Молиер
Мизантроп (6)

Пето действие

Първа картина

 

АЛЦЕСТ

На, вече казах ви, че пътят ми избран е…

 

ФИЛИНТ

Но не е казано, че трябва да се хване…

 

АЛЦЕСТ

Не ми разправяйте, а чуйте по-добре —

избран е пътят и не ще ме нищо спре,

в това порочно и коварно наше време

все нещо трябва тук човек да предприеме;

срещу противника ми всичко бе до днес —

и факти, и закон, и истина, и чест,

разбраха всички, че съм прав, и пред Темида,

спокойно мислех си, ще мога да отида,

но на, съдбата пак скроила ми кюляф —

загубих делото, макар и да съм прав.

Да тържествува той, за честен да се смята,

когато низостта му е навред позната!

Че мен ме удуши — не е дотам беля,

но на закона, тъй, подлецът му, подля

вода; с преструвките, с лукавите си нрави

измами правото, успя да го направи.

Така бе увенчан позорът му, за срам,

не стига туй, ами отишъл по-натам —

и книжка някаква успя да напечата

и после пуснал слух, че моя е творбата;

а тя не се чете, един такъв пасквил,

обаче той навред е вече разтръбил,

че авторът съм аз; Оронт — това и чака,

веднага включил се в позорната атака!

Той, дето в двора уж го имат за почтен

и нищо лошо тук не е видял от мен,

освен че искрен бях, когато за сонета

поиска мнение, и дадох му съвета

да спре да пише, но не мога си криви

душата — тая е картината, уви!

И той приписва ми вина — и то голяма,

и по-опасен враг за мен от него няма!

Е, няма никога — дори и за хатър —

да лъжа подло, че сонетът е добър:

човекът, дявол да го вземе, си остава

ужасен — все ламти за почести и слава!

На тях е подчинил живота си и днес,

и те са и закон, и доблест тук, и чест!

Но стига вече! Край на мъртвата ви хватка,

че свободата е на тоя свят най-сладка,

щом вие вълци сте, озъбени от бяс,

ще бягам в пустошта, не ща да съм сред вас.

 

ФИЛИНТ

Такъв един обрат прибързан ми изглежда;

Не бива чак така да губите надежда.

Недейте се коси за гнусната мълва,

Не вярвам някой да повярва на това,

Ще видят всички, че следата е лъжлива

И той на себе си така вода подлива.

 

АЛЦЕСТ

Кой? Той ли? Хайде де! На тоя хубавец

съдът му разреши да бъде пръв подлец!

Макар да трябва с пръст пред всички да го сочат,

ще видим утре, че е още по на почит.

 

ФИЛИНТ

Това, че пуснал слух за подлия пасквил,

не виждам как ли би ви някак навредил,

лъжата лъсва и, разбира се, веднага.

А пък за делото — недейте хич отлага,

обжалвайте в съда, възможно е поне

да преразгледат…

 

АЛЦЕСТ

                                Не, това изобщо не!

Направо може да ми струва доста нещо,

но по-добре… С това решение зловещо

се вижда как е бил законът унизен —

и даже много по-изгодно е за мен,

добро свидетелство за днешните ни нрави,

чудесен атестат за хората лукави.

Към двайсет хиляди ще дам — добра пара,

но двайсет хиляди са също тъй добра

цена за моите нападки и бележки

срещу човеците с пороци нечовешки.

 

ФИЛИНТ

Но все пак…

 

АЛЦЕСТ

                        Все пак, хич недейте тъй дълба,

нима ви е, мосю, до моята съдба?

Или ще имате очи да извините

и да замажете на ужаса следите?

 

ФИЛИНТ

Не, не, съгласен съм напълно с вас,

Алцест, така е — подлости и личен интерес;

лукавства само и измислени заслуги,

а трябва хората да бъдат май по-други.

Обаче за какво се питам, за какво,

да бягаме пък чак от цяло общество?

Дори напротив, да — от грешките човешки

се учим често да не правим нови грешки.

Какво по-хубаво за нашта доброта?

Ако навсякъде се срещаше честта

и ако всичко бе самата добродетел —

човек тогава хич не би ги и усетил.

Нали и за това сме надарени с тях —

да видим в другите порок, поквара, грях;

и нашето сърце от гордост да прелива…

Речта ви е, мосю, така медоточива;

и има истина във вашите слова,

но просто губите си времето с това.

Аз мойта истина ви казах — ще замина,

езикът остър ми е като гилотина,

каквото казал съм, отсечено е в миг —

ще патя доста тук, уви, с такъв език.

Не ща да спорим, ще изчакам Селимена,

държа да бъде най-подробно известена,

аз смятам, че сега е сгодният момент

да разберем дали тя влюбена е в мен.

