Мегън Марч
Порочен милиардер (25)

Двадесет и пета глава
Крейтън

Вагината на Холи се стегна около члена ми и, кълна се в Господ, сякаш мълния порази гръбнака ми. Усетих спазъм в топките си и свърших, изпълвайки я с всичко, което имах, крещейки думата „моя“, докато се изливах в нея.

Мамка му, не беше вик. Направо беше рев.

Тя се срина върху дивана с непомръдващи крайници. Ако не чувах стоновете й на удоволствие, щях да помисля, че съм я чукал, докато припадне. Което бе нещо, което бих направил с удоволствие.

Ако можех да съдя по стягането на вагината й около члена си, тя свърши три пъти. Ако не и повече. Всичко, което можех да направя, бе да не изкрещя с цяло гърло след първите няколко тласъка. Дори без разширителя в задника вагината й бе изключително тясна, по-тясна от всички, в които съм бил.

Но с това шибано допълнение успях да се проваля за всяка друга жена. Никое друго котенце нямаше да бъде като това. Казвал съм го преди, ще го кажа и сега. Вагината на тази жена ме притежава.

Заебете това. Тази жена ме притежава.

Лениво вдигнах боксерките си от пода и ги използвах да почистя кашата, която сътворих, като се измъкнах рязко от нея. Можех да съм щастлив да остана в нея завинаги. Дайте ми телефон с вечна батерия и можех да се оправям с бизнеса си точно от тук, докато оправям нея.

Господи, аз съм шибан перверзник.

Вдигнах Холи от дивана, притискайки я към прегръдките си. Главата й се отпусна на рамото ми, а ръцете й виснаха безжизнено.

— Скъпа, добре ли си?

— Мм-хъм.

— Нека те заведа в банята и да те почистя.

— Мм-хъм.

Засмях се на изтощения й отговор и обожавах причината за това. Поставяйки я на ръба на ваната, завъртях двете кранчета. Имайки предвид, че ваната бе с размерите на малък басейн, щеше да й отнеме известно време да се напълни. Без ненормалното водно налягане, което имах в апартамента си, щеше да й отнеме поне час да се напълни.

Коленичих пред нея и вдигнах брадичката й, срещайки все още замаяния й поглед.

— Добре ли си, скъпа? Това беше доста интензивно. — Тя кимна мълчаливо. — Искам думи.

— Добре съм. Наистина, наистина… съм добре.

Усмихнах се на отговора й и отпуснах ръка на бедрото й недалеч от котенцето, което ме бе сграбчило за топките.

— Искаш ли да извадя разширителя?

Красиво розово покри лицето й и тя отмести поглед настрани, поклащайки глава.

— Това „не“ ли значи? — Отново едно безмълвно кимане. — Думи, Холи.

— Не. Не искам да го вадиш все още — прошепна тя на пода.

Членът ми стана твърд като скала. Само преди миг щях да заложа самолета си, че няма да стане толкова бързо. Щеше да се окаже, че греша… и щях да летя с обикновените аеролинии.

— И защо така?

Тя се изчерви още повече, преди да отговори.

— Защото ми хареса. И щом това ми хареса толкова много, искам да разбера какво друго… знаеш… може да ми хареса. За което предполагам, че ми трябва малко… ами… подготовка? Така. Ето за това.

Почувствах думите й с члена си и с някакво дълбоко място в стомаха си.

— Исусе Христе, Холи. Мамка му, ти се невероятна.

Изправих се, вдигнах я на крака и настаних и двама ни в наполовина пълната вана. Оставих я притисната в обятията си, тъй като не исках все още да я пускам. Сякаш се боях, че по някакъв начин може да ми се изплъзне и да я изгубя… а това беше нещо, което не исках дори да обмислям.

Тя отпусна глава на гърдите ми и отметнах косата настрани от лицето й, за да я погледна в очите. Не знам какво се надявах да видя в тях, но знам, че имах нужда от този контакт толкова, колкото смятах, че се нуждае и тя.

Това чувство бе ново за мен. Макар да имах няколко дълготрайни връзки, никога преди не съм се чувствал така. Знаех, че тя е специална, не бих направил тази простотия с брака, ако не бях убеден в това. Но какъвто съм побъркан задник, който обичаше да се отдава на момента, нито за миг не бях помислил, че мога да се чувствам… така.

Каквото, по дяволите, и да е това.