Робер дьо Борон
Роман за Граала (1) (Моденски манускрипт)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Roman du Graal, –1199 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Робер дьо Борон. Роман за Граала. Моденски манускрипт

Текст, обработен и представен от Бернар Серкиглини

Френска, първо издание

Редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

ISBN 978-619-152-052-7

 

Превод от френски: Владимир Атанасов

Преводът е направен по изданието:

Robert de Boron, Le Roman du Graal

© Union Générale d’Edition, 1981

 

Библиотека Романия, №1

Съставителство, студии и обща редакция: Стоян Атанасов

 

© Владимир Атанасов, превод, 2012

© Издателство „Изток-Запад“, 2012

 

Формат 16/60/90

Обем 47 п.к.

 

Дадена за печат: юни 2012

Излязла от печат: юни 2012

Предпечат и печат „Изток-Запад“

История

  1. — Добавяне

Йосиф

Ето какво трябва да знаят всички грешници: преди да се яви на земята, нашият Господ карал пророците да говорят от Негово име и да обявяват скорошното Му пришествие на земята. По времето, за което ви говоря, всички отивали в ада, дори пророците. И когато дяволите ги отвеждали там, те си представяли, че всичко е наред; и много се лъжели, ала се утешавали с пришествието на Иисус Христос. Нашият Господ ни се явил, защото такава била Неговата воля: да дойде на земята и да се въплъти в Дева Мария.

Голяма човечност и нежност проявил нашият Господ, когато за да изкупи грехове на пратените в ада, решил да я превърне от Своя дъщеря в Своя майка: така трябвало да бъде, за да даде изкупление на народа на Адам и Ева. Чуйте впрочем по какъв начин Той извършил това. Сторил го в името на Отца и Сина и Светия Дух, а всички те са три проявления на едно и също нещо.

На Господ Отец му харесало, че Синът Му се е родил от Дева Мария без грях и без оскверняване и че е възприел земна човешка плът. Голямо било смирението на този наш Господ, който решил да дойде на земята, за да умре и така да спаси творението на Своя Отец, защото Отец създал Адам и Ева.

И Ева съгрешила, подмамена от лукавството на Дявола, и когато сторила този грях, положила всички усилия и Адам да го стори. И когато Адам съгрешил, си дал сметка, че е гол, и се засрамил, защото усетил похотливост. Така двамата били хвърлени във велико прегрешение и изпаднали в голяма злочестина сред несгодите на този злощастен живот. Така те заченали и родили. И всичко, породено от тях и тяхното потомство, попаднало по волята на Дявола под негова власт, додето Божият Син не дошъл да спаси творението на Отца на земята. За тази именно цел се появил Иисус Христос на земята и се родил от Дева Мария във Витлеем. Всичко това не е никак лесно за разказване, защото този кладенец на блага, какъвто е Дева Мария, не може никога да пресъхне. Ето защо ми се струва подходящо да направя едно отклонение в моя труд, за което дано Христос ми дари благоволение, разум и памет.

Истината е, че нашият Господ тръгнал да обикаля земята и получил кръщение в река Йордан. Тогава изрекъл своята заповед: всички, които са били кръстени във водата в името на Отца, Сина и Светия Дух, ще бъдат закриляни срещу мощта на Дявола, стига да не й се поддадат чрез собствените си прегрешения. Такава била властта, дарена от нашия Господ на Светата Църква, такива били заповедите, дадени от Него на светите отци. Така Господ измил похотта на мъжа и жената, на бащата и майката; така Дяволът изгубил своята власт над хората, докато те сами не попаднали отново под нея.

И нашият Господ, който знаел колко вредоносни са човешките слабости и как осъждат хората на смърт, научил светите отци на един друг начин на кръщение и това било изповедта: наредил, щото колкото пъти хората пожелаят да се покаят и, изоставили греховете си, да изпълняват повелите на Светата Църква, толкова пъти да могат да си възвърнат доверието на своя Отец.

 

 

И докато нашият Господ вървял по света, една голяма част от Юдея била подвластна на Рим. На тази земя, където се намирал Той, управлението идело от Рим и господарят по онова време се наричал Пилат. Този Пилат имал един войник на име Йосиф, който му служел. Йосиф следвал Иисус навсякъде и го обикнал дълбоко в сърцето си, но не смеел да признае това пред другите евреи.

Нашият Господ имал много неприятели и противници, както и един ученик, чиято лошотия надхвърляла всякаква мяра. И тъй като последният не се радвал на същата дружелюбност сред учениците, каквато те изпитвали един към другиго, той не само започнал да се държи настрана, но и да върши злини, проявявайки по-голяма жестокост от обичайното, така че всички се бояли много от него. И нашият Господ знаел всичко, защото е Господ и Бог. Този ученик се наричал Юда. Той бил намразил нашия Господ заради едно миро и извършил предателство, за което сега ще ви разкажа.

По онова време имало обичай шамбеланите[1] да събират десятък от всички пари, които отивали като плащания към техните господари. Един ден св. Мария Магдалена натрила миро върху нозете на нашия Господ: ала Юда се разгневил и преценил наум, че мирото струвало триста сребърника, и тъй като не искал да изгуби своя дял, решил, че десятъкът бил в размер на тридесет сребърника и че трябва да ги получи като обезщетение.

И по най-бързия начин се сближил с неприятелите на Господ Бог, за да си получи тридесетте сребърника. През нощта три дни преди Пасха враговете на Иисус Христос се били събрали при един човек на име Каяфа. Обсъждало се как да заловят Иисус. На този разговор присъствал и Йосиф Ариматейски, комуто това причинило голяма мъка, защото си давал сметка, че се извършва тежък грях. Тогава при тях пристигнал Юда и щом го видели, всички замълчали, понеже се бояли от него и мислели, че той е добър ученик на Иисус. А когато Юда забелязал, че са млъкнали, ги запитал:

— Защо сте се събрали тук?

А те му отвърнали:

— Къде е Иисус?

Той им разказал къде се намира и защо е дошъл при тях. Когато евреите чули, че се отрича от своя учител, те много се зарадвали и му казали:

— Кажи ни как можем да Го заловим.

— Ще ви Го продам, ако искате — рекъл им Юда.

— Да, на драго сърце — отвърнали те.

Тогава той им се зарекъл, че ще Го продаде за тридесет сребърника. Сред присъстващите се намерил един, който имал толкова пари у себе си и му ги платил. Така Юда си получил десятъка от тристате сребърници за мирото.

Сетне обсъдили как да Го заловят, и уточнили деня за това, а Юда се нагърбил да им съобщи къде да Го намерят, след което се приготвили и въоръжили, за да Го задържат. Юда ги предупредил също така да не вземат да се заблудят и да хванат Яков, защото двамата много си приличат: то нямало и как да бъде другояче, тъй като били първи братовчеди. Тогава те го попитали:

— Как ще разпознаем Иисус?

А той им отвърнал:

— Този, Когото ще целуна, Него да заловите.

Ето така и приключила срещата.

На този разговор и тази сделка присъствал Йосиф Ариматейски, който останал с голяма болка в сърцето, но не посмял да стори нищо. Така всички се разотишли и зачакали да настъпи четвъртък. Надвечер на този ден нашият Господ отишъл в дома на прокажения Симон и изрекъл пред своите ученици неща, които аз нито мога, нито е редно да излагам тук. Но доколкото ми е позволено, мога само да преразкажа част от неговите думи, а именно, че един от онези, с които яде и пие, ще Го предаде.

Едва изрекъл тези думи сред учениците си нашият Господ, и страх обзел неколцина от тях, които казали, че не се чувстват виновни. Юда пък го попитал:

— Да не би за мен да говориш тези неща?

— Ти го казваш… — отвърнал му Иисус.

И друг урок им дал Иисус, като измил нозете на всички Свои ученици в една и съща вода. Тогава Йоан[2] дръпнал настрана Иисус и го попитал:

— Господарю, ще бъдеш ли така добър да ми кажеш едно нещо? Ще ми бъде ли позволено да Ти задам един въпрос?

И когато Господ му кимнал утвърдително, той рекъл:

— Господарю, кажи ми защо изми нозете на всички в една и съща вода.

Иисус му отвърнал:

— Това е притча за Петър, защото както водата беше омърсена от първите нозе, които измих в нея, точно така никой не може да остане встрани от греха. И докато живеят в грях, хората ще бъдат омърсени, ала дори съгрешили, ще могат да се измият така, както Аз измих нозете ви в омърсената вече вода. Което означава, че първите пречистени ще са също толкова чисти, колкото и последните. Това са притчи за Петър и другите служители в Светата Църква, които в нейно име ще бъдат омърсени, но чрез своето омърсяване ще измият грешниците от техния грях. С тази заповед към онези, които пожелаят да се подчинят на Отца и Сина и Светия Дух, а също и на Светата Църква, мръсотията не ще може да стори нищо, стига да имат желанието да се подчиняват. Същевременно никой не ще може да разпознае оногова, комуто Аз съм измил нозете, ако някой не го посочи.

Такъв пример дал Господ Иисус Христос на св. Йоан Евангелист. Всички били в дома на прокажения Симон, а междувременно Юда донесъл за това на евреите. Когато разбрали какво се случва, учениците се изплашили и изпаднали в ужас, докато Юда, виждайки, че къщата е изпълнена с хората на властта, се изстъпил напред и целунал Иисус. Когато видели това, евреите Го обкръжили от всички страни и Го заловили.

— Дръжте Го здраво! — викнал им Юда, защото знаел, че е много силен.

Така отвели Иисус, а учениците останали с голяма болка в душите.

Така, залавяйки Иисус, евреите изпълнили част от намеренията си. У Симон имало един съд, в който Иисус извършвал жертвоприношенията си: при отвеждането Му един от евреите го взел и го съхранил до следващия ден. А Иисус бил отведен при Пилат; и когато се изправил пред него, били казани много думи. Евреите Му отправили всевъзможни обвинения, но властта им над Него не била голяма, тъй като не съумели да открият никакво основание за осъждането Му на смърт. Ала слабостта на правосъдието и това, че Той нямал власт над евреите, го принудили да понесе наказанието. И тогава онзи, който бил нещо като техен управник, попитал:

— И на кого ще мога да се позова, ако моят господар ми поиска сметка? Защото не виждам защо този човек трябва да бъде осъден на смърт.

Тогава всички се провикнали в хор:

— Върху нас и нашите деца нека се стовари вината за Неговата кръв!

След което евреите сграбчили Иисус и Го отвели. Пилат пък ги отпратил, наредил да му донесат вода и си измил ръцете, заявявайки, че колкото са чисти ръцете му сега, толкова чист е и той за смъртта на този човек. Тогава евреинът, който бил взел съдината от дома на Симон, отишъл при Пилат и му я дал. Пилат я взел и я прибрал на сигурно място. Не след дълго дошла и вестта, че Иисус Христос е умъртвен. При тази новина Йосиф кипнал от гняв и негодувание, а сетне отишъл при Пилат и му казал:

— Господарю, отдавна ти служим и аз, и моите съратници, но досега не си ми дал нищо за моята служба.

Тогава Пилат отвърнал на Йосиф:

— Поискайте и аз ще ви дам, колкото пожелаете като заплата за вашия труд.

— Господарю, много ти благодаря — продължил Йосиф, — но аз искам само тялото на пророка, Когото евреите убиха несправедливо.

Пилат много се удивил, че му искат толкова незначителна плата, и рекъл:

— Мислех, че ще настоявате за нещо доста по-скъпо. Но понеже сте пожелали това като заплата за труда ви, ще Го имате.

А Йосиф му отвърнал:

— Господарю, много съм ти благодарен. Моля, заповядай да ми Го предадат.

— Вървете веднага и Го вземете — наредил Пилат.

— Господарю, но хората на тези евреи са много и силни. Сигурно няма да позволят ей така да Го отнеса.

— Нямай грижа! Ще го направят.

Тогава Йосиф излязъл и се упътил към кръста, ала когато видял Иисус, бил обзет от велико съжаление и започнал да лее горчиви сълзи, защото Го обичал с голяма любов. Сетне отишъл на мястото, където стоели еврейските стражи, и им казал:

— Пилат ми даде тялото на този пророк да Го отърва от това унижение.

А евреите в хор му отвърнали:

— Няма да Го вземеш, защото учениците Му казват, че ще възкръсне. Така че колкото пъти възкръсне, толкова пъти отново ще Го убием.

Ала Йосиф настоял:

— Уважаеми, позволете ми да Го отнеса, защото Пилат ми Го даде.

А евреите казали:

— По-скоро ще вземем теб да убием.

