Димо Кисьов
И ние спортувахме (17)

XVII
Топлото

Тази година скорците дойдоха рано. Още валеше сняг, когато кацнаха на тополите и тъничко заподсвиркаха. Омърлушените врабци се оживиха и наново започнаха да се карат. Гугутките почистиха измърсените си от сажди крила, издуха гушки и загугукаха.

Налетите със сокове дървета напъпиха и чакаха южняка, за да ги разлисти. Коко изпроси от Станко велосипед, защото неговият нямаше гуми, и ни донесе кукуряк. Аз подарих на мама няколко стръкчета и тя ги затопи във ваза.

Денят се увеличи, но сякаш заедно с него и училищните часове се удължиха и ние с нетърпение чакахме междучасието, за да изскочим на двора и начешем крастата си с парцалената топка, а когато главният учител я прибереше, замествахме я с бърсалката от черната дъска. Свантите играеха на прескочи магаре и кисело, а момичетата подскачаха на въже и дама.

Когато беше кално, байчо не ни пускаше на двора, за да не цапаме стаите, тогава ние се блъскахме в коридорите и цвърчахме като сто немирни врабци.

Друго беше в гимназията. Там си имаха специални часове по гимнастика със специални учители.

Учителят на бате се казваше Топлото, защото в най-студените дни ходеше гологлав и без балтон. Той стъпваше по войнишки, имаше орден за храброст и една свирка, с която командуваше учениците. Много обичаше да строява по четири, да говори патриотични думи и след това да кара нещастниците да маршируват и да му пеят „Велик е нашият войник“.

За разлика от другите учители по гимнастика Топлото пишеше двойки и оставяше на поправителен онези, които не можеха да направят коремното на лоста. Когато напролет ги изпитваше да си поправят бележките, на зрелището се събираха момчета от всички училища. Топлото бодеше с игла тежките задници, за да се повдигнат и преметнат през лоста, а собствениците им с надути от кръв глави и облещени очи висяха като свински дробове.

Без да иска, Шебека удвояваше мъките на злополучните гимнастици, защото само с една ръка правеше коремното, колкото пъти си иска.

— Браво! — хвалеше го Топлото. — Ти ще преуспееш в живота. — И строг, се обръщаше към своите двойкаджии: — Виждате ли, дангалаци с дангалаци. Едно дете ви посрами…

Разбира се, заради своята нескромност детето бе преследвано от дангалаците, но винаги успяваше да се откопчи и от безопасно място да ги обстреля с подигравки.

Шебека беше спечелил симпатиите на Топлото и той го пускаше без пари в ученическото кино, където даваха филми за животни или за сирачета, които всъщност не бяха сирачета, защото на края на филма винаги откриваха родителите си.

В киното имаше пианистка с очила. Тя и при тъжните, и при смешните филми свиреше менуета на Падаревски.

Топлото непрекъснато шареше из махалата, за да хваща кои пушат и кои си носят куртките без колан и разкопчани, а в четвъртък късаше контролите на билетите в ученическото кино и не пускаше никой да влезе, ако не е остриган нула номер и ако ноктите му не са изрязани до месо. Освен това, преди да влезем в киното, той ни караше да оберем по двора и улицата всички люспи от семки и книжки от карамели, а на най-интересното място на филма запалваше лампите, за да види дали някое момче не е седнало в редиците на момичетата. Той имаше слабост към момичетата, никога не им теглеше ушите, пускаше ги първи да влязат в киното, за да си изберат най-хубавите места, и не ги караше да обират разни боклуци.

В качеството си на женски баща бай Доре много уважаваше Топлото и навсякъде разправяше, че ако има десетина учители като него да си гледат даскалъка, работите в държавата щели да потръгнат по-иначе…

Не можехме да разберем защо работите ще потръгнат по-иначе, като Топлото не дава на бате, Бизо и другите да играят футбол. Освен коремно и леви-десни той нищо друго не знаеше и затова носът му увисна, щом дойде заповед в часовете по гимнастика да се играе хазена и волейбол. Ние и без заповеди си играехме хазена и волейбол, но когато от министерството наредиха да се правят и състезания между училищата и на победителите да се връчва купа, Топлото съвсем изгасна и започна да взима частни уроци от бате и Бизо.

