Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (36)

Глава 35

Преливаща от щастие, целунах Йешуа по бузата. За един кратък миг и това му хареса. Съвсем ясно го усетих! Но после Йешуа се изплаши от самия себе си, освободи се от прегръдката ми и каза:

— Да побързаме да отидем при сестра ти.

Запитах се дали трябваше да се засрамя. Но не чувствах никакъв срам. Все пак целувката бе породена от дълбока благодарност. И от любов. Не би трябвало да е погрешно човек да обича Исус.

Да обича Исус?

О, о! Аз знаех, че той е Исус и въпреки това го обичах?

Сега вече се засрамих.

В колата, по пътя за Маленте, мълчах. Исус седеше на задната седалка и се молеше. Дали не молеше Бог за прошка за неговата реакция на моята целувка? Все пак, той успя да възстанови дистанцията помежду ни. Докато се взирах сконфузено през прозореца, Михи едва успяваше да се концентрира върху шофирането. Присъствието на Исус го изнервяше. Той все още не бе повярвал съвсем, че Божият син седи на задната седалка на неговия мърляв фолксваген, но харизматичното излъчване на Исус, което той едва сега забеляза, бавно започна да разклаща съмнението му.

— Как да ти повярвам, че ти си месията, а не някой побъркан? — попита Михи.

— Просто трябва да повярваш — отвърна спокойно Исус.

— Не мога!

— Така се чувстваха много хора и в Юдея, особено в храмовете — отвърна Исус.

Това изказване подразни Михи. Като вярващ той никога не се беше идентифицирал с надменните свещеници в храма.

Докато той се опитваше да повярва, аз си дадох сметка, че за последно ходих до тоалетната в клуба по салса. Насочихме се към един паркинг и премаляла отидох в една от типичните магистрални тоалетни, които бяха в състояние да доведат до самоубийство всеки, който има някакви претенции за хигиена. Когато малко по-късно излязох облекчена навън, разколебаният Михи пристъпи към мен и попита:

— Сигурна ли си, че този мъж наистина е Исус?

— Да.

— Заклеваш ли се?

— В живота на сестра ми.

Михи поразмишлява известно време и най-накрая каза:

— Тогава сега ще го помоля да опрости греховете ми.

Това доста ме учуди, но последвах моя приятел до фолксвагена. Там Михи започна да разказва за греховете си, като ги изброяваше в хронологичен ред. Той започна с една история, в която главна роля играеха една бензинова горелка, един дезодорант и пламналата брада на един учител по природознание. После премина към греховете в днешно време и разказа за своя фолксваген, който той много обичаше, но отделяше повече вредни газове, отколкото голям завод. Той каза, че знае как брутално измъчват селскостопанските животни и въпреки това яде месо, дори имал тениска с надпис: „Вегетарианците изяждат храната на моята храна.“ Каза също, че обича да пие кафе, макар да знае как се експлоатират селяните в развиващите се страни, също както и момичетата, които участваха във филмите за възрастни, които той предлагаше във видеотеката.

После Михи ме помоли да не слушам.

— Защо? — осведомих се.

— Защото стигнах до греховете, които попадат в категорията „Не пожелавай жената на ближния си“. — Той погледна засрамено към земята и аз не толкова се притесних, колкото се изплаших, че под „жената на ближния“ имаше предвид мен. Предпочетох да не присъствам.

Отдалеч наблюдавах как моят приятел със силно зачервено лице изброяваше всички свои греховни помисли. Аз пък се запитах дали нямаше да е добра идея и аз да изброя на Исус всичките си грехове. Това, че му разказах за Свен все пак ми помогна. Проститутката също изглеждаше много облекчена, след като му бе разкрила сърцето си, а виждах, че и на Михи добре му се отразяваше. Макар че, слушайки излиянията му, месията от време на време учудено бърчеше чело.

Изглеждаше толкова прекрасен, когато бърчеше така челото си.

Ако зависеше от мен, бих го карала по цял ден да си бърчи челото.

О, Боже, наистина бях влюбена в Исус.

Може би не беше добра идея да признаваш на един мъж, към когото имаш такива чувства, всички свои грехове.

Когато Михи приключи, Исус сложи ръка на рамото му и малко след това моето другарче беше много по-щастливо, отколкото някога го бях виждала, освен може би тогава, когато Apple iPhone се появи на пазара и той беше сред първите му сто клиента в Германия. Аз също бях щастлива, че Михи най-после ми повярва. Сега оставаше само да убедим Ката да позволи на Исус да я излекува. После всичко щеше да си дойде на мястото. Е, като изключим историята с финалната битка и огненото езеро.

Ката не се ядоса, когато се появихме в стаята й. Аз побързах да обясня защо сме тук и че дърводелеца ще я излекува. След като изслуша обяснението ми, Ката отвърна:

— Леле, в сравнение с теб Том Круз си е напълно нормален.

Исус потвърди, че той наистина е Божия син.

На което пък Ката реагира:

— А в сравнение с теб дори Ейми Уайнхаус е съвсем нормална.

— Коя е Ейми Уайнхаус? — попита Исус.

Михи се зае да му обяснява, като му разказа и за прическата на Ейми, която изглеждала така, сякаш е сложила на главата си прегазена котка. Той толкова се разпростря в обяснението, че се наложи да му напомня, че в момента не това е най-важното.

— Какво ще загубиш? — попитах Ката.

— При първото ми боледуване не съм ходила по шарлатани, врачки или вещици, няма да го направя и сега — заинати се тя.

— Аха, издаде се — усмихна се Михи дяволито. — Спомена нещо за първо боледуване. Значи сега това ти е за втори път!

Ката го погледна ядосано, което даде на Михи да разбере, че шегите му по отношение на тумора са съвсем неуместни.

После Ката ме попита:

— Защо сега да се захващам с някакъв самозван фокусник?

— Защото те моля за това — казах й с умоляващ глас.

Известно време Ката се колеба, после се обърна към Исус.

— Ти си вторият луд днес, който иска да ме излекува.

— Вторият ли? — попитах.

Ката махна с ръка:

— Забрави.

Тя се замисли и най-накрая каза на Исус:

— Съгласна съм, и дано най-после Мари разбере що за откачалка си. Но предполагам, че поне едно ти е ясно: ако ти наистина си Исус, трябва да си поговорим защо Бог така лошо си върши работата.

За момент ми се стори, че каменната фасада на Ката се пропука и че частица от нея наистина се надяваше, че този тип не е избягал от някоя психиатрична клиника. Щом дори закоравял скептик като Ката имаше надежда за чудодейно спасение, не ми беше трудно да си представя защо толкова много болни си дават парите на шарлатани.

Исус пристъпи към Ката. Ей сега ще простре ръката си над нея, тя ще бъде излекувана, аз ще избухна в сълзи от щастие, междувременно ще се хвърля на врата му и толкова дълго ще го целувам и притискам до себе си, докато на него не му остане нищо друго, освен също да ме целуне!

Исус простря ръката си върху Ката и малко след това я отдръпна.

Излекува ли я вече? Доста бързо.

Но защо тогава ме гледаше така?

— Тази жена не е болна — заяви той.

Всички го погледнахме втрещени.

После той ме погледна с укор:

— Попречи на мисията ми за няма нищо.

Очите му блестяха гневно и за миг се побоях, че ще ме посочи и ще задейства онова с изсушаването.

Той се разтрепери от яд, но не каза нищо, а само напусна помещението.

Дотук с фантазиите за гушкането и целуването.