Тогава Йосиф си тръгнал и отишъл право при Пилат, за да му разкаже какво са му казали евреите. Когато чул за станалото, Пилат много се изненадал. Видял пред себе си един човек на име Никодим[3] и му наредил да отиде заедно с Йосиф и тутакси да го свали от кръста. Ала докато давал това нареждане на Никодим, той си спомнил за съдината, която евреинът му бил дал, повикал Йосиф и му рекъл:

— Йосифе, ти май много Го обичаш този пророк.

— Така е, господарю — отвърнал му Йосиф.

— При мен има един съсъд, който ми даде един евреин и който е бил в къщата, където Той е бил заловен, а аз не искам да държа при мен нищо, което Му е принадлежало.

Така той дал на Йосиф съдината, която предизвикала у него голяма радост. Потеглили двамата — Йосиф и Никодим — и последният влязъл при един ковач, за да вземе от него чифт клещи и чук, след което се отправили към мястото, където Иисус Христос висял на кръста. С пристигането си Никодим казал на хората, които били там:

— Голяма грешка сте допуснали, като сте сторили на този човек всичко, каквото сте пожелали и каквото сте издействали от Пилат. Виждам, че Той вече е мъртъв. А Пилат позволи на Йосиф да вземе тялото Му и ми нареди да му Го предам.

Онези обаче му отвърнали в хор, че Той, както се говорело, щял да възкръсне и че нямало да Го предадат. Като чул отговора им, Никодим заявил, че в никакъв случай няма да им Го остави. Тогава онези вкупом се отправили при Пилат. Междувременно Йосиф и Никодим се изкачили и свалили Иисус от кръста.

Йосиф Го поел с двете си ръце и Го положил на земята, обградил го с грижи и крайно внимателно Го измил. Докато Го миел, видял, че от раните Му тече кръв, и много се изплашил, защото си спомнил за камъка, който се бил разцепил в подножието на кръста от падналата върху него капка кръв. Тогава се сетил за своя съсъд и помислил, че щяло да бъде далеч по-добре капките да падат в него, отколкото другаде. Грабнал го веднага Йосиф и го положил под тялото: така капките, сълзящи от раните и по ръцете, и по нозете Му, падали в него. Когато кръвта била събрана в съдината, той я прибрал, като същевременно завил тялото на Иисус в плащаница, която бил купил за себе си, и Го покрил[4]. В този миг отново се появили евреите, които се били оплакали на Пилат: римлянинът им бил разрешил да охраняват мястото, на което Йосиф щял да положи тялото на Иисус, независимо къде било то, за да не възкръсне. С тази цел те били въоръжили и разположили наоколо голяма част от своите хора. Така Йосиф си отишъл, а те останали.

 

 

И слязъл междувременно нашият Господ в ада, и го потрошил, и изхвърлил Адам и Ева и още много други, както намерил за добре. Сетне възкръснал, без охраняващите Го да видят и разберат, напуснал гробницата и се явил на св. Мария Магдалена и на някои Свои ученици, на които пожелал да Се представи. Когато евреите дочули слуховете, че бил възкръснал, тутакси се събрали и започнали да се съвещават. И си казали един другиму:

— Ще има много да си патим от този човек, стига да е вярно това, че бил възкръснал.

Думата обаче взели онези, които Го охранявали, за да кажат, че Той повече не се намира там, където Го бил положил Йосиф:

— Заради Йосиф Го изгубихме. И ако ни постигне някаква зла участ, вината за това ще е на Йосиф, както и на Никодим.

Сетне възникнал въпросът как да постъпят, ако някой поиска да види тялото, още повече ако това бъде господарят, чиито поданици са всички те[5], какъв отговор биха могли да му дадат. Споразумели се да кажат, че са Го предали по нареждане на Никодим.

— А ако ни кажат: „Вие пратихте стража да Го охранява там, където Го положихме, така че питайте вашите стражи“, какво бихме могли да им отговорим?

— От това ще можем лесно да се предпазим — отвърнал един от присъстващите. — Дайте да заловим Йосиф и Никодим още тази нощ, ала така, че никой да не разбере, и да ги претрепем като кучета. А после, ако поискат от нас тялото на Иисус, ще кажем, че сме им Го предали.

Около този съвет всички се обединили и казали, че човекът, който им бил дал толкова добро предложение, бил много мъдър. Разбрали се да ги заловят през нощта.

На съвещанието Никодим имал свои приятели, които го известили за случилото се, и той избягал, а когато евреите дошли в дома му, не го намерили там. Сетне отишли у Йосиф, хванали го съвсем гол в леглото, накарали го да се облече и го отвели у един от най-богатите люде на земята. Този богаташ имал собствена кула, където бил устроил страховита тъмница. В нея те го хвърлили съвсем сам, били го и го разпитвали какво е сторил с тялото на Иисус. А той им отвърнал:

— Това го знаят онези, които Го охраняваха, защото аз не съм извършил нищо, за което не бих искал хората да знаят.

— Ти ни Го открадна — продължили да го обвиняват евреите, — защото Той не е там, където те видяхме да Го оставяш, и сме наясно, че си Го отнесъл от онова място, където Го беше положил. Затова ще те хвърлим в тази тъмница, където ще намериш смъртта си, ако не ни посочиш къде е тялото на Иисус Христос.

Йосиф им отговорил като човек, който нищо не знае:

— Готов съм — стига да е угодно на Господ, заради Когото съм хвърлен в тъмницата — да умра.

Тогава евреите го сграбчили, нанесли му жесток побой и го хвърлили в карцера. Сетне запечатали отвора му с голям камък по такъв начин, че който и да дойде да го търси, да не може да го открие.

Така Йосиф бил отвлечен и хвърлен в тъмницата. Когато Пилат узнал, че е изчезнал, силно се разгневил и много се натъжил, защото нямал друг толкова добър приятел. Ето по този начин Йосиф изчезнал задълго. Ала Онзи, заради любовта към Когото бил подложен на такива страдания, не го бил забравил, а точно обратното, погледнал го с очите на Господ и Бог, явил му се в тъмницата и му донесъл неговия съсъд. Щом съзрял светлината, Йосиф изпитал велика радост и се изпълнил с благодатта на Светия Дух. Запленен, той рекъл:

— Всемогъщи Боже, откъде може да произлиза една толкова могъща светлина, ако не от Теб?

А Иисус му отвърнал:

— Йосифе, Йосифе, недей да се плашиш, защото благодатта на Моя Отец ще те закриля занапред.

— Кой си Ти, Който ми говориш? — продължил да пита Йосиф. — Защото си толкова красив, че не мога нито да Те разпозная, нито дори да Те гледам.

— Йосифе — отговорил му Иисус, — чуй какво ще ти кажа. Аз съм Иисус Христос, Син на Господ, който Ме изпрати на земята, за да спася грешниците, и дойдох на земята, за да изтърпя смъртта по заповед на Моя Отец, Който сътвори Адам и Ева. Ала Дяволът изкуши Ева и я подтикна да съгреши, а тя от своя страна стори същото с Адам. Тогава и двамата бяха хвърлени в неволя, заченаха, родиха деца и поколение. Когато тръгнаха да умират, бяха обсебени от Дявола по негова воля. Така Моят Отец реши да дойда на земята и да се родя от жена, защото чрез жена бе действал Дяволът, за да се сдобие с власт над мъжа, и пак чрез жена бе поробена душата му: ето защо пак чрез жена бе редно душата му да бъде изкупена и възродена. Впрочем ти чу как Аз, Божият Син, дойдох на земята, узна причината, поради която се родих от Дева Мария, видя как страдах и как болката, която Аз, Синът, понасях, бе прекъсната поради послушание към Моя Отец. Знай, че както дървото държи за клоните си ябълката, така и Синът Божи загина, прикован към едно дърво, за да спаси творението на Своя Отец. Именно това спасение дойдох да извърша на земята и се родих от Дева Мария, и изстрадах земните мъки. От пет места изтече кръвта на Моето тяло.

— Как, Господи! — възкликнал Йосиф. — Ти си, значи, Иисус от Назарет, синът на Дева Мария, Когото дърводелецът Йосиф добил от жена и Когото Юда предаде за тридесет сребърника, Когото евреите заловиха и отведоха при Пилат, Който бе прикован на кръста и Когото аз свалих оттам, да го положа в каменна гробница, и за Когото според евреите съм бил похитил?!

— Да, Йосифе, именно Аз съм Този, за Когото говориш. Точно както го казваш, така и трябва да го вярваш. И тъй като си видял всичко това, ще бъдеш спасен и ще пребиваваш във вечна радост.

— О, Господи! — възкликнал отново Йосиф. — Кълна се в Твоето милосърдие, имай милост, съжали се над мен, защото заради Теб съм хвърлен в тази тъмница. През всичките си дни съм Те обичал, Господи, ала не се осмелявах да Ти го кажа, защото си мислех, че няма да ми повярваш заради хората, с които дружах и които причиниха Твоите мъки.

Тогава Господ рекъл на Йосиф:

— Йосифе, няма лошо, ако Моят приятел общува с Мои неприятели, ти сам можеш да съдиш за това: когато едно нещо е очевидно, то не се нуждае от обяснение. Ти си един от Моите добри приятели, Аз те познавам добре и те оставих при тях заради голямата любов, която ти питаеше към Мен и защото изпитваше страх и болка при Моите страдания. Добре знаех, че ще Ми помогнеш и ще се погрижиш за Мен в мига, когато никой от Моите ученици не би могъл да Ми помогне, и че ще Ми се притечеш на помощ заради любовта към Моя Отец, Който те бе надарил със сърце и воля, както и с възможността да си на служба, заради която ти бе дадено Моето тяло.

— О, Господи! — промълвил Йосиф. — Не ми казвай, че ми принадлежиш!

— Да, твой съм — отвърнал Иисус. — Аз принадлежа на всички добри люде и всички добри люде Ми принадлежат. И знаеш ли каква отплата ще получиш за това, че ти бях предаден? Вечна радост след края на този смъртен живот. Не доведох тук никой от Моите ученици, защото нито един от тях не знае за любовта между Мен и теб. Ти Ме обичаше тайно, както и Аз — теб, и знай, че нашата любов ще заблести пред очите на всички и ще бъде много вредоносна за нечестивците, а ти ще притежаваш символа на Моята смърт, за да бъдеш негов пазител. Ето го и него.

И Господ извадил скъпоценния съсъд със свещената кръв, която Йосиф бил събрал от безценното Му тяло, докато го миел.

Щом съзрял и разпознал съсъда, който държал скрит в своя дом и за който никой човек на земята освен него не знаел, Йосиф тутакси бил преизпълнен с любов към Иисус и с твърда вяра. Той коленичил, обсипал Го с благодарности и Го запитал:

— Господи, нима аз съм човекът, който трябва да съхранява нещо толкова свещено в този съсъд?

А Господ му отвърнал:

— Йосифе, ти трябва да го пазиш. Същото трябва да прави и онзи, комуто ще го повериш. Негови пазители могат да бъдат само троица люде. Те ще бдят над него в името на Отца и Сина и Светия Дух и ти трябва да вярваш в това. А всички те нека да знаят, че тези три божии проявления са в действителност едно и също нещо, което е в Бог. И знаеш ли, че ти много си спечелил? Спечелил си това, че оттук насетне няма да има тайнство, в което символът на твоето действие да не присъства, и всеки, който припознае този символ, ще постига и самото тайнство.

— Господи, моля те да узная какво съм направил, защото хал хабер си нямам.

Тогава Иисус рекъл в отговор на Йосиф:

— Йосифе, ти Ме свали от кръста. Известно ти е също така, че бях на вечерята у Симон Прокажения, на която бях предаден. Както казах на трапезата тогава, ще има множество подобни маси, на които ще Ми служат и ще извършват в Мое име жертвоприношения, така че те ще символизират Кръста; съсъдът за приношението ще символизира скалата, в която ти Ме положи, а дискосът, който ще се слага отгоре, ще символизира капака, с който ти Ме затвори; що се отнася до савана, с който ти Ме покри, той ще бъде наричан оттук насетне плащаница. Така символите на твоето дело ще бъдат всеизвестни чак до края на света. Всички онези, които ще виждат съсъда и ще бъдат край него, ще изпитват неизменна радост и душевен разцвет, а онези, които съумеят да усвоят тези думи, ще бъдат по-милосърдни и по-любезни към околните и към Господ, не ще бъдат погрешно осъждани, нито лишавани от правосъдие.

Такива били думите, с които Иисус наставлявал Йосиф и които аз произнасям и изказвам с боязън — защото не бих могъл да сторя това, дори и много да ми се искаше, ако не съществуваше великата книга, където те са записани: и тя се нарича Верую в тайнството на Граала. И моля всички онези, които чуят този разказ, да не ме разпитват повече в това отношение за Господ, защото бих могъл да изрека някоя лъжа. А от лъжата, знайте, няма да спечелят нищо.

