Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крокодил Гена и его друзья, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Редакция
- maskara (2015)
- Източник
- detstvoto.net
Издание:
Едуард Успенски. Крокодилът Гена и други приказки
Руска. Първо издание
Издателство Отечество, 1983
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Георги Нецов
Рисунки: Г. Калиновски
Коректор: Цанка Попова
История
- — Добавяне
Петнадесета глава
Но крокодилът така и не можа да си почине. Едва беше легнал да спи, когато на вратата тихичко се почука.
Гена отвори и видя на прага малка маймунка с люлякова шапчица и червен анцуг.
— Здравейте — поздрави я крокодилът. — Влезте.
Маймунката мълчаливо влезе и седна на стола за посетители.
— Сигурно ви трябват приятели? — обърна се към нея крокодилът. — Нали така?
„Така, така“ — закима гостенката, без да си отвори устата. Изглеждаше, че цялата е пълна с каша или с топчета за пинг-понг. Не произнесе нито дума и само от време на време кимваше с глава в знак на съгласие.
Гена се замисли за секунда, а след това направо попита:
— Вие сигурно не можете да говорите?
Както и да отговореше сега маймунката, щеше да излезе едно и също. Ако например кимнеше с глава: „Да“, щеше да се получи: „Да, аз не мога да говоря“. Ако поклатеше отрицателно глава: „Не“, пак щеше да излезе: „Не, аз не мога да говоря“.
Затова се наложи да отвори уста и да извади оттам всичко, което й пречеше да говори: гайчици, винтчета, кутийки с боя за обувки, ключета, копчета, гумички и други необходими и интересни предмети.
— Аз мога да говоря — заяви тя най-после и започна да подрежда нещата в устата си.
— Един момент — спря я крокодилът, — щом сте почнали, кажете поне как се казвате и къде работите?
— Мария Францевна — представи се маймунката. — Давам представления в цирка с учен дресьор.
После бързо напъха обратно всичките си съкровища. Изглежда, много се безпокоеше, че са на чужда, съвсем непозната маса.
— А какъв приятел ви трябва? — продължаваше да я разпитва Гена.
Маймунката помисли малко и понечи да извади пак всичко онова, което й пречеше да говори.
— Почакайте — спря я Гена. — Сигурно ви е нужен приятел, с когото няма да се налага да разговаряте? Нали така?
„Точно така — кимна с глава посетителката със странното име Мария Францевна. — Точно така, точно така, точно така!“
— Добре — завърши крокодилът, — тогава наминете към нас след седмица.
Когато маймунката си отиде, крокодилът излезе и написа на едно листче до входа:
Домът на приятелството е затворен за вечеря.
След това помисли малко и добави:
И до сутринта.
Обаче нови изненади очакваха Гена. Когато маймунката бе прибирала своите ценни предмети в устата си, случайно бе пъхнала там и малкия крокодилов будилник. Затова на сутринта крокодилът Гена здравата се успа за работа и по този повод си има много неприятен разговор с директора.
А когато си тръгна от крокодила, на маймунката през цялото време нещо й тиктакаше в ушите. И това много я тревожеше. А рано-рано сутринта, в шест часа, нещо така силно зазвъня в главата й, че горката маймунка направо от леглото бегом се понесе към кабинета на доктор Иванов.
Доктор Иванов внимателно я преслуша със слушалката, а после заяви:
— Едно от двете: или имате нервен тик, или неизвестна на науката болест! И в двата случая рициновото масло е много полезно. (Този доктор беше много старомоден и не признаваше никакви нови лекарства.) Кажете — попита той отново маймунката, — това сигурно не ви се случва за първи път?
Както и да кимнеше маймунката: „Да“ или „Не“, все щеше да се получи, че не е за първи път. Затова не й оставаше нищо друго, освен да извади от устата си всички свои съкровища. Тогава на доктора всичко му стана ясно.
— Следващият път — каза той, — ако във вас засвири музика, първо проверете дали не сте пъхнали в устата си радиоапарат или пък централния градски часовник.
Така те се разделиха.