Молиер
Мизантроп (3)

Второ действие

Първа картина

 

АЛЦЕСТ

Ще позволите ли да бъда откровен?

Ужасният ви нрав е просто смърт за мен:

направо бесен съм, кръвта ми е възвряла,

не виждам изход тук освен едно — раздяла;

не мога повече, ще бъда искрен с вас,

уви, все някога ще дойде този час

и виждам го, че той не е съвсем далече;

макар в обратното стотици пъти вече

да съм се клел…

 

СЕЛИМЕНА

                        За да ми вдигате скандал

ли тръгнахте към нас — да чуе цял квартал.

 

АЛЦЕСТ

Това не е скандал, мадам, но всеки смята,

че щом пред него си разтваряте душата,

това е цял аванс и повече дори…

Сърцето ми с това не ще се примири.

 

СЕЛИМЕНА

Виновна ли съм, че се влюбват всички в мене?

Какво да сторя аз, щом някой запленен е?

Или понеже се навъртат час по час,

тояга трябва да размахам според вас?

 

АЛЦЕСТ

Не казвам туй, мадам — да грабнете тояга,

но и сърцето си недейте им предлага,

знам, вашта красота и отдалеч личи,

но се старайте да не бие на очи;

а вие хвърляте им взор неподражаем

и още повече разпалвате страстта им.

Събуждате у тях надежди всеки път

и затова край вас с дузини се тълпят;

ако не бяхте тъй любезна с тях и мила,

тълпата им да се е досега стопила.

И друго питам се, кажете ми, мадам,

с какво Клитандър тъй ви е пленил — да знам?

С какви достойнства той и добродетел скрита

заслужил е честта на вашата възхита?

Дали не с нокътя на малкия си пръст —

че гледан е добре и не е никак къс?

Или ви порази, тъй както всички тука,

със свойта руса и напудрена перука?

Или с дантелите по своите нозе,

и с фльонги, с панделки, мадам, ума ви взе?

Или пък лентата, преметната през рамо,

за вашия възторг достатъчна е само?

Или гласеца му, престорения смях —

кажете, тайната пък може да е в тях?

 

СЕЛИМЕНА

Несправедлив човек, отде в ума ви влезна!

Не се ли сещате защо съм тъй любезна —

За делото в съда са всичките неща,

Той има връзки и ми вече обеща.

 

АЛЦЕСТ

Че загубете го това проклето дело,

но стига моят враг печелил е на дело.

 

СЕЛИМЕНА

От целия всемир ревнувате ме май.

 

АЛЦЕСТ

Не, с целия всемир флиртувате комай.

 

СЕЛИМЕНА

Това би трябвало утеха да ви дава,

че аз и с другите край мене съм такава;

мъжете трябва да са винаги нащрек,

ако любезни сме, уви, с един човек.

 

АЛЦЕСТ

Е, щом напразно ви ревнувам от мъжете,

с какво съм по-добре от другите, кажете?

 

СЕЛИМЕНА

С това сте по-добре, че ви обичам аз.

 

АЛЦЕСТ

Ох, вярва ли сърце, изгаряно от страст?

 

СЕЛИМЕНА

Аз мисля, че дори отишла съм далече

след всичко, дето тук ви наговорих вече.

 

АЛЦЕСТ

Но кой ще може да ми гарантира тук,

че същото не го твърдите и на друг?

 

СЕЛИМЕНА

Уж влюбен мъж, а виж как думите си мери,

какви изискани направо маниери,

добре, да ви спестя терзания и гняв,

обратно думите си вземам — и сте прав;

не виждам поводи за никаква тревога!

Доволен сте, нали.

 

АЛЦЕСТ

                                Обичам ви, не мога!

Ах, де да можех тук от вашите ръце

да си изтръгна аз нещастното сърце —

ще бъде щастие неземно! Но не става,

държите моето сърце с верига здрава,

навярно мойта страст, която ме кълве,

е наказание за тежки грехове.

