Молиер
Мизантроп (2)

Първо действие

Първа картина

 

ФИЛИНТ

Какво ви става пак?

 

АЛЦЕСТ

                                Махнете се, за бога!

 

ФИЛИНТ

Кажете ми какво е станало, не мога…

 

АЛЦЕСТ

Вървете си, нали ви казах…

 

ФИЛИНТ

                                                Но поне

да ме изслушахте…

 

АЛЦЕСТ

                                Не ща да слушам, не,

ще ме оставите ли, питам ви, на мира!

 

ФИЛИНТ

Какъв е тоя гняв, не ми го ум побира

и като ваш добър приятел досега…

 

АЛЦЕСТ

 

Приятел? Вие ли? Ах, ама че шега!

Приятел бях ви аз, и то какъв приятел;

но повече не съм; за близък съм ви смятал,

обаче ви видях и чак ме достраша,

уви, за вашата покварена душа.

 

ФИЛИНТ

Добре, кажете ми в какво съм крив тогава?

 

АЛЦЕСТ

Аз бих умрял от срам, а той недоумява;

такава работа не ще прости Алцест

и който и да е, ако държи на чест.

Нали видях с каква любезност, колко мило

говорехте с един; не би ме впечатлило,

ако след вашите шеги, възторзи, смях

не го прегърнахте — нали добре видях, —

а ми разправяте, че името му даже

ви щукнало — ей тук човек какво да каже;

не бе все още свил зад ъгъла дори

и вашият възторг се мигом изпари.

Пфу! Гледай ти какво падение — не, няма

по-мерзко нещо от човешката измама,

на ваше място щях да пламна цял от срам,

не, не — въжето щях да си нахлузя сам.

 

ФИЛИНТ

Не виждам чак да е до бесене опряло;

не ме нападайте за щяло и нещяло,

смирете си гнева, не виждам за какво

ще ме окачвате на първото дърво.

 

АЛЦЕСТ

Шегички пак — не е ни място, нито време!

 

ФИЛИНТ

И според вас какво човек да предприеме?

 

АЛЦЕСТ

Какво? — да си държи до края на честта:

каквото на сърце — това и на уста!

 

ФИЛИНТ

Когато някой най-сърдечно го прегърне,

човек с прегръдка пак е длъжен да отвърне,

да срещне поздрава му — в тон с добрия тон, —

с любезен поздрав и поклона — с мил поклон.

 

АЛЦЕСТ

Не, аз не мисля тъй, не искам да се водя

по тая глупава и лицемерна мода;

направо мразя ги аз тия същества,

които вечно са заети все с това

да те прегръщат и без срам да се лигавят

и с празни приказки деня си да отравят;

и все едно им е какъв стои пред тях,

дали почтен човек или пък развейпрах.

Каква е ползата такъв да ви ласкае,

готов главата ви с похвали да замае,

да ви изкара най-способен, най-велик,

щом прави същото и с първия мръсник?

Не, честната душа се пази от поквара,

не ще да мяза тя на уличница стара;

и най-прочутите, понякога и те

са като другите и слава им се ще,

но няма повече какво тук да се нищи:

цениш ли всичките, то никой не цениш ти!

Понеже виждам, че и вие сте от тях,

не искам да ви знам, не ща да съм за смях,

във вашето сърце за всички място има

и тая щедрост е за мен непоносима,

ако приятел съм, да съм един и пръв —

не като другите, не ща да съм такъв!

 

ФИЛИНТ

Но все пак в тоя свят какво човек да прави,

щом има, виждате, и правила, и нрави?

 

АЛЦЕСТ

Не, вече казах ви, ще трябва да громим

това двуличие и етикета мним,

да бъдем хора и без перчене голямо

да казваме това, което мислим само,

не искам нищо аз да крия подло в мен,

да слагам маска на ласкател възхитен.

 

ФИЛИНТ

Но има случаи, когато, общо взето,

това е смешно и дори не е прието;

понякога — да ме простите с вашта чест,

но по-добре е да не бъдеш прям, Алцест!

Я вижте колко са различни всички хора,

и аз да взема ли сега да им говоря

каквото мисля си за тях! На оня там

да кажа: „Дразниш ме, не искам да те знам.“

 

АЛЦЕСТ

Да, точно тъй!