 

 

Така Иисус подал съсъда на Йосиф и когато той го поел, Господ му отправил следните свети думи. И изрекъл следното:

— Колчем пожелаеш или почувстваш нужда, призови тези три божии проявления, които в действителност са едно и също нещо, както и блажената Света Мария, носила в утробата си Божия Син, поискай от тях съвет, както го чувстваш в сърцето си, и ще знаеш, и ще чуеш гласа на Светия Дух. В това няма капка лъжа, защото няма смисъл да го правя. Няма да те заблуждавам, че не ще останеш в тази килия и тази тъмница, нито в царящия в нея мрак, където си хвърлен; само недей да се удивляваш, защото твоето пришествие и освобождаване ще изглеждат чудодейни на невярващите. А към оногова, който пожелае да те избави, храни приятелски чувства и му говори за трите божии същности така, както ти дойде на устата, и Светият Дух ще бъде редом с теб, за да те учи на всичко онова, за което ти нищо не знаеш.

Така оставил Той Йосиф в тъмницата и за този затвор нито апостолите, нито авторите на Светото Писание изобщо не споменават, защото не са знаели нищо за това, че Господ бил пожелал тялото Му да бъде отдадено на Йосиф. Изпитвал Той определена нежност към този човек. И когато Йосиф бил по този начин изгубен от погледа на хората, някои[6] дочули да се говори за него, ала не искали да поместят тази мълва в Писанието, защото записвали само неща, които били видели или чули: не се решили да пишат нищо по този случай, защото не го били чули или видели, а не желаели да всяват сред хората съмнения в истинността на вярата. А Господ обяснил защо това трябва да е така, когато говорил за тщеславието.

 

 

Дълго време останал Йосиф в затвора, додето не се появил един човек, който отишъл като поклонник в юдейските предели по времето, когато Господ вървял по земята и вършел невъобразими изцеления на слепци и недъгави, както и редица други чудеса. Със собствените си очи видял поклонникът тези чудеса, там бил и после, така че видял и чул многократните обвинения срещу Иисус. Видял също така как Го заловили и качили на кръста в страната, където управлявал римският наместник Пилат. Този странник обиколил безчет земи и множество страни, а след много време се озовал в Рим.

По това време Веспасиан, синът на римския император, бил болен от проказа, съпроводена с такава ужасна воня, че никой, колкото и да го обичал, не можел да го понася. Много страдал императорът от това, измъчвали се заедно с него и всички онези, които и по стечение на обстоятелствата, и по силата на властта го обичали, защото не можели да търпят неговото присъствие. Затова бил турен в една каменна стая, в която имало само малко прозорче, през което му подавали храната.

Та дошъл поклонникът в Рим и се настанил у един местен богаташ. Вечерта започнали да разговарят помежду си и стопанинът на къщата разказал на своя гост каква голяма беда била сполетяла императорския син, колко болен бил той и как бил заточен, и го помолил ако знае нещо, което би му било от полза, да го каже. А поклонникът отвърнал:

— Лично аз не знам, затова пък бих могъл да ти кажа, че в юдейската земя имаше един човек, Който беше пророк и Когото Господ бе надарил с изключителни способности. Защото видях как сакати, които не можеха да ходят, Той изправяше на крака, и как на слепци, които не можеха да виждат, връщаше светлината. Той и много други чудеса сътвори, които няма как да изброя всичките. Мога обаче да те уверя, че нямаше болест, която да пожелае да излекува, и да не я изцери. Ала богатите и могъщи люде в Юдея Го намразиха, защото не бяха способни да сторят нито едно от нещата, които Той вършеше.

Тогава гостоприемецът, подслонил поклонника у дома си, попитал:

— Какво стана с този лечител и как се наричаше Той?

— Ще ти кажа. Наричаха Го Иисус от Назарет, син на Мария. А тези хора, понеже Го мразеха, дадоха и обещаха мило и драго, така щото да Го заловят, да Го бият и унижават, да Му сторят всякакви злини, на каквито са способни. Накрая Го разпънаха на кръст и Го умъртвиха. Заклевам ти се и в душата, и в тялото си, че ако беше жив и Го бяха отвели при императорския син, ако поискаше да го излекува, щеше да го излекува като едното нищо.

— А чувал ли си някога защо са Го разпнали? — продължил да пита гостоприемецът.

— Не, но най-вероятно защото Го мразеха — отвърнал поклонникът.

— И на кое място се случи всичко това — задал поредния си въпрос римлянинът — и в коя провинция?

— В провинцията на Пилат, наместника на императора в този град.

— Кажи ми, ще повториш ли това, което каза пред мен, и пред императора?

— Няма човек, пред когото не бих го повторил — бил отговорът на поклонника.

 

 

След като чул това, римлянинът, който бил дал подслон на странника в къщата си, побързал да отиде при императора, дръпнал го настрана и му предал дума по дума разказа на този човек. Като го чул, императорът много се удивил и казал на своя събеседник:

— Би ли могло да е вярно всичко това, което току-що ми разказа?

— Не знам, господарю, това са само думите, които моят гост изрече. Но ако искаш, ще ти го докарам тук да ги чуеш от собствената му уста.

— Бягай бързо да ми го доведеш! — наредил императорът.

Човекът отишъл при своя гост и му казал:

— Любезни гостенино, ела с мен при императора и му разкажи всичко, което разказа на мен.

— На драго сърце, сеньор! — бил отговорът на поклонника.

Двамата тръгнали обратно и побързали да отидат при императора. Като се озовали пред него, поклонникът рекъл:

— Господарю, викали сте ме.

А той отвърнал:

— Вярно казваш. Повиках те заради онова, което си бил казал на твоя гостоприемец. Разкажи го и на мен.

— На драго сърце — бил отговорът.

Тогава странникът изложил дума по дума всичко онова, което бил разказал на гостоприемеца си. Когато императорът го чул, тутакси свикал своя съвет. Едва събрали се, императорът побързал да им преразкаже чутото от поклонника. Всички много се удивили, защото смятали Пилат за твърде мъдър и разумен човек, неспособен да допусне подобно престъпление. Тогава императорът казал:

— Несъмнено го е допуснал, ала е сторил голяма грешка, че го е допуснал, след като без съд и присъда е позволил пророкът да бъде убит на място, където властта е била в неговите ръце.

Сред присъстващите се намерил един, който казал на императора:

— Аз съм близък приятел на Пилат и не мога да приема, че той би оставил да убият свестен човек, мъдрец или добър лечител, ако би могъл да го защити.

Тогава повикали поклонника, който бил донесъл всички тези вести, и дали нареждане целият му разказ да бъде записан. Той им изброил чудесата и необикновените изцеления, които Иисус бил извършил, докато бродел по земята. Сетне заявил, че Той бил убит от евреите в страната, подвластна на Пилат, и че ако бил жив, несъмнено щял да излекува сина на императора, стига да пожелаел.

— Нещо повече, твърдя, че ако някой от вас се съмнява в казаното от мен, аз съм готов да заложа собственото си тяло и главата си, че Пилат няма да премълчи или отрече нищо в моя разказ. Освен това мисля, че ако се намери нещо, което да е принадлежало на пророка, и то бъде поднесено пред сина на императора, той, стига да има вяра и да го докосне, ще се изцери от болестта си.

Като чули това, всички останали смаяни и не посмели да оневинят Пилат. Само един от тях рекъл:

— Ако господарят ме изпрати да проуча стореното, как искаш да се отнесат с теб?

— Да ми дават необходимото, за да живея — отвърнал поклонникът, — докато сеньорът се завърне. А ако след завръщането си каже, че нещата, които разказвам, не са верни, приемам да ми бъде отсечена главата.

Всички се съгласили, че казаното е достатъчно. Сетне наредили да го задържат, да го турят в една стая и да го охраняват бдително. Тогава императорът им казал, че иска да проводи пратеничество, за да узнае дали онова, което поклонникът им бил разказал, щяло да се окаже вярно; трябвало освен това да положат всички усилия да открият нещо, до което пророкът се бил докосвал, за да могат по този начин да разберат дали ако синът му го получи и го пипне, би могъл да оздравее. Тогава един от приятелите на Пилат заявил:

— Господарю, изпратете мен, тъй като аз по-добре от всекиго другиго ще разузная кое как е станало.

— Ще изпратя теб и още няколко души — отвърнал му владетелят.

 

 

Междувременно императорът споделил вестта със своя син Веспасиан, като му разказал подробно за всичко, което бил чул от поклонника, както и за това, че бил затворил човека, докато пратениците не се завърнат, за да разберял дали това, което той му бил казал, е вярно, или не. При тези му думи Веспасиан страшно се зарадвал, а болките му в голяма степен се уталожили. Той се обърнал към баща си с молба да проводи пратеничеството колкото се може по-бързо. И наистина, императорът подбрал пратениците си, проводил ги, като им дал да занесат писмо, за да им имат доверие и им кажат само истината за смъртта на пророка.

Така императорът изпратил най-мъдрите представители от своя двор със заръка да узнаят дали нещата, които поклонникът му бил разказал, наистина стоят така. И ако пророкът бил мъртъв, да му донесат някакъв предмет, до който Той се бил докосвал, за да бъде изцерен синът му Веспасиан. Заминали от Рим императорските пратеници и пристигнали в земята на Юдея. Прекосили морето и когато се озовали отвъд, приятелите на Пилат проводили едного от пратениците, който му занесъл писмо от тях. В него пишело, че те били крайно изненадани от лудостта и великото безобразие, което бил допуснал в своите владения — да позволи смъртта на пророка, убит без съд и присъда. „И знайте добре, че пратениците на императора са пристигнали“ — пишело в писмото. Сетне го призовали да дойде при тях, за да се срещнат, защото нямало как да им избяга. Когато написаното от приятелите му било прочетено на Пилат, той силно се изненадал, изплашил се и наредил на своите хора да се качат по седлата, защото искал да посрещне императорските хора. После пратениците препуснали натам, където се надявали да го намерят, а и Пилат от своя страна също препуснал насреща им. Така и едните, и другите се срещнали не къде да е другаде, а в Ариматея.

Когато видели Пилат, пратениците не посмели да изразят своята радост, защото не знаели дали щели да го отведат в Рим, за да го екзекутират, или не. Те му връчили писмото на императора и му предали целия разказ на поклонника пред владетеля. Пилат ги изслушал и разбрал, че му казват истината и че господарят му наистина е проводил пратениците, за да проучат какво се е случило, и после да му го разкажат. Потеглил обратно, съпроводен от императорските хора, а с пристигането си изобразил възможно най-благовидна физиономия и заявил:

— Сеньори, всичко, за което става дума в това послание, отговаря на истината и аз съм убеден, че е станало точно така, както се описва в него.

Когато пратениците чули тези му думи, те много се удивили на неговото признание и казали:

— Голяма лудост си извършил! Ако не съумееш да се оневиниш, няма да избегнеш смъртта.

Тогава Пилат ги поканил да влязат в едно помещение, след което се погрижил вратите да бъдат плътно затворени, за да не могат евреите да чуят какво ще каже. Като приключил с това, се заел да разказва за Иисус, започвайки още от ранното Му детство, всичко, което знаел или бил чувал: за омразата на богатите евреи, за това как лекувал всички, които искал да излекува, как евреите Го били обвинили и как Го били купили от един Негов ученик, който не Го дообичвал. Разказал им и за униженията, на които Го били подложили, и за това как Го довели пред него и как настояли да Го осъди на смърт.

— Аз не видях в Него причина, заради която би трябвало да Го осъдя, ала те бяха видни хора, и лоши, и груби, и богати, и могъщи, и казаха, че ще Го убият, и от това много ме заболя. Заявих им, че ако моят господар ми потърси сметка за това, отговорността ще падне върху тях, а те ми отвърнаха: „Ако ще и върху нас самите, и върху децата ни да легне вината за пролятата Му кръв, все едно!“ Сетне Го отведоха и Му сториха всичко онова, за което сте чули. Аз не можах да Го защитя и понеже исках всички да знаят, че нямам вина за това и че случилото се повече ми тежи, отколкото ми доставя радост, пък и не исках да си навлека грях, взех вода, измих си ръцете и казах: „Нека бъда толкова чист за смъртта на този човек, колкото ръцете ми са чисти от тази вода.“ Когато Той вече бе мъртъв, един от моите войници от този град, който ми служеше заедно с петима конници, откакто бях пристигнал в тази земя, и не ми беше искал пари, не пожела да получи никаква плата освен тялото на пророка и аз му Го дадох, защото смятах, че, давайки му Го, му давам по-голям дар. Та той Го сне от унизителния уред за мъчение и Го положи в каменна гробница, която бе приготвил за себе си. След като Го положи там обаче, не знам какво се е случило. Ала си мисля, че евреите са убили моя конник Йосиф. Та ето това са моите деяния: сами преценете дали съм сгрешил някъде, или не.