 

СЕЛИМЕНА

Да, като вашта страст не знам да има втора.

 

АЛЦЕСТ

За нея съм готов какво ли не да сторя,

извикал бих света на бой, ужасно, знам,

но никой тук не е обичал тъй, мадам.

 

СЕЛИМЕНА

Но странен израз май на чувствата сте дали:

обича ли човек — да вдига и скандали!

Досадни упреци, това е вашта страст,

такава работа за пръв път виждам аз.

 

АЛЦЕСТ

От вас зависят тук и моята тревога,

и тоя шум, да спрем кавгата си, за бога,

кажете ми поне… на четири очи…

Втора картина

 

СЕЛИМЕНА

Кой идва?

 

БАСК

                Господин Акаст.

 

СЕЛИМЕНА

                                                Да се качи.

Трета картина

 

АЛЦЕСТ

О, не. За насаме е просто немислимо.

Все някой мъкне се, или го вече има;

Нима не можете поне веднъж сама

Да наредите, че ви няма у дома?

 

СЕЛИМЕНА

Навярно искате да скъсам с тази връзка.

 

АЛЦЕСТ

На мен сърцето ми се къса и се пръска.

 

СЕЛИМЕНА

Да разбере, че съм се криела у нас —

това едва ли ще ми го прости Акаст!

 

АЛЦЕСТ

Какво засяга ви, какво, че щял да каже.

 

СЕЛИМЕНА

Такива хора са опасни, мисля даже,

че вече е успял така да се подвре,

че чува се гласа му в двора, знам добре.

Отлично знае кой, къде, какво говори,

да ти помогне — не, но пакост ще ти стори.

Та да внимаваме, опасно е все пак

такъв бъбривец и клюкар да ти е враг.

 

АЛЦЕСТ

Въртите, сучете, бездруго убедена,

че нужно е да ги търпите, Селимена,

и вечно права сте накрая, за беда.

Четвърта картина

 

БАСК

Мадам, пристигна и Клитандър.

 

АЛЦЕСТ

                                                        Ами да!

 

СЕЛИМЕНА

Къде?

 

АЛЦЕСТ

        Ще си вървя.

 

СЕЛИМЕНА

                                Почакайте.

 

АЛЦЕСТ

                                                Така ли?

 

СЕЛИМЕНА

Почакайте.

 

АЛЦЕСТ

                Не, не.

 

СЕЛИМЕНА

                        Алцест…

 

АЛЦЕСТ

                                        Не сте познали!

От тия приказки ми е дошло до тук,

така че по-добре си намерете друг.

 

СЕЛИМЕНА

Не, не, заради мен.

 

АЛЦЕСТ

                                Не, тоя път не става.

 

СЕЛИМЕНА

Добре, вървете си, щом искате, тогава.

Пета картина

 

 

ЕЛИАНТА (на Селимена)

И не с един маркиз, а с двама съм дошла,

не ви ли казаха?…

 

СЕЛИМЕНА (на Баск)

                                За всички дай кресла.

 

Не си ли тръгвахте?

 

АЛЦЕСТ

                                Реших пред вас самата

и с тях, и с вас да си доизясним нещата.

 

СЕЛИМЕНА

Мълчете.

 

АЛЦЕСТ

                Време е да изберете днес.

 

СЕЛИМЕНА

Без ум ли сте?

 

АЛЦЕСТ

                        О, не, с ума си е Алцест.

 

СЕЛИМЕНА

Ах, ах!

 

АЛЦЕСТ

                Избирайте.

 

СЕЛИМЕНА

                                Шегувате се, стига.

 

АЛЦЕСТ

Достатъчно търпях интрига след интрига.

 

КЛИТАНДЪР

От Лувър идвам, ах, да знаете, мадам,

Креонт едни какви направи ги и там,

един приятел как поне не се намери

да му даде урок по светски маниери?