 

ФИЛИНТ

                        Какво? На старата Емилия

да кажа: глупави са твоите усилия

да ни се правиш на девица с тоя грим!

 

АЛЦЕСТ

Да, да.

 

ФИЛИНТ

        На Дорилес — досадник нетърпим —

да кажа, че наду на всички ни ушите

и дворът хич не му и вярва на хвалбите?

 

АЛЦЕСТ

Чудесно.

 

ФИЛИНТ

                Без шеги!

 

АЛЦЕСТ

                                Не, никаква шега

и вече никаква пощада отсега;

и в двора, и навън човек като ги слуша,

му кипва жлъчката — дошли са ми до гуша.

Светът ми става чер и страдам угнетен,

щом само видя ги какви сноват край мен.

Навред престорена любезност, казни, сплетни,

лъжи, предателства и чувства мимолетни,

не мога повече, докарват ме до бяс

и с всичко живо тук в двубой ще вляза аз!

 

ФИЛИНТ

За философска скръб е малко прекалено

и ме напушва смях, ще кажа откровено,

в „Училището за мъже“ на Молиер

един от братята направо вижда чер

света…

 

АЛЦЕСТ

Ах, боже мой, недейте все сравнява.

 

ФИЛИНТ

Не, стига вече тъй! Каквото и да става,

светът какъвто е, не ще се промени;

но ваша милост щом тъй правдата цени,

направо казвам ви — за мен сте просто болен;

каква комедия — от всичко недоволен,

все съди хората, вбесява се от тях,

а хич не вижда сам, че станал е за смях.

 

АЛЦЕСТ

Е, толкоз по-добре, постигнах го най-сетне,

така се радвам, ах, успя да ми просветне,

да си в очите на глупаците глупак —

какво по-хубаво, какъв по-верен знак!

 

ФИЛИНТ

На всички, значи, зло желаете, така ли?

 

АЛЦЕСТ

Да, да, вбесяват ме, добре сте ме разбрали.

 

ФИЛИНТ

Ах всички смъртни ли попадат в тоя кюп,

не бива с всички тук човек да бъде груб,

защото има и добри и в наше време…

 

АЛЦЕСТ

Не, няма, не; човек, когото и да вземе:

едните подли са, коварни същества,

а другите пък — те подкрепят ги с това,

че не воюват хич с ужасните им грешки

и даже смятат ги направо за човешки.

Най-пресен пример бих могъл да приведа;

да вземем онзи тип, с когото из съда

се влачим… с приказки и с милите очички

минава лесно за почтен човек пред всички —

махни му маската обаче и след миг

ще видиш, че е скрит под нея цял мръсник.

И като знаем, че подгъвал е колене

и че напредвал е единствено с пълзене,

че тоя блясък тъй постигнат е, уви —

достойнството мълчи, честта ни се черви!

Подлец го наречи, мошеник, твар лукава —

не ще го защити тук никой и тогава;

Дори и титлите, получени до днес,

говорят за едно — за жалката му чест.

И все пак винаги посрещат го с поклони,

и лоша дума ни един не ще пророни,

усмихват му се все и го подкрепят те

и той за сметка на достойните расте.

По дяволите! В кръв сърцето се облива,

когато гледа как подреждат се такива,

и просто иде ми да хвана някой път

джендема — тъй ми е опротивял светът.

 

ФИЛИНТ

Ех, стига страдали сте, дявол да го вземе,

и милост имайте към бедното ни племе,

да не придиряме за всичко чак дотам,

не всеки грях е чак пък толкова голям.

Не бива и с честта човек да прекалява:

от престараване понякога не става;

без много крайности, умереност навред —

това е мъдрият и истински съвет.

Не бива строгостта на нявгашните нрави

да стряска новото и спънки да му прави;

несъвършен, уви, е смъртният човек,

а пък и всички тук живеем в своя век;

направо лудост е човек да се напряга

да промени света — ще ви река веднага:

и аз не бих желал безброй неща край нас

да са такива, но сега какво — и аз

да взема като вас да скачам, да беснея,

че страдала честта и карали без нея;

приемам хората каквито са — разбрах,

че трябва на света да гледам като тях,

и в двора, и навън — си гледам рахатлъка

не искам като вас да се топя от мъка.

