Лиза Макман
Бдение (21)

29 септември 2005

Кльощавата дългокоса фигура на Кабъл Стръмхелър е облегната на капака на колата й. Същият Кабъл, който сънува в един сън едновременно чудовища и нея самата. Косата му е мокра.

— Хей — подвиква му леко Джейни. И нейната коса е мокра.

— Защо ме избягваш?

Тя въздиша:

— Избягвам ли те? — Знае, че звучи фалшиво.

Той не отговаря.

Тя влиза в колата.

Пали двигателя.

Колата потегля.

Кабъл просто стои на паркинга и я гледа. С кръстосани на гърдите ръце. Нервно стиснати устни.

Тя се пресяга и сваля стъклото:

— Влизай. Вече си изпуснал автобуса.

Изражението му не се променя.

Той не помръдва.

Тя чака, още минутка.

Той се обръща и си тръгва към вкъщи.

Тя го проследява с поглед, въздиша раздразнено и потегля с бясна скорост. Гумите на колата свистят на завоя. Идиот.