 

ФИЛИНТ

Да я изчакаме при Елианта, горе.

 

АЛЦЕСТ

Не, развълнуван съм, не ми се хич говори.

Качете се, а мен ме оставете сам

на мойта черна скръб докрай да се отдам.

 

ФИЛИНТ

Не е компания за мъж така терзан, та

отивам и сега ще дойдем с Елианта.

Втора картина

 

ОРОНТ

Да, вие трябва да ми кажете все пак

дали готова сте да се обвържем с брак.

Но трябва сигурен да съм във вас до края,

че колебания не мога хич да трая,

ако сте трогната от мойта силна страст,

ще искам лично да го чуя тук от вас.

И първият залог, мадам, за обичта ви

ще е това: Алцест дома ви да забрави;

ще го пожертвате, не ща край мене друг —

от утре повече да не е стъпил тук.

 

СЕЛИМЕНА

Мотив се мъча за гнева ви да намеря,

но като зная как ценяхте го довчера…

 

ОРОНТ

Не е моментът за мъдруване, мадам,

аз искам чувствата ви по-напред да знам,

един от двамата избирате веднага —

мен нищо друго тук сега не ме засяга.

 

АЛЦЕСТ (Излиза от своя ъгъл)

Да, да, избирайте, мадам, Оронт е прав,

и аз желая туй, при целия му гняв,

и мен насам това желание ме тласна —

от вас позиция се иска — точна, ясна,

не мога повече така да страдам аз,

сега ще разберем какъв съм тук за вас!

 

ОРОНТ

И аз не ща, мосю, със свойта страст гореща

да ви се пречкам и да ви стоя насреща.

 

АЛЦЕСТ

И аз не ща, мосю, ревнив или пък не,

с вас точно да деля каквото и да е!

 

ОРОНТ

И ако повече тя вас ви предпочита…

 

АЛЦЕСТ

И ако повече тя мен не ме зачита…

 

ОРОНТ

… веднага махам се от пътя ви, Алцест…

 

АЛЦЕСТ

… от погледа й ще се махна още днес…

 

ОРОНТ

Мадам, ще трябва да ни кажете веднага!

 

АЛЦЕСТ

Не може повече, мадам, да се отлага.

 

ОРОНТ

Не може повече така да продължи.

 

АЛЦЕСТ

Кажете който на сърцето ви лежи.

 

ОРОНТ

Не виждам изборът защо ви затруднява!

 

АЛЦЕСТ

Защо душата ви обърква се тогава!

 

СЕЛИМЕНА

О, боже мой, нима опрели сме дотам,

че разяснения да давам! Аз си знам

отдавна как стоят, да, да, при мен нещата

и хич не ми се е объркала душата:

аз знам добре кого избрала съм от вас

и няма пречка да не ви го кажа аз,

но съгласете се, че тук не е прието

жена да казва кой лежи й на сърцето.

Не трябва, знаете, неща от тоя род

да ги приказваме пред толкова народ;

да видиш от какво душата е обзета —

това не значи да надничаш чак в корсета;

по-леко трябва при един такъв момент,

защото другият ще е сломен от мен.

 

ОРОНТ

Не, не, в лицето ни кажете, стига с тая

уклончивост…

 

АЛЦЕСТ

                                Мадам, и аз това желая,

направо казвайте нещата как стоят,

чак толкова не ни щадете тоя път,

не щете врагове, не щете да сте груба —

но полза никаква и само е денгуба;

с едничка думичка кажете ми поне,

ще смятам иначе мълчането за „не“;

но пак, мадам, дори при вашето мълчание

ще гледам моят гняв за мен да си остане.

 

ОРОНТ

Разбирам ви добре, мосю, и тоя гняв

е доста справедлив и сте напълно прав.

 

СЕЛИМЕНА

Не мога повече да ви търпя каприза!

Какво от всичкото това сега излиза?

Че нищо тук не съм приказвала преди?

А, Елианта… тя дано ви убеди.

Трета картина

 

СЕЛИМЕНА

Добре, че тук дойде и мойта братовчедка.

Ей тия господа от час ми търсят сметка,

била съм длъжна, без преструвки и лъжи,

да кажа който на сърцето ми лежи,

а пък на другия да му река в лицето

да се не мярка тук, че друг ми бил в сърцето.

Кажете, може ли да стигнем чак дотам…

 

ЕЛИАНТА

Боя се, че съвет не мога да ви дам,

а и не знам защо така на мен държите,

щом всичко аз държа да казваме в очите.

 

ОРОНТ

Напразно търсите поддръжници, мадам.

