Мегън Марч
Порочен милиардер (1)

Първа глава
Холи

Кънтри звездата Джей Си Хюс уловен между пениса и наковалнята.

Как ще обясни това на своята приятелка Холи Уикс и феновете си?

— За втори път, ти, кучи…

Изсъсках през стиснатите си зъби, докато гледах водещото заглавие… и компрометиращата снимка, която го придружаваше… блеснала в ярки цветове на първа страница от клюкарския парцал, поставен на видно място близо до касата в моя супермаркет. За втори път през последните два месеца имаше снимка на „гаджето ми“, заключен в показна позиция в прегръдките на някоя жена, с тази разлика, че този път тя носеше огромен пенис-колан.

Краищата на вестника се смачкаха под свитите ми пръсти, докато се борех с желанието да го накъсам на парчета, заедно с всички останали копия, които се мернеха пред погледа ми.

Той ще унищожи кариерата ми, преди дори да е имала шанс да стане реалност.

Една година, ми казаха те. Една година с този майтап, наречен „връзка“, докато спечеля ресните си и се установя в света на кънтри музиката. Съди ме колкото си искаш, задето се съгласих, но когато чисто новият ти импресарио впише нещо такова в договора, който ще те изстреля навън от затънтеното градче, от което отчаяно искаш да избягаш, ти просто не задаваш въпроси. Подписваш се на пунктираната линия.

Но реалността е леден шамар в лицето и понякога те удря, докато стоиш на опашката в супермаркета. Какво щеше да стане, когато най-после хванеха Джей Си с друг мъж? Имаше навик да се подвизава и на двата бряга, но като цяло предпочиташе мъжете пред жените, и това щеше да се окаже най-лошо пазената тайна в Нашвил.

Аз съм Холи Уикс, победителката в телевизионно шоу от типа направи ме звезда и подбрана от импресариото на Джей Си като спасителен пояс за някога впечатляващата, а сега пропадаща кариера на певеца. Не изглеждаше кой знае какво, когато го вмъкнаха в договора ми в началото. Кое момиче, изпълнено с фантазии, няма да е на седмото небе, когато името й бъде свързано с това на една толкова прочута кънтри звезда?

Вместо еднопосочен билет към славата, както наивно очаквах, аз се превърнах в мишена за всеки шегаджия у дома, който харчеше заплатата си за дузина кенчета бира и билетчета от лотарията. Но имах един шанс да задържа мечтаната си кариера жива и, честно казано, няма нищо, което не бих направила, за да я спася. Затова този проблем с Джей Си трябваше да бъде решен, преди нещата още повече да излязат извън контрол.

Побутвайки козирката на шапката си по-надолу, аз се огледах наоколо, за да проверя дали някой не ме е познал, и се наредих на опашката на касата. Жената зад мен изцъка с език, докато издърпваше дръжките на слънчевите си очила от устата на бебето си.

Мамка му.

Това цъкане бе насочено към мен, а не към беззъбото, синеоко ухилено бебе. Изненадващо, изражението на лицето й бе симпатизиращо, а не ядосано.

— Мъжете са задници, права ли съм? А ако са известни, само стават по-големи задници. — Аз се усмихнах вяло, а тя продължи: — Не вярвай на всичко, което четеш във вестниците, кукло. Деветдесет и пет процента от това, което пише в тях, са пълни глупости. А снимките вероятно са направени с „Фотошоп“. Ако наистина ти изневерява, трябва да му направят преглед на главата.

Хвърлих бърз поглед към нея, на лицето й ясно личеше, че ме е разпознала въпреки шапката, очилата, пълната липса на грим и относително ниското ниво на популярността ми. Насилих се да се усмихна, но се чувствах неловко и малко фалшива.

— Предполагам, че си има причина да го наричат клюкарски парцал, нали? — попитах, опитвайки се да вкарам малко хумор в интонацията си.

Тя кимна и направи жест към шестте бутилки вино в количката си.

— Това може да прозвучи шантаво, но изглеждаш така, сякаш имаш нужда от едно-две питиета и някой, пред който да се разтовариш.

Да се разтоваря пред напълно непозната, която съм срещнала в супермаркета? Това би било лудост, да не споменаваме, че може да е и опасно. Ако го направех, историите, започващи със заглавието „Тя каза…“, щяха да са във вестниците още на следващия ден и импресариото ми щеше да ме убие… болезнената смърт от това да бъдеш изритана от компанията и поставена в черния списък на индустрията.

