Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Московски вирус (25)

Глава двайсет и четвърта

Кремъл

 

Руският президент Виктор Дударев предпочита личния си кабинет в централната част на триъгълната жълто-бяла сграда, обзаведен различно от изключително богато украсените церемониални зали за приеми, каквито има в другите кремълски дворцови здания. Кабинетът му е малка квадратна стая с прости, практични мебели и само тук-там може да се усети прилика с типичната за Кремъл класическа елегантност.

На стената зад покритото с малахитова плоча бюро на Дударев виси изящно изработен герб на Руската федерация. От двете му страни има по едно знаме — отляво е руският национален трикольор в бяло, синьо и червено, отдясно — по-колоритният, украсен президентски флаг. Знамената са единствените носители на ярка цветност в кабинета, иначе той е облицован в тъмна дъбова ламперия с висок таван в бяло и убито жълто, а подът е покрит със силно избелял персийски килим на възраст сигурно няколко века с интересни геометрични фигури в зелено, червено и охра. Пред вътрешните стени има високи етажерки с множество редки книги, речници и съвременна справочна литература. Между двата прозореца на помещението са поставени дълга дъбова маса и няколко стола с високи облегалки.

Днес на един от тях седеше Константин Малкович. Роденият в Сърбия милиардер гледаше през масата към Дударев, а от време на време мяташе бързи погледи и към едрия сивокос мъж, седнал недалеч от руския президент, като се опитваше да не се мръщи. Но не му харесваше неочакваното присъствие на вечно киселия Алексей Иванов — шефът на печално известното тринайсето управление на ФСС. Смяташе срещата за критично важна. Усещаше подобно безпокойство и в седналия до него отдясно Ерих Брант. Преди пристигането им в Кремъл бившият офицер от Щази го предупреди, че Иванов вероятно ще им създаде неприятности във връзка със злощастните провали в сигурността на ХИДРА. И сега докато наблюдаваше грубото, безизразно лице на началника на руската шпионска служба, Малкович си казваше, че Брант със сигурност е прав. Нещо в тихо заплашителния вид на Иванов му напомняше за огромна котка — тигър или леопард, — бавно оглеждаща онова, което възприема като своя потенциална жертва.

И този вече изграден в съзнанието му образ го потискаме все повече и повече.

Когато започна преговори с руснаците, германецът го предупреждаваше за потенциалната опасност, напомняйки му старата поговорка: „Опиташ ли се да яхнеш тигъра, той току-виж те изял.“ По онова време Малкович отхвърли тези опасения като прекалено песимистични. Днес, седнал на масата срещу едроглавия началник на 13-о управление, милиардерът започваше да гледа на предишните предупреждения на своя подчинен с нова тревога.

Направи опит да изтика тези нежелани мисли някъде на заден план. Може би и нервите му играят номера. Всъщност не бе ли дошъл мигът на истинския триумф? Годините рисковани, прескъпи научни изследвания и сложно планиране вече не дават ли резултати? Дават, повтаряше си отново и отново. Тогава защо допуска подобни мисли в главата си? Сега не бе време за необосновани тревоги. Отново насочи вниманието си към поставения в края на масата голям екран. До него с електронна показалка в ръка стоеше президентският военен съветник полковник Пьотр Кириченко, за да показва и коментира различните карти, таблици и диаграми, които илюстрираха темата на този изключително таен брифинг.

— Танкови части, моторизирана пехота, спецназ и бойна авиация, определени за участие в операция ЖУКОВ, продължават да се прехвърлят от мирновременните си бази на нови местоназначения — говореше Кириченко и сочеше по картите различните дислокационни промени по границите на Русия с Украйна, Грузия, Азербайджан и Казахстан. — Засега няма сигнали, че Съединените щати или съюзниците им са доловили истинските мащаби на тези придвижвания на наши войскови подразделения. Или пък че са наясно за какво става дума.

— Неинформираността на Запада се дължи най-вече на ХИДРА, специализираното оръжие, което осигурих аз — намеси се Малкович, повтаряйки си наум, че каквато и да е целта на Иванов днес тук, винаги е необходимо да припомня на тези руснаци колко много му дължат.

— Ликвидирайки голямата част от най-добрите им разузнавателни анализатори, моята агентура попречи на ЦРУ, МИ-6 и всички останали техни западни аналози да проникнат в по-конвенционалните мерки за сигурност, които вие взехте във връзка с тези ходове. Всъщност направи това практически почти невъзможно — издекламира той още и любезно се усмихна. — Напълно естествено е същото да важи и за страните, които ще бъдат ваши мишени, нали така? Веднъж като ХИДРА завърши целия си цикъл, реално малцина от ключовите им военни командири и политически лидери ще останат живи, за да се противопоставят или координират действия срещу вашите операции.