 

АЛЦЕСТ

Увъртания пак, добри — но не дотам!

 

ОРОНТ

Не, не, ще трябва да се наклони везната.

 

АЛЦЕСТ

Мълчите, ясни са за всички тук нещата.

 

ОРОНТ

Едничко „да“ — и край на вашите беди.

 

АЛЦЕСТ

Мълчанието мен ме вече убеди.

Четвърта картина

 

АКАСТ (на Селимена)

Мадам, и двамата дошли сме без покана

да изясним един въпрос, че много стана.

 

КЛИТАНДЪР (на Оронт и Алцест)

А, тъкмо, господа… добре, че сте сред нас,

че тая работа засяга ви и вас.

 

АРСИНОЯ (на Селимена)

Мадам, визитата ми да не ви шокира,

ей тия господа направо нямат мира,

тревожи ги един такъв въпрос, уви,

че просто моят ум се още противи,

премного ви ценя, за да повярвам, мила,

че може чак дотам да сте се провинила;

какво, че малко се посдърпахме, мадам;

не ми се вярва на очите; твърдо знам,

че вие честно ще излезете от спора

и пак ще гледате в очите всички хора.

 

АКАСТ

Да, пита се, мадам, въпросните слова

кому са пратени — въпросът е в това

Клитандър ли, мадам, е тоя получател…

 

КЛИТАНДЪР

Или пък някой на Акаст го е изпратил…

 

АКАСТ (на Алцест и Оронт)

Навярно и на вас познат е, господа,

ей тоя почерк тук; познахте ли го? Да?

И знаете добре и за какви ни сочат,

но не е лошо и един последен прочит:

Вие сте странен човек — осъждате моята веселост и ме упреквате, че съм била особено весела, когато не съм край вас. Няма нищо по-несправедливо от това; и ако не дойдете веднага да ми се извините за тази обида, няма да си го простя за цял живот. Нашият длъгнест виконт…

Той трябва да е тук.

… нашият длъгнест виконт, с когото започвате своите жалби, не ми допада много и откакто го видях да плюе в кладенеца, за да прави кръгове, не мога повече да имам добро мнение за него! Колкото до дребния маркиз…

Безспорно, господа, за мене стана реч.

… колкото до дребния маркиз, който вчера сутринта ми стиска така дълго ръката, според мен едва ли има нещо по-нищожно на тоя свят от жалката му персона и цялото му достойнство е в титлата и мундира.

Относно човека със зелените фльонги…

 

Това са камъни във вашата градина…

… относно човека със зелените фльонги, той понякога ме развеселява със своите резкости и с мрачните си забележки, но много често няма по-досаден човек от него. Човекът със сонета…

 

Е, вие сте на ред.

… човекът със сонета, който се прави на духовит и се е засилил на всяка цена да става писател, едва успявам да го изслушам до края и неговата проза ме уморява не по-малко от стиховете му. Така че не си втълпявайте, че аз само се забавлявам: намирам за много по-добре да си приказвам с вас, отколкото да ме въвличат във всичко това, защото най-хубавата подправка в развлеченията, това е присъствието на хората, които обичаш.

 

КЛИТАНДЪР

А, ето ме и мен.

Вашият Клитандър, за когото ми говорите, и който е толкова сладникав, е последният човек, към когото бих могла да имам приятелско чувство. Стигнал е дотам да си въобразява, че го обичат, докато вие си мислите, че не ви обичат. Добре ще направите, ако смените чувствата си с неговите и идвайте да ме виждате по-често, за да мога да понасям по-лесно досадата, която ми навява той.

Чудесен образ, а, и си личи модела,

че пита се — защо така сте ме подела,

мадам: но стига, край — и двамата навред

ще изтипосваме и вашия портрет.

 

АКАСТ

Тук много работи могъл би да ви каже

и дребният маркиз… но и гневът ми даже

премина… Само че ще ви докажа аз,

че има и къде по-хубави от вас.

Пета картина

 

ОРОНТ

Какво! И мен сте ме в писмото подиграли

след всичко, дето сте ми писали, така ли!

Или на влюбена играхте досега,

та с всичко живо да си правите шега.

Какъв глупак съм бил, но за какво роптая —

поне очите ми отворихте накрая;

сърцето върнахте ми — и съм отмъстен,

това е загуба за вас, а не за мен.

 

Мосю, оттеглям се — и вече пречка няма,

щастливо плаване нататък с тая дама.

Шеста картина

 

АРСИНОЯ (на Селимена)

Не съм очаквала това, мадам, от вас,

не мога да мълча и да не вдигна глас,

такава черна гнъс къде се е видяла?