 

АЛЦЕСТ

Добре е, вярвам ви, да не кипим от бяс,

но хич ли няма да ви кипне — питам аз, —

ако приятеля в гърба ви нож забие

или пък пуснат слух, че сте мошеник вие,

или рекат да ви съсипят, разорят —

ще рахатувате, нали, и тоя път!

 

ФИЛИНТ

Това, което са за нас пороци тежки,

за мен са слабости човешки или грешки

и моя дух не ще го нищо оскърби —

ни клюки, ни лъжи, ни нечии хвалби;

нормално е над леш карталът да се вие,

маймуната да е хитрец, вълкът да вие.

 

АЛЦЕСТ

Да гледаш как крадат, да грабят и рушат

и пак да си мълчиш, да траеш всеки път!

По дяволите! Не! Това е вече много.

 

ФИЛИНТ

По-кротко, моля ви, недейте толкоз строго!

Недейте винаги търси във всичко враг,

за свойто нека да залягаме все пак.

 

АЛЦЕСТ

Залягайте! Алцест на поста си застава!

 

ФИЛИНТ

Добре де, и в какво ще вярвате тогава?

 

АЛЦЕСТ

В ума си, в правото си, в истинския съд!

 

ФИЛИНТ

И хич съдията ви не ще го навестят?

 

АЛЦЕСТ

Не, не! Че да не би врагът ми да е прав, я!

 

ФИЛИНТ

Напълно прав сте, знам, но тоя извод правя,

защото…

 

АЛЦЕСТ

Прав ли съм, не съм ли прав — това

ще го реши съдът.

 

ФИЛИНТ

                                Пак вирнахте глава.

 

АЛЦЕСТ

И пръста няма да си мръдна.

 

ФИЛИНТ

                                                Като зная

какъв е интригант, боя се, че…

 

АЛЦЕСТ

                                                        Все тая!

 

ФИЛИНТ

Май мамите се.

 

АЛЦЕСТ

                        Аз съм правият…

 

ФИЛИНТ

Алцест,

                                                но вие…

 

АЛЦЕСТ

Нека го загубя тоз процес.

 

ФИЛИНТ

                                                Но чуйте…

 

АЛЦЕСТ

Нека, да! Пред цялата вселена

Ще лъсне низостта, доскоро спотаена,

кои са подлите, коварни същества,

способни тук без срам да сътворят това.

 

ФИЛИНТ

Какъв човек!

 

АЛЦЕСТ

                Да, да — играта става груба,

но за ефекта съм готов и да загубя!

 

ФИЛИНТ

Като ви слушам тъй, направо ме е страх,

че и пред другите ще станете за смях.

 

АЛЦЕСТ

Е, толкова по-зле за тях.

 

ФИЛИНТ

                                                Добре, но тая

праволинейност и упорстване до края

къде ги виждате, кажете, и в какво,

и там във вашето любимо същество?

Направо смаян съм, като ви гледам, братко,

Уж всичко лошо е, а — казано накратко —

макар че тоя свят живота ви вгорчи,

все нещо радва тук и вашите очи;

но някак странен сте ми, вярвайте, и с тоя

ваш избор: ето на, да вземем Арсиноя

и Елианта две прекрасни същества,

разумни, предани и само ли това,

а вие тичате, уви, след Селимена,

кокетка, глезена, наистина родена

за нашто време — със злосторния си нрав,

със злия си език и погледа лукав.

Какво излиза — че каквото и да става,

пред хубавицата гнева ви се смирява!

Защо мълчи Алцест пред нейните злини?

Не ги ли вижда той, или ги извини?

 

АЛЦЕСТ

Не, моята любов към младата вдовица

не ще ме заслепи; макар и хубавица,

макар и с поглед да разпалва мойта кръв,

аз пръв ги виждам тук и ги осъждам пръв.

