Хана Хауъл
Шотландски воин (18)

Осемнадесета глава

Юън вдигна чашата си, докато седеше на края на леглото и гледаше как Фиона спи. Тя изглеждаше изтощена и той се почувства едновременно гузен и доволен от това. През последните три нощи бе дал всичко от себе си да прави любов с нея до несвяст. Бе изненадан, че бе успял да се научи да контролира до някаква степен страстта им, за нейно и негово удоволствие. Ако стоновете на удоволствие, които издаваше Фиона, бяха някаква индикация, то той ставаше завършен любовник поне в очите й и това бе всичко, което имаше значение. На Юън му се искаше причина за всичко това да не бе фактът, че имаше тайна, която искаше да скрие, докато не е напълно сигурен в нея.

Беше нередно, реши, докато напускаше стаята. По някакъв начин се опитваше да използва страстта им, за да я привърже към себе си. Това не само бе нередно, но можеше да се окаже, че е и невъзможно. От това, което бе виждал през годините, жените не можеха да бъдат толкова лесно водени от страстта. Мъжете можеха. Но жените се водеха от сърцата си. Да прави любов с Фиона, докато тя повече не може да ходи, не бе начинът, по който можеше да спечели сърцето й. Не и цялото. Проблемът бе, че нямаше идея как да накара една жена да го обича.

Спря пред стълбището, обмисляйки да се върне при Фиона, да я събуди и просто да я попита какво изпитва към него. Това бе идея, която обмисляше от няколко дни. Но както и преди, се отказа. Знаеше, че би трябвало да таи нежни чувства към него, за да изпитва подобна страст, но не искаше да чуе от устните й нежни думи на привързаност. Те можеха да го ранят дълбоко, ако тя в действителност не ги изпитваше.

Поклащайки глава заради собствената си страхливост и обърканост, Юън побърза да слезе в голямата зала.

Искаше да се нахрани и да отиде да вземе сина си. Ако не друго, то не можеше да продължава да се промъква в колибата, за да вижда момчето. Бяха изминали едва три дни, но хората вече го гледаха с подозрение. Тъй като тайнствеността не му бе присъща, бе наистина изненадващо, че бе забелязан и бе възбудил любопитството на толкова много хора.

 

 

Час по-късно, след като не бе успял да открие Грегор, Юън тръгна сам към колибата. През всичките тези дни нямаше никакви признаци, че някой от клана Грей се навърта наоколо. Изглежда Хелена бе направила точно това, което бе направила… беше му оставила детето.

И въпреки всичко последва ритуала, който бяха измислили с Грегор, остави конете на същото място както преди и отиде пеша до колибата. Влизайки вътре, се опита да реши как да представи детето пред Фиона. Щеше да е най-добре да я подготви за момчето, но всеки път щом отвореше уста да каже нещо, думите отказваха да излязат през устните му. Сега просто времето му бе свършило. Щеше да действа директно и да се моли за най-доброто.

Старият Роби отвори вратата на колибата и Юън влезе вътре. Сърцето му се преобърна болезнено в гърдите, когато детето вдигна поглед от купата си с овесена каша и му се усмихна. Леката искра на надежда отново блесна в погледа на момчето и Юън знаеше, че дори да не го бе решил по-рано, точно днес щеше да отведе детето у дома в Скарглас.

Не можеше отново да убие тази надежда.

— Измисли ли ми име? — попита детето, когато Юън седна пред него.

Юън поклати глава, когато Кейт мълчаливо му предложи каша, но прие с благодарност чаша студен сайдер.

— Мислих за няколко имена, но реших, че ще е най-добре да изчакаме, докато отидем в Скарглас. Смятам, че и Фиона трябва да участва в избора на име.

— Сигурен ли си, че тя ще ме хареса?

— Да, тя няма да има проблем с това да те приеме. Има добро сърце. — Просто можеше да се откаже от съпруга си, помисли си той кисело.

— Каза ли й всичко за мен?

— Все още не. Затова в началото може да се изненада. Може и да се ядоса, но ще е на мен, не на теб. Не го забравяй.

— Може би първо трябва да й кажеш за мен.

— Опитах се, момчето ми. Не е никак лесно, а и аз не съм особено добър с думите. Не е лесно нещо, което да кажеш на съпругата си, и когато пораснеш, ще ме разбереш. — Юън направи гримаса и се усмихна, когато старият Роби се засмя.

