Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (14)

13

Гормън сънуваше, че го гонят. Тичаше по огрян от слънцето склон. Смееше се, като размахваше над главата си лист хартия — договора.

— Не можете да ме хва-а-не-те-е — изпя той и беше сигурен, че не могат.

Беше бързоног, докато Марти и Клер се влачеха зад него като сомнамбули. Не, като съживени чрез магия мъртъвци. Внезапно му дойде на ум, че наистина бяха мъртъвци. Тази мисъл отне част от удоволствието. Ами ако го хванат? Мъртвите можеха да го подложат на някое ужасно мъчение.

Знаеше, че преследват него, но сякаш вниманието им бе погълнато от нещо друго. Марти се бе заел да разкъсва на парчета чифт розови бикини, а Клер се опитваше да избоде едното си око с тъпа пръчка.

Не съм правил подобно нещо, помисли той. Сама си го правиш, скъпа.

Погледна напред и видя Брайън, който му махаше от върха на оградата. Джанис също беше там, горе, възседнала заострените колове. Един от тях бе влязъл в нея и тя се гърчеше страстно върху него, като същевременно смучеше пениса на Брайън. Забеляза Гормън и се изправи.

— Хей — извика тя, — това е моят договор!

— Кой каквото си намери, негово си е! — отвърна й той и го размаха.

— Остави го — каза й Брайън. — Имаш мене.

Тя вдигна рамене, наведе си и го пое с уста.

Гормън се обърна и хукна покрай оградата. Погледна назад. Видя Марти и Клер. Бяха по петите му, което нямаше обяснение, тъй като той тичаше, а те едва се тътреха. Марти тъпчеше остатъците от разкъсаните бикини в устата си. Очната ябълка на Клер висеше върху бузата й. Тя се опитваше да избоде с пръчка другото си око. Нека да си извади и двете очи. Няма да вижда нищо.

В следващия миг Гормън се препъна в ръба на някаква вана и падна в нея. Водата беше червена. Гола жена, излегната във ваната, разтвори ръце да го хване. Китките й бяха набраздени с пресечени разрези. Беше Марта! Политна към нея и продължи да пада, да пада.

— Остави ме на мира! — изкрещя и се събуди.

В стаята бе светло и слънчево. Дишайки дълбоко, той се загледа в тавана. С възглавницата попи потта от лицето си.

Боже мой! Какъв кошмар!

Погледна туристическия си часовник — показваше девет и двадесет. Беше си легнал преди не повече от три часа. Но бе спал, преди да го събудят Марти и Клер.

Господи, ако можеше всичко да е само сън!

Пропълзя до края на леглото и седна. Натъртеното място върху корема, където го бе ударил Марти (той започна пръв) приличаше на мръсно петно. По ръцете му личаха няколко дребни одрасквания, но кокалчетата му дори не бяха ожулени от ударите по лицето на Клер. Отиде до огледалото на тоалетката и се вгледа в лицето си. Като изключим кървясалите очи, изглеждаше добре.

Отиде в банята. Коленичи до ваната и започна внимателно да търси следи от кръв по емайла, най-вече около канала. Ваната изглеждаше чиста. Нищо чудно — беше се изкъпал в океана, преди да се върне в стаята и да влезе под душа.

Пусна душа, нагласи температурата и застана под топлата струя. Докато се миеше, през ума му минаха всички подробности. Дали не е пропуснал нещо?

Договорите. Беше ги изгорил в тоалетната и бе пуснал водата.

Лентата. Беше я унищожил. Спомни си как отвори пластмасовата касета, издърпа лентата и я държа над тоалетната чиния, докато гореше с неприятен черен дим.

Касетофона. След като бе докоснал калъфа с окървавена ръка, трябваше да изчезне. Хвърли го в океана.

Фотоапаратът. Същият проблем — същото разрешение.

Дрехите му. Откъсна етикетите, завърза по един камък във всяка и ги хвърли в прибоя. Обувките не се нуждаеха от камъни.

Колите. Според преценката на Гормън, разрешението на този проблем беше брилянтно и дръзко. Когато бе взел ключовете от колата на Марти, нямаше представа защо го прави. Вероятно още тогава е кроял плана в подсъзнанието си, но едва когато стигна до колите, той напълно се оформи в главата му.