— Да, съвсем ясно е, че това ваше вирусно оръжие доказва стойността си… засега — хладно се съгласи Дударев.

Иванов само сви рамене. По широкото му лице не личаха никакви емоции.

Руският президент кимна на Кириченко.

— Продължавай, Пьотр.

— Слушам, господин президент — тракна токове полковникът и заговори отново. — След като започне операция ЖУКОВ, нашата стратегическа авиация ще нанесе едновременни удари срещу голям брой обекти — командни и оперативни пунктове, противовъздушни бази, летища и райони, където са съсредоточени повече вражески войски.

Кириченко натисна бутон на показалката и на екрана светнаха дузини червени звездички, които отбелязваха множество мишени, разпръснати навсякъде из определените за повторно завладяване бивши съветски републики.

— В същото време танковите подразделения и моторизираната пехота ще напредват с максимална бързина по всички направления, за да изпълнят поставените им специфични задачи — продължаваше Кириченко с видим ентусиазъм.

По картата се появяваха и изгасваха стрелки, простиращи се на стотици километри в дълбочина на противниковата територия, където руснаците възнамеряваха да завладеят важни градове, мостове, пътни артерии, жп възли и жизнено нужни промишлени райони. Големи сектори от картата се оцветяваха в червено, илюстрирайки планираната им окупация и насилственото им завръщане под руски контрол — практически целият Казахстан, както и Грузия, Азербайджан и Армения и цялата източна половина на Украйна.

Малкович кимаше, но вече почти не обръщаше внимание на подробните описания на президентския военен съветник и уточненията му за спецификата на отделните бойни части, числената им сила и въоръжение или точните им заповеди. За неговия начин на мислене тези неща бяха просто тактически детайли, засягащи на практика само командващите генерали и висшите им офицери. Много повече го интересуваше голямата картина в смисъл как въпросната операция би променила баланса на силите в глобален мащаб.

Иначе планът ЖУКОВ бе напълно ясен със стратегическите си, политически и икономически цели. Да донесе на Русия нови, по-лесно защитими граници, да върне бивши, богати на полезни изкопаеми и суровини територии, райони с добре развита тежка промишленост, а десетки милиони етнически руснаци отново да застанат под защитата и властта на Кремъл. И в края на краищата да отбележи началото на грандиозно усилие с цел възвръщане на Русия отново на полагаемото й се място като една от световните свръхсили, имперска нация с огромна мощ. За да може тя след време отново да бъде реален съперник на Съединените щати. Всъщност основната му задача — да потъпче независимостта на най-развитите от новите демокрации около Русия — бе в краткосрочен план най-важната за Дударевото собствено политическо оцеляване. Защото засега мнозинството от руските граждани подкрепяха авторитарното му управление, но въпреки привидното затишие на повърхността отдолу бушуваше все по-растящо недоволство и за него президентът винеше демократичния пример, даван от някогашните верни съветски поданици в практически закрепостените тогава републики.

За самия Малкович операцията ЖУКОВ съдържаше възможности той лично да се превърне в един от най-богатите и могъщи хора в човешката история. Това бе блян, носен в душата му още от ранното детство на презиран, беден до болка бежанец, подхвърлян от съдбата навсякъде из Европа. Когато порасна и реално започна да използва извънредно редкия си, едва ли не неземен талант — да предсказва бъдещите флуктуации на финансовите и борсовите пазари, — този блян се превърна в горещо желание и пламенна движеща сила.

Днес бе вече фантастично богат и упражняваше немалко влияние върху редица правителства в Европа, Африка и Азия — с помощта на реалната си икономическа сила, но и посредством умело насочвани подкупи за податливи политици и апаратчици във властта. Огромните му холдинги разрешаваха още и тънко да манипулира операциите и дейността на големите банки, борсови къщи, инвестиционни фирми, фармацевтични лаборатории, петролни компании, оръжейни производители и още множество видове промишлени и други дейности в глобален мащаб. Посредством групата „Брант“ пък управляваше малка армия от наемни убийци и шпиони, с чиято помощ действаше тайно и насилнически срещу лични врагове и бизнес съперници. Неотдавна обаче бе осъзнал, че за властта и силата му все още има граници или по-точно препятствия. Колкото и да се бе оказало неприятно, все още се намираха политици, които не успяваше да подкупи или изплаши, корпорации, които не бе в състояние да си присвои, закони и разпоредби, които не можеше да прескочи или отмени.