 

 

Като чули обяснението му, пратениците преценили, че Пилат съвсем не носи такава вина, за каквато са си мислели предварително, и заключили:

— Не знаем дали това, което ни казваш, е вярно. Но ако разказът ти е точен, ще можеш да бъдеш оневинен.

— Това, което ви разказах — рекъл Пилат, — ще накарам и евреите да ви го повторят, и съм сигурен, че те ще го потвърдят.

— Добре, прати да ги повикат, та да видим какво ще кажат. Нареди им да дойдат в този град точно след един месец от днес нататък и да се явят до едного всички, които са присъствали на разпятието на пророка.

Пилат събрал свои доверени хора и ги разпратил из цялата страна, за да призоват всички онези, които били присъствали на смъртта на Иисус, като им наредил да обявят, че пратениците на императора искат да говорят с тях. И докато месецът течал, Пилат, в стремежа си да открие някакъв предмет, до който Иисус се бил докосвал, се заел да го издирва из цялата провинция, ала така и не успял да намери нищо. Ето че евреите се събрали в Ариматея в края на дадения им срок. Тогава Пилат отправил към императорските пратеници следната молба:

— Позволете ми най-напред аз да се обърна към тези евреи. Чуйте какво ще им кажа и какво те ще ми отговорят, и преценявайки казаното и от едната, и от другата страна, действайте, както намерите за добре.

Когато всички надошли, Пилат, както се били условили, взел думата и казал:

— Сеньори, пред вас се намират пратениците на императора, които желаят да знаят що за човек бе Онзи, Когото вие убихте и Който твърдеше, че е господар на закона. Защото до императора са достигнали слухове, че Той бил изключително добър лечител, и нашият повелител би желал да Го покани при себе си, стига да може да бъде намерен. Аз казах на пратениците, че е мъртъв и че самите вие, най-могъщите хора в тази страна, сте Го убили заради думите му, че бил ваш цар, и сте Го убили без позволението на императора.

А евреите отвърнали в един глас:

— Да, така беше, защото ти прояви голяма слабост и не посмя да потърсиш отмъщение, а точно обратното, очевидно бе много натъжен, задето Го убихме. Ние пък сторихме това, защото казахме, че няма да търпим никой да ни бъде господар и че ще Го убием, стига да можем.

— Сеньори — обърнал се тогава Пилат към пратениците, — вие добре чувате какво казват те и какви хора са, а аз нямам нито сила, нито власт над тях.

— Пилате, ние все още не сме наясно със силата на доводите им — отвърнал му един от най-мъдрите сред императорските пратеници.

Тогава пратениците се обърнали към евреите и им заявили:

— Сеньори, доколкото разбираме, Пилат май не е осъдил на смърт Онзи човек, Който разправял, че е по-голям господар от императора?

— В никакъв случай! — отвърнали те. — Наложи се да поемем последствията от това деяние върху нас и нашите деца, защото инак Пилат не искаше да ни даде своето съгласие.

Когато чули, че Пилат не бил извършил чак такова прегрешение, за каквото се говорело, пратениците попитали евреите:

— Кой беше този пророк, за Когото се разправят такива необикновени неща?

Те отвърнали, че Той бил вършел най-великите чудеса в целия свят и че бил чародеец. А пратениците помолили всички присъстващи там да помислят дали са чували за някакъв предмет, до който пророкът се бил докосвал, и ако се сетели, да им известели. Всички казали, че не могат да си спомнят за нищо, защото всичко, което Той бил имал, било захвърлено по пътя, но те не знаели кой го бил взел.

Така събранието се разпуснало и пратениците престанали да гледат с лошо око на Пилат. Всички обаче изпаднали в голямо униние, задето не можели да намерят нищо, докоснато от нашия Господ Иисус, ала не след дълго при тях се явил някакъв човек. По думите му той познавал жена, притежаваща Негово изображение, към което тя се отнасяла с голямо преклонение, ала не знаел откъде го била взела. Тогава повикали Пилат и му предали какво им бил разказал човекът. Пилат ги попитал за името на жената и изпратил да я доведат, което и било сторено. Щом дошла, той се изправил пред нея, прегърнал я и я попитал как се казва. Тя казала, че името й било Вероника. Когато добродетелната жена се удивила, че я посрещат с такава радост, Пилат я дръпнал настрана и й казал:

— Вероника, до мен достигна мълвата, че притежаваш изображението на един човек в своя скрин. Дали би била така добра да ми го покажеш.

Добрата жена силно се изплашила:

— Не знам какво е това, за което ме молиш — настоятелно се опитала тя да се защити.

В този миг влезли императорските пратеници.

— Сеньори, това е жената, за която ми говорихте и която притежава образа.

Тогава всички се втурнали да я прегръщат, да изразяват в надпревара голямата си радост, да й разказват за нуждата, тласнала ги да дойдат в тази страна, и за болестта, налегнала сина на императора.

— Мислим, че ако той види този образ, ще се излекува — възкликнали те.

Добавили още, че ако се съгласи да им го продаде, ще го купят за цената, която тя сама им поиска. Щом чула за нещастието на императора, тя преценила, че няма защо да се крие повече, и им казала:

— Сеньори, не бих ви продала това, което искате от мен, дори ако ми дадете всичко, което притежавате. Но ако вие и вашият наместник ми се закълнете по вашите закони, че няма да ми изземете онова, което ще ви дам, аз ще дойда с вас в Рим.

Когато чули това, всички страшно се зарадвали и рекли:

— С най-голяма радост ще те отведем в Рим и ще ти се закълнем за всичко, което поискаш от нас!

Сетне всички до едного й се заклели и обявили:

— Освен всичко друго ти ще бъдеш богата жена. Хайде сега ни покажи онова, което искаме да видим.

Вероника се върнала у дома, взела образа, отпечатан върху аленочервена тъкан, и се върнала при очакващите я пратеници. Когато се озовала пред тях, тя им казала:

— Сеньори, моля, седнете.

Всички седнали, а тя извадила и разгърнала изображението. Щом го видели, те били обзети от огромна радост и вкупом се изправили на крака.

— Защо скочихте така? — попитала ги Вероника.

— Не можахме да се сдържим да не застанем прави пред гледката на този образ. Но кажи ни, госпожо, откъде го взе и как се сдоби с него.

— Ще ви кажа как стана всичко — отвърнала им тя. — Случи се така, че бях поръчала да ми изтъкат едно платно, което носех, за да го продам на пазара. По пътя срещнах онези люде, които водеха пророка с вързани ръце, а евреите Го следваха. Той ме помоли да изтрия лицето Му от потта, която се стичаше по него. Разгърнах горния край на платното, изтрих лицето Му и си тръгнах, а евреите отново Го поведоха, обсипвайки Го с удари. Когато се прибрах у дома, погледнах платното и открих върху него този образ. Ето това, което чухте току-що, ми се случи тогава.

Жената помълчала малко, а после продължила:

— Ако мислите, че той ще бъде от полза на императорския син, то аз ще дойда с вас и ще го донеса със себе си.

— Благодарим ти от сърце! Убедени сме, че ще има голяма полза! — възкликнали пратениците.

Те така и не съумели да открият нищо друго, до което нашият Господ се бил докосвал, освен този отпечатал се върху платното образ.

 

 

Сетне поели на път и преплавали морето, докато Пилат останал в своята провинция. Когато пристигнали в Рим, императорът се преизпълнил с радост и ги попитал какви са новините от пътешествието им, излъгал ли бил поклонникът, или бил казал истината. Те казали, че всичко, което бил разказал, било чистата истина, и че Пилат не се бил провинил в чак такава степен, както си били мислели. Сетне му разказали от игла до конец за пътешествието и какво се било случило, докато пътували натам и обратно. Императорът не пропуснал да се осведоми дали онзи пророк бил толкова мъдър и даровит, колкото Го превъзнасяла мълвата, а те му отвърнали:

— Такъв е бил, та дори и повече от това!

— А донесохте ли нещо, до което се е докосвал? — продължил да ги разпитва императорът.

— Да! Ей сега ще ти разкажем кое как стана — отговорили те.

И му разказали едно по едно всичко: и как били намерили жената, и как тя дълги години била съхранявала образа Му. Като чул всичко това, императорът страшно се зарадвал и рекъл:

— Това е най-изумителното нещо, което сте донесли със себе си! Никога не бях чувал да говорят за подобен образ.

— Убедени сме, че никой човек на света не би могъл да знае, че тя Го е притежавала — отвърнали пратениците.

Тогава императорът отишъл при жената, изразил голямата си радост, казал й, че е добре дошла, че ще я направи богата заради това, което е донесла. Вероника от своя страна му показала образа. Още щом го съгледал, той сторил трикратен поклон и, обзет от възхищение и удивление, възкликнал:

— Това е най-прекрасният образ, който съм виждал през живота си!

След което го поел внимателно с двете си ръце и го отнесъл в стаята, където синът му спял — там той от много време лежал затворен. Разгънал го владетелят и го закрепил на прозореца, а сетне събудил сина си и му го показал. А той, още щом го съзрял, тутакси се почувствал напълно здрав — по-здрав от когато и да било преди. Възкликнал тогава Веспасиан:

— Господи Боже мой! Какво е това чудо, какъв е този образ, който ме изцели от всичките ми болести?

Сетне казал на своя баща:

— Господарю, заповядай веднага да разрушат тези стени!

И той сторил това по възможно най-бързия начин. А когато стените били срутени, Веспасиан изскочил навън напълно здрав и читав. Безмерна била радостта на императора и на всичките му придворни да видят владетелския син в безупречно здраве. Сетне Веспасиан заразпитвал откъде бил донесен този портрет, който го бил изцерил така, както не би могъл да го стори никой земен човек, кому бил принадлежал той. Императорът му разказал всичко, което бил чул от пратениците си, като не пропуснал да опише и другите чудеса, за които поклонникът бил свидетелствал пред него. Тогава Веспасиан попитал пратениците:

— Сеньори, вярно ли е това, че са убили един толкова мъдър и достоен човек като Него?

— Да — отвърнали му те.

Като чул думите им, той страшно се разгневил и казал, че са сторили това за собствената си гибел и че няма да намери мир и спокойствие, докато не постигне разплата с тях.

— Господарю — казал тогава Веспасиан на баща си, — ти не си цар или император нито над мен, нито над другите хора, Господар в действителност е Онзи, Който от мястото, където се намира, извърши великото добро да ме излекува — нещо, което нито ти, нито другите хора успяхте да сторите. Той е Господарят на мъжете и жените, Владетелят на всички неща, и аз те моля, мой господарю и повелителю, да ми позволиш да отида там, за да отмъстя на всички онези, които са Го убили.

— Мили ми сине — отвърнал императорът, — съгласен съм. Действай така, както твоята собствена воля ти повелява.

Щом чул тези думи, Веспасиан страшно се зарадвал.

 

 

Така „Вероника“, както вече наричали запечатания върху платното образ на Иисус, била пренесена в Рим за изцелението на императорския син, след което Тит и Веспасиан се заели с подготовката на своето пътуване до земите на Юдея. Щом се озовали отвъд морето, те наредили на Пилат да дойде и да им се яви. Когато заповедта стигнала до него, Пилат, знаейки, че водят със себе си значителна войска, бил обзет от голям страх. Обръщайки се към Веспасиан, той заявил:

— Господарю, на Вашите заповеди съм. Моля да ме осведомите какво желаете да направя.

— Дошъл съм да отмъстя за смъртта на Иисус Христос — пророка, Който ме излекува — отвърнал Веспасиан.

Щом чул тези думи, Пилат силно се изплашил, защото си помислил, че обвинението е насочено към самия него. Ето защо той казал:

— Господарю, искаш ли да заловиш всички, които носят вината за Неговата смърт, както и да знаеш кой за това злодейство е бил прав и кой — крив?

— Да — отвърнал му Веспасиан, — много бих искал да знам това.

Тогава Пилат предложил:

— Заповядай да ме вържат и хвърлят в тъмницата, а за пред всички кажи, че постъпваш така, защото не съм искал да осъдя пророка. Престори се, че ме мразиш.

Веспасиан постъпил точно както Пилат му бил препоръчал и свикал евреите от цялата страна. Когато се събрали, той ги попитал какви са новините за пророка, Който бил по-голям господар от собствения Си баща, и им казал с обвинителен тон:

— Постъпили сте като предатели, след като сте Му позволили да се държи като ваш господар.

А те му отвърнали в хор:

— Това го стори Пилат, вашият наместник, който се държа угоднически към Него. Точно той казваше, че Онзи бил цар над нас и че за това — така поне твърдеше — Той не заслужавал смърт. А ние настоявахме, че я е заслужил и че няма да търпим Той да бъде Господ над нас, господарите, докато Пилат казваше, че Той се възвисявал над всички царе.