Не можеше да остави дори най-малка следа от кръвта на Клер в мерцедеса. Ето защо не го докосна, а стигна до брега с колата на Марти. Имаше голям късмет, че намери плажа. Веднага попадна на път, който само след двеста метра в западна посока го отведе до брега. Следваше една осветена от луната пътека по продължение на възвишението и volià — океанът.

Сбогом на касетофона, фотоапарата и дрехите. Най-неприятната част беше къпането в океана. Не, може би най-неприятно бе връщането до колата на Марти — гол и мокър, треперещ от студ и уплашен до смърт, че някой може да го види. Районът бе пуст и единствената сграда, от която се виждаше паркинга, беше без прозорци.

В колата бе намерил парцал, с който преди да се качи избърса седалката и волана за всеки случай — да не би да са останали капчици кръв по тях. По-късно, след като паркира зад мерцедеса, използва същия парцал да избърше колата от отпечатъци. Когато свърши, изтри външните дръжки и запрати ключовете далече сред дърветата по склона.

След това се качи на мерцедеса и се прибра в мотела. Чисто гол. Право през центъра на града. Слава богу, не бе видял жива душа. А когато пристигна в „Уелкъм Ин“, всички бунгала бяха тъмни.

Като се връщаше назад към тези действия, се изуми, че е успял да ги изпълни — наистина се изуми, че не бе позволил да го обхване паника и да се самоунищожи. Защото щеше наистина да се унищожи, ако просто бе избягал, без да се погрижи за предпазните мерки.

Както стояха сега нещата, дори ако падне някакво подозрение върху него, Гормън беше уверен, че не е оставил никаква улика, която да го свърже с престъпленията. И в своя полза имаше едно чудесно предимство — следователите естествено ще приемат, че един и същ извършител е очистил Брайън, Марти и Клер. За всички щеше да е очевидно, че Гормън физически не е в състояние да наниже Брайън на: ограда, висока повече от два метра.

Една, единствена възможност го притесняваше — може да са го видели. Джанис не влизаше в сметката. Ако е жива и е наблюдавала убийствата от хълма… Възможно е, но е малко вероятно, тъй като нито се появи, нито извика, когато я търсиха. Повече от вероятно е да е мъртва. Но Гормън бе извършил убийствата върху място, което се виждаше от „Къщата на Звяра“. Може някой от прозореца да е видял всичко. Ако беше така и бяха докладвали за престъпленията, със сигурност полицията щеше да го пресрещне при колите. След като полицията не се появи, можеше да приеме, че или никой не го е видял, или свидетелят от своя страна също има престъпления, които иска да скрие — като например убийствата на Брайън и Джанис.

Мисълта, че може да е бил наблюдаван от техните убийци, го накара да потрепери. Изведнъж почувства безпокойство. Тестисите му се свиха и пенисът му се прибра навътре, сякаш искаше да се скрие.

Кой ли е убил Брайън? Каква сила се иска за това!

Може би наистина има Звяр, помисли си той.

Топлата струя вече не му доставяше удоволствие. Изплакна се от сапуна и излезе. За да се ободри, докато се сушеше и обличаше започна да мисли за съдбата си.

Убиецът, човек или звяр, му бе направил великолепна услуга. Гормън може да използва или не този инцидент в книгата, в зависимост от изхода на разследването. Независимо от това, сега всички приходи ще отидат при него. До последния цент. Дори ако Джанис като по чудо се появи, договорите са унищожени. Първоначалната кореспонденция не потвърждава никакво обвързване (може да намери онези писма и да ги унищожи… много е рисковано… защо изхвърли ключовете на Марти?), но в общи линии, Джанис нямаше на какво да разчита без договора.

Освен всичко, тя е мъртва.

Ще се моля да е мъртва.

Той закопчаваше последното копче на спортната си риза, когато някой потропа на вратата. Тихото и настоятелно почукване преобърна стомаха му. Идваше от стаята на Брайън. Пое дълбоко въздух, каза си, че трябва да запази спокойствие и премина през междинните врати. И двете легла на Брайън бяха непокътнати. Отиде бързо и тихо до по-близкото легло, обърна завивката и чаршафа, смачка възглавницата. После отвори вратата.

