Метаданни
Данни
- Серия
- Опасни сънища (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wake, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валентина Донкова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- midnight_sun17 (2015)
- Редакция
- maskara (2016)
Издание:
Лиза Макман. Бдение
Американска. Първо издание
ИК „Пергамент Прес“
ISBN 978-954-641-020-7
История
- — Добавяне
18 октомври 2005
07:39
Джейни се обажда в училището, преструвайки се на майка си.
— Днес няма да идва на училище. Има настинка.
Обажда се и в старческия дом:
— Болна съм — подсмърча. — Не мога да дойда довечера.
Всички съжаляват.
— Дано се оправиш по-бързо, миличка — пожелава й директорката.
Но Джейни знае, че няма да се оправи. Това е. Такъв е животът й.
Свлича се изтощена обратно в леглото.
00:10
Джейни се измъква от леглото, сяда на пода в спалнята и пише домашното, което е останало от предишната вечер.
Не понася да изостава в училище.
Дори изпреварва другите.
Майка й се мотае из къщата, без да забелязва присъствието й. Гадна кучка. Тя е виновна, че ме е родила, псува наум Джейни. Би обвинила и баща си, ако имаше представа кой е. За миг се сеща за калейдоскопа от съня на майка й. Чуди се дали хипито Исус е баща й и какво ли се бе случило, че тази жена да се откаже от всичко. Вероятно никога няма да разбере.
Може би така е по-добре.
14:55
Телефонът звъни. Майката на Джейни вдига.
— На училище е — измънква тя.
Джейни за пръв път вижда майка си да вдига телефона.
16:10
Джейни седи увита в одеяло на дивана с ролка тоалетна хартия до себе си и гледа „Цената на истината“. Влиза Кари.
— Здрасти, кучко — поздравява я тя весело. — Днес изпусна, беше забавно. Болна ли си?
— Здрасти. Да. — За потвърждение Джейни издухва шумно носа си в тоалетната хартия.
— Изглеждаш ужасно — продължава Кари. — Носът ти е целият червен.
— Благодаря.
Кари сяда на дивана до Джейни.
— Странно… И Кабъл изглежда отвратително — подхвърля тя небрежно. — Сигурна ли си, че няма нищо, което да искаш да ми кажеш?
— Сигурна съм.
Кари се цупи. После пребърква раницата си и вади сгънато листче хартия. Хвърля го на масичката за кафе.
— От него е. Да не си надула корема?
Джейни поглежда Кари.
— Ха-ха.
— Каквото и да е, трябва да е нещо много важно, за да те спре да ходиш на училище. Не си пропуснала и ден от осми клас насам. Освен това, извинявай, може и да изглеждаш ужасно, но не мисля, че си болна.
— Мисли каквото искаш — отвръща Джейни с безразличие. — А и може би трябва да правиш секс, за да забременееш. Поне аз така съм чувала.
— Аха! Значи има и секс! — заявява Кари триумфално.
— Прибирай се вкъщи, Кари.
Кари се подхилква.
— Знаеш къде да ме намериш. „Напътствия и съвети за секса“. Само викни през прозореца.
Джейни потиска импулса си да я удуши и директно я отпраща:
— Довиждане.
— Добре, добре. Разбирам от намеци.
Кари тръгва към вратата, но преди да излезе, се обръща към Джейни с любопитство и примигва широко ухилена.
— Дали случайно всичко това има нещо общо с факта, че Кабъл се е забъркал с наркотици този уикенд?
— Моля?
— Ами той е нещо като дилър, предполагам… От онези, дето действат като посредници. Или както там им викат. Значи Шей танцувала с него на някакъв купон в неделя вечерта. Ама била много напушена. Чух, че са го спипали. Вярно ли е?
Джейни всеки момент ще повърне.
— Не — отвръща бавно, — няма нищо общо с това.
Сълзи бликват в ъгълчетата на очите й и тя ги бърше с пръсти.
Лицето на Кари помръква.
— По дяволите, Джейни. Ти не си знаела.
Джейни поклаща глава вцепенена.
Не забелязва кога си тръгва Кари.