушително съскане.

Джейк забеляза участък от плажа, който бе останал встрани от лавата, и изтощено заплува към него.

Със сетни сили се измъкна от водата на белия пясък. Отпусна се с лицето надолу и изпадна в безсъзнание.

 

 

Джейк огледа голите каменни стени с празен поглед. Пред него имаше маса, на която лежаха окованите му ръце. В малката стая за разпити имаше двама Блюстители с вдигнато оръжие от двете страни на вратата.

Срещу него стоеше Хамелеон в естествения си вид на млад мъж.

Джейк бегло си спомняше, че някакви хора се появиха на плажа под ритмичните звуци на перка на хеликоптер. Бе мярнал и лицето на Хамелеон, но бе решил, че то е част от виденията, породени от треската му. По-късно се бе свестил в тясна килия с малко прозорче, през което едва се процеждаше един-единствен слънчев лъч.

Държаха го в затвора на остров Диабло, а Хамелеон определено се наслаждаваше на възможността да го подразни.

— Дано ти дадат медал — рече той. — Предотврати зловещ план.

— Тогава ме пусни — отвърна Джейк глухо, въпреки че знаеше, че това няма да се случи никога.

Хамелеон поклати глава.

— Веднага ще се опиташ да ме убиеш. Което моментално ще те върне тук, нали?

Джейк не можеше да отрече. Единственото, което бе изрекъл от началото на разпита насам, бяха заплахи към Хамелеон, но щом осъзна, че бяха безсмислени, престана. Затова сега мълчеше.

— Участието ти в злите кроежи на Базилиск е неоспоримо. И след като той като по чудо се измъкна от острова, ти си още по-ценен за нас.

— Изпуснахте ли го? — попита Джейк невярващо.

— Измъкна се. Тръгнах след него и реших, че съм го приклещил, но изведнъж се стопи. Бе прекалено слаб, за да използва способностите си. Подозирам, че някой негов съучастник му е помогнал да се измъкне.

Интересът на Джейк се събуди. Кой би помогнал на Базилиск? Със сигурност не би могъл да е Доктор Темпест, който по-рано го бе предал.

— Намерихме тримата ти приятели в Москва. Не казаха нищо добро за теб. Всъщност все още се опитваме да проумеем какво точно си сторил на Уорън Федъл. Как го наричахте вие? А, да, Гадняра. След мутацията е почти неузнаваем. Нямаме и идея какво да го правим. А той гори от нетърпение да те пипне. Мисля, че е добре да избегнем подобна среща.

Джейк повдигна вежди. Значи Гадняра бе оцелял — каквото и да му беше сторил. Щом се измъкнеше оттук, трябваше да се отбие за кратко при предателите — със суперсилите си, разбира се. Изглежда, враговете на Джейк не само бяха оцелели, ами бяха и далеч по-свободни от него самия.

— Всичко това обаче се обезсмисля в светлината на същинската ти стойност — Хамелеон отпи глътка вода от чашата си и отнесено прокара език по устните си. — Да увеличаваш силите, качени на Hero.com. Наистина удивителна способност! Докато не научим как да я използваме, ти оставаш тук като наш… хм… гост. Само докато Блюстителите подготвят процеса. А после ще бъдеш просто затворник, нали така?

Хамелеон му се усмихна. Джейк наруга пазачите, които го помъкнаха навън, но без суперсилите си бе просто хлапе, което не можеше да се противопостави на двама огромни мъже. Те го блъснаха грубо в килията и затръшнаха вратата. Множеството ключалки изщракаха, а единият пазач забърса петънце от табелката с името на килията: „Хънтър“.

 

 

Джейк легна на леглото и разтърка следите от белезниците по китките си. Не бе използвал суперсили от няколко дена и се чувстваше отпаднал и замаян. Лекарите му бяха дали някакви хапчета, които го крепяха, но Джейк знаеше, че дори и да оставеха всички врати отворени, той нямаше да има сили да излезе.

Отново се замисли за границата между герой и злодей, но въпросът бе сложен. Базилиск беше злодей, който искаше да взриви ядрена бомба, за да унищожи останалите злодеи, а Хамелеон беше герой, който без никакво колебае беше заличил спомена за него у близките му и не бе проявил и капка милост към хората на Базилиск — беше ги избил.

Хамелеон беше използвал Джейк, за да се добере до Базилиск, а Базилиск пък го беше използвал в опита му да унищожи Съвета на злото. А сега добрите щяха да използват Джейк като опитно зайче.

Мразеше и двете страни. Изглежда, единствената справедливост се криеше в него самия. Обеща си да не позволява на никого повече да го използва и всяка следваща суперсила или слава, ако изобщо се сдобиеше с такива, да бъде само за него. Нямаше да се откаже от плановете си за бягство от затвора, а после щеше да открие всички и от двете страни, за да ги накара да си платят за стореното.

Щяха да проклинат деня, когато са чули името Джейк Хънтър.

Джейк се отпусна и с наслада се замисли за отмъщението. В този момент усети нещо твърдо под възглавницата си. Бръкна отдолу и измъкна малък мобилен телефон. Примига учудено.

На него имаше едно-единствено съобщение.

Джейк го отвори. Започна да чете, а устните му се разтеглиха в широка усмивка.

Бъдещето изведнъж бе добило изключително интригуващ оттенък…