Тогава чу нещо друго, нещо, което накара косъмчетата на тила му да настръхнат. Тъкмо се изправяше на крака, когато вратата на колибата се отвори рязко. Кейт изпищя и старият Роби бързо обви ръце около нея и я завлече в ъгъла до огнището. Юън извади меча си, заставайки между сина си и въоръжените мъже пред вратата. В крайна сметка наистина е било капан. Грей му бяха заложили капан със сина му и просто бяха изчакали с търпение, което досега не бяха показвали. Тъй като с Грегор не бяха открили чужди следи, той предположи, че Грей са оставили момчето тук и са стояли далеч няколко дни с надеждата да приспят подозренията му. Беше се получило. Когато не бе последвала атака и след като не бяха видели никакви врагове, с Грегор се бяха успокоили и бяха свалили гарда си, игнорирайки собствените си съвети. Сега той бе в капан, единственият въоръжен между Грей и три невинни беззащитни човека.

Един мъж си проправи път измежду другите пред вратата и стомахът на Юън се стегна от гняв, когато чу тихо скимтене да се откъсва от устните на сина му. Хю, леърдът на клана Грей, бе с двадесет сантиметра по-нисък от Юън, но тялото му бе изтъкано от здрави мускули. Вероятно широкото му лице можеше да мине за красиво, но Юън се зачуди какво ли бе привлякло към него Хелена.

Лешникови очи, кестенява коса и зле структурирани черти изграждаха външността на Хю. Нещо в погледа и усмивката му изпращаше предупреждение към останалите хора. За миг усмивката му разцъфна от леден триумф и очакване.

— Не успя да устоиш на момчето, нали? — попита Хю.

Юън сви рамене.

— Той е мой.

— Да, всеки глупак може да види, че е проклет Макфингал.

— Чудя се защо си го държал толкова години при теб, щом те притеснява.

— Мислех си, че малкото копеле може един ден да ми е от полза, и се оказа, че съм прав, нали?

Това, което разстройваше Юън в момента, бе фактът, че ако не се случеше някакво чудо, то той нямаше да има възможността да убие мъжа.

— Много приятно посещение — провлече той. — Но вече е време да си тръгвам.

— О, не разваляй веселбата. Направи само една крачка към тази малка врата и ще се наложи да те убия… бързо… а не това е планът ми. Сега защо не свалиш меча си?

— И защо да го правя? — Той изруга, когато един от мъжете на Хю направи крачка напред, насочвайки острието на меча си към гърлото на Кейт. — Нима ще убиеш възрастна жена, която не е сторила нищо нередно?

— Да.

Юън знаеше, че няма избор. Ако продължеше да спори, Хю щеше да убие Кейт и стария Роби. Мъжът можеше дори да насочи бруталното си внимание към момчето. Нямаше никаква гаранция, че няма да ги убие така или иначе, но Юън не можеше да пренебрегне шанса, че жертвата му може да ги опази живи.

Хвърли меча си в краката на Хю.

Хю се изхили и нареди на двама мъже да заловят Юън. Докато го влачеха навън, Юън се успокои леко от факта, че Хю сякаш бе забравил за старата двойка и момчето. Дори мъжете му им обърнаха гръб и излязоха от колибата.

Вече навън, на малкото сечище пред колибата, Юън погледна към високия стабилен стълб, който някой бе издигнал. Точно до него стоеше и се усмихваше сладко Хелена.

 

 

Сигимор изруга, докато гледаше как събличат дрехите на Юън и го завързват с опънати нагоре ръце, привързани към големи гвоздеи, забити в горния край на стълба. Той наблюдаваше братовчед си от три дни, тъй като бе решил, че се държи странно. Въпреки че новият му братовчед не бе разпуснат по природа, Сигимор се бе зачудил дали не си има любовница. Това щеше да е обида към Фиона, която той нямаше намерение да толерира, затова го бе проследил. В момента му се искаше наистина да бе имало друга жена.

Звукът от някой зад него го накара да се напрегне и да посегне към меча си. Тогава чу тихо проклятие и на мига разпозна гласа. Когато Грегор забързано опита да мине покрай него, Сигимор посегна с една ръка и сграбчи по-младия мъж, събаряйки го на земята. Той седна върху Грегор, докато успее да се успокои достатъчно, че да го погледне.

— Защо направи това? — поиска да узнае Грегор, потърквайки гърдите си.

— Реших, че може да е добре да поспреш за миг и да съставиш план, преди да се изправиш сам срещу десетина мъже.

Грегор изруга отново и скочи на крака.

