Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (26)

25.

Когато Майк се качи в колата, имаше най-добрите намерения да отиде у Ели и да се преоблече, но постоянно мислеше за къщата на господин Ланг. Сутринта, докато жена му и старецът говореха за сладките, огледа стаята. Имаше нещо. Не беше видял каквото и да е да не е на място или дори странно, но го усещаше. Естествено, Ланг лъжеше в повечето случаи, но това изглежда беше неговият начин на действие. Доколкото Майк разбираше, изглежда, старецът не знаеше как да си признае или как да каже цялата истина. „Нищо чудно, че Ланг ме възприема като роднина“ — помисли си. Имаха много общи черти.

Нещо не му даваше мира, затова сега отиваше във фермата, за да поогледа внимателно.

Като паркира пред старата къща, осъзна, че тази визита беше възможна благодарение на Сара. Тя предложи да подарят нови кучета на Ланг, така че те познаваха Майк. Ако старецът сам си беше намерил кучета, нямаше да влезе толкова лесно. Именно Сара накара Ланг да отсъства следобед. Горката Джос!

Само за двайсет минути Майк откри каквото търсеше. „Електрическата инсталация“ — помисли си. На кого да му мине през ум, че електрически кабели и крушки ще станат причина за поражението на престъпници?

Когато откри онова, което толкова много хора търсеха, му се прииска веднага да се обади на Сара, но не биваше. По-добре тя да не знаеше какво се случва. Вместо това се обади на Люк. От шума заключи, че е на панаира.

— Зает ли си?

— Няма човек в този град, който да не иска от мен толкова много неща, че съм готов да се отбранявам с пистолет — отвърна Люк крайно раздразнен. — Отговорът е не, изобщо не съм зает.

— Необходима ми е помощта ти — каза Майк, — освен това разреших случая.

— Мици ли откри или разбра какво преследват?

— У мен е онова, което преследват. Ще дойдеш ли във „Фермата на Мерлин“ с камионетката, колкото е възможно по-скоро?

— За десет минути?

— Съкрати ги. — Чу, че Люк се затича. — Ако се обадя на майката на Сара, тя ще ми помогне ли или само ще изслушам лекция за някоя проклета шотландска пола, която съм длъжен да облека?

— Ще направи всичко възможно да защити дъщеря си. Да й се обадя ли вместо теб?

— Не. — Майк чу, че Люк потегля. — Имам си вече тъща и трябва да се науча сам да се оправям с нея.

— Късмет — рече Люк и затвори телефона.

Шест минути по-късно, след като Майк беше говорил с Ели и й беше казал, че не може в момента да отиде, и я моли да не се обажда на Сара, Люк паркира на алеята пред къщата във „Фермата на Мерлин“. Кучетата се разлаяха като полудели, но Майк им заповяда да седнат на място и те се подчиниха.

— Ще ти покажа какво намерих — поведе го Майк да види съкровището в тайната стаичка.

После позвъни на Тес да разбере какви са подробностите около собствеността на Сара върху живописните платна, които откри. Тя предаде телефона на Рамзи.

Според условие в завещанието на леля Лизи всичките картини се наследяваха от Сара. „Оставям на скъпата си племенница всичките картини с подпис КЕЙ.“ По времето, когато е било съставено завещанието, е имало само един акварел — странният с лилавите патета. Именно бащата на Рамзи, Бенджамин, добавил „всички“, когато изготвял завещанието. Доводът му бил: „В случай, че се появят още“.

— Понеже сега къщата е твоя собственост — каза Рамзи на Майк, — имаш претекст да съдиш Сара за право на собственост. — Майк не си даде труд да отговори на забележката и Рамзи се засмя. — Не попита, но останалите предмети в скривалището ти принадлежат по закон.

— Всичко ще бъде предадено на наследниците на собствениците — отговори веднага Майк.

— Много добре — каза Рамзи меко. — Съобщи ми кога можем да се приберем. Липсвате ни всички. А, и между другото, чух, че със Сара оставате заедно. Поздравления.

За пореден път онази стара ненавист към всеки, който знае за работите му, прониза Майк, особено след като никога не беше виждал този човек.

— Благодаря — успя все пак да каже.

— Ех, поне няма да имаш нужда от финансово рамо за ремонта на „Фермата на Мерлин“.

Макар че Рамзи се шегуваше, Майк се намръщи. Не би приел помощ, но сега осъзна, че се е оженил за наследница. Една богата жена е с несравнимо повече възможности от ченге, което дори колеж не е завършило.

