Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крокодил Гена и его друзья, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Редакция
- maskara (2015)
- Източник
- detstvoto.net
Издание:
Едуард Успенски. Крокодилът Гена и други приказки
Руска. Първо издание
Издателство Отечество, 1983
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Георги Нецов
Рисунки: Г. Калиновски
Коректор: Цанка Попова
История
- — Добавяне
Единадесета глава
Нашите герои бавно вървяха по улицата. Беше им много приятно да вървят и да си говорят.
Но изведнъж се разнесе: б-б-бум! — и нещо много болезнено чукна крокодила по главата.
— Ти ли беше? — попита Гена, Чебурашка.
— Какво аз ли?
— Ти ли ме удари?
— Не — отговори Чебурашка. — Никого не съм удрял!
В това време отново се чу: б-б-бум! — и нещо много болезнено чукна самия Чебурашка.
— Виждаш ли — каза той. — И мене ме удариха!
Какво ли пък беше това? Чебурашка започна да се оглежда.
И изведнъж на един стълб край оградата забеляза много позната мишка.
— Погледни — каза той на крокодила, — това е мишката на баба Шапокляк. Сега вече зная кой ни замеря!
Чебурашка излезе прав. Това наистина беше баба Шапокляк.
Тя се разхождаше по улицата заедно със своята питомна мишка Лариска и съвсем случайно срещна Гена и Чебурашка. Приятелите изглеждаха толкова доволни, че на нея веднага й се прииска с нещо да им напакости. Затова, като взе мишката си подмишница, бабата ги изпревари и им направи засада край оградата.
Когато приятелите се приближиха, тя извади от джоба си хартиено топче на ластик и започна да ги чука с него по главите. Топчето излиташе иззад оградата, удряше Гена или Чебурашка и се връщаше обратно.
А през това време мишката Лариска стоеше горе и насочваше огъня.
Но щом топчето излетя отново, Гена бързо се обърна и го хвана със зъби. След това двамата с Чебурашка бавно прекосиха улицата.
Ластикът се опъваше все повече и повече. И когато Шапокляк се показа от своето прикритие, за да види къде се е дянало топчето й, Чебурашка изкомандува: „Огън!“, а Гена си разтвори зъбите.
Топчето със свистене прелетя през улицата и улучи стопанката си. Бабичката моментално изчезна от оградата.
Най-после отново се показа, настроена десет пъти по-войнствено отпреди.
„Безобразници! Бандити! Тъпанари такива!“ — ето какво искаше да каже тя от все сърце. Но не можа, защото устата й беше запушена с хартиеното топче.
Разгневената Шапокляк се опита да изплюе топчето, но кой знае защо, то не се изплюваше.
Какво й оставаше да прави?
Налагаше се да изтича до поликлиниката при известния доктор Иванов.
— Шушу, шушу шу — каза му тя.
— Шушу, шушу какво? — не разбра докторът.
— Шушу, шушу шу!
— Не — отговори той. — С шушу-мушу не се занимавам.
— Не мушу, шушу-шу — отново зафъфли бабата, — а топше!
— Вие сигурно сте чужденка? — сети се докторът.
— Да! Да! — радостно закима с глава Шапокляк.
Беше й много приятно, че са я взели за чужденка.
— Аз не обслужвам чужденци — заяви Иванов и й показа вратата.
Така чак до вечерта тя муча, без да каже нито дума. През това време в устата и се насъбраха толкова обидни думи, че, когато най-после топчето се размекна и тя изплю последните парчета, от устата й се изсипа следното:
— Безобразницихулиганиазщевипокажакъдезимуватраците крокодилинещастнизеленидапукнетедано!!
И това не беше всичко, тъй като част от обидните думи тя глътна заедно с ластика.