— Не мога да оставя Юън в ръцете на това копеле Хю. — Погледна към сечището и пребледня. — Той ще го накара да кърви.

— Да. — Сигимор се намръщи, когато забеляза леко раздвижване от колибата. — Не можеш да се биеш сам срещу толкова мъже. Дори и да се бия с теб, шансовете ни не са особено големи. Трябва да се върнем в Скарглас и да повикаме помощ.

— Тогава какво чакаме, да тръгваме.

— След миг. Искам да видя кой се опитва да се измъкне от колибата.

— Господи, това са старият Роби, жена му и момчето.

— Момче?

Грегор обясни колебливо.

— Мислехме, че може да е капан, но изминаха няколко дни и нищо не се случи.

Сигимор кимна.

— Чакали са да свалите гарда, да се почувствате в безопасност, за да ви заловят. През първия, дори през втория път вероятно тук не е имало никой. От това, което чух за тези Грей, планът е прекалено умен, за да са го измислили те.

— Да — съгласи се Грегор. — Трябваше да заподозрем, че по някое време през годините може да поумнеят. Тази кучка Хелена е долу с тях. Тя е толкова лоша, колкото и Хю.

— Тя скоро ще е толкова мъртва, колкото и Хю. Ела, хората от колибата всеки момент ще влязат в гората отляво на нас. Ще ги вземем и ще ги отведем с нас.

— Мразя дори мисълта да оставя Юън да страда в ръцете на Хю.

— По-добре да страда, отколкото да е мъртъв.

* * *

— Той си има любовница.

Маб подаде бяла ленена кърпичка на Фиона, за да попие сълзите си и се върна към правенето на торбички с лавандула за шкафа с чаршафите.

— Е, сега защо мислиш, че Юън може да има любовница?

Фиона се намръщи на приятелката си, докато си духаше носа. В гласа на Маб имаше много неприятна липса на съпричастност.

— През последните три дни постоянно изчезва и никой не знае къде ходи.

— Е, щом никой не знае къде ходи, как може да си толкова сигурна, че посещава жена?

— Къде другаде ще се изплъзва така, без да взима охрана със себе си, както прави винаги?

— Примерно да се измъкне малко от охраната си?

— Възможно е. — Фиона се замисли над това, но поклати глава. — Не, повече от това е, повече, отколкото да краде малко време, в което да остане сам със себе си. Държи се потайно.

Маб се облегна на скрина и скръсти ръце на гърдите си, поглеждайки Фиона.

— Това е странно и много хора са го забелязали. Но ти си единствената, която е решила, че е замесена жена.

— Това е обикновената причина, когато мъжът започне да стъпва на пръсти, да крие тайни и да изчезва с часове, без някой да знае къде се намира.

— Не и тук. Макфингал не крият тайни от хората си, нито прикриват похотливите си забежки.

— Но повечето от тях не са женени.

— Фиона, наистина не мисля, че Юън ти изневерява. Не разбирам защо се тревожиш над това. Нали не е по-малко ентусиазиран в спалнята? — Маб повдигна една вежда, когато Фиона се изчерви силно. — Разбирам, че не е.

— Сигурна съм, че той крие нещо, Маб. Нещо го тревожи, нещо го кара да мени постоянно настроението си. И, ами, стана доста ентусиазиран в леглото.

— Добре, замисли се над това, ако обслужва друга жена по няколко часа на ден, дали ентусиазмът му не би трябвало да понамалее през нощта? Дори един Макфингал има нужда от почивка от време на време.

Фиона се изкикоти, макар да бе изненадана, че го направи, имайки предвид колко бе разстроена.

— Той ми каза, че ще ми е верен, щом се венчаем.

— Тогава той не посещава някое момиче. Юън е мъж, който държи на думата си. Мисля, че просто си малко по-чувствителна и податлива на раздразнение и страхове. Може би е заради бебето. Така става понякога.

Фиона просто кимна. Беше възможно да се поддава на емоциите си, измисляйки си проблеми, каквито всъщност не съществуваха. Фактът, че бе отчаяно влюбена в съпруга си и все още нямаше никаква представа какво изпитва той, със сигурност не й помагаше да бъде спокойна.

— Опитах да говоря с Грегор за това, но той е много добър в изплъзването и внимава да стои далеч от полезрението ми.

— Защо Грегор ще знае нещо, за което никой друг не знае?

— Защото той е този, който се изплъзва заедно с Юън.

Маб извъртя очи.

