Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (10)

Девета глава

На другата вечер работата закипя. Гена, като главен специалист по обявленията, седеше на масата и пишеше:

Открива се Дом на приятелството.

Всеки, който иска да има приятел, да дойде при нас.

Чебурашка вземаше обявленията и тичаше на улицата. Той ги лепеше навсякъде — където може и където не може. По стените на къщите, по оградите и даже по минаващите край него коне.

През това време Галя разтребваше къщата. Като свърши с чистенето, тя сложи в средата на стаята стол и му прикрепи табелка:

ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

След това приятелите седнаха на дивана малко да си починат.

Изведнъж входната врата тихичко изскърца и в стаята се промъкна малка пъргава бабичка. Тя водеше за връвчица голяма сива мишка.

Галя извика и си качи краката на дивана. Гена скочи от мястото си, вмъкна се в гардероба и затвори вратата след себе си. Само Чебурашка спокойно си седеше на дивана. Той никога не беше виждал мишки и затова не знаеше, че трябва да се страхува от тях.

— Лариска! Марш на място! — изкомандува бабичката.

И мишката бързо се вмъкна в малката чантичка, която висеше на ръката на стопанката й. От чантата сега се виждаше само хитрата й муцунка с дълги мустаци и черни като маниста очи.

Постепенно всички се успокоиха. Галя пак седна на дивана, а Гена излезе от гардероба. Беше си сложил нова връзка и се правеше, че само заради нея бе влязъл в гардероба.

През това време бабичката седна на стола с табелката „За посетители“ и попита:

— Кой от вас е крокодил?

— Аз — отговори Гена, като си оправяше връзката.

— Това е добре — каза бабичката и се замисли.

— Кое е добре? — попита Гена.

— Добре е, че сте зелен и плосък.

— А защо да е добре, че съм зелен и плосък?

— Защото, ако легнете в тревата, няма да се виждате.

— А защо трябва да лягам в тревата? — отново попита крокодилът.

— Това ще разберете после.

— А вие коя сте — най-после се намеси Галя — и с какво се занимавате?

— Казвам се Шапокляк — каза бабата. — Събирам зла.

— Не зла, а злини — поправи я Галя. — Но защо?

— Как защо? Искам да се прославя.

— А не е ли по-добре да правите добрини? — намеси се крокодилът Гена.

— Не — отговори бабата, — с добрини не можеш се прослави. Аз правя по пет злини на ден. Трябват ми помощници.

— А какво правите?

— Много работи — каза бабата. — Стрелям по гълъбите с прашка. Поливам минувачите с вода през прозореца. И винаги пресичам улицата там, където не трябва.

— Прекрасно! — възкликна крокодилът. — Но защо аз трябва да лежа в тревата?

— Много просто — обясни Шапокляк. — Вие лягате в тревата и тъй като сте зелен, никой не ви вижда. Завързваме за едно въженце портмоне и го хвърляме на улицата. Когато минувачът се наведе да го вземе, вие му го измъквате под носа. Добре ли съм го измислила?

— Не — обидено каза Гена. — Това съвсем не ми харесва! Пък и в тревата мога да изстина.

— Страхувам се, че няма да се разберем с вас — каза Галя на посетителката. — Ние, напротив, искаме да вършим добрини. Даже мислим да открием Дом на приятелството!

— Какво! — извика бабичката. — Дом на приятелството! В такъв случай аз ви обявявам война! Чао!

— Почакайте — задържа я крокодилът. — За вас има ли значение на кого ще обявите война?

— Ами няма.

— Тогава обявете я на някой друг, не на нас. Ние сме много заети.

— Може и на някой друг — каза бабата. — Все ми е едно! Лариска, напред! — изкомандува тя мишката.

И двете изскочиха навън.