Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (21)

20.

На другата сутрин Сара се събуди чак към единайсет. Майк беше заминал вече. Досещаше се, че е изчакал тя да се унесе, и тогава е тръгнал. А това означаваше, че ще шофира, без да е спал.

— И аз го оставих да тръгне — каза на глас. Още от първия ден се провали като съпруга. Ако се случеше нещо на Майк, докато шофира, особено ако заспи на волана, вината щеше да бъде нейна. — Трябваше снощи да го оставя да се наспи. Той точно това искаше и това му бе необходимо.

Сложи ръка под главата си, загледа се в тавана и се замисли за своята първа брачна нощ. Още не беше склонна за такива откровения, но Майк беше най-добрият любовник, който бе имала, и този факт дори не подлежеше на сравнение. Не че имаше богат опит. С Брайън си бяха купили книга, за да се учат, но с Грег случаят беше различен. Сега разбра какво е липсвало в секса с Грег или по-скоро със Стефан. Липсваха прегръдките, ласките, изтягането с преплетени ръце във ваната и разговорите.

Сара огледа стаята. Както обикновено Майк беше взел дрехите си и от него нямаше и следа, все едно не е бил тук. Ако не носеше венчалната халка, щеше да си помисли, че всичко е било сън. Но като си спомни причината за сватбата, взе да става неспокойна. Скъпият, обичлив Брайън, най-кроткият човек на света, е бил убит заради нещо, свързано с нея.

— Какво е това, което Грег иска? — почти извика Сара и започна да се облича. — Какво търси Стефан Вендло от мен?

Беше сигурна, че ако знаеше и ако Стефан в този миг се появеше на вратата, щеше с готовност да му го даде.

И после? Щеше ли Грег да вземе от Сара онова, което търси, и да напусне града с противната си майка? Щеше ли Майк да се върне на работа в базата Лодърдейл? Дали Сара ще получи документи за развод след няколко седмици? Може би, като се пенсионира, Майк ще се върне в Едилин заради сестра си и заради фермата. Но нямаше да се върне заради нея. Напомни си, че предложението му беше с уговорка да се разделят, след като случаят приключи.

— Омъжена и разведена — прошепна и от очите й рукнаха сълзи.

Телефонът й на нощната масичка зажужа. Джос й бе изпратила есемес.

„Няма да повярваш какво е нарисувал на картите Шеймъс. Люк прави палачинки. Идваш ли?“

Сара облече една от най-старите си рокли. Не беше необходимо да се притеснява за външния си вид, щом Майк го няма. Обу джапанки и отиде в съседната къща.

— Изглеждаш хем щастлива, хем нещастна — отбеляза Джос. — Как го постигаш?

— Лесно. Единият ден се омъжваш и се усмихваш. На другия те зарязват и се натъжаваш. Е, къде са картите?

Другата жена се поколеба.

— По-добре седни.

— Сега пък какво е измислил Шеймъс?

Миналата година беше видяла едно момиче да плаче и когато го попита какво се е случило, то й разказа за някакъв учител, който искал да я целуне срещу по-високи бележки. Същата вечер Шеймъс и братята му влезли тайно в училището и Шеймъс нарисувал учителя в неестествено голям ръст как гони изплашени момичета. Настъпи голяма бъркотия, но накрая учителят беше уволнен, Фрейзиърови дариха шестцифрена сума на училището, а Шеймъс украси стената на гимназията със стенопис.

Сара седна на леглото и Джос й подаде тесте карти таро. Гърбовете им бяха красиво оформени с цвете, подобно на плевел, каквито Люк обожаваше.

Обърна тестето и ахна. Първата карта — „Циганския цар“ — беше портрет на бащата на Шеймъс. Майка му беше царицата.

Сара погледна Джос.

— Продължавай, разгледай всичките.

Сара ги разпери като ветрило и видя, че всеки в Едилин, чийто род живееше от поколения в града, както и някои новодошли, бяха изрисувани на картите. А „Любовниците“ бяха тя и Майк.

Също така всичко, което се знаеше за циганите, беше изобразено. Шеймъс беше използвал снимки, които Джос свали от интернет, за да нарисува цигански дрехи. Имаше също така фургони с покривала, сладострастни жени със златни монети за обици и мъже с глинени лули, хванали красиви коне за юздите.

„Обесеният“ беше Грег. Висеше с главата надолу и златната обица на ухото му се поклащаше.

— Това е… — Сара погледна Джос. — Не зная добре ли е или зле. Майк или ще ги хареса, или ще ги хвърли в огъня.

— Оставих тези за най-накрая.

Подаде й тесте с четиринайсет карти.

На Деветката на монетите Шеймъс беше нарисувал жени, всички на средна възраст, които бяха влизали в магазина за дрехи. Понеже често рисуваше по цял следобед на площада, беше ги запомнил. На всяка карта имаше колело със спици, една от които указваше към лицето на жена с номер според картите. В центъра на всяко Колело на съдбата беше изобразил Грег в най-различни състояния — на алчност, гняв, внушаващ страх. Портретите изобразяваха цялата гама от проявления на злото.

— Шеймъс като че ли е чул какво си говорим — рече Сара.

— Така ли мислиш?

Тя поклати глава.

— Това не е хубаво. — Майка й беше „Съдията“, а баща й „Отшелникът“. — Коя е тази жена на картата на дявола?

— Майката на Люк каза, че е бабата на Майк.

Сара се напрегна.

— Знаеш ли каква е голямата тайна, свързана с тази жена?

— Не ме амбицирай. Опитах какво ли не да се добера до тази история, но всички мълчат като риби. Не мога да завърша книгата си за госпожица Еди, докато не разбера какво се е случило, но никой не иска да ми каже. Може би Майк ще…

— Имаш предвид същия Майк, който цяла нощ прави с мен фантастичен секс по моя молба и после замина! И аз съм една младоженка.

Джос събра мълчаливо картите.

— Според мен Майк трябва да види картите на всяка цена.

Взираше се в Сара много настойчиво.

— Ще ги сканираме и ще му ги изпратим по имейла.

— Да видиш автентичните и да ги държиш в ръка е съвсем различно, нали? Пък и кой ще му обясни всички изображения?

Сара се озадачи.

— Ще напишем бележки под всяка една. — Гласът й изведнъж стана писклив. — Да не би да твърдиш, че ще бъде най-добре Майк да види оригиналите?

Сара най-накрая проумя. Стана, без да откъсва поглед от Джос.

В този момент Люк влезе в стаята.

— Видя ли картите? — попита, после забеляза лицата на двете жени и добави: — Какво има?

Джос и Сара още се гледаха. Първа заговори Джос:

— Ключовете за моята кола са на масичката до входната врата. По-бърза и по-сигурна е от твоята. Излез на шосе 95 и поеми на юг. Ще ти пратя есемес с указания за пътя. Ще спреш за през нощта. Не се опитвай да шофираш цял ден и цяла нощ като Майк.

Сара хукна към вратата. Трябваше да си събере багажа.

— Сара! — извика след нея Люк. — Майк ми заръча да те пазя. Не можеш…

Тя се обърна и в очите й се четеше болката от всичко, което бе преживяла — Брайън, Грег, а и сега Майк.

Люк я обичаше твърде много, за да й забрани.

— Бъди внимателна — заръча й той и Сара излезе.