— Не, няма да ми бъде необходима помощ — отвърна и затвори телефона.

След два часа потеглиха с пикапа на Люк и с неговата кола. Отидоха в един склад, където Майк имаше клетка. Премести малкото предмети в един ъгъл и разтовариха колите.

— Ще ме покриеш ли пред Сара? — попита Майк. — Тя предполага, че съм при майка й. Трябва да се обадя на две-три места, за да си доизясня някои факти.

— Ами Вендло? — поинтересува се Люк.

— Ще се появи чак утре следобед. На всеки час ми докладват къде е, но когато пристигне, няма да намери онова, което търси.

— Освен Сара. Страхувам се, че ще се вбеси, като разбере, че плановете му са осуетени.

— Малко е да се каже, но подготвям нещата така, че да излее гнева си върху мен.

— Ами ако не се нахвърли върху теб?

— Сара не знае, но утре, след като се срещне с Вендло и му съобщи, че се е омъжила за друг, веднага ще бъде отведена надалеч. Ако той потърси отмъщение, ще има насреща си само мен. — Но Люк изглеждаше все така скептичен. — Трябва да ми имаш доверие. Заедно сме съвсем отскоро, но те уверявам, че Сара ми е много скъпа.

— Целият град го знае. Клюката е, че само да я погледнеш и…

— Остави ми малко гордост — сряза го Майк, дръпна ролетката и заключи клетката. — Да се махаме оттук.

— Все пак трябва да дойдеш на панаира, колкото е възможно по-скоро. На откриването тази вечер ще присъстват поне петстотин души и не ми се ще Сара да остане незащитена.

— В момента я пазят и ще я пазят — отговори Майк.

След като Люк замина, той паркира под едно дърво на около два километра от склада и започна да набира номера.

Отдавна беше стигнал до заключението, че има връзка между баба му, „Фермата на Мерлин“ и фамилията Вендло, но така и не можа да разбере откъде идва. Като откри какво преследва Мици, вече се досещаше как се е появила идеята.

Обади се в пансиона за възрастни хора в Охайо, където баба му прекара последните години от живота си и където помоли да говори с главната медицинска сестра. Свързаха го веднага. След като й се представи и спомена за разследването, не отне много време да стигнат до лицето, което го интересуваше. Заради големия нос Мици се разпознаваше лесно. Както подозираше Майк, тя беше работила там под името Хейзъл Смит и медицинската сестра изгаряше от нетърпение да каже всичко за нея.

— Не искам да говоря лошо за когото и да било, но Хейзъл беше ужасна жена. След като напусна, сестрите и болногледачките започнаха да си разправят истории. На едни е говорела едно, на други — друго. Докато беше тук, настъпи истински хаос. Проблемът беше, че никой от нас не знаеше кой го причинява. Хейзъл се представяше като най-загрижената болногледачка, каквато сме имали, и аз се хванах, както и всички останали. Един ден дойде при мен и ми съобщи, че видяла най-добрата ми болногледачка да краде от току-що починал пациент. Плачеше, докато разправяше, и ме е срам да призная, но й повярвах. Заради нея уволних най-добрата от моя персонал.

— Ако това ще ви успокои — каза Майк, — жената, която познавате като Хейзъл Смит, е накарала много хора да й вярват. Ще ми разкажете ли каквото си спомняте за седмицата, когато почина баба ми, или за времето точно преди да почине.

— Може би искате да ви разкажа за вечерта, когато Прудънс изпадна в истерия.

— Да. — Сърцето на Майк се разтуптя. — Моля ви спомнете си всичко подробности.

За да му се довери жената, трябваше да я остави да говори по своя преценка.

— Преди всичко Прудънс не беше… Извинете, че го казвам, господин Нюланд, но никой не я обичаше.

— Когато тя е влизала, всички са излизали, това ли имате предвид?

— Опасявам се, че беше точно така. Прекалено често разправяше историята за своето изнасилване. Навярно сте я чували?

— Всяка седмица, когато имах нещастието да съм при нея. И всеки път добавяше нови жестокости и насилие. Най-накрая твърдеше, струва ми се, че Алекс Макдауъл е счупил с чук краката й.

— Да, и ние установихме същото. Знаете ли, че имаме щатен психиатър? Баба ви обожаваше да ходи при него и не бива да ви казвам, но след като тя всяка седмица доукрасяваше разказа си, той проучи информацията в старите вестници. Първо изнасилването не е било на датата, която тя посочваше. Случило се е през нощта, когато се връщала от някакво парти с много алкохол, а не през деня. Знаехте ли това?