Купата все си стоеше в американския колеж, защото там си играеха волейбол от памтивека и си имаха треньор-американец. Той не ходеше като Топлото изпъчен и вдървен, сякаш е глътнал бастун, а когато вървеше, мислехме, че всеки миг ще се разглоби, макар Бебо да ни лъжеше, че именно това било истинската спортна походка.

Този разглобен американец всяка неделя киснеше на червения дипломатически корт, учеше разни фукли на тенис, а към обед лягаше на люлеещ се стол, пиеше нещо със сламка и жвакаше дъвка.

Топлото смяташе, че американецът не е никакъв спортист, защото нямал истински войнишки стоеж, и когато вървял, се кълчел.

Тази пролет батевата гимназия би другите училища по волейбол и остана да се пребори с американския колеж. Ако Левака не беше взел матура, по-друго щеше да бъде, защото той умееше да вози, но сега не можеше да играе, защото не беше ученик, а трудовак. Топлото единствено разчиташе на Коцето, Савата и Бизо, но на сервис те трябваше да се въртят и пред мрежите да застанат останалите мърши.

Ние си играехме волейбол, където си искахме — и на калдъръм, но американците не играеха където и да е, затова издействуваха игрището на буровци, за да бъдел мачът според всички правила.

Топлото заведе своите момчета два часа по-рано, за да направят тренировка на истинско игрище, и им държа реч. В речта си им разкри как е получил ордена за храброст и как за сила и ловкост след войната е бил назначен за учител по гимнастика в най-старата и най-прочутата софийска гимназия и накрая заяви, че ще бъде срам и позор неговите ученици да бъдат победени от някакви си разглобени, жвакащи дъвки американци.

След дълго чакане противникът се появи. До игрището спря голям омнибус и изсипа разни американци и американки, между които се пъчеше и нашият Бебо.

— Ей, Хърбосон, зъбките ти! — поздрави го Чано, но Бебо се направи, че не го познава.

— Пъчи се, сякаш той ще играе — подметна Коко.

— Предател — отсече Омето и се изплю.

Шебека обиколи игрището на ръце, но никой не му обърна внимание и той посрамен се върна при нас.

— Не заслужават да им показваме какво можем — утеши го Чано и се изплези на американците.

Разглобеният треньор изгледа с презрение нашите играчи, вдигна ръка, премери височината на мрежата и по американски каза да я повдигнат и опънат. Когато тръгна към игрището, Топлото помисли, че идва да го поздрави, и си подаде ръката, но щом разбра, че американецът няма това намерение, погледна си дланта и после я изтри в панталона, уж нещо се е изцапала.

Колежаните свалиха халатите си и останаха по копринени гащета и жълти фланелки. Те бяха обути в гумени кецове, имаха наколенки, а капитанът им — и бинтове на глезените си. Нашите момчета събуха сандалите и за да бъдат в еднаква униформа, съблякоха ризите и останаха до кръста голи. Американците свалиха ръчните си часовници, подадоха ги на момичетата да ги пазят и започнаха да забиват топки в нашето поле.

Дойде и реферът. Той свирна три пъти, стъпи на един стол и напомни по-важните правила от играта: също предупреди, че е забранено да се псува и да се хвърля пясък в очите на противника.

Нашите си глътнаха езиците, а Топлото стоеше изправен като трета греда на игрището.

Двата тима се подредиха, капитаните излязоха две крачки напред и си стиснаха ръцете. Капитанът на американците, една двуметрова върлина, измъкна триъгълно флагче и го подаде на Бизо, а той, понеже не знаеше какво да му върне, погледна въпросително Топлото.

— Хайде, стига сте се поздравявали! Щом сме си забравили флагчето, няма да си дадем шапките я — изръмжа учителят и шесторките се пръснаха по игрището.

Първия гейм ни биха. Омръзна ни реферът да свири на нашите, че бъркат над мрежата, че правят двойни и че задържат. Загубихме с 2 на 15. Двете точки ги направи Бизо, но те струваха колкото сто, защото така насади един американец, че от носа му бликна кръв.