Вече бях получила един удар, когато във вестниците се появи първата компрометираща снимка на Джей Си. Бях измарширувала право в офиса на „Хоумгроун Рекърдс“ и им бях заявила, че дяволската им сделка не си струва, и че няма да помагам за кариерата на Джей Си, като излагам собствената си на риск.

Техният отговор? Ако не се обърна и не омета задника си от офиса им, лепнала стокаратова усмивка на лицето си, щяха да ме изритат от турнето и щях да стана история, преди да бях имала шанса да се издигна в този бизнес.

Бих направила всичко за кариерата по всяко едно време, но когато се изправих пред опасността да я загубя, срамувам се да призная, но сведох глава и се примирих с политиката на компанията. Само веднъж получаваш шанс да сбъднеш мечтата си. Не беше нещо, от което бих могла да се откажа доброволно… въпреки факта, че от това ще пострада голяма част от гордостта ми. Което ме връща отново към клюкарския парцал и жената срещу мен.

Между нас, застанали пред касата, се проточи неловка тишина, докато се опитвах да измисля какво да й отговоря. Най-после тя се усмихна, а изражението й беше някак мило и разбиращо.

— Знам какво си мислиш… не можеш да разкриеш твоята страна на историята пред никого. Прекалено рисковано е. — Тя вдигна ръка и размаха пръсти, показвайки пръстен с огромен камък на левия й безименен пръст. — Но аз не съм коя да е. И аз бях на първа страница на всички таблоиди и знам колко е гадно. След като съм омъжена от почти десетилетие за най-големия покаял се разгонен пес, нищо от това не ми е чуждо. Отгоре на всичко никога не бих нарушила клетвите на сестринството.

Погледът ми се насочи от огромния диамант към лицето й. Изучавайки за миг грима и чертите й, името й най-после ме осени.

— Ти си Тана Вайнс?

Тана Вайнс беше Кънтри певица на годината преди около десет години, а съпругът й беше Изпълнител на годината четири или пет пъти по същото време. Те бяха кънтри легенди. Истински властна двойка.

Тя протегна ръката си и аз я разтърсих, водена от чист инстинкт.

— Да, аз съм — каза тя. — Приятно ми е да се запознаем, Холи Уикс.

* * *

Две бутилки вино по-късно Тана и аз се излежавахме лениво до закрития басейн. Зад високите стени и в присъствието на някой, който бях слушала по радиото в тийнейджърските си години, аз най-после имах шанса да избълвам всичките гадости, които изпълваха ума ми през последните месеци.

— Шест месеца? Това е дяволски много време да търпиш глупостите на Джей Си. Да не говорим, че трябва да държиш собствените си крака затворени. Господи, момиче! Не умираш ли за някой член? — попита Тана.

Аз се изкисках засрамено.

— Хм, ами, предполагам, че съм била прекалено заета да бъда кукла на конци.

— Е, мамка му. Аз щях да умирам за член.

Поклатих глава.

— Не искам да правя каквото и да е било, с което да застраша позицията си в компанията. Имам чувството, че ако снимката ми се появи в някой вестник така, както се появяват тези на Джей Си, двойният стандарт ще ме запрати толкова бързо по задник, че няма да успея да изкрещя дори „Бинго!“, преди да омета пода.

Тана извъртя очи и ме изгледа.

— Това вероятно е истина, но не го прави честно. Единствената причина те да прикриват задника му е рафтът с наградите, които им е спечелил през последните пет години, и всичките пари, които са инвестирали в него. Ти си перфектният параван. Но си права, ставаш заменима на мига, в който направиш крачка встрани от пътеката, която са ти начертали.

И преди да се запознаем, гледах на Тана като на свой кънтри идол, но сега трябва да кажа, че направо си падах по нея. Тя не подслаждаше думите си и бе доста освежаващо, защото светът ни бе такъв, че много хора казваха едно, докато мислеха нещо съвсем различно.

— Кой е заменим?

Дълбок глас проехтя в залата с басейна и в следващия миг вътре влезе Мик Вайнс. Мъжът, истинска кънтри легенда, вдигна една от празните бутилки между шезлонгите, на които се излежавахме.

— И, по дяволите, Тана, търся те от половин час.

— Джема знаеше къде съм. — Джема, както бях научила, бе доживотната бавачка на Тана и Мик.

Тана се поизправи, а Мик остави бутилката и се преведе, за да я целуне по устните.

— Ето. Точно това търсех. Малката ми хапка сладост.