И затова Малкович се захвана да плете интриги и заговори в търсене на начини да увеличи богатството и властта си поне още десетина пъти. Още непосредствено след студената война бе наемал услугите на различни учени от бившия социалистически блок в областта на разработката на оръжия, на първо място Вулф Ренке. По онова време и плановете му бяха по-прости: възнамеряваше да създаде дискретно дъщерно предприятие някъде под прикритието на който и да е от големите си холдинги. А чрез него да продава неконвенционални оръжия на най-богатите тиранични режими в света срещу големи суми непрани пари.

Тогава обаче Ренке му предложи своята ХИДРА — истинско научно откритие и вероятно най-страшното смъртоносно оръжие с абсолютна точност на действие. И в един наистина съдбовен миг Малкович съзря и точно оцени невероятния му потенциал. Контролът над това неуловимо и непобедимо оръжие, за чиито жертви спасение нямаше, би му дал отдавна търсената сила. С негова помощ би могъл да победи нациите, чиито лидери му се противопоставяха, а в същото време и да възнагради онези, които се съюзяваха с него в грандиозните цели.

А Русия на президента Дударев веднага бе направила най-мъдрия избор.

Дударев и кремълските му съюзници бяха сключили с Малкович най-сериозни тайни споразумения, практически сделка, която облагодетелстваше и двете страни. Руснаците имаха нужда от оръжие като ХИДРА, за да омаломощят враговете си на Запад и бившите съветски републики. Изваждайки от строя ключови фигури в западните разузнавателни служби, ХИДРА позволяваше на Русия да планира, организира и проведе военната си кампания без намеса от страна на САЩ и техните съюзници. Е, вярно бе, че веднъж започнат ли военните действия, европейци и американци щяха да протестират в един глас, обаче номерът бе да ги изненадат. В такъв случай отпадаше сериозната вероятност те да рискуват разширяване на войната със своя собствена намеса. Веднъж изправени пред свършения факт, че руските войници са на нужното място и контролират положението, какво биха могли да направят американците? Ще вдигнат малко дипломатическа шумотевица, а сетне, волю-неволю, ще приемат дадеността.

От друга страна, когато руснаците изпълнят плана си за завоеванията, милиардерът ще си присвои лъвския дял от петрола и природния газ в съответните територии, мините, оръжейната и други промишлености. И за кратко време печалбите от тези нови холдинги ще го превърнат в най-богатия човек на земята, оставил далеч зад себе си сегашните съперници.

Малкович се наслаждаваше на тази сладка мисъл, чието осъществяване все повече наближаваше. Разни глупаци повтарят до втръсване, че богатството е в основата на всяко зло. Обаче умните хора си знаят истината: парите са само инструмент, оръдие, с което светът би могъл да бъде преустроен по тяхна воля и в техен дух.

— Кога започва операцията? — запита в същия миг Брант и прекъсна мислите на Малкович.

Кириченко погледна Дударев, който му кимна, и отговори на въпроса:

— ЖУКОВ ще стартира в следващите пет дни, може би малко по-рано. Първите въздушни удари, придружени с успоредно навлизане на спецназ части, ще започнат няколко минути след полунощ на 24 февруари. А танковите формирования и останалите подразделения ще прекосят границата малко по-късно.

— Без никакъв повод, просто дори и без някаква предварителна провокация ли? — цинично запита Брант. — Прощавайте, полковник, но това ми изглежда… някак недомислено.

Иванов се наведе напред, а устните му се разпънаха в типичната за него бледа, лишена от хумор усмивка.

— Не се безпокойте, хер Брант — рече той студено. — Провокация ще има, и то предостатъчна. Например в Украйна много скоро ще се случи може би ужасяващ терористичен инцидент, в който ще загинат множество напълно невинни етнически руснаци. Така ми съобщават от специалната разведка, знаете.

Брант кимна хладно.

— Разбирам. Така вече е напълно логично. Естествено, че едно екстремно терористично дело изисква незабавна реакция. От вашите въоръжени сили, разбира се.

— Разбира се — лаконично откликна Иванов. — Щом като киевското правителство не може да защити сънародниците ни от собствените си украински ултранационалисти, значи ние трябва да свършим това вместо него.

Малкович го изслуша и тихо изсумтя. Сетне се обърна направо към Дударев, който междувременно махна с ръка на военния си съветник да излезе.

— А за намеса в Грузия и другите страни какви претексти ще използвате?

Руският президент сви рамене.

— В Грузия и останалите бивши съветски републики има постоянни симптоми за все по-нарастваща политическа нестабилност — отвърна той, навел глава към милиардера, а по лицето му се изписа суха, иронична усмивка. — Благодарение именно на вашата ХИДРА, която причини смъртта на цивилните и военните им ръководства.

