Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дивайн и приятели (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Wed a Wicked Earl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 130 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2014)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Оливия Паркър. Брачен капан

Американска. Първо издание

ИК „Тиара букс“, София, 2013

Редактор: Яна Иванова

Коректор: Галя Иванова

ISBN: 978-954-296-915-0

История

  1. — Добавяне

18

„Един джентълмен уважава репутацията на дамата и никога, при никакви обстоятелства, не би я насърчил да се поддаде на страстта.“

Шарлот изчака търпеливо. А после още малко.

— Би ли ме целунал отново?

Първият път, когато го попита, той само премигна насреща й по начин, който я накара да помисли, че не я беше чул. Или… не беше ли казал преди минута, че е накарал адвоката си да провери валидността на брака им?

Бузите й се зачервиха от срам. Може би я беше чул първия път. Просто не искаше да я целуне.

Но всички тези опасения се изпариха от главата й, когато той се пресегна през каретата, сграбчи я за бедрата и я притегли в скута си.

— Вярвам, че мога да удовлетворя молбата ти — прошепна и устните му бавно се спуснаха към нейните.

— О, благодаря ти — прошепна тя на свой ред, вече в леко притворената му уста. — Ти си извънредно любезен.

— Пак заповядай.

И тогава устата му докосна нейната, в началото нежно, докато дъхът им се сливаше. Устните му бяха непоколебими, но меки и се движеха върху нейните преднамерено бавно.

Внезапно каретата се разлюля.

— Първа обиколка — промърмори той между целувките.

— Хмм?

Той прекъсна целувката. Проследи долната й устна с пръста си.

— Още две и кочияшът ми ще стигне до градската ви къща — каза провлачено Ротбъри, докато погледът му не помръдваше от устата й.

Точно така. Беше казал на кочияша да обиколи три пъти. Което означаваше, че все още имаха малко време. Може би достатъчно за още една целувка.

Шарлот отвори леко уста и езикът й се стрелна навън, за да докосне срамежливо пръстта му.

— Поеми върха му в устата си.

Тя го направи, засмуквайки го нежно.

Рязкото му поемане на дъх й подсказа, че му е харесало.

Той плъзна влажния връх на пръста си надолу по брадичката й с лек натиск. И тогава устните му се спуснаха върху нейните, в началото с нежно докосване, а после с нарастваща сила.

Тя простена, прокарвайки ръце по сакото му, а след това и под него. Устните му се движеха жадно върху нейните, изкарвайки на повърхността скрито желание.

Въпреки че тя беше тази, която седеше върху здравите му бедра, се почувства обгърната от топлината му. Една от ръцете му се плъзна по гърба й и обхвана главата й, като продължаваше да завладява жадно устата й, докато другата помилва извивката на гърба й надолу към дупето.

Езикът му се спусна между устните й и тя го приветства, имитирайки смело действията му, макар очевидно той да беше по-доминиращ, по-изискващ.

С малко придумване и издърпване на доста плат, скоро Ротбъри я накара да го възседне, докато полите й бяха набрани на кръста. Обутите й в чорапи бедра се хлъзгаха нежно срещу материята на бричовете му. Тя се движеше неуморно срещу него, нуждата да докосне кожата му със своята почти я бе завладяла напълно.

Дръпна нетърпеливо сакото му.

Без да прекъсва целувката им, Ротбъри почти го разкъса, за да й угоди. Шарлот прокара пръсти по твърдата повърхност на гърдите му, като й се искаше той да се освободи от ризата си.

Стенеше срещу устните му и молеше за още, за нещо…

Ръката върху тила й се уви около шията й, рамото, а после започна да подръпва корсажа й. Горещата му уста направи пътечка от целувки надолу и още по-надолу, след което спря и закачливо я гризна отстрани по врата.

Тя потрепери, главата й падна назад.

И тогава той дръпна надолу корсажа й, гърдите й се освободиха, поклащани от движението на каретата.

Ротбъри се вгледа в нея за момент.

— Красива си, Шарлот — каза, докато дъхът му галеше едното втвърдено връхче.

Тя го придърпа напред, вплитайки пръсти в косата на тила му.

Ротбъри изглеждаше твърде щастлив да отговори на мълчаливата й молба.

Графът отдаде вниманието си на гърдите й, ближеше, смучеше и потриваше зърната й с твърдите си устни, докосваше ги с езика си.

Великолепни усещания я прободоха долу и свързаха с невидима нишка това, което той правеше с точното място, където се събираше влага между бедрата й.

Мъжът смучеше едната гръд, докато усукваше зърното на другата между палеца и показалеца си. Шарлот извика и започна да се движи срещу него.

Той сграбчи глезена й с другата си ръка и плъзна дланта си бавно по прасеца, коляното и над жартиерите, за да стисне бедрото й, докато пъргавите му пръсти я масажираха съвсем близо до влажния й център.

Каретата се наклони още веднъж на една страна. Втора обиколка.