— Чуй се, дете. Грегор ходи с Юън. Наистина ли мислиш, че един мъж ще води със себе си брат си, ако посещава любовницата си?

— Държа се глупаво — прошепна Фиона след миг размисъл. — Просто съм толкова влюбена в него, а изглежда не мога да го накарам да изпитва същото към мен. Това ме прави глупава и ме плаши.

— Това, и факта, че си бременна. Защо просто не му кажеш какво изпитваш?

— Предполагам от гордост. Мисля за това, и след това се замислям как ще се почувствам, ако му призная всичко и се окаже, че той не изпитва същото. Господи, това ще боли. А какво ще стане, ако не изпитва същото към мен и започне да се чувства неудобно и се отдръпне от мен? Не че може да се отдръпне повече, отколкото го е направил вече. О, в това, което казвам, няма никакъв смисъл.

— Да, така е — каза Маб. — Иска ми се да мога да ти дам някакъв съвет, нещо, което да сториш и всичко да бъде наред, но не знам какъв. Всичко, което мога да ти кажа, е, че той е добър мъж и че трябва да си търпелива. Просто си напомняй това, което имаш. Той е верен, страстен, грижи се за нуждите ти, защитава те и ще ти даде деца. Това не звучи топло и любящо, с изключение на страстта, но все пак всяко от тях е много важно.

Фиона се усмихна леко.

— Знам го. Просто сега преживявам момент на слабост. Знам, че нещо го тревожи, но той не иска да сподели с мен какъв е проблемът и след като изчезва за часове, единственото, което мога да си представя, е, че се въргаля някъде в обятията на някоя едрогърда, порочна прислужница.

— Боя се, че порочните винаги са едрогърди. — Маб се засмя заедно с Фиона, преди да поклати глава. — Имай му доверие, Фиона. Просто му вярвай и го обичай и накрая всичко ще си дойде на мястото.

Излизайки от килера с билките и насочвайки се към крепостта, Фиона си обеща, че ще си повтаря думите на Маб през целия ден. Джилиан също не бе успяла да спечели толкова лесно сърцето на Конър, напомни си тя. Подозираше, че сърцето на брат й е било поставено в ръцете на жена му много преди той да си го признае. Ако не се бе изправил пред реалния шанс да я изгуби, Конър можеше да крие чувствата си много по-дълго, отколкото го бе направил.

А по много начини Юън бе като Конър. Същата твърда обвивка, която криеше мека сърцевина и се бореше да го крие от всички. Юън вероятно никога нямаше да бъде мъж, който изрича красиви, нежни думи и показва открито привързаността си. Щеше да й се наложи да го приеме. Фиона знаеше, че няма да й е толкова трудно, ако поне от време на време й шепнеше любовни слова.

Тъкмо въздишаше от удоволствие, представяйки си как Юън й се кълне в любов, шепнейки й тихо в ухото, когато се чу вик от стражите на стената. Очите й се разшириха, когато през портите се впуснаха Сигимор и Грегор, следвани от възрастна двойка на трети кон и малко момче, вкопчено в Грегор. Тогава тя разпозна третия кон и сърцето й едва не спря.

В мига, в който Сигимор слезе от коня, тя бе до него.

— Юън? Къде е Юън?

Сигимор сложи ръце на раменете й и я стисна леко.

— Той е жив, момиче, затова може да прогониш този страх.

— Тогава защо водиш коня му, но без него?

— Защото попадна в капан, заложен от Грей — каза Грегор. — Ти й обясни, Сигимор. Аз ще събера мъжете, от които имаме нужда.

Фиона остана насочила поглед към Сигимор, докато Грегор бързо крещеше заповеди.

— Обясни.

Очите й се разширяваха при всяка негова дума. Ето къде бе проблемът, който бе измъчвал Юън през последните дни. Хелена, първата му любов, се бе завърнала в живота му. Бе му дала дете, за което никога не му бе съобщила, и сега бе пуснала това дете в скута му. И това бе капан, поставен от Хю и Хелена — хората, които мразеха Юън най-много. Същите двама, които преди време го бяха заловили, бяха го измъчвали и едва не го бяха кастрирали. Тя почувства ледена тръпка, която я разтресе до мозъка на костите й.

— Успяхме да помогнем на възрастната двойка и на момчето да избягат — каза Сигимор и добави шепнешком: — Горкото момче дори няма име. Досега са го наричали „момче“ или „момко“. Съпругът ти ще ти обясни всичко по-късно.

