Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (19)

Епилог
Андрю

Шест години по-късно…

Ню Йорк

Стоях в класната стая в университета и броях секундите, питайки се защо изобщо се бях съгласил на това.

— Въпроси? — Погледнах към часовника ми.

Във въздуха се вдигнаха няколко ръце.

— Ще отговоря само на три. — Посочих към млада жена от първия ред. — Да, ти. Какъв е въпросът ти?

— Ъм… — Тя се изчерви. — Добро утро, професор Хамилтън. Казвам се…

— Не ми пука как се казваш. Какъв е въпросът ти?

— Ъм, изминаха две седмици, откакто започна семестъра, а вие все още не сте ни дали учебна програма…

Игнорирах я и посочих към един клоун на задния ред.

— Да?

— Също така не сте ни казали какви учебници трябва да си купим…

— Има ли изобщо някой в тази класна стая, който да знае определението на думата въпрос? — Избрах последния студент, една червенокоска, която седеше до прозореца. — Да?

— Вярно ли е, че е задължително всяка сутрин да се редуваме и да ви носим кафето?

Погледнах към чашата с кафе на бюрото ми, а после и към списъка, в който бяха вписани имената на студентите ми и кой ми беше донесъл кафето днес.

— Не е задължително — казах, вдигайки чашата. — Но ако пропуснете дори само един ден да ми донесете кафето, ще се уверя, че всички от този клас ще съжаляват.

Те простенаха колективно и поклатиха глави. Някои от тях все още държаха ръцете си вдигнати, но днес официално бях приключил за деня.

— Прочетете разпечатките от 153 до 260 страница за следващия път. Очаквам да се запознаете с тънкостите на всеки отделен случай. Класът се разпуска.

Излязох, без да кажа нищо повече.

Сядайки в колата ми, забелязах новият имейл на телефона ми.

„Тема: Баня

Благодаря ти за неподходящата бележка, която ми изпрати днес с цветята. Сега всеки от групата ми вече знае, че ни предстои да се изчукаме в чисто новата ни баня.

Защо си толкова откачен?

Обри“

„Тема: Отговор: Баня

Радвам се, че цветята са ти харесали.

И това, което ти изпратих, не беше «бележка», а заповед, която ще бъде изпълнена в рамките на следващите няколко часа.

И двамата знаем, че ти хареса. Защо продължаваш да го отричаш?

Андрю“

Можех да си я представя как извърта очи на последното ми съобщение, така че форсирах колата и потеглих обратно към дома ни.

Въпреки че прекарах последните шест години тук, все още изграждах толерантност към нещата, които някога мразех, нещата, които сега ме притесняваха все по-малко и по-малко, но все още имах да извървя дълъг път.

Някои спомени не можеха да бъдат заменени…

Обри беше напълно пленена и очарована от този град. Всеки път, когато не беше на турне с балетната си група, настояваше да отидем във всеки възможен ресторант, театър и туристическа атракция, опитвайки се да ме накара отново да се влюбя във всичко.

Паркирах пред къщата ни, нова тухлена сграда в Бруклин, и тръгнах нагоре по стълбите.

— Обри? — казах, когато отворих вратата. — Тук ли си?

— Да — извика тя от разстояние. — И не съм в банята.

— Скоро ще бъдеш. — Тръгнах надолу по коридора и спрях, когато я видях да окача още една рамка в офиса ми.

Стените бяха покрити със снимки от различни откривания, на които тя стоеше в центъра на сцената.

— Трябва ли да освободим още една стая за снимките ти? — попитах. — Тук вече почти няма място.

— Не, мисля, че тази е последната.

— Все още ли си решена да се оттеглиш в края на месеца? — Пристъпих зад нея и целунах шията й. — Или вече си променила решението си?

— Не. — Тя се обърна с лице към мен. — Мисля, че е време да се съсредоточа върху нещо ново.

— Като например да се превърнеш в женската версия на господин Ашкрофт, когато преподаваш?

— Няма да бъда толкова лоша — каза тя. — Но, както каза ти, наистина се нуждая от почивка и мисля…

Кимнах. Подкрепях я през целия път на професионалната й кариера — пътувах извън страната, за да гледам някои от шоутата, наемах личен масажист на повикване и събирах всички статии от вестниците, които описваха постиженията й.

Но напоследък се беше променила. Въпреки че беше щастлива, когато отидеше на репетиции, и още по-щастлива, когато ми разказваше за новите неща, които компанията опитваше, тя изглеждаше много по-заинтересувана от живота извън нея, така че й предложих да си вземе кратка почивка.

Все още се опитвах да разбера как беше изтълкувала предложената от мен „почивка“ като „оттегляне“.

— Обичах да танцувам в Русия. — Тя се усмихна и посочи една от снимките. — Спомняш ли си?

— Да… — казах и продължих нападението си над врата й, плъзвайки ръка под роклята й.

Тя промърмори, когато потърках зърното й и захапах нежната кожа на врата й. Но след това се отдръпна.

— Всъщност искам от теб да изпратиш договора ми до компанията по факса… трябва да ги уведомя официално до пет часа.

— След банята. — Стиснах ръката й. — Имаме четири часа.

Тя извъртя очи, но се предаде, оставяйки ме да я заведа в банята.

Пуснах водата и свалих роклята през главата й.

— Не е нужно да се отказваш. Можеш да преподаваш и тогава ще можем да прекарваме повече време заедно.

— Повече време, за да ме убедиш да напуснем Ню Йорк?

— Наистина нямаме причина да оставаме — казах аз и прокарах пръсти през косата й. — Можеш да пътуваш, ако започнеш да преподаваш.

— А ако не преподавам? Ако вместо това реша да продължа да танцувам?

— Тогава ще си купя сезонни билети. — Обхванах лицето й в ръцете си, повдигайки вежда. — Никога не съм те молил да се оттеглиш, Обри… Просто мисля, че се нуждаеш от почивка. За шест години не си си вземала повече от седмица…

— Ще си взема почивка…

— Която ще трае повече от два дена?

— Много по-дълго…

— Две седмици?

— Най-малко девет месеца…

— Какво? — Облегнах се назад шокиран. Веднага след като заживяхме заедно бяхме спрели да използваме презервативи, но тя беше продължила да пие противозачатъчни. — Какво искаш да кажеш, Обри?

— Казвам, че ще ставаш баща — каза тя, почти шепнейки. — И мисля, че това е достатъчно добра причина да останем.

Останах безмълвен за няколко секунди, притискайки длан към плоския й корем.

— Добре ли си? — попита тя. — Не го ли искаш? Исках да ти кажа тази сутрин, но ти бързаше, така че…

Прекъснах я с дълбока целувка и я придърпах по-близо, галейки голия й гръб.

— Повече от добре. — Погледнах я в очите. — Това е нещо, което исках…

Тя промърмори „Обичам те“ срещу устните ми и аз й отвърнах със същото. Останала без дъх, тя се облегна на вратата на душкабината.

— Сега ще изпратиш ли писмото ми по факса? Наистина би било хубаво, ако поне веднъж не закъснея да свърша нещо, само защото ти нямаш никакъв самоконтрол и си прекалено зает да ме чукаш…

— Определено ще изпратя писмото ти… — засмуках устната й в устата си и стиснах дупето й. — След банята.