И въпреки това, уви — ще ви призная —

държи ме здраво в плен, главата ми замая:

аз виждам грешките й, виждам ги добре,

и пак обичам я, не ще ме нищо спре;

ужасно силен чар; ала дано пожара

в гръдта ми изгори и нейната поквара!

 

ФИЛИНТ

Бая е работа, но то не е беда!

А тя дали, Алцест, обича ви?

 

АЛЦЕСТ

                                                        О, да,

не бих обичал аз, ако не съм обичан.

 

ФИЛИНТ

Защо тогава сте направо нелогичен,

защо е тоя гняв и страх от врагове?

 

АЛЦЕСТ

Не ще сърцето да дели плода на две

и днес дошъл съм тук, за да й кажа ясно

за буйния пожар в гръдта, в сърцето страстно.

 

ФИЛИНТ

Ако ме питат мен за моя идеал —

на Елианта бих сърцето си отдал,

че нейното сърце е вярно и любящо,

аз мисля, и за вас то по е подходящо…

 

АЛЦЕСТ

Така е, разумът ми същото мълви,

но разумът е ням пред любовта, уви.

 

ФИЛИНТ

Боя се доста аз, че вашата надежда

ще се окаже…

Втора картина

 

ОРОНТ (на Алцест)

                        По покупки са, изглежда

ни Елианта, ни пък Селимена знам

кога ще дойдат, но щом идвате насам,

защо „добре дошли“ човек да ви не каже,

аз вас ценя ви и направо горд съм даже,

че ви познавам и за мен ще бъде чест

за ваш приятел да ме имате, Алцест.

От нетърпение сърцето ми изгаря,

отдавна има то в приятелството вяра

и знае, че не се отблъсква ей така

една протегната приятелска ръка.

 

За вас, прощавайте, речта ми се отнася.

 

АЛЦЕСТ

За мен?

 

ОРОНТ

        За вас. Или сте отегчен от нас, я?

 

АЛЦЕСТ

Не, не. Такъв сюрприз, че чак съм изумен,

не ми се вярва, че е тая чест за мен.

 

ОРОНТ

По право тая чест за вас е отредена,

дължи ви я дори и цялата вселена.

 

АЛЦЕСТ

Но господине…

 

ОРОНТ

                        Знам, че в цялата страна

едва ли има друг с такава добрина.

 

АЛЦЕСТ

Но, господине…

 

ОРОНТ

                        Кой каквото да разправя,

не виждам кой ли друг по-горе ще поставя.

 

АЛЦЕСТ

Но, господине…

 

ОРОНТ

                        Не, да ме удари гръм,

ако не съм бил прав, и на — за да не съм

и голословен, сам с молба ще се обърна:

ах, братко, дайте ми сега да ви прегърна.

На, дръжте моята ръка и въобще…

Приятели сме, а?

 

АЛЦЕСТ

                                Но…

 

ОРОНТ

                                        Май не ви се ще?

 

АЛЦЕСТ

Голяма чест е, пак ви казвам, господине,

как тъй изведнъж, направо да се мине;

защото дружбата с тайнство, може с мним

и лекомислен жест да я опорочим.

Ей тъй на хората не идва близостта им —

преди да се сближим, да се поопознаем!

Че може да сме две различни същества

и още утре да се каем за това.

 

ОРОНТ

По дяволите! Прав сте, мъдростта личи ви

и още по̀ ценя словата ви правдиви,

ще дойде с времето и дружбата, Алцест,

но аз на вашите услуги съм от днес.

На краля нещо да е нужно да говоря,

не съм аз кой да е, разбирате ме, в двора;

ще ме изслуша той, макар да е за друг,

то на кого ли аз не съм помагал тук.

Така че казвайте, недейте се смущава,

ще става връзката ни, вярвам, все по-здрава,

видях, че умен сте, и моля за съвет:

написах, видите ли, тук един сонет,

та да ми кажете дали е за пред хора.

 

АЛЦЕСТ

Но аз за стихове не мога да говоря,

недейте…

 

ОРОНТ

                Но защо?

 

АЛЦЕСТ

                                Защото всеки път

аз казвам истини, а те, уви, болят.