— Ако оцелее — каза тя.

— О, той ще оцелее.

В гласа на Сигимор имаше толкова ледена решителност, че тя му повярва напълно. Бавно насочи погледа си към детето. Болеше, че Юън не й бе казал за него, но тя избута болката настрани. Момченцето изглеждаше ужасено и имаше нужда от успокояване. Освен това тя подозираше, че детето има нужда от уверение, че е добре дошло.

— Приличаш на баща си — каза тях меко и докосна нежно косата му. — Имаш неговата коса и неговите очи.

— Той смяташе днес да ме доведе тук — каза детето, бършейки сълзите от лицето си с мръсната си ръчичка.

— Радвам се. Трябвало е да те доведе още първия ден, но ще му се скарам за това, когато се прибере у дома.

— Хю и майка ми го нараниха. Те винаги нараняват хората.

— Аз ще го излекувам. Аз съм Фиона, съпругата му.

— Той ми каза, че си хубава и че ще бъдеш добра с мен, но не е нужно да го правиш, ако не искаш.

— О, но аз искам. Кой не би искал да задържи едно толкова красиво момченце?

— Майка ми. И Хю. Защото съм Макфингал.

— Да, такъв си — каза Грегор, появявайки се зад тях заедно с баща си. — Момче, това е дядо ти и ще ти покаже новия ти дом.

Момченцето подаде предпазливо ръка на Фингал и погледна към Сигимор.

— Ще върнеш ли баща ми у дома?

— Да, момче — отвърна Сигимор.

— А майка ми?

— Боя се, че повече никога няма да я видиш.

Детето само кимна и позволи на Фингал да го отведе. Фиона усещаше, че синът на Юън ще има нужда от много нежни грижи. Погледът в очите му, тихата, предпазлива натура и фактът, че никога не му е дадено име, й подсказаха, че детето е плащало прескъпо през целия си кратък живот, само защото е син на Юън.

Тя стоеше, внимателно слушайки как Сигимор и Грегор съставят плана си, докато мъжете събираха оръжията и конете си. Планът им звучеше добре, увереността им в успеха беше успокоителна и тя усети как част от страховете й изчезват. Виждаше само един малък проблем. Имаше отворено пространство, което трябваше да прекосят, преди да стигнат до Юън и похитителите му.

— Ще ви трябва някой, който да привлече вниманието им, за да се приближите достатъчно, че да го ударите — каза тя.

— Надявам се не предлагаш ти да си този някой — каза Сигимор, мръщейки й се.

— Боя се, че надеждите ти са напразни.

— Юън няма да е доволен, ако те използваме и изложим живота ти на риск, само за да го спасим — заяви Грегор. — Някой от мъжете може да стори нещо.

— Грей познават мъжете ви. Единственото, което могат да направят, е да нападнат за кратко или да препуснат към мъжете на Хю с намерението да ги убият. Но мен няма да ме разпознаят — каза Фиона.

— Някои от тях те видяха в деня, в който беше ранен Саймън.

— Те видяха мръсно момиче в дрехите на момче и то докато се биеха, за да спасят живота си. — Тя кимна, когато двамата изглеждаха малко изненадани, а след това замислени.

— И какво ще им попречи просто да скочат върху теб и да те убият?

— Просто любопитство. Може дори и похот. Няма значение кое ще ги накара да се поколебаят да ме убият, а само това, че ще го сторят. И дори и да ме разпознаят, няма да ме убият, тъй като ще сметнат, че ще съм от полза да измъчват повече Юън. Нямате нужда от много време, за да се промъкнете през стражата и да се доближите достатъчно до Хю и мъжете му, за да можете да ги нападнете, нали?

— Боя се, че има право, Грегор — каза Сигимор. — Тя може да ни осигури малкото минути, от които имаме нужда, за да пресечем сечището, и това е по-добро от всичко, което бихме могли да измислим. В мига, в който те видят някой Макфингал, ще вдигнат тревога и битката ще започне. Дребно девойче, което се препъва към тях, само ще разпали любопитството им. Освен това мисля, че повечето мъже ще гледат нея и съм сигурен, че дори най-съвестните измежду тях ще имат нужда от няколко минути да си спомнят, че трябва да се оглеждат за заплаха.

— А тези няколко минути ще са ви достатъчни да забиете мечовете си в гърбовете им — заяви Фиона.

— Юън ще ме одере жив заради това — заяви Грегор, преди да я попита какъв е планът й.