Малкович кимна и премълча.

В същия миг топката пое Иванов и със същото мразовито изражение се извърна към него, сетне и към Брант.

— За съжаление, г-н Малкович, самата ХИДРА сега се превръща в най-голямата заплаха за успеха ни. Провалът на хер Брант да елиминира доктор Петренко, преди да е проговорил, беше много голяма грешка. Тя обаче се задълбочава и се превръща в потенциална катастрофа благодарение на неуспеха му преди само един ден да залови или убие онзи подполковник Смит. Колкото повече се върти тук из Москва този Смит, толкова повече се увеличава вероятността да проникне в тайните на ХИДРА. И казано откровено, това повече не може да се търпи.

— Много точно казано, Алексей — намеси се Дударев и посочи към екрана, където символичните стрелки в диаграмата показваха проникването на бронирани части дълбоко в територията на Украйна, Грузия и другите републики. — Успехът на ЖУКОВ зависи изцяло от това да постигнем ефекта на пълната изненада. И ако американците научат, че ние стоим зад смъртта на всички тези хора, то цялото начинание отива по дяволите.

— Е, какво предлагате? — сухо запита Малкович.

— Първо, моето управление поема пълен контрол върху издирването на Смит и американската журналистка Девайн — обади се Иванов и отново насочи очи към Брант. — И този път искам пълно сътрудничество от ваша страна. Нищо няма да премълчавате или да криете от мен. Нищо! Ясен ли съм?

За миг бившият офицер от Щази остана неподвижен и безмълвен. Само присви гневно устни. Сетне се отпусна, махна с ръка нехайно и се опита да прояви пълно безразличие.

— Както кажете — рече той.

Малкович обаче продължи да гледа в очите Дударев. Въпреки безмилостния си нрав Иванов — както и Брант — бе само подчинен. Конците дърпаше руският президент. И сега милиардерът отправи въпроса си направо към него:

— Добре, Викторе, това всичко ли е?

Дударев поклати глава в знак на отрицание.

— Не съвсем, приятелю мой — рече той, а пръстите му забарабаниха по масата. — Тази история с американския разузнавателен офицер сериозно ме безпокои. Въпреки реалните си успехи поне досега, изглежда, ХИДРА не е успяла да заслепи Вашингтон докрай. Страх ме е, че президентът Кастила може да се окаже по-упорит, отколкото мъдър политик. И ако в крайна сметка той не пожелае да приеме нашите победи като даденост, рискът от нежеланата от нас пряка конфронтация със Съединените щати ще нарасне рязко. Като се имат предвид нашите стратегически предимства в Украйна и Централна Азия, ние може би ще победим, но цената ще бъде изключително висока — и в пари, и в оръжие, и в хора. Не е ли така?

Другите в стаята закимаха в знак на съгласие.

— И по тази причина — продължи Дударев и впери очи в Малкович — реших да осигурим ненамесата на американския президент. Затова нареди на твоите хора да предадат съответния вариант ХИДРА на куриерите на Иванов, и то колкото се може по-скоро.

Малкович замръзна от изненада.

— Но рисковете да убиете Кастила са…

— Оправдани и управляеми — спокойно откликна руският лидер и извърна лице към Иванов. — Нали така?

— Напълно, разполагаме с къртица в Белия дом — отвърна шефът на 13-о управление. — Пускането на ХИДРА в действие там няма да представлява особен проблем.

Хлад пробяга по гърба на Малкович.

— Знаете ли какво може да се случи, ако в САЩ разберат какво сме направили? Страшно ще стане… — рече той сковано.

Дударев сви рамене.

— Оставете ги американците да си подозират каквото си искат, така или иначе нищо няма да могат да докажат — възрази той и се усмихна криво. — Което ме навежда на мисълта за друга опасност. На теб не ти ли е идвало наум за възможните рискове около ХИДРА лабораторията? Особено като се имат предвид американските шпиони, които душат наоколо?

— Тя е подсигурена и отлично скрита — рязко възрази Малкович. — Американците никога няма да я разкрият.

Седналият до него Брант кимна в знак на съгласие.

Дударев ги изгледа цинично и се усмихна, сякаш му ставаше забавно.

— Ето, това е наистина добра новина… — рече той и замълча точно толкова, колкото да подскаже ясно, че не им вярва. — И все пак по-добре и по-безопасно ще бъде за всички нас, ако доктор Ренке и научният му екип се прехвърлят тук. Ще им осигурим отлични условия в някой от нашите изследователски комплекси от системата Биоапарат например — място с първостепенна сигурност. Не си ли съгласен?