 

СЕЛИМЕНА

Така е, прав сте, и веднага му личи —

нелепият му вид набива се в очи;

ако човек не го е виждал преди време,

едва ли току-тъй вида му ще приеме.

 

АКАСТ

Като говорим за чудаци днес, мадам,

аз мога пример по-удачен да ви дам,

като бъбривеца Дамон май няма втори —

цял час на слънце ме държа, да ми говори.

 

СЕЛИМЕНА

Голям бърборко е Дамон и според мен

и в своите приказки е твърдо убеден;

говори много той, без нищо да ви каже,

но хич това не го и впечатлява даже.

 

ЕЛИАНТА (на Филинт)

Добро начало, а? — и ако тъй върви,

Остава другите да слушаме уви.

 

КЛИТАНДЪР

А пък Тимант, мадам… така ще се дивите.

 

СЕЛИМЕНА

Загадка ми е — от главата до петите.

Разсеян поглед ще ти хвърли най-напред,

а после прави се безкрайно на зает,

но всъщност всичко си е прах в очите само

и вече втръснал е на мало и голямо.

Най-важен разговор прекъсвал е дори,

уж имал нещо под секрет да довери,

с възторг говори за подробност най-случайна,

ще каже добър ден, но на ухо — уж тайна!

 

АКАСТ

Ами Жералд, мадам?

 

СЕЛИМЕНА

                                О, боже мой, какво

плямпало! И какъв стремеж към големство,

във висшите среди се мъчи да се меси,

общува с принцове, принцеси и дукеси.

За титли бъбри все, но сведущ е поне

по разни хрътки, по каляски и коне,

с по-знатните на „ти“ веднага ще премине,

не си и прави труд да каже „господине“.

 

КЛИТАНДЪР

С Белиза, казват, май се даже бил сближил.

 

СЕЛИМЕНА

Тя няма капка ум в главата, а за стил

да не говорим! У дома да ти не влиза,

че то е цял кошмар беседата с Белиза,

човек не знае за какво и откъде

най-семпъл разговор, уви, да поведе,

мълчи горкичката и само тъпо гледа;

опитвала съм тук с каква ли не беседа —

за слънцето, дъжда, за студ и летен пек,

но колко ли така изкарал би човек?

И само туй ли е обречен да изпита —

а туй, че няма край досадната визита?

Поглеждаш често към часовника, навън

се мръкнало — а тя не мърда, като пън.

 

АКАСТ

Ами Адрост? Ах, той е горделив за трима,

по-самовлюбен мъж в света не знам да има.

Все смята, че не е от двора оценен,

това и все това повтаря всеки ден;

не го ли наградят, за него вече няма

ни сън спокоен, ни обида по-голяма.

 

КЛИТАНДЪР

При младия Клеон обаче, както знам,

каймакът е събран, не с ли тъй, мадам!

 

СЕЛИМЕНА

Е, при такъв готвач как няма да го тачат,

но май на почит е не той, ами готвачът!

 

ЕЛИАНТА

Какви изискани блюда поднасят там.

 

СЕЛИМЕНА

О, да, ако и той не се сервира сам;

Такива глупости безвкусни ти поднася,

Че просто жалко е за хубавата маса.

 

ФИЛИНТ

Но чичо му Дамис не е такъв мадам,

нали?

 

СЕЛИМЕНА

        Приятел ми е той — и то голям!

 

ФИЛИНТ

А и голям мъдрец и колко пък почтен е…

 

СЕЛИМЕНА

На прекален мъдрец се прави според мене.

Един натегнат все и вечно е готов

я с остра реплика, я с някой апостроф.

Откакто си втълпи, че за умник минава,

не се понася и си нямате представа

как пишещите е намразил, ами как!

И който хвали го — направо е глупак!

Щял мъдрият човек да възрази веднага,

а не с прибързани хвалби да се излага.

И без да ги с чел, той прави ги за смях

и мисли, че така поставя се над тях.