Извърнах глава настрани, когато Тана обви ръце около тила на Мик и го дръпна надолу за още една целувка, която никак не бе толкова невинна като първата. Тя изглежда не се интересуваше, че се натрапвам в интимния им момент. И бе момент, в който ми се прииска повече от всякога да не бях уловена в кашата, в която се намирах.

Не че исках това, което имаха те… защото наистина не го исках. Не търсех „и заживели щастливо за пет до десет години“. Прекалено млада бях за това и се бях фокусирала върху кариерата си, точно там, където трябва да съм, когато се оказах на ръба да постигна онова, за което копнеех от десетгодишна.

Но дори и на ръба, аз все още бях кукла, чиито конци се дърпаха от звукозаписната компания. Само шест месеца в индустрията и на мен вече ми беше писнало да ме бутат в посоката, която искат да отида. Какво бих могла да постигна, ако прекъсна тези връзки и опитам да се справя сама? Ако го направя, означава да захвърля всичко, което вече бях постигнала, а това не бе нещо, което исках да правя.

Мик се изправи и сякаш едва сега ме забеляза.

— Коя е гостенката ни, бебчо?

Не беше изненада, че не ме позна, за разлика от удивлението ми, че Тана успя. Честно казано, все още бях никоя в тази индустрия. Скъсвах си задника, за да стана някоя, да имам фенове, но за някой от ранга на Мик Вайнс аз винаги щях да си остана никоя.

Усмихнах му се и подадох му ръка.

— Холи Уикс.

Очите му се присвиха, докато разтърсваше ръката ми.

— Чувал съм името ти. Защо съм чувал името ти?

Бях удивена, че той разпознава дори името ми. Стомахът ми се присви в огромен възел, а Тана скочи и ме спаси да избъбря първото обяснение, което ми дойде наум.

— Прибрах Холи от касата на супермаркета, докато си приказвахме колко е скапано да се видиш на корицата на клюкарски парцал.

Погледът на Мик се присви още повече, преди в него да светне пламъчето на осъзнаването.

— Уикс. Ти си горещото младо парче, което Джей Си Хюс държеше в ръцете си тези дни.

Свих се леко, чувайки описанието, защото не исках хората да ме познават така. Но точно така се случва, когато сключиш сделка с дявола.

Тана го плесна по бедрото.

— И прави турне с Боун Трашър, тъй като е най-горещият нов талант, който се е качвал на сцената след Кари и Миранда.

Думите й ме изстреляха на върха и нервните възли в корема ми се отпуснаха с гордост.

Мик се залюля на токовете на черните си кожени ботуши.

— Все още не съм я чул да пее, но съм сигурен, че съм виждал снимката й.

Аз трепнах, а гордостта ми отлетя.

— И това е проблемът. Компанията я е притиснала в ъгъла, за да може да направи ситуацията с Джей Си по-приемлива. Тя трябва да се измъкне от там — обясни Тана.

Мик започна да ме изучава.

— С кои си, момиче?

— „Хоумгроун“. Забелязаха ме, когато спечелих „Кънтри мечти“.

— Ах — Мик кимна два пъти, — ето откъде съм чул за пръв път името ти. Вероятно си сключила сделка с дявола, за да спечелиш своя договор за запис за милион долара, след като си победила.

Не беше въпрос. Мик знаеше много добре как се играе играта.

— Или това, или да продължа да работя на алеята за боулинг в „БФЕ“, Кентъки, и никога да нямам своя шанс. Поне това ме доведе в Нашвил.

Той вдигна ръка.

— Не е нужно да се защитаваш. Не те съдя. Всички сме сторили това, което е нужно, за да стигнем дотук, но това значи, че трябва да живеем с последствията. Колко дълго си прикована към тази простотия с Джей Си? Предполагам, че трябва да стоиш залепена за него и да се усмихваш в прегръдките му, за да му помогнеш да изгради имиджа си и да спечелиш няколко положителни коментари в пресата. Освен това всички знаем, че от няколко години той е на ръба да изпадне от класациите.

Дзън! Мик наистина знаеше как се играе тази игра. Предполагам, че не може да си в Нашвил толкова дълго, колкото бе той, и да не знаеш всичките клопки.

— Шест месеца — съобщи Тана. — И не е както когато нашият мениджър ни сватоса. На Джей Си изглежда не му пука, че съсипва кариерата на Холи.

Главата ми се завъртя рязко към Тана.

— Не знаех, че вие… — Погледнах към Мик. — Сериозно? Връзката ви е започнала като маркетингова реклама?

Тана се засмя.

— Разбира се, че да. Защо иначе мислиш, че бих се замесила с тази мъжка курва? Имах нужда от малко начален тласък, а той вече започваше да получава кофти отзиви от пресата, задето спи с всичко, което има цици.