На което Веспасиан отвърнал:

— Точно затова изпратих Пилат там, където гние сега, защото до мен достигна мълвата за неговите деяния и за това, че обичал онзи пророк повече, отколкото нас с баща ми. Сега бих искал да знам кои са онези, които са Му причинили най-големите страдания; кому най-много е тежало, че се е обявявал за цар; как сте постъпили спрямо Него още от първия ден, откакто сте Го видели; защо изпитвате такава омраза към Него и кои са били в съвета. С една дума — всичко, както се е случило, от игла до конец.

Когато чули, че Веспасиан иска да се добере до истината, евреите много се зарадвали, защото мислели, че той говори това за тяхно добро и за нещастие на Пилат. Разказали му за всичките си деяния точно така, както ги били извършили: и как Той се бил обявил за цар на царете, и защо Го били намразили, и как Юда Го бил продал. Посочили и оногова, който бил заплатил сребърниците, както и хората, които Го били заловили. Всеки се хвалел с униженията, които Му бил сторил, или обидните думи, с които Го бил похулил. Накрая му разказали как Го били довели пред Пилат.

— Ала Пилат така и не пожела да Го съди, затова и ние Го убихме без негово позволение. И понеже не искаше да Го съди, разбрахме се, че ние ще поемем вината за смъртта Му върху нас и нашите деца. Инак Пилат така и нямаше да ни Го даде. Ето защо те молим да ни освободиш от тези наши клетви.

Изслушал Веспасиан подробния разказ за всичките им беззакония и злодеяния и тутакси наредил да ги затворят в една крепост, след което пратил да доведат Пилат. Щом последният се явил пред него, Веспасиан му казал:

— Пилате, ти не носиш толкова голяма вина, колкото си мислех преди. Аз обаче бих искал да погубя всички онези, които причиниха смъртта на Господ, Който излекува моята болест, защото те ми разкриха от край до край защо са Го лишили от живот.

 

 

Сетне Веспасиан наредил да съберат голям брой коне, накарал да вържат четирите крайника на неколцина от тях за четири коня и по този начин да бъдат разкъсани. Когато видели това, останалите останали смаяни от наказанието, на което били подложени, и го попитали защо постъпва така, а той им отвърнал, че им отмъщава, задето били убили Иисус, и че всички неизбежно щели да бъдат постигнати от същата смърт, ако не му предадели тялото на Иисус. Тогава те казали:

— Поверихме Го на Йосиф и не знаем какво е направил с Него. Така че ако Пилат ни върне Йосиф, и ние ще ти върнем Иисус.

— Вие нямахте доверие на Йосиф — опровергал ги Пилат, — а точно обратното, турихте ваши стражи да пазят тялото на пророка в гробницата, където той Го бе положил. А учениците Му казват, че след това са Го виждали и че Той е възкръснал.

— Да знаете, че всички ще умрете, ако не ми Го предадете! — намесил се гневно Веспасиан.

Междувременно той дал заповед да убият още толкова много хора, че дори не бих могъл да съобщя техния брой, и отново им наредил да му предадат Иисус или Йосиф. Тъй като това не станало, пратил голямо множество на кладата. Когато евреите видели, че всички са обречени на смърт, сред тях се намерил един, който казал:

— Ще получа ли опрощение и аз, и моите деца, ако ви кажа къде е Йосиф?

— Да — отвърнал му Веспасиан.

Тогава евреинът завел Веспасиан на мястото, където Йосиф бил хвърлен и зазидан в кулата и казал:

— Видях да го водят в тази кула и оттогава тя е затворена с този камък, защото се бояхме, че Пилат ще започне да го търси.

— И кога стана всичко това? — попитал Веспасиан.

— На третия ден, след като пророкът бе разпнат на кръста.

— Но защо го хвърлихте в тази тъмница, какво прегрешение е извършил той към вас? — продължил да разпитва Веспасиан.

— Защото ни отмъкна тялото на пророка и Го положи на такова място, където ние повече не можахме да Го намерим. Така Той ни бе откраднат, а знаехме отлично, че ще Го поискат от нас. Затова взехме решение да отвлечем Йосиф и да го хвърлим в тъмница, където той да умре. А после, ако поискат от нас тялото на пророка, да кажем: който ни предаде Йосиф, нему ще предадем тялото на Иисус. Защото изобщо не сме си представяли, че би могъл да живее толкова дълго. Постъпихме по този начин, защото чухме неговите ученици да казват, че Той бил възкръснал. Това е и причината, поради която го затворихме.

— Убихте ли го, преди да го хвърлите в тази тъмница? — отново попитал Веспасиан.

— Не — бил отговорът, — само го наложихме здраво заради налудничавото му бръщолевене.

— А мислиш ли, че би могъл да бъде жив? — продължил с въпросите си Веспасиан.

— Че как би могъл да бъде жив, след като лежи вътре от толкова дълго време?

— Би могъл да го е спасил Онзи — предположил Веспасиан, — Който ме излекува от тежката болест и сътвори дела, които никой освен Него не би могъл да извърши. Това е Онзи, заради Когото Йосиф е бил зазидан тук и Който ме спаси, макар никога да не съм имал никакви отношения с Него и дори никога да не съм Го виждал. Да, това е Онзи, заради Когото Йосиф е бил хвърлен в тъмницата и Чието тяло му е било предадено. Ала аз не бих допуснал мисълта, че Той би го оставил да умре с такава жалка и окаяна смърт.

Тогава камъкът, затварящ кулата, бил вдигнат и Веспасиан надникнал в открилия се отвор. Викнал във вътрешността името му, ала не получил никакъв отговор. Евреите, които го придружавали, се удивили:

— Чудесии разправяте, господарю! Нима мислите, че този човек все още би могъл да бъде жив, след като е прекарал там толкова дълго време?

А Веспасиан им отвърнал:

— Аз вече не мога да допусна той да е мъртъв, освен ако не го видя с очите си.

Сетне взел едно въже и няколкократно извикал Йосиф по име. Уверявайки се, че не получава никакъв отговор, той се спуснал долу, а когато стигнал дъното, се огледал на всички страни и видял ярка светлина в един от ъглите на тъмницата. Съглеждайки я, той тутакси наредил да изтеглят въжето. Сетне се отправил в посоката, откъдето идела светлината. Щом го видял да идва, Йосиф се изправил насреща му и рекъл:

— Добре си дошъл, Веспасиане!

Като чул да се споменава името му, императорският син страшно се удивил и казал:

— Кой си ти, човеко, който ме наричаш по име, а докато те зовях отгоре, така и не пожела да ми отвърнеш?

— Аз съм Йосиф от Ариматея — отвърнал му затворникът.

При тези му думи Веспасиан страшно се зарадвал и възкликнал:

— Благословен да е Господ, Който те е спасил, защото подобно спасение не е по силите на никого, освен по Неговите сили!

Тогава двамата се прегърнали, обзети от неописуемо ликуване.

— Кой те научи как се казвам? — не можел да се начуди Веспасиан.

— Онзи, Който познава всички неща на света — отвърнал Йосиф.

Тогава Веспасиан го попитал дали знае кой го е изцерил, а Йосиф на свой ред му задал въпроса:

— От каква болест те излекува?

Веспасиан му разказал от игла до конец за болестта и всичките си патила. Като изслушал историята му, Йосиф страшно се удивил и възкликнал:

— Познавам прекрасно Онзи, Който те е изцерил. Искаш ли да знаеш Кой е Той и кое е Неговото име? Ако наистина искаш да знаеш, ще ти го кажа и ще те науча на всичко онова, което Той ми нареди да ти известя.

— Разбира се — отвърнал Веспасиан. — На драго сърце бих искал да узная всичко това.

— Тогава приеми на вяра — започнал Йосиф, — че Светият Дух е Онзи, Който е сътворил всичко съществуващо: небето и земята, нощта и деня, четирите стихии. Сътворил е също ангелите, ала някои от тях се оказали лоши, преизпълнени с горделивост, с алчност и завистливост, и още в мига, в който станали такива, нашият Господ Иисус знаел за това. Ето защо Той предизвикал дъжд от ангели, които падали в продължение на три дни и три нощи, и никога след това не било валяло толкова силно. Така три поколения паднали в ада, три — на земята, и три — във въздуха.

Трите, които се сгромолясали в ада, измъчват душите: те[7] показват пътя на греха и излагат сторените грехове в писмена, за да ни държат в заблуда. Другите, които летят из въздуха, притежават сходни умения да мамят и заблуждават, а на всичко отгоре често си сменят облика и правят всичко това с единствената цел да изиграят човека и да го превърнат в роб на Дявола. Тези три поколения валели на три пъти от небето, така че оттам паднали девет поколения, които донесли злото на измамата и вероломството на земята. Онези пък, които останали горе, укрепяват хората в доброто и ги предпазват от греха, опълчват се както на лошите си събратя, стремящи се да потъпчат и унижат Иисус, така и на омразата, възникнала у тях при проявата на една толкова духовна същност като Неговата воля.

По този начин лошите ангели за свое собствено наказание направили така, че в крайна сметка били победени по заповед на Онзи, Който е духовната радост. За техен срам нашият Господ пожелал да сътвори човека, и то от най-долната кал, която съществувала. След като го сътворил толкова хубав и такъв, какъвто Му харесвало, Той го дарил с разум, с памет и проницателност. И прогласил, че с това Негово творение ще се запълнят незаетите седалища на падналите ангели.

Когато узнал, че едни толкова мизерни същества ще се възкачат в славата, от която самият той бил паднал, Дяволът страшно се разгневил и се замислил в сърцето си как би могъл да ги прилъже към греха. И тъй, Господ сътворил мъжа и го турил в рая, а от мъжа сътворил жената. Щом разбрал за това, Дяволът дал мило и драго, за да ги изкуши в злото. Най-напред подмамил жената, а жената подмамила мъжа. И когато и той, и тя се оказали изиграни, Господ ги изхвърлил от рая, който не търпи грях. Така от двамата се нароили народите, а Дяволът пожелал и тях да обсеби, защото се стремял да подчинява всичко на своята воля.

Отец, Който е Господ на всичко съществуващо, замислил Свой кроеж как да спаси човека. Изпратил Своя Син на земята, за да спаси собственото Си племе посредством Дева Мария. Понеже жената и мъжът били предадени в ръцете на Дявола, Господ, в нежеланието си да направи грешна стъпка, заявил, че ще изкупи всички чрез жената. Така Отец сторил онова, което бил обещал, сиреч, че ще изпрати на земята Своя Син Иисус, Който се родил във Витлеем от Дева Мария.

Именно Той обикалял по земята в продължение на тридесет и три години. Именно Той вършел добри чудеса и човеколюбиви дела, които никой друг освен Него не бил в състояние да извърши. Именно Той бил Онзи, Когото евреите умъртвили на кръста. Поради това, че Ева съгрешила чрез ябълката, било необходимо Синът да загине, прикован на дърво. Така Синът дошъл да умре на земята в името на Своя Отец и Той бил Синът на Дева Мария, Когото евреите убили, защото не искали да Го признаят за Господ. Именно Той ме излекува и именно заради Него съм турен в тази тъмница. Именно Той понесе мъченията, за да изкупи човека от мъките в ада. Така Синът осъществи делото на Своя Отец и на Сина и на Светия Дух. Ти трябва да вярваш, че тези три проявления са единосъщни, и можеш да се убедиш, че именно Той те е излекувал, Той те е довел тук и Той ме е спасил. Вярвай в напътствията на Неговите ученици, които е разпратил по земята, за да прославят името Му и за да предпазват хората от греховете на Дявола.

На тези му думи Веспасиан отвърнал:

— Йосифе, ти ясно ми показа, че Той е Господ на всичко съществуващо и че Бог е Отец и Синът и Светият Дух. Точно както го каза ти, така го вярвам и аз и ще го вярвам през всички останали дни на живота си.

— Още щом излезеш оттук — упътил го Йосиф, — потърси учениците на Иисус, които прославят името Му и изпълняват напътствията, които Той им е оставил тук, на земята. Знай, че Той е възкръснал и се е представил на заповедите на Своя Отец в същата тази плът, в която е бил сред нас.

 

 

Така Йосиф посветил Веспасиан в закона на твърдата вяра. Сетне императорският син повикал хората, които го чакали горе, и им казал, че иска да излезе от кулата и че е намерил Йосиф. Като го чули, те страшно се удивили и казали, че е невъзможно този човек да бъде жив. Веспасиан им наредил да разрушат по най-бързия начин тази кула и те изпълнили заповедта му. След като била разрушена, Веспасиан тръгнал да се прибира, съпроводен от Йосиф. Всички, щом го виждали пред себе си, изпадали в голяма почуда и казвали, че е огромна божествената мощ, която го е спасила.

