Дейвид Балдачи, Андрю Ф. Гъли, Джонатан Сантлоуфър, Джеф Линдзи, Алегзандър Маккол Смит, Реймънд Хури, Сандра Браун, Фей Келерман, Кати Райкс, Джон Лескроарт, Т. Джеферсън Паркър, Лори Армстронг, Матю Пърл, Майкъл Палмър, Дж. А. Джанс, Гейл Линдс, Р. Л. Стайн, Марша Тали, Томас Кук, Диана Габалдон, Питър Джеймс, Тес Геритсън, Лайза Скоталайн, Филип Марголин, Джефри Дивър, Маркъс Сейки
Няма покой за мъртвите (22)

15

Нън си беше тръгнал. Хейл стоеше в средата на стаята и гледаше изпитателно лицето си в евтиното огледало. Видяното никак не й хареса. Та тя се бе отказала от някогашния си живот. Бе направила всичко по силите си, за да остане далеч зад гърба й, но ето че Нън я бе върнал към миналото, използвайки цялата компрометираща информация, която бе успял да събере, за да я принуди да му съдейства. Тя все още не знаеше колко и какво точно бе научил за нея.

Нима я бе следил, нима бе видял какво бе направила в „Риц“?

Сигурно. Така или иначе, Хейл не биваше да остане нито миг повече в тази стая. Нън може би я дебнеше отвън, но тя трябваше да се махне от тук.

С глава, сгушена между раменете, тя тръгна бързешком по пътеката към колата си.

Още щом седна зад волана, запали двигателя и даде газ.

Само по-спокойно, каза си тя. Нужно беше да се съсредоточи върху шофирането, докато колата се носеше по улиците, сякаш беше болид от „Формула 1“. След поредица от сложни маневри, предназначени да разкрият и заблудят евентуална „опашка“, тя се отдалечи от квартала. Точно сега не биваше да се оставя да я проследят.

Придавайки си безгрижен вид на човек, който няма никакви проблеми, тя свали прозореца на колата, остави морският вятър да развява дългата й червеникава коса, облегна се назад и се отпусна.

Същевременно си мислеше: Роузмари Томас бе екзекутирана за убийството на съпруга си. Сега, след толкова години, онзи полицейски инспектор се опитва да ме използва, за да разкрие факти за миналото на Крис, докато Тони Олсън ме кани на някаква възпоменателна среща, макар че никога не съм била приятелка на Роузмари, а на всичко отгоре се чуках и със съпруга й.

Защо ли?

Погледът й беше вперен напред, в пътя.

Кой има полза от отварянето на старите рани?

Помисли си за Крис. Тя още тогава го бе прежалила и нямаше никаква причина да го убива. Или поне така бе обяснила на ченгетата. Което, разбира се, беше лъжа. Бе излъгала себе си, че можеше толкова лесно да го забрави, да се откаже от него.

Въздъхна.

Не че беше още влюбена в Кристофър Томас след всичките тези години, просто не можеше да се примири с онова, което й бе причинил. Та той й бе отнел нещо голямо и тази загуба не можеше лесно да бъде възстановена.

Но защо й трябваше да се отбелязва годишнината от смъртта на Роузмари? Какъв беше смисълът на това?

Отново се сети за Нън. Беше чувала, че се е пропил, че жена му го е напуснала и се е омъжила за финансовия гуру на семейство Томас.

Защо ли Нън не оставеше тази история да отиде в небитието, при Кристофър и Роузмари? И какво щеше да стане, ако той не удържеше на думата си и тя — Хейл — се озовеше в затвора?

Отби към един „Бъргър Кинг“ и спря колата пред гишето за храна за вкъщи. Бе почувствала внезапен глад, а й бе нужно и време, за да мисли. Искаше да си припомни всичко, останало в съзнанието й за хората, свързани със смъртта на Крис Томас.

Поръча си голям бъргър без сирене и диетична кока-кола. Самият факт, че бе стигнала до гишето за храна за вкъщи на „Бъргър Кинг“, показваше колко беше изпаднала.

Убийството на Крис Томас и последвалата екзекуция на Роузмари Томас бяха помрачили живота на мнозина млади и обещаващи техни познати, които вече не бяха толкова млади, а още по-малко обещаващи — включително нейния. Особено нейният.

Хейл паркира колата в една странична уличка и изяде бъргъра, като си мислеше за Кристофър и за жената, която я бе изместила от живота му — Джъстин Оулгард, неговата заместничка по времето, когато Крис беше уредник на музея.

Тази кучка поне се уреди на постоянна длъжност, помисли си злобно тя.

А аз какво спечелих от тази работа?