— Не — отговори Майк.

Ядоса се на себе си, че не му е минало през ум да погледне старите вестници. Но пък за така нареченото „изнасилване“ на баба си не искаше да чуе и дума повече.

— Според психиатъра Пру сигурно е била доста пияна, когато се е случило, и по всяка вероятност се е отдала с готовност на младия мъж. По-късно, когато мъжът, който по нейните думи я бил изнасилил, отказал да се ожени за нея, дори заявил, че не я бил докосвал… Според лекаря Пру така драматично доукрасявала историята, че по негово мнение господин Макдауъл е бил невинен.

Майк не се усъмни в думите на медицинската сестра и искаше да узнае повече, но сега не му беше времето.

— Вечерта, когато изпаднала в истерия, казала ли е нещо различно?

— Да. Онази вечер всички били в дневната и гледали телевизия както обикновено и по едно време Пру се разкрещяла. Никога не успяхме да научим баба ви, че нуждите на другите хора са също толкова важни, колкото нейните.

Майк изсумтя.

— На този урок никой не можа да я научи. Какво е крещяла баба ми?

— Че е виждала картините, които показвали по телевизията.

С Люк тъкмо бяха преместили тези картини от тайника във „Фермата на Мерлин“.

— Какво е било предаването?

— „Изгубени съкровища“. Гледали ли сте го?

В живота на Майк нямаше много време за телевизия, но му се стори, че ще прозвучи надуто, ако го каже.

— Не. Какво представлява?

— За изчезнали ценности. Възрастните хора в пансиона много обичат да го гледат. Предаването е всеки четвъртък вечер. Във въпросния епизод показали картини с екзотични растения във Флорида и съобщили, че са изключително ценни. Подробности не мога да кажа, защото пет минути след началото на предаването Пру скочи и започна да крещи.

— Какво по-точно, ако си спомняте?

— Нещо за някакво момче… Брус… Лангли?

— Брустър Ланг — поправи я Майк.

— Да! Това беше името. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но си имахме много неприятности с навика на баба ви да рови из вещите на хората и да ги шпионира. Внимавахме много всички врати да са заключени.

— Това ми е добре известно.

— Да, не се съмнявам. — Гласът на сестрата прозвуча съчувствено. — Та тогава Пру каза, че точно преди изнасилването видяла тези картини в дома на момчето. Надничала през прозореца, всъщност шпионирала, което не си признава, и го видяла заобиколен с картини. Твърдеше, че той я забелязал. Възможно ли е?

Майк си представи вечерта. Баба му, много гневна млада жена с доста високо алкохолно съдържание в кръвта, наднича през прозореца на Ланг. От дете знаеше за тази нейна мания и се бе научил да спуска завесите и да заключва вратата.

Онази вечер Ланг вдигнал поглед, видял я и навярно я е погнал. Може би Пру се е опитала да избяга с колелото, може би той е хвърлил камък в спиците. Или е била толкова пияна, че е паднала. Тя обичаше джин. А Ланг сигурно си е помислил, че е дошла да го навести, както често се е случвало. Също така е възможно да се е заблудил, че тя най-сетне е осъзнала, че той е по-скоро мъж, а не дете, какъвто е бил в нейните очи.

Когато паднала с колелото, сигурно си е ударила главата. Ударът и алкохолът са замъглили усещането й за действителността. Видяла шотландска пола като на Алекс Макдауъл, мъжът, когото си въобразявала, че обича, и едното довело до другото. Навярно е запрегръщала страстно Ланг.

„Нищо чудно, че Ланг ознаменува този ден всяка година“ — помисли си Майк. Чудеше се още как се е почувствал, когато тя е настояла Алекс да се ожени за нея.

— Господин Нюланд, там ли сте? — попита сестрата.

— Да. Какво стана, след като баба ми изпадна в истерия?

— Дадохме й успокоителни. И щеше да се размине само с това, ако не беше Хейзъл.

— Предполагам, че е проявила голям интерес към казаното от баба ми.

— Изключителен. Тя беше нощна смяна и всички говореха за припадъка на Пру. Хейзъл разпита всички каква е причината за истерията на Пру. За нея нямаше маловажна подробност. Каза нещо много любопитно, което никога не забравих.

— И какво е то?

— Възрастните хора знаели много тайни и като остареели прекалено, забравяли, че трябва да ги пазят.

