Алфред Бекер
Свещеният меч (4)

Монахът с меча

Най-сетне момчетата стигнаха до мястото, откъдето идваше глъчката. Това беше малък площад, в който се вливаха множество тесни улички. Слънчевите лъчи осветяваха само едно петно в центъра на площада, всичко друго тънеше в сянка.

На мястото, където падаше светлината, стоеше човек. За да го виждат по-добре, той се беше качил върху голяма тумбеста бъчва от бира. Носеше тъмнокафяво монашеско расо, дървен кръст висеше на гърдите му, а в дясната си ръка държеше грамаден меч. Това беше двуръчен боен меч — оръжие, чиято дръжка беше достатъчно дълга, за да бъде държан при нужда и с двете ръце. Мечът беше доста ръждясал, освен това нямаше връх — краят му беше отчупен.

— Монах с меч! Колко странно! — промълви Карло.

Всеизвестно беше, че монасите дават обет да следват през целия си живот пътя на Исус Христос, да служат на Бога и да се откажат от всяко притежание. Имаше наистина рицарски монашески ордени, които бяха участвали във войни, за да разпространяват вярата — но този монах в окаяното си расо изобщо нямаше вид на рицар! Ако беше такъв, щеше да е в пълно бойно снаряжение и освен това да носи отличителните знаци на своя орден.

— Чуйте ме добре, нещастни грешници! — провикна се монахът.

Площадът едва побираше насъбралата се тълпа. Това несъмнено бяха жителите от съседните улици. Мъже, жени, деца… Между тях имаше и старци, и недъгави, донесени на ръце или подкрепяни от своите близки. Човек без един крак си проправяше път в навалицата, като се подпираше на патериците си. Леонардо се огледа за крадеца. Може би и той не иска да пропусне спектакъла. Щом монахът заговори, глъчката на площада утихна. Хората си зашепнаха, снишили почтително глас. Някои дори вдигнаха пръст пред устните си, за да си напомнят взаимно, че трябва да пазят тишина.

Монахът не бързаше. Погледът му се плъзна над тълпата и за миг Леонардо изпита ужас. Имаше чувството, че този странен човек гледа право към него. Погледът му беше толкова проницателен, че момчето неволно преглътна. Монахът протегна ръка и размаха пръст към Леонардо.

— Трябва да се покаете и отново да намерите пътя към Бога! — викна той. — Флоренция е град, управляван от греха! Властта на парите покварява хората! Престъпни сделки, лъжи и измами са част от живота тук. В дворците висят картини, които хулят Бога! Тези картини висят дори в църквите! Те показват човешкото тяло! Но нали човекът е подобие на Бог? И не е ли казано, че не трябва да си създаваме никакво изображение на Бога? Следователно всяка от тези картини е грях, също както скулптурите, които мними художници създават в художествените ателиета! Но един ден този град и всички хора в него и околностите му ще платят за греховете си. Съвсем скоро ще дойде денят на Страшния съд и тогава наказанията ще бъдат чудовищни! Спомнете си Содом и Гомор, над които Всемогъщият изсипа дъжд от сяра! Спомнете си непобедимия Вавилон, който бе наказан от Всевишния! Спомнете си фараона, на когото Бог изпрати десетте язви, защото се противопостави на волята му! Това ще сполети и вас, ако не откриете пътя на истинската вяра! Ако се оставите да бъдете обсебени от парите, то значи сте слуги на дявола!

Леонардо внимателно слушаше думите на монаха. Проповедници, които вещаеха края на света, не бяха рядкост във Флоренция. Някои от тях продаваха фалшиви свещени предмети, наречени реликви, които уж имаха чудотворно въздействие и можеха да опазят притежателите им от божиите наказания. Например гвоздеите, с които Исус е бил прикован към кръста, или малки съдинки с коси, кръв или нокти на светци. Понякога дори късчета от одеждата на Мария или къс от дървената ясла на Христос. Но Леонардо не беше виждал досега някой да проповядва, като размахва ръждясал меч.

Монахът продължаваше да плаши тълпата със страшното наказание, което щеше да се стовари върху Флоренция, а Леонардо внезапно откри сред множеството крадеца Никола. Той се беше покачил върху купчина празни сандъци в края на площада, за да вижда по-добре монаха. Възрастен човек не би могъл да се покатери върху сандъците, защото тънките им дървени стени нямаше да издържат тежестта му. Но Никола беше дребен и си беше устроил чудесна наблюдателница върху тях. Той гледаше ококорено мъжа с меча и дъвчеше ноктите на ръцете си.

Никола очевидно беше дълбоко впечатлен от думите на монаха. Изглежда, дори го беше хванал страх. Леонардо понечи веднага да се втурне към него и да си поиска откраднатата кесия. Но това не беше толкова лесно. Тук нямаше толкова много хора, както на площада пред катедралата, но пък навалицата беше много по-гъста. И хората много щяха да се ядосат, ако някой тръгне да си проправя път, настъпвайки ги по краката.

— Не можеш ли просто да си стоиш на място и да слушаш този благословен от Бога човек? — прошепна силно една яка жена с дълги черни коси, която вонеше противно.