Не давам пет пари…

 

                                … но господин Алцест,

човек на почит и с неопетнена чест,

ви бе боготворил и стори ви щастлива,

и вие…

 

АЛЦЕСТ

        Моля ви, недейте тъй, не бива,

аз в тая работа ще се оправя сам,

не се нагърбвайте и с чужд товар, мадам.

Макар че сте добра и сте за мен кахърна,

не бих могъл с това и аз да ви отвърна;

така че надали прибягнал бих до вас,

дори да дойде ред да отмъщавам аз.

 

АРСИНОЯ

Ах, значи, тъй било, така сте ме разбрали —

че аз домогвам се сега до вас, така ли?

То самочувствие — обаче чак така;

но вие толкова недейте се ласка.

А пък не съм, мосю, и гладна поначало,

та до трохите на мадам да е опряло.

Не се залъгвайте и не вирете нос,

дали за мене сте, е другият въпрос,

въздишайте си пак по свойта Селимена

и вие тук щастлив, и тя — ощастливена!

Седма картина

 

АЛЦЕСТ

Е, виждате, мълча, след всичко, дето чух,

пред всички правех се, мадам, на сляп и глух,

но вижте, повече това така не може,

ще мога ли сега…

 

СЕЛИМЕНА

                                Ще можете… О, боже…

Каквото искате приказвайте, Алцест,

и както искате осъждайте ме днес;

да, да, виновна съм, терзае се душата,

по изкупление не вижда за вината.

Да мислят другите каквото щат за мен;

но вие… вие сте от мене наранен!

Напълно прав сте да се сърдите, така е,

виновна съм пред вас, вината ми се знае,

и всичко ясно е — предадох ви, Алцест,

и ваше право е да ме презрете днес,

приемам всичко…

 

АЛЦЕСТ

                                Ах, как искам да го сторя!

Но с нежността си как, уви, да се преборя?

Ала сърцето ми не дава, за беда!

 

Видяхте, нежността срази и мен самия,

безсилен съм, така е, за какво да крия.

Но, честно казано, това не значи край

и аз ще продължа и по-нататък май;

били сме мъдри уж — какво измамно нещо,

в гръдта на всекиго тупти сърце горещо.

 

Да, да, невернице, ще ви прости Алцест

и вие можете направо още днес

да се надявате на някаква пощада,

понеже още сте неопитна и млада,

ако отдали сте сърцето си на мен —

човекът, който тук отдавна е решен от

тоя грешен свят далече да избяга —

и в мойто бягство ме последвате веднага.

Единствено това, ви казвам, би могло

да ме накара да забравя всяко зло

и всяка подлост и макар с душа ранена,

да ви обичам пак горещо, Селимена.

 

СЕЛИМЕНА

Какво? — на младини да сключа тоя брак

и се зачерня с вас из някой пущинак?

 

АЛЦЕСТ

Ако ме любите, и то със страст гореща

готова само мен да виждате насреща,

защо са ви градът и разни общества?

 

СЕЛИМЕНА

Но аз на двадесет години съм едва.

И нямам ни кураж, ни имам тая сила

да скъсам със среда, която ми е мила;

нали ръката ми вълнува ви все пак,

не ви ли стига, че поне ще можем брак

да сключим…

 

АЛЦЕСТ

                Стига, не, сърцето ми разбра ви

и този отказ го завинаги избави.

Като не мога аз да съм това за вас,

което вие сте за мен — тогава аз

ви казвам сбогом; край — позорните окови

ще хвърля и не ще помисля хич за нови!

Осма картина

 

АЛЦЕСТ (на Елианта)

И с добродетели, и с красота, мадам,

блестите — и кое по-умно е, не знам;

отдавна гледам ви с възхита отдалече,

но тъй и занапред бих искал да е вече,

така от бурите духът ми е сломен,

че вече бяга сам от сладкия ви плен;

не съм достоен да ви искам аз ръката,

не ще го позволят дори и небесата,

това ще е за вас един обиден дар,

останки от сърце с недогоряла жар

и после…

 

ЕЛИАНТА

                Мисълта ви е напълно права,

но за ръката ми и друг се тук надява,

приятелят ви е готов да му я дам —

очаква само знак от мене…

 

ФИЛИНТ

                                        Ах, мадам,

за мен е щастие и чест — и аз за нея

ще дам живота си, кръвта си ще пролея

 

АЛЦЕСТ

От мене — поздрави и останете тук

щастливи, весели и все един до друг!

А аз, предаден и осмян от обществото,

напускам бездната на козните и злото,

да търся ъгълче, където е и днес

човекът пак човек, без страх за свойта чест.

 

ФИЛИНТ

А ние пък, мадам, да действаме тогава

ей тая работа изобщо да не става!