 

 

Ето как Веспасиан освободил Йосиф от затвора и го отвел при евреите на тяхното събрание. Последните, щом го видели, страшно се удивили.

— Ще ми предадете ли Иисус, ако аз ви дам Йосиф? — попитал ги Веспасиан.

— Ние Го предадохме на Йосиф. Нека той да ти каже какво е направил с Него — отвърнали евреите.

— Вие много добре знаете — обърнал се Йосиф към тях — какво съм направил с Него, и дори пратихте стражи да Го охраняват на мястото, където Го положих. Знайте обаче, че Той е възкръснал като наш Господ и Бог.

Всички евреи били страшно удивени от чутото, а Веспасиан раздал правосъдие, както намерил за добре. Оногова, който му посочил къде е затворен Йосиф, както и цялата му рода, ги отдал на милостта на Иисус, като ги натоварил на един кораб и ги пуснал да плават през морето, накъдето им видят очите. Сетне отишъл при Йосиф и го попитал:

— Искаш ли да спасиш тези тук хора?

— Ако не вярват в Отца и Сина и Светия Дух, в Светата Троица, както и в това, че Божият Син се роди от Дева Мария, те ще загинат и духом, и тялом — бил отговорът на Йосиф.

— Има ли някой от вас, който иска да си купи неколцина от тези евреи? — обърнал се Веспасиан към своята свита.

— Да, на драго сърце — отвърнали те и си накупили част от евреите, като Веспасиан им ги продавал по тридесет за един сребърник.

Йосиф имал сестра на име Енигеус, чийто съпруг на име Брон[8] много уважавал Йосиф. Когато до Брон и съпругата му достигнала мълвата, че Йосиф е открит, те много се възрадвали и отишли да го видят на мястото, където разбрали, че се намира.

— Сеньор, дошли сме да се отдадем на твоята милост — казали му те.

— Не на моята — отвърнал им много зарадваният Йосиф, — а на милостта на Оногова, Който се роди от Дева Мария и Който ме спаси в тъмницата! В Него ще вярваме всички отсега и завинаги.

Сетне Йосиф ги попитал дали могат да намерят още хора, готови да приемат вярата в Светата Троица и в Господ. Двамата разговаряли с другите и открили мнозина, които казвали, че вярват в казаното от Йосиф.

Така при Йосиф надошли евреите и казали, че вярват в Иисус. Като чул това, Йосиф възкликнал:

— Не ме карайте да вярвам в една лъжа, която изричате от страх пред мъченията, защото Веспасиан каза, че сетне ще платите далеч по-скъпо за това!

— Не бихме посмели да те излъжем! — отвърнали му те.

— Ако искате да вярвате в това, в което вярвам аз, не ще останете във вашите имения, нито в домовете си, а ще дойдете с мен в изгнание и ще изоставите всичко в името на Бог и заради мен.

 

 

Така Веспасиан им простил. Така Веспасиан отмъстил за смъртта на Иисус. А Йосиф и неговите спътници отишли далеч и Йосиф често им говорел славословия за нашия Господ, а също така им наредил да обработват земята. Дълго време нещата вървели много добре. После обаче, както ще ви разкажа, станало така, че макар да се трудели и залягали не по-малко от преди, всичко вървяло на провала. Така продължило толкова много време, че те вече не можели да търпят. Цялото това злощастие и злополучие се дължало на един-единствен грях, разпространил се сред тях, заради който благата ги отминавали. И този грях бил сладострастието, настанило се безпричинно помежду им.

Когато бедствието до такава степен ги притиснало, че вече не можели да търпят, те отишли при Брон, който бил близък с Йосиф, и му казали:

— Сеньор, всички блага и цялата земна благодат, която обикновено получавахме, вече я няма, и никое човешко племе никога не е изпадало в такава немотия, всички сме толкова гладни, че още малко, и ще започнем да ядем собствените си деца.

Като чул жалбите и оплакванията им, Брон изпитал голяма жалост към тях и ги попитал:

— Отдавна ли изпитвате всички тези несгоди?

— Да, сеньор! Ала криехме тази беда, докато можехме. Сега те молим, в името на Господ Бог, да разкажеш за страданията ни на Йосиф, за да знаем на какво се дължат: на наш грях или на негов.

— На драго сърце ще го попитам — обещал им Брон.

Отишъл той при Йосиф и му разказал за мъките на народа, който се намирал там, като накрая добавил:

— И те искат да им известиш дали търпят това заради твой грях или заради техен.

— Ще се помоля на Онзи, Който се роди от Дева Мария и моя Отец, да ми каже поради що ги е налегнал този глад.

Йосиф силно се изплашил да не би да е пренебрегнал някакво свое задължение, вменено му от Господ. Затова казал на Брон:

— Стига да разбера, веднага ще ти съобщя каква е причината.

Оттеглил се Йосиф, облян в сълзи, при своя съсъд, коленичил пред него и отправил следната молитва:

— Господи, Ти, Който се роди от пречистата Дева, в името на Твоята света милост и Твоята благост, за спасението на Твоето творение, което копнее да изпълнява Твоите заповеди, Господи, както Те видях мъртъв и жив, както Те видях отново след кръстните Ти страдания в кулата, където бях зазидан, когато Ти ми нареди, колчем имам нужда от Теб, да се връщам пред този скъпоценен съсъд, поел Твоята скъпоценна кръв, Господи, така Те умолявам и Те призовавам да ми дадеш съвет за молбата на този народ, така че да мога да постъпя съобразно Твоята воля.

След като Йосиф отправил тази своя молитва, се разнесъл гласът на Светия Дух, Който му казал:

— Йосифе, не се бой, защото ти в нищо не си съгрешил.

— Господи — отвърнал му Йосиф, — бъди милостив, позволи ми да се освободя от присъствието на грешниците, заради които върлува такъв голям глад.

А гласът му казал:

— Йосифе, ти ще извършиш важно вестителство и ще сложиш Моята кръв и Моята плът на показ пред грешниците. Спомни си, че бях продаден и предаден на земята, и че знаех много добре какво се случва, ала докато бях у Симон, никога не отворих дума за това, освен когато казах, че редом с Мен яде и пие онзи, който ще ме предаде. А човекът, който извърши това, се засрами, оттегли се и никога повече не се появи сред Моите ученици.

После Аз турих другиго да го наследи, но само на думи, а всъщност неговото място няма да бъде заето от никого другиго преди тебе. Седях — продължил гласът — именно на това място у Симон на трапезата и на Тайната вечеря, а също и когато узнах за бъдещото Ми мъченичество.

В името на тази трапеза направи друга и когато я приготвиш, повикай зет си Брон, който е добър човек и от когото ще произлезе само добро, и му кажи да отиде на реката, да улови една риба, и първата, която се хване, да ти я донесе. Когато отиде на риболов, ти ще застелеш трапезата, ще вземеш своя съсъд, ще го сложиш пред себе си там, където решиш да седнеш, и ще го загърнеш с част от покривката. Като извършиш всичко това, свикай своя народ и му обяви, че ще видят причината за това, от което се жалват. Тогава повикай Брон и седни в Моя чест така, както Аз бях седнал на Тайната вечеря. Тури го да седне от дясната ти страна и тогава ще видиш, че той ще се оттегли и ще остане място колкото за един човек. Да знаеш, че това място ще символизира мястото, напуснато от Юда, когато той осъзна, че Ме е предал. То ще остане празно, докато не бъде заето от внука на Брон. Та като седне Брон на трапезата, свикай отново своя народ и кажи на онези, които наистина са повярвали в Отца, Сина и Светия Дух, в пришествието на Светата Троица и в заповедите за послушание, в името на трите божии същности, които са едно и също нещо, да дойдат и също да седнат по милостта Божия.

След като гласът отшумял и Йосиф извършил всичко, което Господ му наредил, голяма част от тях седнали, но още повече останали прави. Местата около трапезата били запълнени, с изключение на онова, което не бивало да бъде заето. Тъй като седящите на угощението почувствали у себе си сладост, а в сърцата си — пълнота, те бързо забравили за останалите. Един от тях, чието име било Петър, хвърлил поглед към правостоящите и ги попитал:

— Усещате ли нещо от онова, което ние изпитваме?

А те му отвърнали:

— Нищо такова не усещаме.

Тогава Петър им казал:

— Следователно вие сте извършили греха, за който питахте Йосиф и заради който ни налегна гладът.

Като чули казаното от Петър, те били обзети от срам и си отишли от дома. Имало един, който се разплакал и останал. И когато службата приключила, всички станали от трапезата и отишли при другите хора. Йосиф им наредил да идват всеки ден за молитвата в третия час[9]. Така Йосиф по заповед на Господ разпознал грешниците и това било първото изпитание за свещения съсъд. Събитията не веднъж, а многократно се повтаряли, додето хората отвън не се обърнали към хората вътре, които се радвали на тази милост, за да ги попитат:

— Какво е онова нещо, което вие получавате там, където ходите всеки ден, и какво е усещането, когато пребивавате в тази милост?

— Човешкото сърце не би могло да си представи нито безмерната радост, нито огромната наслада, която изпитваме и която ни залива: тази милост трае чак до следващия ден, до молитвата в третия час — отвърнали им те.

— Откъде би могла да идва тази тъй безгранична милост, която така изпълва човешкото сърце?

— Тя иде от Оногова, Който спаси Йосиф от затвора — отвърнал Петър.

— А онзи съсъд, който видяхме, но който нито веднъж не ни беше представен? Ние така и не знаем какво представлява.

— С помощта на този съсъд ние бяхме разделени — бил отговорът на Петър. — Защото той не търпи присъствието на грешници около себе си. Можахте сами да се убедите в това. Впрочем вие можете да научите кои от вас са вършили грехове, заради които сте[10] изгубили милостта.

— Ние ще си отидем — отвърнали те, — преизпълнени с нещастие, но кажете ни поне какво да обясним за причините, поради които сме ви напуснали.

Тогава обгърнатите с милостта ги посъветвали:

— Ще кажете, че ние сме се отдали на милостта на Отца и Сина и Светия Дух, тъй като имаме вяра в учението на Йосиф за Творението.

— А какво можем да кажем за видения от нас съсъд и как да наричаме този съсъд, който ни достави и все още ни доставя огромна радост, позволяваща ни да забравим за всички мъки в нашия живот?

— Онези, които желаят да го нарекат съзнателно с истинското му име, ще го назоват Граал, тъй като той се нрави[11] и доставя такова щастие на всички, допуснати да пребивават в негово присъствие, че те изпитват същото блаженство, каквото усеща рибата, изтръгнала се от ръцете на човека и гмурнала се отново във водата.

Като чули това, другите заключили:

— Наистина Граал е хубаво име за този съсъд.

Така го назовали хората, които си отишли, а и тези, които останали, това име било съобщено на Йосиф и той много го харесал. И всеки ден идвали на молитвата в третия час и казвали, че отиват там за службата на Граала. Сред тези хора имало един на име Мойсей, който продължавал да стои дори след като останалите си тръгвали. И колчем виждал някой от хората, ощастливени с милостта на Граала, отправял на висок глас и, както изглеждало, от душа и от сърце, благодарности към него.

— Сеньори — нареждал той, — примолете се на Йосиф да се смили над мен, та и аз да се сдобия с милостта, която вие получавате.

Ето как ги преследвал той с постоянните си молби да се присъедини към тяхното общество. Един ден се случило така, че всички от обществото на Граала се били събрали и казали, че изпитвали съжаление към Мойсей и че ще помолят за него Йосиф. Отишли всички заедно при него, прострели се в нозете му и го обсипали с молби да се смили над тях. Йосиф крайно се удивил и рекъл:

— Какво искате, хора?

— Повечето от хората, които дойдоха при нас — отвърнали му те, — си отидоха, защото само ние получихме милостта на твоя съсъд. От всички тях, господарю, остана само един на име Мойсей. Той, както ни се струва, изпитва най-дълбоко покаяние и казва, че никога няма да се отдели от нас, плаче с горчиви сълзи, молейки ни да те призовем и той да получи частица от онази милост, която Бог ни е позволил да вкусваме и на която се наслаждаваме в твое присъствие.

— Ала милостта не я давам аз! — възкликнал Йосиф, като изслушал прошението им. — Нашият Господ я е дал на онези, на които Самият Той е пожелал, така че това са хората, които могат да я имат. Може пък този човек да не е такъв, за какъвто се представя и какъвто изглежда. Нищо чудно да се опитва да ни изиграе, но да знае, че ако ни мами, ще измами най-вече себе си.

— Никога няма да му вярваме, ако ни е лъгал под привидността, която ни представя — отвърнали му те. — Но, за Бога, помоли се, стига да можеш, да получи и той тази милост: може пък да е такъв, че да я заслужава.