Значи Мици, след като започват да я издирват за изнудване, се скрива в дом за стари хора. Може би отначало е търсела само бижута, но при Прудънс Уокър попада на златна мина.

— Хейзъл и Прудънс станаха приятелки. Хейзъл престана да обръща внимание на другите възрастни хора в пансиона. Прекарваше почти цялото си време с Пру. Щях да се възпротивя, но стана така спокойно, че се отказах. Тогава още не осъзнавах, че Хейзъл причинява суматохата. Мислех си, че настъпи спокойствие, защото Пру си стоеше в стаята, и бях доволна да освободя Хейзъл от други задължения само заради това спокойствие.

— Те двете какво правеха? — попита Майкъл.

— Разговаряха. Стаята на Пру постоянно беше затворена, но долавяхме, че говорят. Зная, че прочетоха всички писма от сестра ви, защото Пру поиска да й донесем кутията с кореспонденция от склада.

— А Хейзъл каза ли за какво разговарят?

— Не, не каза. О, сега си спомням, че веднъж спомена, че намира за очарователно някакво градче. Името беше странно.

— Едилин във Вирджиния.

— Да! Точно така — каза сестрата.

Майк съобрази, че Хейзъл/Мици е научила от писмата за Сара, която чрез завещанието на леля си е собственичка на картините. По времето, когато е писано завещанието, налице е бил само малкият акварел с лилавите патета на стената в гостната на Сара. Майк се ядоса, че не обърна внимание, когато Сара му каза за желанието на Грег да му подари картината. Тогава беше така влюбен в Сара, че пропусна ключа към загадката.

— Няколко дни след случая с телевизионното предаване ли почина баба ми?

— Да. Почина в съня си и на другия ден Хейзъл напусна. Каза, че не можела да понася да гледа как умират хората, които обича.

Майк не беше сигурен, но си помисли, че Мици вероятно е убила баба му. След като е изтръгнала цялата информация от Прудънс, се е отървала от нея, за да не разбере никой какво се е случило помежду им.

— Бихте ли ми изпратили по имейла снимката от документите на Хейзъл? — помоли Майк.

— Разбира се, господин Нюланд — каза сестрата. — И моля ви, дръжте ме в течение.

Той й обеща да й се обади, изпрати имейл адреса си и затвори.

След това се обади на Тес и й съобщи да подготви документи за ексхумация на тленните останки на баба им. Бяха необходими доказателства, че е била убита.

— Пазиш ли някое от писмата на баба?

— Пазя всичките. Предположих, че някой ден ще поискаш да ги прочетеш.

— Не аз, но ако някъде се споменава името Хейзъл, прокурорът ще се заинтересува.

Ако се докажеше, че Хейзъл Смит е Мици Вендло и ако в останките се откриеше някаква отрова, тя щеше да бъде съдена за убийство. Най-после Мици Вендло щеше да бъде обвинена в нещо повече от измама.

След няколко минути на телефона на Майк се получи снимката на Хейзъл. Загледа я внимателно. Видя и големия нос, и устата без устни. Мици не беше по-хубава, отколкото на снимката от 1973, когато подмамила Марко Вендло да я направи своя трета съпруга. Не си спомняше да я е срещал в Едилин. Като се взираше в снимката, се питаше как ли би изглеждала, ако най-после си е направила пластична операция.

Обади се на капитан Ериксън и докладва набързо какво откри. Помоли го още да обработят снимката на Мици.

— Бих искал да видя как ще изглежда без половината си нос. Може би я срещаме всеки ден, но не го съзнаваме.

— Веднага се заемам и, Майк, отлична работа!

— Достатъчно добра ли е да ми дадете работа на бюро? Жена ми иска да съм си вкъщи.

Представи си как капитанът се усмихва.

— Как не, ще го уредим с повишение и с увеличение на заплатата.

Майк изпъшка.

— Дано само не ме пратиш да се занимавам с мошеници.

— Точно това възнамерявам да ти възложа. Ще ти изпратя снимката, веднага щом момчетата я обработят.

След това затвори.

Майк се качи в колата и потегли към панаира, без да се преоблича. Беше отсъствал прекалено дълго и Сара, каквато си беше, щеше да започне да го разпитва, пък и беше видяла доста.

— Извади физиономията на покерджия, Нюланд — каза си той и погледна огледалото, но зад него нямаше кола.