Дори на простата приятелска беседа

е свикнал вече от високо все да гледа

със скръстени ръце той слуша отстрани

какво ли бъбрят там нещастните жени.

 

АКАСТ

Как изтипосахте го, дявол да го вземе!

 

КЛИТАНДЪР (на Селимена)

Портретът точен е, във вас художник дреме!

 

АЛЦЕСТ

Е, хайде, давайте, придворни господа;

я колко още са във вашата среда,

корите ги, но щом се зададат насреща,

веднага тичате с признателност гореща,

целувате ги с жар, протягате ръце —

готов е всеки да им служи от сърце!

 

КЛИТАНДЪР

Защо го казвате на нас? Мадам ранява

сърцето ви и тя виновна е тогава!

 

АЛЦЕСТ

По дяволите — не! Със своя весел смях

я насърчавате и вкарвате я в грях.

Кадите й тамян, с ласкателства, с похвали

веднъж ли повод за сарказъм сте й дали;

сърцето й не ще е злъчно може би,

ако не се топи от вашите хвалби;

в ласкателите, в тях е, види се, вината

да има толкова пороци по земята.

 

ФИЛИНТ

Защо застъпвате се толкова, не знам,

за нещо, дето го оспорвате и сам.

 

СЕЛИМЕНА

Не виждате ли, че това е, за да спори?

Напук на другите обратното говори,

То май е божи дар — да бъдеш все напук,

За да покажеш на света, че ти си друг?

Че всички мислили едно, не го засяга,

той с друго мнение изстъпва се веднага.

Да мисли като друг — за него е позор.

И без да мисли, е готов да влезе в спор,

а никой тая чест ако не му окаже,

тогава себе си ще изтезава даже,

от своите мисли ще се отрече такъв,

ако случайно друг изказал ги е пръв!

 

АЛЦЕСТ

На вашата страна са всички в тая сцена,

така че смело ме осмейте, Селимена!

 

ФИЛИНТ

И вие също сте с един ужасен нрав,

за всичко спорите, все вие тук сте прав;

дали са упреци или ще са похвали —

за всичко мусите се, вдигате скандали.

 

АЛЦЕСТ

Без Капка ум, уви, е вече тоя свят!

Не мога, ден и нощ умирам си от яд

като ги гледам как — и всички са такива! —

или ласкае те, или ти нож забива.

 

СЕЛИМЕНА

Но…

 

АЛЦЕСТ

        Не, мадам, о, не, ще бъде най-добре,

за ваша радост май, човек да си умре;

вреди ви, вярвайте, приятелство с такива

и с недостатъци сърцето ви убива.

 

КЛИТАНДЪР

Не знам, но според мен не виждам у мадам

ни недостатъци, ни нещо недотам…

 

АКАСТ

Черти и грация — набиват се в очите,

но недостатъци — къде, да ме простите?

 

АЛЦЕСТ

А аз пък виждам ги, и вижда тя дори,

че нищо, нищо с тях не ще ме примири;

обичаш ли, не са ти нужни пищни фрази,

да, чистата любов от грехове се пази,

да кажем лично аз — направо съм вбесен,

ако ласкатели се завъртят край мен

със сладки приказки и реч медоточива,

която всеки път пороците ни скрива.

 

СЕЛИМЕНА

Та, значи, ако в нас припламне любовта,

ще трябва тутакси да потушим страстта

и в знак на преданост и силна страст — така ли —

на скъпия човек да вдигаме скандали?

 

ЕЛИАНТА

Тук ставаше въпрос за истинска любов.

Че влюбеният, той на всичко е готов,

не вижда, вярно, и най-малък недостатък,

но често, запленен, отива по-нататък

и недостатъка, дори и да личи,

достойнство вече е в две влюбени очи.