— Ще се помоля на нашия Господ заради вас — склонил Йосиф.

— Дължим ти голяма благодарност! — възкликнали те.

Тогава Йосиф отишъл съвсем сам при своя съсъд, проснал се на лакти и колене пред него и отправил към нашия Господ Иисус молитва, така щото в името на Своята добрина, милост и всемогъщество да разкрие Той истинския лик на Мойсей: дали е такъв, за какъвто се представя и какъвто изглежда. И ето че се разнесъл гласът на Светия Дух, Който казал:

— Йосифе, Йосифе, дошло е времето да видиш онова, което ти казах за мястото на трапезата между теб и Брон. Молиш се за Мойсей. Мислиш — и ти, и хората, които се обърнаха към теб, — че той е такъв, за какъвто се представя, и че се стреми да получи милостта на Светия Дух. Нека да пристъпи и седне, за да си получи милостта, и тогава ще видиш какво ще стане.

Подчинявайки се на изречените от гласа разпореждания, Йосиф се върнал при онези, които били отправили молбата към него, и им казал:

— Кажете на Мойсей, ако е такъв, за какъвто се представя, и ако е в състояние да получи милостта, че никой не може да му я отнеме. Ако обаче нещата стоят другояче, ако не е добър, изобщо да не идва, защото не би могъл да измами никого така добре, както самия себе си.

Отишли хората при него и му предали думите на Йосиф. Когато го чул, той много се зарадвал и рекъл:

— Не се боя от нищо, освен че бих могъл да не получа позволението на Йосиф, задето не съм такъв, че да мога да бъда заедно с вас.

А те му отвърнали:

— Неговото позволение го имаш, ако спазваш нашия закон.

Тогава го взели със себе си, възрадвали се и го завели на службата. Когато Йосиф го видял, рекъл му:

— Мойсее, Мойсее, не се приближавай към неща, за които не си достоен. Никой не би могъл да те измами така, както ти самият.

А той отвърнал:

— В доказателство, че съм напълно искрен, нека Бог ми позволи да остана заедно с теб!

— Добре, приближи се — казал Йосиф — щом си такъв, за какъвто се представяш, сядай, а ние ще видим твоята доброта.

Седнал тогава Йосиф, и Брон — неговият зет, и всички останали, всеки на своето обичайно място. Всички седнали, ала Мойсей, който бил останал прав, изпитал голям страх, обиколил трапезата, ала не открил никакво друго място, където да седне, освен редом с Йосиф. Затова и седнал там. И щом седнал, тутакси изчезнал, сякаш никога не бил съществувал. Като видели това, седящите на трапезата останали до един силно уплашени от участта на човека, който по този начин бил погубен сред тях.

Така прекарали целия ден в служба на Господ и когато станали, Петър се обърнал към Йосиф със следните думи:

— Йосифе, никога не сме били толкова потресени, колкото сме сега. Молим те в името на всички добродетели, в които вярваш, да ни кажеш, ако имаш тази смелост, какво е станало с Мойсей!

— Не знам — отвърнал Йосиф, — но ако бъде такава волята на Оногова, Който ни показа толкова много неща, ще разберем.

Сетне отишъл, облян в сълзи, пред своя съсъд, коленичил пред него и казал:

— Господи Боже, прекрасни са Твоите добродетели и мъдри — Твоите дела! Както е истина, че дойде на земята, роден бе от Дева Мария и се подложи сам на земните мъки, както понесе смъртта и ме спаси от тъмницата, откъдето Веспасиан дойде да ме извади по Твоя повеля, както ми рече, че колчем изпадна в беда, ще дойдеш при мен, Господи, умолявам те от цялата си душа, Господи, да разсееш недоумението ми и да ми съобщиш с цялата правдивост какво стана с Мойсей, така щото да мога и аз да я кажа на хората, на които си отредил Своята милост заедно с мен!

Тогава прозвучал гласът на Светия Дух, който казал на Йосиф:

— Йосифе, Йосифе, проявило се е предначертанието, за което ти говорих, когато ти основа тази трапеза. Тогава ти казах, че празното място до теб ще остане като спомен за Юда, който го изгуби, когато казах, че ще ме предаде и че то не ще бъде попълнено, додето не бъде заето от потомците на Брон. И когато дойде третото поколение на Брон, то ще попълни това място или пък някое друго, което ще бъде създадено в негово име. Що се отнася до оногова, за когото ме питаш и не знаеш какво се е случило с него, след като изчезна безследно, ей сега ще ти кажа всичко. Когато остана след другите, които се разотидоха, не стори ли той това всъщност с цел да те измами? Той не вярваше, че хората, които влизат в твоето общество, биха могли да получат подобна милост, каквато бяха получили. Знай, че е потънал в преизподнята и повече никой никога не ще чуе и дума за него. Така го предавай и разказвай на своите ученици и мисли, че винаги имаш достъп до мен.

 

 

Такива били словата на Светия Дух към Йосиф, Който му разкрил попълзновенията на Мойсей, и Йосиф от своя страна ги преразказал на Брон, Петър и останалите си ученици. Щом чули разказа му, те рекли:

— Всемогъща е справедливостта на нашия Господ Иисус Христос и луд е онзи, който заради този невзрачен живот си навлича гнева Му.

Така те задълго получили и Неговата милост.

А Брон и Енигеус добили деца — дванадесет прекрасни сина. Тъй като това ги поставило в голямо затруднение, отишла един ден Енигеус при своя съпруг Брон и му рекла:

— Господарю, трябва да попитаме моя брат Йосиф какво ще правим с нашите деца, защото не бива да вършим нищо без неговата воля.

— Каквото ми казваш сега, жено, и аз съвсем същото си го мислех — отвърнал й Брон.

Така той отишъл при Йосиф и му казал:

— Господарю, идвам при теб и много искам да знаеш, че аз и твоята сестра се сдобихме с дванадесет прекрасни сина, ала не искаме да вземем никакво решение за тях, без да сме узнали волята на Господ и получили твоя съвет.

— Дано Господ ги насочи към доброто и те да Му бъдат верни! На драго сърце ще се помоля за тях — отвърнал Йосиф.

Така те оставили нещата до следващия ден, когато Йосиф се озовал пред своя съсъд насаме и си спомнил за своите племенници. Разплакан, той започнал да се моли на Господ Иисус, призовавайки го да му съобщи какво ще стори с тези негови сродници. Веднага щом приключил молитвите си, пред него се появил ангел, който му казал:

— Йосифе, Иисус ме изпраща при теб заради молитвата, която си отправил към Него. Неговото желание е твоите племенници да бъдат в твоето общество, да бъдат твои ученици, да имат началник над себе си и ако искат, да се сдобият с жени. Ако пък някой не иска да си има жена, другите ще бъдат негови ученици. Когато се оженят, нареди на родителите им да ти доведат онзи, който не пожелае да си има съпруга. Щом се яви пред теб, иди при своя съсъд и ще чуеш словото на Иисус, който ще говори и на двама ви — на теб и на него.

Едва затихнали произнесените от ангела думи, които Йосиф жадно изслушал, и небесният пратеник изчезнал, а Йосиф останал с голяма радост и сладост в сърцето заради добрините, очакващи племенниците му. Върнал се тогава при Брон и му рекъл:

— Броне, ти ми поиска съвет относно моите племенници и твои синове. Искам да им отредиш живот на миряни и поддръжници на божия закон. Нека да имат жени и деца както останалите хора. Ако пък има някой, който не пожелае да си има съпруга, изпрати го при мен.

— На драго сърце! — отвърнал му Брон. — Нека да бъде според волята Божия и твоята воля!

Изтичал тогава Брон при жена си, за да й разкаже всичко, което Йосиф му бил съобщил. Слушайки го, майката страшно се зарадвала и казала на своя съпруг:

— Господарю, побързай да изпълниш всичко, което моят брат ти е заръчал, и то колкото можеш по-бързо.

Отишъл сетне Брон при своите синове и им рекъл:

— Деца мои, какви хора искате да станете?

— Каквито ти пожелаеш — бил техният отговор.

— Моето желание — обявил той — е всички от вас, които искат да си имат жени, да си вземат и да се отнасят към тях също толкова добре и предано, както аз съм се отнасял към вашата майка.

Едва дочули това, синовете му много се зарадвали и се провикнали:

— Господарю, ще изпълним твоята заповед и в нищо няма да я нарушим.

Тогава Брон се разтърсил и в близки, и в далечни земи да намери съпруги, както го изискват повелите на Светата Църква. Единадесет от синовете му се сдобили с такива, но не и Ален Дебелия. Той не пожелал да си има съпруга и казал, че ако ще жив да го одерат, пак нямало да си вземе никоя от тези жени. Когато баща му чул това, изпаднал в голяма почуда и рекъл:

— Синко, защо не си вземеш жена, както сториха твоите братя?

А той отвърнал:

— Господарю, нямам никакво желание да си взема която и да било от тези жени.

Така Брон оженил своите единадесет сина, а дванадесетия го отвел при Йосиф и му казал:

— Господарю, представям ти твоя дванадесети племенник, който нито заради мен, нито заради съпругата ми пожела да си вземе жена.

Отвърнал му тогава Йосиф със следните думи:

— Тогова ще ми го дадете ли двамата с моята сестра?

— На драго сърце, господарю! — отвърнал Брон.

Дочул веднъж отговора, Йосиф силно се зарадвал. Взел момчето в прегръдките си, целунал го и казал на баща му и майка му:

— Вървете си дома, той ще остане при мен.

Отишли си Брон и съпругата му, а момчето останало при Йосиф, който се обърнал към него така:

— Любезни ми племеннико, голяма трябва да е твоята радост, защото нашият Господ те е избрал да Му служиш и да Го прославяш. Скъпи ми племеннико, ти ще бъдеш началник на всички свои братя. Не се отделяй от мен, за да се сдобиеш с благодатта на нашия Спасител Иисус Христос, стига Той да пожелае да говори с мен.

Сетне отправил молитва към Господ да покаже нагледно какъв ще бъде животът на племенника му.

Едва свършил молитвата си, и се разнесъл Божият глас, който казал:

— Йосифе, твоят племенник е непорочен, неизкушен и добър, и ще ти вярва за всичко, каквото му кажеш. Затова разкажи му за любовта, която съм засвидетелствал и която до ден-днешен изпитвам към теб, обясни му защо съм дошъл на земята, как си видял да Ме продават и купуват, как бях унижаван на този свят, как ме застигна смъртта, как ти бях даден и как Ме положи в своята гробница, как ме изми и как се сдоби с Моя съсъд, как събра кръвта на Моето тяло и как ти бе отредено да умреш, как те утешавах, как те обгрижвах и какъв дар завещах на теб, а чрез теб — и на всички, които ще имат дарбата да разказват за случилото се, ще бъдат способни да го възприемат и да изразяват любовта, с която съм те обгърнал. Знай, помни добре и кажи на своя племенник, че съм му отредил върховното блаженство, което едно човешко сърце може да постигне, общувайки с теб.

На всички онези пък, които ще се сдобият с вещината да разпространяват Моето слово, аз давам Моята милост, благодатна за този свят. На всички, които вършат добрини, ще закрилям наследствата, така че не ще бъдат несправедливо лишавани от тях. Ще пазя телата им от опозоряване и осакатяване, както и съкровеното им имущество, с което те ще извършват свещенодействия в Моя чест.

А когато ти вече ще си му изложил всичко и ще си го обучил, покажи му своя съсъд и му кажи да прочете написаното от Мен във вътрешната му част, защото то ще затвърди неговата вяра. Разкажи му и го научи как Дяволът с най-голяма стръв заблуждава онези, които са привързани към Мен, така че и самият той да се пази от Дявола, да не изпада никога в пристъп на гняв и да не бъде заслепяван до степен да не вижда ясно, да съхранява в себе си онова, което ще го предпазва от греха и гнева, и да няма нищо по-скъпо на сърцето си от тези неща, защото те са онова, което ще му бъде от най-голяма полза и ще го предпазва от попълзновенията на Дявола. Да се предпазва от насладите, изнежващи плътта, и да знае, че насладата, превръщаща се в страдание, не е за предпочитане.

И когато му покажеш и разкажеш всички тези неща, възложи му и той от своя страна да ги предаде на хората, които сам пожелае и прецени като достатъчно разумни, та да искат да ги научат, и нека навсякъде, където отиде, да говори за Мен и за Моите творения. Колкото повече говори за тях, стига да Ме обича, толкова повече ще се изпълва той с щастие. Кажи му още, че трябва да стане баща на мъжко чедо, на което Моят съсъд ще принадлежи. Учи го така и показвай вашето приятелство. И когато сториш всичко това, възложи му да бди над своите законни братя и да отиде на Запад във възможно най-далечните земи, и където и да се озове, да прославя с всички сили Моето име. Кажи и на баща му, че трябва да му отреди своята благословия.