Малкович въздъхна и направи гримаса. Играта на руския президент ставаше пределно прозрачна. А собственият му коз досега бе пълният контрол върху ХИДРА и тайната на производството й. Създаденото от Ренке уникално вирусно оръжие превръщаше Малкович в незаменим съюзник — човек, с когото Дударев трябва да се съобразява и държи като с равен. Но загуби ли веднъж монопола върху смъртоносната технология… и онези в Кремъл ще заиграят както намерят за добре. Именно по тази причина най-ревностно бе крил местоположението на лабораторията, и то най-вече от руснаците.

— Мястото е отлично скрито — повтори Малкович хладно. — По този въпрос имате честната ми дума.

Дударев бавно кимна.

— Е, добре, готов съм да я приема.

Сетне изражението му се промени, предишната полуусмивка изчезна, лицето му се скова и той премина на „вие“.

— Но едно нещо трябва да ви е абсолютно ясно, г-н Малкович. Тъй като видимо не ни позволявате ние да поемем опазването на тайната на това оръжие, ще ви държим лично отговорен за всеки бъдещ провал. До старта на ЖУКОВ остават пет дни. Само пет дни. И докато нашите войници и бойна техника не започнат действия, американците не бива да научават за съществуването на ХИДРА. Иначе вашият живот няма да струва нищо. Запомнете този факт.

 

 

По-късно, пътувайки в лимузината си по краткия маршрут между Кремъл и своите офиси, Малкович мрачно размишляваше върху заплахата на руския президент. Е, накрая тигърът си показа и ноктите, и зъбите, повтаряше си той, мръщейки се. Още една, и то много добра, причина да си помисли за ответни мерки.

Хвърли страничен поглед към Брант. Високият русокос германец се бе полуизтегнал на задната седалка и гледаше през прозореца с невиждащ поглед.

— Този Иванов дали ще успее да залови или убие американците? — попита Малкович тихо.

— Съмнявам се — изгрухтя с досада Брант.

— Защо?

— Защото на милицията и тайните служби поначало не може да се разчита — обясни германецът през стиснати зъби. — Въпреки всичките Дудареви чистки навсякъде са останали прекалено много корумпирани офицери, готови да продават информация и протекция на криещи се от закона лица с достатъчно пари. Малцина са читавите, а пък и сред тях има такива, които вярват в т.нар. „реформистки идеи“. Затова прекалено голяма е вероятността Смит и Девайн да си намерят хора, които ще им помогнат или най-малкото ще си затворят очите и ще ги оставят да избягат. И ако Иванов мисли обратното, значи и той е глупак.

Малкович мълчаливо се замисли върху горчивите, цинични оценки на подчинения си. Разсъжденията на Брант за ниския професионален морал на ФСС и милицията бяха силно обезпокояващи.

— В такъв случай — обърна се той към Брант — продължавайте вашето издирване на Смит и Девайн. Искам да ги намерите, при това максимално бързо. И то вие, а не руснаците.

— Ами 13-о управление? — погледна го другият. — Нали чухте какво каза Иванов? Той ще изисква всяка частица информация, която ние получим — така или иначе. При това ще бъде предостатъчно трудно да търсим американците, без на всяка крачка да се натъкваме на агенти на ФСС.

— Разбирам — кимна Малкович и сви рамене. — Затова в движение пускайте на руснаците достатъчно от информацията, която разкривате за този Смит, колкото да ви оставят на мира. А в същото време напрегнете всички сили вие първи да го откриете.

— Да заловим американците под носа на Иванов ще бъде доста трудно — предупреди Брант. — Но ви обещавам, че моите хора и аз ще се опитаме да направим максималното.

— Не ви плащам, за да се опитвате, хер Брант — натърти Малкович с мразовит глас. — Плащам си, и то предостатъчно, за да успявате. И изрично настоявам да правите съответната разлика, нали така!

— И ако заловя Смит и Девайн живи, тогава какво? — попита Брант спокойно. — Без Иванов да е научил за факта. Тогава какви ще бъдат заповедите ви?

— Ще ги изстискате до дупка — брутално натърти Малкович. — Ще научите за кого работят и какво са научили за ХИДРА досега, каква част от тази информация са предали в САЩ и…

— А сетне?

— Ще ги убиете — отсече Малкович. — Ако се налага, веднага — Обаче смъртта да е бавна. Този подполковник и мадамата с него са ми причинили толкова много неприятности и напрежение, че просто не знам… И за това ще трябва да си платят по най-подходящия начин, нали така?