Тя носеше на гърба си кош с риба, която очевидно не беше съвсем прясна. Вонята беше се просмукала в дрехите й.

— Извинявам се! — смотолеви Леонардо.

— Който продава на ближния си развалено месо или риба и прикрива мириса на гнило със силни подправки, той ще се пържи в ада също както обменителите на пари, които бъркат сметките и мамят клиентите си!

— Никога повече няма да правя това! — извика жената с развалената риба. — Прости ми, Боже!

— Той ще ти прости! — отекна гласът на монаха. — Но само ако честно се разкайваш, жено! Върни парите, които си придобила по нечестен път! Сложи ги в торбата, която моите помощници разнасят между хората. След това аз ще ги докосна с този меч и злото ще бъде свалено от теб!

Монахът вдигна счупения меч. Мястото на счупването напомняше буквата „М“, но изписана небрежно, с един връх, малко по-висок от другия. През тълпата премина изумен шепот.

— Аз и преди ви казах, че това не е какъв да е меч. Това не е просто ръждясало парче желязо, което носи белезите на преходността и някой ден ще се превърне в червен прах! — Монахът спря за миг. — Кълна се в обета, който съм дал — този меч е изпълнен с Божията сила! Той е свещен! Защото това е мечът, който е грабнал Петър в Гетсиманската градина, когато римляните дошли да заловят Исус… — Той отново направи пауза, завъртя се около себе си и показа меча във всички посоки. — Петър отрязал с този меч ухото на един римски войник, за да попречи на залавянето на Исус. Но Исус не поискал някой да го защитава със сила! Той заповядал на Петър да скрие меча, защото който меч вади, от меч умира. Затова този меч е знак за покаяние! Покайте се, както Петър се е покаял за стореното! Така ще избегнете мъките в пъкъла!

Сега Леонардо съзря помощниците на монаха. Това бяха две момчета на по тринадесет-четиринадесет години. Носеха сиви ленени роби, ризи на покаяници. Те обикаляха между хората с торба от грубо платно, в която вече звънтяха първите монети.

— Но това си е живо обирджийство! — възмути се Карло и в гнева си изрече това малко по-високо, отколкото искаше.

— Тогава само ти ще се пържиш в ада, момчето ми! — обърна се един мъж към него.

— Ако се подиграва със смирените вярващи, непременно ще се пържи в ада! — намеси се жената с вонящата риба.

Едно от двете момчета в дрехи на покаяници приближи към жената с рибата. Тя му даде пълна шепа монети, които издрънчаха шумно в торбата.

— Покайте се като Петър! — провикна се монахът. — Кълна се в името си, а то е брат Бартоло, че този меч притежава свещена сила да върши чудеса, защото е бил край Исус, когато той е вършил своите чудеса! По тайни пътища мечът е бил пренесен от Светите места в Италия. Самият Петър го е донесъл тук, когато някога е дошъл в Рим! А сега той е тук, в моята ръка, за да ви даде силата да постъпите правилно!

Леонардо продължаваше да се промъква към крадеца Никола. Момчето така се беше втренчило в монаха със свещения меч, че изобщо не забелязваше заплахата. Карло следваше приятеля си, доколкото успяваше.

Междувременно около бурето, върху което се беше покачил брат Бартоло, настана блъсканица, защото един човек много държеше да докосне свещения меч.

— Моля ви, брат Бартоло, позволете ми да го пипна! Този меч ще ме избави от болките, които ме мъчат от години!

Брат Бартоло се поколеба за момент. Изглежда, и на самия него не му беше по сърце вълнението, което беше предизвикал. Някой се блъсна в бъчвата и едва не я преобърна. Монахът с мъка запази равновесие, но успя да се задържи отгоре.

— Дайте и на мен да докосна меча! — примоли се и друг. — Имам ужасни обриви и искам да се излекувам!

— Пуснете ме напред! — развика се една жена. — Всевишният ще се погрижи детето ми да се роди здраво, ако докосна меча!

Разрази се истинска битка. Брат Бартоло нямаше друг избор, освен да изпълни желанията на напиращата тълпа.

— Добре тогава! — провикна се той. — Всеки от вас, бедни грешници, трябва да изчака реда си! Само не се блъскайте като говеда!

През това време Леонардо най-сетне достигна купчината сандъци, върху които седеше крадецът Никола с крадената кесия в ръка. Никола гледаше с ококорени очи брат Бартоло и хората, които се трупаха около него. Огрян от няколкото слънчеви лъча в средата на мрачния площад, монахът приличаше на светец с ореол. От мястото на Никола гледката беше много впечатляваща. Във всеки случай крадецът седеше със зяпнала уста и явно не се сещаше да си я затвори.

Тогава внезапно той съзря Леонардо.

Никола веднага го разпозна и се изплаши. В ужаса си той направи непредпазливо движение. Купчината сандъци се разлюля и се срина на земята. Никола се приземи сред тях и по лицето му пролича, че го е заболяло.

Никой от хората, които се трупаха около брат Бартоло и неговия чудотворен меч, не обърна внимание на падането на Никола. Погледите на всички бяха приковани в онова, което огреният от слънцето монах вършеше в този миг. Той докосваше с меча си ленените торби с грешните пари и обещаваше прошка на грешниците. Освен това докосваше с върха на меча си вярващите, които падаха на колене в краката му.