— Господи, бебчо. Това е древна история… и държим всичко това в тайна по ред причини.

— Просто искам да кажа, че понякога такива сватосвания имат успех — заяви Тана.

Мик поклати глава.

— Да се върнем към темата на разговора ни. — Насочвайки погледа си към мен, той продължи: — До шест месеца ще си преебана, ако Джей Си продължи с тези глупости. В момента симпатията е на твоя страна, но ако продължиш да лежиш и да поемаш ударите, скоро ще изглеждаш като глупачка.

Тана отново плесна бедрото му.

— Не помагаш.

Съпругът й посегна надолу и хвана ръката й.

— Мълчи, жено, или ще ти напляскам задничето по-силно, отколкото миналата нощ.

Лицето на Тана стана яркочервено и аз реших да подмина коментара, без да се замислям прекалено много над казаното.

Мик пусна ръката й и грабна списанието, лежащо между бутилките вино.

— Това ли е парцалът с изневеряващия шибаняк?

Поклащайки глава, Тана го грабна от ръката му.

— Не, това е парцалът с горещия милиардерски шибаняк, за когото ще се омъжа, ако решиш да ме зарежеш заради някоя кънтри танцьорка.

Погледнах към корицата. Беше брой на „Форбс“ с нелепо красив мъж на корицата. Водещото заглавие беше:

Крейтън Карас мачка конкуренцията.

— Какви ги говориш, жено? Ще ме закопаеш жив дори ако погледна друга жена — изпухтя Мик.

Лиричният смях на Тана проехтя около басейна.

— Дяволски си прав и не го забравяй.

Дръпнах списанието от ръката му, за да го огледам по-добре.

— Уоу, момиче. Успокой се.

Махнах му с ръка, виното беше удавило инстинктите, които иначе биха ме накарали да се кланям и да правя реверанси в присъствието на тази кралска особа в кънтри музиката.

— Шшт! Трябва да го видя. — Не бях сигурна защо имах нужда да го сторя, но явно огромната бутилка вино, която бях изпила, казваше, че се налага.

Мъжът беше великолепен, но изглеждаше самонадеян и арогантен. Започнах да разлиствам списанието, докато не открих още една негова снимка.

„Печеля, защото загубата не е опция.“

Крейтън Карас

Разбрах, че бях напълно пияна, когато единствената мисъл, мярнала се в ума ми, бе, че исках да съм наградата, която той печели. Откъде, по дяволите, се появи това? Дори не бих знаела какво да правя с мъж като него. Бе толкова много над нивото ми, че чак беше смешно.

Погледнах към Мик и Тана, които отново бяха преплели езици и крайници.

И… това беше сигналът, че трябва да си тръгвам.

Затворих списанието и се изправих на крака.

— Вероятно трябва да си тръгвам.

Тана се отскубна от Мик и повдигна една вежда в моя посока.

— Скъпа, няма да караш кола тази вечер. Ще отида да ти приготвя стаята за гости. Поне това мога да сторя.

— Не е нужно. Трябва да се прибирам у дома. Имам… цвете, което трябва да полея. Или нещо такова.

Примигнах, защото осъзнах, че не мога да си спомня дали растението ми е живо, или мъртво. Доколкото си спомням, бях го поляла. Очевидно мислех прекалено много за цвете, което можеше да е мъртво или живо, а не се концентрирах над това да запазя баланса си, защото се спънах напред.

Мик ме улови, протягайки ръка.

— Ела, скъпа. Ще останеш у нас за през нощта. Няма да слушам възражения.

Той ме прегърна и ме поведе към вратата, която водеше към вътрешността на обширното имение.

— Освен това изглежда имаш нужда някой да те вземе под крилото си, за да не се окажеш сдъвкана и изплюта от тази кучка, музикалната индустрия. Жена ми не е от типа, който води у дома заблудени души, затова трябва да е видяла в теб нещо, което се нуждае от защита. Ще се погрижим да я получиш.

Очите ми започнаха да парят и аз примигнах, за да прогоня сълзите. Бях в този град от шест месеца, напълно сама, и за една нощ се оказах осиновена от двама души, с които никога дори не бях си представяла, че ще имам честта да се запозная.

— Лека нощ, Холи. Ще се видим на сутринта, сладурче — извика Тана след мен.

Като изключим онези блажени мигове, в които стоях на сцената, за пръв път от месеци успях да се усмихна и да почувствам, че принадлежа някъде.

Нямаше да продължи дълго.