* * *

Бяха изминали часове, откакто Майк излезе от къщи, и Сара вече беше на панаира, и си проправяше път през тълпата към павилиона на майка си. Отпред имаше дълги маси, отрупани с плодове, зеленчуци, подправки и ястия, които служителите в „Органични храни Армстронг“ от седмици приготвяха. Тази година Сара не беше помагала, но следващата нямаше да пропусне. Може би тогава щеше да очаква бебе или щеше да го носи на ръце. С Майк не бяха говорили за деца, но пък не бяха говорили и за нищо сериозно, освен за разследването.

Отърси се от своята замечтаност и се огледа. Майка й и сестрите й бяха в палатката, облечени със средновековни костюми, които Сара им бе ушила преди няколко години. Сара беше с тъмнозелен кадифен корсаж и карирана шотландска пола — носията на клана Мактърн. Сестрите бяха с рокли в синьо и пурпурно, а костюмът на майка им беше в най-различни нюанси на кафявото и жълтото. „Цветовете на земята“ — обясни на дъщеря си, когато Сара я уши.

В палатката бяха складирани кашони и кошници с плодове, както и хладилни чанти с храна. Майка й казваше: „Какво като е панаир, няма да продавам нездравословни храни“.

— Само намазва обилно плодовете с масло, после ги пържи и най-накрая ги поръсва със захар — отбелязваше докторът, техният баща. — Много здравословно!

Сара още стоеше на входа на палатката, когато майка й с кош, пълен с пъпеши, я видя. Усмихна й се, но щом забеляза червенината по шията на дъщеря си, намигна хитро. Сара беше сложила фон дьо тен и пудра, но червенината все пак се забелязваше.

Ели веднага се досети от какво е:

— Ах, ожулване от брада. Това ме връща в младостта ми. Спомням си времето, когато с баща ти…

— Мамо, моля те! — прекъсна я Сара.

Като се разсмя, Ели излезе навън.

— Почакай само да ти се роди първото дете — каза сестра й Дженифър, — ще останеш скандализирана от нейните истории.

— Сагите за сексуалния й живот са моят кошмар — прибави Тейлър, другата сестра на Сара.

— Зачената си на планински връх, не знаеше ли? — попита Дженифър.

— Не. Чувала съм само някои подробности от летните нощи на мама и татко в Мексико. Даже Джен се изчервява, като ги слуша.

Сара примигваше срещу сестрите си. За пръв път й говореха като на жена.

Дженифър държеше кутия с плодов пай и като че ли разбираше недоумението й.

— Не съзнаваш ли, че мама те смяташе за девица, докато не се омъжи? Затова не ти е разказвала нито една от своите сексуални истории.

Дженифър излезе навън.

Тейлър носеше три кутии със сладки.

— Късметлийка си, че се спасяваше от пиперливите й разкази толкова дълго време.

И тя последва сестра си.

Сара гледаше шокирана след двете си сестри, когато влезе Майк.

— Майка ти ме изпрати за два чувала картофи. И защо, по дяволите, твоите роднини се интересуват толкова много от брадата ми? Щях да се обръсна, но… — Замълча и се вгледа в нея. — Ти добре ли си?

— Моите сестри се държаха мило с мен.

— Сестрите поначало са мили.

— Не и моите.

Майк вдигна един двайсет и пет килограмов чувал, метна го на рамо, и се наведе да вземе втори. Като метна и втория на другото си рамо, се обърна към Сара:

— Какво толкова ти казаха.

— Че мама ще ми разправя истории от сексуалния си живот.

— Не съм израсъл тук и не познавам навиците ви, но не е ли малко…

Сара дойде на себе си и го погледна. Беше страхотен! Не носеше шотландска пола, а тениска и джинси. Изглежда, майка й го беше експлоатирала, защото тениската му беше мокра от пот и беше залепнала за тялото му. Можеше да преброи всеки негов мускул.

В следващия миг осъзна, че тук нямаше жена, която да не може да брои.

— Ще ти донеса чиста риза.

По очите на Майк се познаваше, че се досеща точно какво си мисли.

— Два пъти по-голяма ли?

— Не, три пъти.

— Дай целувка.

Тъкмо маневрираше между чувалите, за да стигне до устните му, и майка й се провикна:

— Майк, къде останаха картофите?

— Ще прибавя и тъща към списъка с роднини — промърмори на излизане.

— Мисли си за нашия прелестен, тих апартамент в Лодърдейл — подвикна Сара след него.

— Да, наистина, там има само един мошеник на горния етаж.

„Ами едно или две бебета на долния?“ — зачуди се тя.