— Така се посвещават рицари. А сега вие, мъченици и страдащи, бъдете рицари в служба на Всемогъщия! — провикна се той.

В пристъп на въодушевление някои от хората му дариха всичко, което притежаваха.

През това време Никола се освободи от сандъците и се втренчи ужасен в Леонардо.

— Пожали ме! — извика той.

— Че аз да не съм тръгнал да те убивам? — отвърна му ядосано Леонардо. — Дай си ми кесията! Сега нямам време да те набия, както заслужаваш…

Никола се втренчи в кожената кесия, която стискаше в ръка.

— Знам, че направих грешка! Дано някой ден да не се пържа в ада заради стореното!

— Просто ми я върни! — настоя Леонардо и протегна ръка. — Нали чу какво се случва с грешниците! Брат Бартоло го описа много нагледно и подробно!

— Да…

— Или може би искаш целият град да бъде наказан и да страда, само защото тук има крадци като теб?

— Не, естествено, че не…

Никола хвърли кесията на Леонардо. Леонардо си отдъхна. Надникна вътре. Какво облекчение! Всичко си беше там! Мишият череп, оловният куршум, медните монети.

— За щастие, нищо не липсва — успокои се Леонардо.

Никола се прекръсти.

— Всъщност си мислех, че ще е най-добре брат Бартоло да докосне кесията със свещения меч — промълви той.

— А после да прибере съдържанието й? — попита подигравателно Карло. — Нали не говориш сериозно! Кесията принадлежи единствено на приятеля ми Леонардо и на никого другиго. Щом искаш, върви да те докосне с ръждясалия си меч, ако изобщо успееш да се добереш до него! — Карло се извърна и хвърли поглед към множеството, което напираше към монаха. Шансовете да се промъкне човек до него изглеждаха нищожни. Стотици хора умоляваха монаха с чудотворния меч да им помогне. Никой не обръщаше внимание на околните и момчетата в дрехи на покаяници, които събираха пари за брат Бартоло, едва успяваха да се придвижват в блъсканицата.

Леонардо отново окачи кесията на колана си. Крадецът Николо все още изглеждаше доста стреснат — но не само от думите на монаха. Имаше и друга причина за неговия страх.

— Трябва да е знак свише, че ти все пак успя да ме намериш и се появи точно в мига, в който монахът заговори за адските мъки, които очакват всички, които не спазват Божиите заповеди…

Леонардо вярваше, че това се дължи на неговата упоритост в преследването на крадеца. Но не искаше сега да спори с Никола. Вместо това посочи монаха.

— Какво знаеш за този тип и неговия чудотворен меч?

Никола вдигна рамене.

— Само слухове. Чувал съм това-онова за него, но днес за пръв път го видях на живо. Казват, че обикалял из околностите на Сиена. Но никой не знае с точност. — Никола сниши глас: — Този чудотворен меч действително е лекувал болни и е вдигал на крака сакати… Мисля си, че ако мечът наистина е на свети Петър, това никак не е чудно!

— Е, да, този меч наистина изглежда доста стар! — обади се Карло.

— Самият брат Бартоло сигурно е светец! — развълнува се Никола. — Погледнете само как светлината пада върху него и как той вътрешно сияе. Като образите на светците в църквите!

— Във всеки случай той е доста предприемчив и събра немалко пари — вметна Карло. — Но нали всъщност като монах е дал обет да се откаже от всякакви земни блага, така както го е сторил Исус! Като гледам, той едва ли ще бъде беден още дълго…

— Кой знае, може би раздава всички тези пари на бедните или ги хвърля в Арно — предположи Никола.

Карло вдигна рамене.

— Ами, като се замисля… ако той наистина може да върши чудеса с меча си, това си струва флорините. Всеки ще предпочете да даде малко пари, вместо да остане сакат…

— Не забравяй и страшните наказания в ада, от които брат Бартоло спасява целия град — напомни му Никола. — Защото той е прав. Всички във Флоренция са забравили Бога и мислят само как да направят колкото се може повече пари!

— Странно, че точно ти говориш за това! — не се сдържа Леонардо. — Искам да кажа… нали си крадец и най-вероятно по цял ден само дебнеш другите, за да им отмъкнеш парите от джоба! Блъсканицата при калчото е особено добра възможност.

Никола въздъхна.

— Знам… Знам, че трябва да променя живота си… В края на краищата не искам да ме сполетят мъките в ада… — Момчето се прекръсти и зашепна молитва.

— Ако не престанеш с кражбите, преди това ще те сполети наказанието на градския съд — напомни му Карло. — Ако те спипат, разбира се. На крадците им цепват ушите, а ако обикаляш из града с цепнати уши, всеки веднага ще познава, че си крадец!

— Не! — заяви твърдо Никола. — Това няма да се случи. А сега ме извинете, но трябва да се опитам да се добера до монаха. Искам да ме докосне с меча на този светец. Може да имам късмет и чудотворната ръжда да се посипе по мен…