Ако е бледа — то е вейка разцъфтяла,

ако е черна — е брюнетка с кръв възвряла,

ако е слаба — е девица с кръшен стан,

ако дебела е — осанка значи, сан,

ако е мърла — е небрежно артистична

и пълна с доброта, жена с душа лирична,

ако е едра — то богиня е почти,

ако е дребна — е с божествени черти,

ако е горда — то е с царствена походка,

хитрана, значи с ум, глупачка, значи кротка;

дар слово има — щом бърбори, без да спре,

мълчи ли — значи, че прикрива се добре.

Да, който влюбен е, не спира и тогава —

и недостатъка горещо обожава.

 

АЛЦЕСТ

Така е, права сте…

 

СЕЛИМЕНА

                                Е, стига препирни,

да се разтъпчем, а… така ме притесни…

Не, да не тръгвате?

 

КЛИТАНДЪР и АКАСТ

                                О, не, мадам за бога!

 

АЛЦЕСТ

Това, че тръгват си, изпълва ви с тревога.

Когато кажете си тръгвайте, но аз

от тук ще си вървя единствено след вас.

 

АКАСТ

Ах, стига, да не е от мене притеснена,

цял ден готов съм да стоя у Селимена.

 

КЛИТАНДЪР

Аз чак довечера съм мъничко зает,

така че бих и аз останал чак до пет.

 

СЕЛИМЕНА (на Алцест)

Шегувате се май?

 

АЛЦЕСТ

                                Не, с мен шеги не бива.

Ще видите сама кой пръв ще си отива.

Шеста картина

 

БАСК (на Алцест)

Мосю, един човек стои отвън от час,

по спешна работа да разговаря с вас.

 

АЛЦЕСТ

По спешна работа — чак странно ми изглежда.

 

БАСК

Облечен е с една особена одежда

със златен знак.

 

СЕЛИМЕНА

                                Отвън срещнете се, Алцест,

или пък тук…

Седма картина

 

АЛЦЕСТ (към стражаря)

                        Мосю, каква е тази чест?

Но влезте, влезте…

 

СТРАЖАРЯТ

                                Не, мосю, две думи само.

 

АЛЦЕСТ

За всичко може да говорите и прямо.

 

СТРАЖАРЯТ

От службата при вас провождат ме, нали,

веднага, викат, да сте били отишли,

мосю!

 

АЛЦЕСТ

        Кой? Аз ли?

 

СТРАЖАРЯТ

                                Да!

 

АЛЦЕСТ

                                        Че за какво тогава?

 

ФИЛИНТ (на Алцест)

Тук има пръст Оронт, това ме притеснява.

 

СЕЛИМЕНА (на Филинт)

Какво?

 

ФИЛИНТ

        Ами нали се скараха с Оронт

за някакъв сонет и тоя вагабонт.

Решил е чак в съда да иде да се жали.

 

АЛЦЕСТ

Е, няма и в съда да чуе той похвали.

 

ФИЛИНТ

Щом има заповед, тогава да вървим.

 

АЛЦЕСТ

Не виждам за какво и как ще се сдобрим!

Нима съдиите ще наредят, кажете,

безропотно да му харесам стиховете?

Каквото казах му, ще го повторя пак,

ужасно слаби са.

 

ФИЛИНТ

                                Не ставайте глупак…

 

АЛЦЕСТ

Не ще се извъртя, не струват стиховете.

 

ФИЛИНТ

А струва ли си да се дърпате, кажете.

Да тръгваме…

 

АЛЦЕСТ

                        Добре, но жалкия сонет

не ще похваля пак.

 

ФИЛИНТ

                                Да вървим по-напред.

 

АЛЦЕСТ

Да, да, единствено по заповед на краля

най-много жалките му строфи да похваля,

но на поета пак един съвет ще дам:

ще бъде най-добре да се обеси сам.

 

По дяволите, аз пък нямах и представа,

че бил съм смешен чак…

 

СЕЛИМЕНА

                                                Недейте закъснява,

очакват ви…

 

АЛЦЕСТ

                        Добре, но връщам се, мадам —

да чуя отговор и отговор да дам.