До края на вечерта Ели натовари Сара с толкова работа, че повече почти не видя Майк. По едно време усети, че той я гледа, но говореше по телефона, така че се разминаха. Освен това прекара прекалено много време с Люк и ако Сара беше по-различна, щеше да се стопи от ревност.

По едно време забеляза Ариел, която гризеше голяма кафеникава ябълка. Като видя Майк с прилепналата тениска, така зяпна, че парче от ябълката падна върху предницата на роклята й. Ако носеше тоалет, ушит от нея, щеше да й помогне да изчисти петното, но Ариел си беше поръчала роклята в средновековен стил от някакъв магазин в Ню Йорк. Казаха на Сара, че ръкавите й се разпорили два пъти.

Когато Ариел вдигна поглед, Сара се усмихваше и бързаше да хване Майк под ръка.

— Какво си намислила? — попита той.

— Разни женски работи. Къде е Грег сега?

— Току-що си наля бензин и си купи нещо шоколадово.

— Това последното ти обвинение ли е? В какво състояние е в момента? — попита бързо.

— С какво бельо си под това нещо?

— С никакво. Покажи ми кои в тази тълпа са твои хора и кои са туристи?

— Видя ли Ланг как слухти около шатрата на Джос?

— Ще отговориш ли някога директно на мой въпрос?

— Не и ако мога да се измъкна.

— Искаш ли да те запозная с твоите братовчеди Фрейзиърови?

— Утре ще се бием с дървени мечове и тогава ще се запозная с тях. Вече познавам двама. Още колко има?

— Голямата тройка. Колин е най-големият, след това Пери, умалително от Перигрин, така се казва и баща им, и Лани от Ланкастър.

— Добре че техните родители не са ми избирали име.

— Това са стари фамилни имена, Фрейзиърови се придържат към традицията.

— Сара! — повика я майка й и тя изпъшка.

— Чака ме още работа. Ще се видим довечера.

— Да. — Целуна я по страната. — Ще трябва да намина на две-три места, така че може да закъснея.

Тъкмо да си тръгне, но забеляза как светят очите му и го хвана за ръката.

— Какво се е случило? Възбуден си.

— Няма нищо. От очакването е.

— Не. Има нещо друго. Изглеждаш… щастлив.

— Естествено, че съм щастлив. Прекрасен ден, разкошно момиче, хубава храна благодарение на майка ти, и…

— Нещо друго има в очите ти. Струва ми се, че виждам същото на лицето на Люк. Какво сте намислили двамата?

— Малките момиченца, дето питат много, не получават изненади.

— Да не би да искаш да ти повярвам, че с Люк ми готвите парти-изненада?

— Сара, трябва да вървя.

Тя не пусна ръката му.

— Искам да разбера какво те прави толкова щастлив.

— Ще разбереш. От мен повече нищо няма да чуеш. Хайде, тръгвай! Ако майка ти ме види, ще ме накара да преместя още какво ли не.

— Нищо чудно, че с баща ми си допаднахте толкова много. Трябва да го накараш да ти покаже местата, където се крие от майка ми. Добре, сега ти се размина, но довечера възнамерявам да разнищя тази работа.

Майк вдигна вежда.

— И аз възнамерявам да разнищя всичко.

Сара се захили:

— Добре, не ми казвай нищо… засега.

Той пак я целуна и изчезна.

* * *

Майк се прибра чак в полунощ. Сара седеше на голямото кресло в гостната с ръкоделие в скута и спеше дълбоко. Не искаше да я буди, затова отиде в банята и стоя дълго под душа. Едва след това отиде и взе Сара на ръце заедно с онова, което шиеше. Тя се гушна до него, без да се разбуди напълно.

Сложи я на леглото и издърпа внимателно от ръцете й плата. Беше триъгълно парче от прозрачна черна коприна, обшито със златни пайети.

— Какво е това?

Сара се обърна по гръб.

— За Джос. Тя твърди, че хората, даже непознати, се интересуват повече от бебетата, отколкото от гледането. Стигнахме до заключението, че ако си закрие лицето, ще изглежда по-загадъчна.

Майк се изтегна до нея.

— Като Мици.

— За нея си помислих.

— Да скрие големия си нос и устата без устни.

— Джос е много хубава, за да крие каквото и да било, но ми се ще да не се знае коя е. И така, готов ли си да споделиш какви ги свършихте днес с Люк?

Като не получи отговор, го погледна и видя, че е заспал. Изгаси лампата, дръпна завивките и се сгуши в прегръдките му.