Ю Несбьо
Пръц-прахът на доктор Проктор (7)

Седма глава
Същата нощ. В една подземна канализационна тръба

В канализационните тръби, пресичащи Осло надлъж и нашир, има доста едри животни. Някои от тях са толкова големи, че едва ли бихте искали да се срещнете с тях. Но повдигнете ли някой капак на шахта по улиците на Осло и осветите подземния свят с фенер, ще зърнете как светлината проблясва в зъбите на някой от тези огромни, слузести зверове, преди той да изчезне от полезрението ви. Или преди да ви захапе за гърлото. Защото тези зверове нападат наистина страшно бързо. Не говорим за обикновени, безобидни ратус норвегикус, а за кръвожадни зверове. Като Атила, да речем. Атила беше стар монголски воден плъх на възраст трийсет и пет години. Тежеше петнайсет килограма. Ако искате да прочетете повече за него, отворете на страница 678 в „Животни, които ти се иска да не се бяха раждали“.

За закуска Атила обичаше да излапва по един норвежки плъх, стига да намереше някой, и беше кралят на канализационната и отточната тръбопроводна система в Осло. Или поне така си мислеше, докато нещо не го разколеба.

Атила отдавна участваше в управлението, но в началото не беше крал. Когато беше само на няколко месеца, с размерите на пухкаво кълбо прежда и тегло няколкостотин грама, семейство от квартал „Святата ливада“ го купи от зоомагазина. Избраха го, защото дебелият им син го посочи и започна да крещи, че иска точно такъв плъх. Родителите веднага му угодиха.

Хранеха го с рибени кюфтета — най-гадното ядене на света за Атила. Сложиха му метален нашийник с името му, гравирано върху плочка, а дебелото момче всеки ден измъчваше безжалостно клетия воден плъх, като пъхаше пръчки в клетката му. И така всеки ден, до деня, когато решиха да купят нова клетка на Атила, защото бе напълнял ужасно от рибените кюфтета. Налагаше се да го направят, докато той още можеше да се промуши през вратичката на старата.

Атила очакваше този миг с нетърпение и когато момчето си мушна ръката в клетката, за да го издърпа за опашката, Атила отвори широко уста и кръвожадно захапа сладкото, меко, бяло човешко месо. Доста по-вкусно от рибените кюфтета!

А докато малкият пищеше и кръвта шуртеше от раната, Атила побягна от клетката със светкавичната бързина на монголски воден плъх. Излетя от апартамента и се скри в отточните тръби. А оттам намери пътя до центъра на Осло, където си спечели всеобщо уважение с подвизите си. Всички норвежки плъхове от шахтите в квартал „Майорски“ до пречиствателната станция в район „Акер“ трепереха от страх пред Атила.

Но тази нощ, докато Лисе и Бюле спяха сладко, не друг, а прословутият Атила се тресеше от ужас в каналите на Осло. Стоеше свит в една отточна тръба и трепереше, защото бе зърнал нещо пред себе си, макар и само за миг: проблясване на зъби, по-големи дори от неговите. Възможно ли е легендата, която се носеше из каналите на Осло, да е истина? Атила усети как монголското му сърце на воден плъх заудря бясно от ужас. Наоколо цареше непрогледна тъмнина. За пръв път той си даде сметка, че в клоаките наистина мирише гадно. Прииска му се да е на друго място: където и да е, само не тук. Пред отточните тръби предпочиташе даже квартал „Святата ливада“. После Атила се помъчи да се успокои. Тази легенда си е пълна измислица, разбира се. Анаконда? Ама че глупост! Анакондата е змия удушвач и живее в Амазонка, където се храни с огромни водни плъхове и подобни животни, а не в каналите на Осло. Там просто няма водни плъхове. Е, има само един. Атила се позамисли над този факт.

А докато размишляваше, нещо изникна пред очите му. Нещо с размерите на дупка в спасителен пояс, заобиколена от остри зъби с големината на сладоледена фунийка. Съскаше заплашително и имаше ужасен дъх. В сравнение с тази смрад останалата част от клоаката направо миришеше приятно като поляна с цветя.

В подземията на Осло цареше злокобна тъмнина и Атила само успя да стисне здраво очи.

А когато отново ги отвори, чу шума на капеща вода. Заобикаляше го непоносимо гъст мрак. Сякаш бе попаднал в нещо още по-тъмно от отточните тръби. Като че ли стените се движеха, свиваха се и се нагъваха, все едно се намираше в търбуха на… на…

От гърлото на Атила се изтръгна писък, по-силен от писъка на дебелото момче от квартал „Святата ливада“, което бе ухапал.