 

ОРОНТ

Това и искам аз, това — щастлив ще бъда

да чуя вашата най-искрена присъда,

недейте скрива тук и толкова от мен…

 

АЛЦЕСТ

Е, щом ще е така, ще бъда откровен…

 

ОРОНТ

Надеждата. Сонет… Един сонет. На дама,

която бурно в мен разпали страст за двама,

е посветен. Не е помпозен славослов,

а нежни стихове, трептящи от любов.

 

АЛЦЕСТ

Ще видим.

 

ОРОНТ

                И така — Надеждата… Не зная

ще ви хареса ли стихът, дали до края

стъкмил съм думите в сонета или не…

 

АЛЦЕСТ

Ще видим после.

 

ОРОНТ

                        И да знаете поне —

за четвърт час съм ги написал стиховете.

 

АЛЦЕСТ

Тук времето е без значение. Четете.

 

ОРОНТ (Чете)

Надеждата — о, тя ни сгрява,

Филис, избавя ни от скръб,

но толкова по-зле тогава,

щом бързо ни обръща гръб!

 

ФИЛИНТ

Чудесно — пипнато от майсторска ръка!

 

АЛЦЕСТ (тихо към Филинт)

Какво? Не ви е срам да лъжете така!

 

ОРОНТ

Да ме подмамите с надежда

успяхте тутакси, Филис;

но трябва ли да се подвежда

с надежда мъжкия филиз?

 

ФИЛИНТ

Какъв галантен слог, как всичко сте предали.

 

АЛЦЕСТ (тихо на Филинт)

Такива глупости, а той реди похвали!

 

ОРОНТ

Ако ще чакам цяла вечност

да свърши тая безсърдечност,

ей тъй ще се пронижа сам!

Надежда пак — а за какво ли!

О, безнадеждно е, мадам,

да караш все с надежди голи.

 

ФИЛИНТ

Чудесно за финал, по-хубав край не зная.

 

АЛЦЕСТ (настрани)

Ах чумата дано те тръшне най-накрая!

Да има някой тук носа ти да строши.

 

ФИЛИНТ

Прекрасно и за най-капризните уши!

 

АЛЦЕСТ

Уф!

 

ОРОНТ (на Филинт)

        Тъй съм поласкан, не съм се и надявал.

 

ФИЛИНТ

Не ви лаская, не.

 

АЛЦЕСТ (тихо настрани)

                                Какви ги плещи, дявол

такъв!

 

ОРОНТ (на Алцест)

        Разбрахме се да сте напълно прям,

какво ще кажете, аз искам да го знам.

 

АЛЦЕСТ

Тя, тая работа е доста деликатна,

похвалата, уви, е винаги приятна,

но имах случай пак с един такъв поет —

недейте пита кой, — и той с такъв сонет,

и аз му казах, че ако не му е свише,

човек ще трябва да се сдържа, да не пише;

и да си слага сам най-здравите юзди,

усети ли сърбеж куплети да реди,

и ако все така ще ги чете, където

му падне — може да му падне реномето.

 

ОРОНТ

Да не намеквате със своите слова,

че аз напразно съм…

 

АЛЦЕСТ

                                О, не твърдя това,

но аз му казах, че с бездушните куплети

за смях ще стане, без дори да се усети;

защото лошото се хвърля на очи

и може най-добри неща да заличи.

 

ОРОНТ

Какво намирате, че липсва на сонета?

 

АЛЦЕСТ

О, не твърдя това. Но казах на поета,

че тоя порив да творят с такъв ищах

и доста свестен свят направил е за смях.

 

ОРОНТ

Не пиша ли добре? Направо ми кажете.

 

АЛЦЕСТ

О, не твърдя това. Но казах му: поете,

тъй силно ли страстта към римите гори?

Не стига туй, ами печатате дори!

Аз мога да простя, че книгата е слаба,

ако човекът тъй — със стих си вади хляба,

но вие за какво ще търсите навред

читатели или приятелски съвет;

не си съсипвайте — на него му говоря —

честта престижа и доброто име в двора,

издател винаги намира се, уви,

и с титла „стихоплет“ иди се оправи!

Приказвах му така, дано да проумее.

 

ОРОНТ

Чудесно казано, и смисълът добре е.

Но все пак нещо и за моя тук сонет…

 

АЛЦЕСТ

За коша става при останалата смет!