— Добро утро, г-н Харди — каза жената весело и бодро.

Беше млада и привлекателна, висока и добре сложена.

Изглеждаше свежа и сексапилна по къси жълти панталони и зелено горнище, което оставяше раменете й голи и обгръщаше големите й гърди. Гормън разбра, че я е виждал някъде. Спомни си къде. В бара на мотела. Снощи. Дамата бе едната от библиотекарките.

— О, здравейте — усмихна се той. — Вие бяхте Нина, нали?

— Нора.

— Как се чувствате в тази прекрасна утрин, Нора?

— Великолепно. А Вие?

— Чудесно — пое дълбоко дъх. Въздухът бе изпълнен с аромат на бор. — Прекрасно е да си жив в ден като този!

— Добре е всеки ден да си жив — отвърна Нора. — Както и да е, отбих се, защото вчера споменахте, че днес ще разгледате „Къщата на Звяра“.

— Да, точно това възнамерявам да направя.

— Аз и моите приятели отиваме там след малко. Ще има обиколка от десет и половина. Вие и г-н Блейк бихте ли искали да дойдете с нас?

Гормън погледна електронния си часовник. Показваше девет и петдесет и две. Щеше да е удобно, съобрази той, да направи обиколката с познати. Много по-добре, отколкото да влезе в тази отвратителна къща с група непознати.

— За мен ще е удоволствие — отговори той, — въпреки че не съм сигурен за Брайън. Изглежда е излязъл и нямам представа кога ще се върне.

Нора потърси с очи мерцедеса.

— Мислите, че е отишъл на разходка?

— Сигурно — предположи Гормън. — Толкова по-зле за него. С удоволствие ще… — прехапа език. — О, трябва първо да свърша една работа. Какво ще кажете, ако се срещнем пред будката за билети?

— Добре. Чудесно.

— В десет и тридесет? Няма да е зле да се поразмърдам. Нора кимна и се усмихна.

— Ще се видим там. Тя се обърна и тръгна. Гормън я наблюдава известно време, наслаждавайки се на движението на дупето й в тесните панталони.

Върна се обратно в стаята си, отвори бутилка джин и отпи една глътка. Намери телефонен указател в чекмеджето на нощното шкафче. Надигайки бутилката, потърси страниците с услугите. Под заглавието ФОТОГРАФСКО ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ — ПРОДАЖБИ НА ДРЕБНО фигурираха няколко магазина. Повечето от тях се намираха другаде — указателят покриваше цялата област. В Малкаса Пойнт имаше само, „Бобс камера и саунд сентър“, „Крайбрежна улица“, номер 300.

— Чудесно! — промърмори Гормън. Отпи последна глътка от джина и се отправи към колата. Пет минути по-късно мина с колата покрай магазина.

Отбеляза местонахождението му и продължи по „Крайбрежна улица“, отминавайки черния път, по който бе минал преди няколко часа, след това извърна очи по посока на „Къщата на Звяра“. Погледът му проследи задната ограда, докато в полезрението му влезе сградата. От другата страна отново подхвана с очи оградата. Обърна глава, наблюдавайки оградата, докато склонът се издигна толкова, че препречи гледката. Бе сигурен, че е огледал цялата ограда от двата ъгъла. Тялото на Брайън го нямаше. Не беше забелязал и другите две, но тях от разстояние можеше да ги види по-трудно. Почти бе очаквал, че ще срещне полицаи, но пространството отзад изглеждаше пусто.

Може би са приключили огледа на място и са заминали. Изглеждаше малко вероятно. Логично беше да има още полицаи, претърсващи района за улики.

Продължи по пътя. Старият плимут на Марти, забулен от сутрешните сенки, продължаваше да стои паркиран на мястото, където го бе оставил. И там нямаше полицейски коли. Не видя и кола на моргата.

Сви по един завой, след това обърна колата. Връщайки се обратно по пътя, продължи да разглежда склона. В мига, в който се появи задната ограда, той плъзна бързо очите по нея. От тази гледна точка виждаше почти до най-далечния й край.

Съмненията му изчезнаха.

Труповете бяха преместени.

Но от полицията ли? Едва ли.