Шарлот издаде лек звук на разочарование, щом другата му ръка пусна гърдата й. Секунда по-късно цялото й тяло заликува, когато той обхвана хълбока и дупето й и я наклони към възбудата си, а люлеенето на каретата ги улесни.

Пулсиращ копнеж започна да нараства вътре в нея. Тя искаше повече, искаше нещо…

— Ротбъри, моля те — умоляваше го. — Моля те.

И тогава пръстите му се озоваха там, заровиха се вътре, разпръснаха влажността й около входа й. Бедрата й се извиваха и накланяха заедно с неговите движения. Тя стенеше, изричайки името му. Той пъшкаше, задъхвайки се заедно с нея. Боравеше с нея изкусно. Измъчваше я ритмично, сладко.

— Разтвори панталона ми — прошепна графът.

Тя се подчини.

Скоро той беше освободен, а твърдостта му щръкна нагоре, търсеща топлината й.

— Погледни ме — процеди през зъби той.

Като през мъгла, тя срещна горещия му, напрегнат поглед.

— Това е единственият път в живота ми, в който ще те нараня.

Челото й се набразди и беше на върха на езика й да го попита какво точно имаше предвид, когато върха на мъжествеността му запулсира при входа на женствеността й.

— Дръж се — каза й с напрегнат глас.

Шарлот сграбчи раменете му. Ротбъри стисна хълбока й. Повдигайки я, той се поколеба за момент.

— Искаш ли го?

Тя кимна и издаде звук, който прозвуча наполовина като скимтене, наполовина като думата „да“.

Графът наведе глава, за да засмуче отново една от гърдите й. За няколко дълги минути, Ротбъри я придържаше над себе си, докато си играеше със зърната й, докосваше ги с език, обгръщаше ги и прокарваше нежно долния ред на зъбите си по тях.

Когато тя започна да се извива, той я прониза с едно гладко, бързо движение.

Шарлот извика, почти надигайки се от него.

— Шшт. Шшт. — Целуна клепачите й, скулите й. — Само този път, ангел мой. Само този път ще боли.

Остана съвсем неподвижен, очаквайки някакъв вид реакция от нея, предположи тя.

Там, където бе имало единствено наслада, сега усещаше пронизваща болка. Като че ли се излъчваше от възбудата му. Дишането й се забави. Не можеше да е това. Трябваше да има повече…

И тогава тя усети нещо като гъделичкане. Погледна надолу към слетите им тела, за да види, че Ротбъри използва палеца си, за да милва с бързи движения малка пъпка скрита в гънките й. Чувството беше… прекрасно.

Подобно на магия, бедрата й започнаха да се движат по собствена воля. Дишането й се учести и влажното пулсиращо удоволствие се завърна. Тя се залюля срещу него.

— Точно така, Шарлот — прошепна той срещу врата й. — По-добре ли е?

Тя кимна немощно, мънички тръпки трептяха по горната част на тялото й, докато той гризеше възглавничката на ухото й.

Големите му ръце придържаха дупето й плътно срещу него, контролирайки, въвеждайки я в първичен ритъм. Потърка леко наболата си челюст между гърдите й, захапвайки игриво страните и върховете им, докато се люлееха от движения си и тези на каретата.

Шарлот трескаво простена, а напрежението нарастващо вътре в сърцевината й, молеше да бъде освободено.

Сумтейки, той повдигна леко бедра, майсторски позиционирайки тялото си така, че онази част от него да се притисне към малката пъпка плът.

Младата жена изкрещя името му и стисна раменете му. Сега бедрата й се движеха яростно, докато засилващият се, пулсиращ копнеж растеше все повече, не спираше да се трупа. Докато не експлодира.

И тогава и двамата извикаха, издигайки се нагоре и надолу, нагоре и надолу, докато телата им трепереха от удоволствие.

Придържайки я към себе си, с лице заровено в рамото й, те останаха съединени докато дишането им не възвърна нормалния си ритъм.

— Това беше… Боже мой — каза тя задъхано. — Винаги ли е така?

— Шарлот — отвърна Ротбъри и положи малка целувка върху хълмчето на една от гърдите й, — никога не е било така.

Каретата се наклони настрани, правейки последната обиколка. Скоро щяха да спрат пред градската къща на семейството й.

Той й помогна да пооправи външния си вид, доколкото можеше, след което се намръщи, като видя ожулените места от наболата му брада, там където беше потривал брадичката си между гърдите й.

Тя му махна с ръка да не се безпокои, сгушвайки се до него на седалката. Ротбъри я прегърна силно и здраво. Шарлот въздъхна.

Няколко минути по-късно каретата отби в ъгъла.

— Остани — прошепна той, с устни на слепоочието й. — Ела вкъщи с мен.

— Не мога.

— Но ти си ми жена.

Той имаше право. Но родителите й не знаеха тази малка тайна, така че тя не можеше просто така да се премести в дома му посред нощ.

Преди да слезе от каретата, тя се обърна, за да го целуне, надявайки се, че се крие нещо повече от обикновена похот зад блясъка във вечно преситения му поглед.