От лоши образци, уви, сте се влияли

и чувствата ви са направо доста вяли.

Как тъй — Филис, избавя ни от скръб?

И после — бързо ни обръща гръб!

А и това — да ме подмамите с надежда

успяхте тутакси, Филис!

И още — безнадеждно е, мадам,

да караш все с надежди голи!

Такъв измъчен стил, ужасен на места,

ни капка истина, ни даже красота;

игра на думи и направо чиста мода,

нима говори той и мъдрата природа,

съмнителният вкус е туй на наште дни,

предците са били по-груби, но сравни

речта им само, виж какъв език чудесен.

Ей тая стара уж и простовата песен:

„И кралят даже да ми каже:

— Вземи, дарявам ти Париж,

но с таз девица-хубавица

ще трябва да се разделиш!

— Не ще ме съблазниш с Париж —

ще кажа мигом на Анри, —

пред мойта дружка-веселушка

не струва той и пет пари.“

Банални думи — да, стилът — поостарял,

но колко по-добре звучи, каква печал,

нима не виждате как сочен е езика

и колко чиста страст от тия думи блика:

„И кралят даже да ми каже:

— Вземи, дарявам ти Париж,

но с таз девица-хубавица

ще трябва да се разделиш!

— Не ще ме съблазниш с Париж —

ще кажа мигом на Анри, —

пред мойта дружка-веселушка

не струва той и пет пари.“

Сърцето влюбено говори тъй, без страх!

 

Да, вие смейте се, пукнете се от смях,

аз много по̀ ценя това от всички тия

фалшиви бисери край нас — не го и крия!

 

ОРОНТ

И все пак казвам ви, че мойте са добри.

 

АЛЦЕСТ

Щом вие казвате… Недейте ме кори

обаче за това, че имам свое мнение,

и то различно е, за ваше съжаление.

 

ОРОНТ

Това на другите им стига…

 

АЛЦЕСТ

                                                Като знам

какъв двуличен е светът. Но аз съм прям!

 

ОРОНТ

Изглежда, вие сте най-умният, така ли?

 

АЛЦЕСТ

Навярно щях да съм, да бях редил похвали.

 

ОРОНТ

Ще мина и без тях, не съм суетен аз.

 

АЛЦЕСТ

Така е по-добре и за самия вас.

 

ОРОНТ

Добре ще е човек да разбере какви ли

пък вие стихове тук бихте съчинили.

 

АЛЦЕСТ

Такива лоши май и аз бих съчинил,

но ще се пазя да не стана за резил.

 

ОРОНТ

Говорите ми с глас такъв самонадеян.

 

АЛЦЕСТ

А вие другаде търсете стил елеен.

 

ОРОНТ

Но, господине, кой така надига глас!

 

АЛЦЕСТ

Но, господине — аз, така говоря аз!

 

ФИЛИНТ (Застава между двамата)

Е, стига, господа, недейте прекалява.

 

ОРОНТ

Ах, прав сте, сбърках май, довиждане тогава,

покорен ваш слуга, тъй както досега!

 

АЛЦЕСТ

И аз съм също тъй покорен ваш слуга!

Трета картина

 

ФИЛИНТ

Сега видяхте ли! Така е, който иска

да бъде искрен — ще си носите и риска;

а колко трябваше да бъде поласкан…

 

АЛЦЕСТ

Не ща да слушам.

 

ФИЛИНТ

                        Но…

 

АЛЦЕСТ

                                За мен сте интригант.

 

ФИЛИНТ

Е, стига…

 

АЛЦЕСТ

                Тръгвайте.

 

ФИЛИНТ

                                Ако…

 

АЛЦЕСТ

                                        Не ми се слуша.

 

ФИЛИНТ

Защо?

 

АЛЦЕСТ

        Не чувам.

 

ФИЛИНТ

                        Но…

 

АЛЦЕСТ

                                Какво?

 

ФИЛИНТ

                                        Ами до гуша…

 

АЛЦЕСТ

Не! Прекалявате! Така че тръгвам аз…

 

ФИЛИНТ

Шегувате се… Не, не, плътно съм до вас.