И втория гейм загубихме, но с разлика 5 точки. Нашите се окопитиха, но вече беше късно и когато се отправиха към сандалите си, реферът ги върна и съобщи, че на истински състезания се играели 5 гейма.

Топлото викна момчетата, събра им главите и наново им дръпна реч. В това време Чано успя да ритне Бебо, който изрева, и американците ни нарекоха невъзпитани гамени. Ние се озлобихме и започнахме да викаме: „Долу Америка!“, „Да живее България!“ и Савата само от сервис направи три точки. Нашите влязоха във форма, разбраха кои са противниковите дупки и все при тях пускаха топките. Разглобеният треньор се разтревожи и поиска почивка.

— У-у-у! — запротестирахме ние.

— Бате Бизо, убий ги бе! — молеше се Шебека.

При подновяване на играта Бизо наистина се озлоби и така шибаше топката, че американците не смееха да я докоснат. Веднъж върлината се опита да прави стена, но ръцете му се извиха и топката се заби зад него.

— Ха-ха-ха, вижте човека с гумените пръсти! — подигравахме се ние.

Разбрахме, че трябва да ядосаме противника, и измисляхме какви ли не обидни неща, за да го шашардисаме.

Третия гейм спечелиха нашите. През почивката разглобеният даде на своите да ядат шоколад и лимони, поръсени със захар, а нашите ги гледаха и си облизваха засъхналите устни.

Четвъртия гейм Савата знаменито вдигаше топката, точно на педя от мрежата, и Бизо със зверски удар я пращаше в противниковото поле. Коцето няколко пъти извози „дупките“ и ние му изръкопляскахме. Американците се объркаха.

Топлото ликуваше. Той заяви, че такава бомбардировка не е имало и при Одрин.

Тия, дето свиреха в училищната музика, усетиха приближаващата се победа, изтичаха и донесоха инструментите си. В последния гейм те така надуваха тръбите и биеха тъпана, че ни заболяха тъпанчетата.

Нашите победиха, юрнаха се към Топлото, вдигнаха го и започнаха да го подхвърлят във въздуха, а той само викаше: „Благодаря ви, лъвове-титани…“

— Язък за копринените гащета и кецовете — викаше Омето на американците, а Коцето им препоръча да удавят разглобения си треньор.

Американките не бързаха да си отиват и се въртяха около победителите.

— Нали вие сте известният футболист?… — без да произнесе името му, се обърна една засукана към Бизо и Коцето намигна на Савата.

— Да, моля — галантно се поклони той и се чудеше къде да скрие измърсените си боси крака.

— Вие сте и отличен волейболист. Просто се възхищавах на силните ви удари — продължаваше да го пръска с одеколон американката, а Бизо й каза „мерси“ на френски.

— Жалко, че не учите в нашия колеж… — въздъхна момичето, изви дяволито очи и изтича към омнибуса.

— Ех, на дяда-а-а! — подвикна след нея Коцето, но Топлото го пипна за ухото и го накара да си затвори устата.

В четири редици начело с музиката тръгнахме да поздравим директора на гимназията с победата. Не го намерихме в къщи и затова се упътихме към „Куцото куче“. Когато го зърнахме в кръчмата, ние нахълтахме заедно с музиката, извикахме „ура“ и му връчихме купата. Директорът много се зарадва и ни поръча кило вино, но се сети, че на учениците е забранено да пият алкохол, и ни каза, че е много доволен, дето сме били американците.

Обаче момчетата не бяха доволни от отговора му, затова го измъкнаха на улицата, започнаха да го подхвърлят и докато не им разреши на другия ден да не отиват на училище, не го пуснаха да стъпи на земята.

Ние се разотидохме, а Топлото и директорът останаха в „Куцото куче“ да се черпят по случай купата.

Вестниците писаха за победата над американския колеж и съобщиха, че тимът-победител е бил трениран от Топлото. След това някакъв си спортен журналист написа статия, в която подробно разгледа предимствата на българската система за игра на волейбол пред американската. Топлото още повече се прочу и го викаха по опреснителните курсове за учители по гимнастика да им разяснява своята система, а на Кирил и Методий носеше флагчето и спечелената купа пред знамето на гимназията и всички граждани му ръкопляскаха.