Утре призори, когато всички се съберете, ще видите как при вас идва светлина, която ще ви донесе едно писмо. Дай това писмо на Петър и му разпореди да замине в онези страни, които прецени, че са най-подходящи, и Аз няма да го забравя. А когато му наредиш това, попитай го да ти каже в каква посока сърцето му го подтиква да отиде, и той ще ти каже, че ще отиде в Долината на Аварон: тези земи се намират в далечния Запад. Кажи му също да очаква там, където се установи, пристигането на Аленовия син, инак преди да срещне оногова, който ще прочете и разтълкува писмото, ще му разкрие мощта на твоя съсъд и ще му разкаже новини за теб, той не ще може да премине от живота в смъртта. Щом ушите му чуят и очите му видят всички тези неща, той ще премине в отвъдното и ще се сдобие с вечна слава. Дадеш ли веднъж тези наставления, прати да повикат твоите племенници и им повтори тези Мои слова.

Замлъкнал гласът. Дълбоко развълнуван и преизпълнен с благодатта на Светия Дух, Йосиф отишъл при Ален, за да му разкаже какво бил чул.

— Любезни ми племеннико — рекъл му Йосиф, — трябва да бъдеш безупречен, след като нашият Господ те е обсипал с такава неизмерима благодат.

Сетне го отвел обратно при баща му, комуто казал:

— Броне, този младеж ще бъде пазителят тук, на земята, на своите братя и сестри. Нареди им да му се доверят и да се допитват до него при всяко възникнало съмнение, защото ако му вярват, ще ги споходят много добрини. И останалите, виждайки как над тях се е разпростряла твоята благословия, ще му вярват и ще го обичат повече, а той ще ги управлява толкова по-добре, колкото повече му се доверяват.

Така на другия ден всички се явили на службата и станало така, че светлината се появила и им донесла писмото. Щом го съзрели, всички като един скочили на крака. Йосиф го поел, повикал Петър и обявил:

— Скъпи приятелю, нашият Господ Иисус, Който ни изкупи от мъките на ада, те е избрал да бъдеш Негов вестител и да отнесеш това писмо там, където пожелаеш.

На тези му думи Петър отвърнал:

— Не се мислех за човек, комуто Той би поверил Своето послание, без да е дал съответните напътствия.

— Той те познава по-добре, отколкото ти самият познаваш себе си — отвърнал му Йосиф. — Ала все пак, в името на взаимното ни уважение и дружба, моля те да ми кажеш в коя посока те тегли твоето сърце.

— Знам много добре коя е тя — отвърнал Петър. — Не ще видиш никога през живота си послание, връчено на по-сигурен вестител от мен. Ще отида в Долините на Аварон[12] — едно самотно място в далечния Запад. Там ще остана в очакване да ме споходи милостта на моя Спасител. Вас призовавам само за едно: да отправите към Господ Вашите молитви да не ми дава нито власт, нито сила, нито решимост да извърша каквото и да било против Неговата воля, за да не може Дяволът да ме омагьоса по начин, щото да изгубя Неговата любов.

— Дано Господ, Комуто е по силите да го стори, те предпази от всичко това, Петре! — извикали всички в хор.

Тогава отишли вкупом при Брон и разказали за случилото се на неговите синове. А Брон ги повикал и им рекъл:

— Всички вие сте мои законни синове и дъщери. Ала без подчинение нито аз, нито вие бихме могли да постигнем насладата на рая. Ето защо искам да се подчините на едного от вас. И доколкото ми е дадено да върша добрини и отреждам благословии, отдавам ги на моя син Ален и го моля след Господ той да е този, който ще вземе всички вас под своя закрила. И ви нареждам да му се подчинявате и за всички беди, които ви сполетят, да се съветвате с него, а той да ви напътства. Гледайте също така да не накърните с нищо неговото водителство.

Така синовете на Брон се разделили със своя баща и се сдобили със свой закрилник. Ален ги повел из чужди земи и навсякъде, където отивал, заговарял всички разумни мъже и жени, които срещал, за да им разкаже за смъртта на Иисус Христос. По този начин Ален се сдобил с изключителната благосклонност на Господ, по-голяма от която никой не можел да получи.

Заминали те, отпътували, но не бих искал да говоря повече за тези хора, докато естественият ход на моя разказ не ме върне отново при тях. След като потеглили на път, Петър повикал Йосиф и останалите си сподвижници и им рекъл:

— Сеньори, трябва да ви напусна, за да служа на Иисус Христос.

Тогава една-едничка мисъл обзела всички и те се замолили на Петър да остане. А той им рекъл:

— Нямам желание да стоя тук, но от любов към вас ще остана днес и утре до след службата.

Така Петър останал и Господ, Който много добре знаел кое как трябвало да бъде, проводил своя пратеник при Йосиф и му казал:

— Йосифе, не се плаши. Трябва да изпълниш волята на Иисус. Затова разкажи на Петър за любовта Му към теб и към него, а след това Петър трябва да замине. И знаеш ли откъде се появи у всички вас желанието да го задържите тук? Господ пожела да бъде така, за да може да каже истината на оногова, при когото Петър трябва да отиде[13], та да разбере той, че всичко свързано и с твоя съсъд, и с другите твои неща, както е имало свое начало, така ще има и свой край.

Господ прекрасно знае, че Брон е мъдър човек, и иска той да бъде пазителят на съсъда след теб. Иска също така ти да му кажеш, да го поучиш и какво поведение да следва, и каква е била обичта между теб и Иисус, и какви са били извършените от Него чудеса, за които знаеш, откакто се помниш. Иска да потвърдиш всичко това с твърда вяра. Разкажи му как Иисус дойде при теб в кулата и как ти донесе съсъда. Повтори му думите, на които Той те научи, когато ти говореше в кулата — онези светейши думи, които се смятат за тайнството на Граала. И когато го обучиш на всичко това, връчи му съсъда и оттогава насетне отговорността ще е негова и всички, които ще искат да говорят с него, ще го наричат богатия Крал Рибар заради рибата, която улови.

Така е редно да бъде и както светът[14] върви към залеза и ще върви, така и се налага цялото това племе да се упъти на Запад. Веднага, щом Богатият Рибар се сдобие със съсъда и с Божията милост, той трябва да се упъти на Запад — натам, накъдето го потегли сърцето. И на мястото, където ще се спре, ще трябва да изчака, за да предаде и повери съсъда, който ти ще си му връчил, на сина на своя син, щом настане часът той да се сдобие с него. Тогава между вас ще се изпълни символът и значението на Триединството, което се осъществява между трима души. Тогава и по отношение на третия ще се сбъдне волята на Иисус, защото Той е Господарят на всички неща. Та когато връчиш съсъда, предадеш заедно с него и Божията милост и се окажеш освободен от него, тогава Петър ще потегли на път и ще разказва, че е видял богатия Крал Рибар. Това е и причината, поради която той отлага отпътуването до утре. И когато Петър види всичко това, ще отпътува. Сдобил се веднъж със съсъда, Богатият Рибар ще заскита по моря и по суша заедно със своя съсъд, и Онзи, Който бди над всички добрини, ще бди и над него. А ти, Йосифе, щом извършиш всичко това, ще напуснеш този земен свят и ще се сдобиеш с вечна радост. Потомството, произлязло от твоята сестра, както и онова, което ще произлиза от него занапред, също ще е намерило своето спасение. Така и хората, които ще притежават знанието за това, ще бъдат на почит и уважение сред всички разумни и добри мъже и жени.

Йосиф сторил едно по едно, всичко, което му бил заръчал в своето послание Иисус. На следващия ден множеството се събрало на служба и Йосиф разказал на Петър и Брон цялото знание, получено от Светия Дух, освен думите, които Иисус му бил казал в тъмницата: тези думи той предал на Богатия Рибар, като най-напред ги записал, а сетне му показал написаното. Когато чули, че Йосиф ще си отиде от този свят, останалите страшно се удивили. Петър пък, още щом научил, че Йосиф вече не притежава Граала, ала го е връчил заедно с Божията милост на Брон и му е дал нужните напътствия и заповеди, разбрал, че е видял Краля Рибар, и понечил да си вземе сбогом. Щом службата свършила, той потеглил на път. Вземайки си сбогом, всички се натъжили, въздишали и пролели много сълзи в голямо смирение, молейки се на Бог да поведе Петър към онези места, които биха били по неговия вкус и неговата воля.

Йосиф останал заедно с богатия Крал Рибар три дни и три нощи. Тогава Брон рекъл на Йосиф:

— Господарю, изпълва ме голямо желание да се отправя на път. Ще ми разрешиш ли да потегля?

— Разбира се, че ти разрешавам, защото такава е волята на нашия Господ. Знаеш отлично какво носиш със себе си и при кого отиваш, за което никой не знае така, както ние двамата с теб. Тръгвай, когато пожелаеш, а и аз ще си отида съгласно повелята на моя Отец.

Така богатият Крал Рибар, за когото впоследствие възникнали много разкази и предания, заминал. Така Йосиф останал и приключил земния си път в страната, където бил роден.

В разказа се споменава още, че онзи, който иска да узнае тази история докрай, ще трябва да научи какво се е случило с Ален, сина на Брон, къде бил отишъл той и къде щял да бъде намерен. Редно е освен това да се осведоми какво е станало с Мойсей, и да може да докаже това чрез своя разказ. Трябва, разбира се, и да му е известно къде се е озовал Богатият Рибар, но и да може в едно разумно изложение да отведе при него оногова, комуто е било писано да отиде там. Всички тези четири описания трябва да се съберат в едно. Аз ще съчетая тези четири части в едно повествование още и поради това, че съм ги извлякъл от един общ разказ. А това е разказът за всемогъщия Бог.

Ала засега ще се заема с изложението на петата част, а четирите ще оставя настрана, додето не се върна към тези предания и това произведение, разработвайки ги отделно едно по едно. Но ако след това ги изоставя, вие така и не ще узнаете нито какви събития са протекли, нито защо съм ги разделил по този начин.

Бележки

[1] Шамбелан тук означава не просто „камерхер“, а ковчежник, събирач на десятъка, който евреите дължали на храма и левитите. — Б.пр.

[2] Историята с измиването на нозете е разказана единствено в Евангелието от Йоан, 13:1-11. Цитатите от Библията навсякъде следват превода на Българското библейско дружество, 2005. — Б.пр.

[3] Този „юдейски първенец“, както е назован в Библията, се споменава в Евангелието от Йоан. Вж. 19:38-39: „След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му. Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.“ (превод — Българско библейско дружество, 2005]. Вж. също Евангелие на Никодим в Стара българска литература, т.1, Апокрифи, под ред. на Донка Петканова, изд. „Български писател“, София, 1981.

[4] На това място в евангелията обикновено се казва, че е бил положен в гробницата, която Йосиф бил изсякъл в скалите за себе си. — Б.пр.

[5] Има се предвид римският император Тит. — Б.пр.

[6] Апостолите и евангелистите. — Б.пр.

[7] Вероятно тук става дума за падналите на земята ангели, защото по-нататък за тях не се споменава. — Б.пр.

[8] Или Хеброн. — Б.пр.

[9] Молитвата в третия час (tierce) — названието на тази служба произлиза от това, че тя започвала в третия час на деня според римските правила за отчитане на времето. Римляните делели денонощието на светла и тъмна част. Светлата част от своя страна била разделена на 12 часа между изгрева и залеза на слънцето — следователно часовете били по-къси през зимата и по-дълги през лятото. Само шестият час бил винаги по пладне. Нощта била разделена с оглед на войнишката служба на четири нощни стражи, наречени вигилии, по-къси през лятото и по-дълги през зимата. Краят на втората стража отбелязвал полунощ. С течение на времето началото на тази служба се установило към 9 часа сутринта. Нейният смисъл бил да възпроизвежда и прославя мига, в който Светият Дух се бил явил на апостолите. — Б.пр.

[10] Последното изречение в оригинала е в 1л. мн.ч., което очевидно противоречи на контекста и вероятно е грешка на кописта. — Б.пр.

[11] Тук авторът е прибягнал до народна етимология, извеждайки названието „Граал“ (Graal) от глагола agréer à (нравя се, доставям някому удоволствие). По-вероятната етимология на „Граал“ трябва да се търси в латинизираната гръцка дума „кратер“ и нейните средновековни варианти: cratella, gradalis и др. — Б.пр.

[12] Очевидно става дума за Авалон — легендарен остров, свързан с преданията за крал Артур, където бил изкован неговият меч Ескалибур. Впоследствие Авалон бил идентифициран с градчето Гластънбъри в Уелс. — Б.пр.

[13] Очевидно става дума за сина на Ален. — Б.пр.

[14] По всяка вероятност се има предвид слънцето. — Б.пр.