Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (1)

До г-н Гормън Харди, писател

Издателство „Бейлър и Джоунс“

„Авеню Америкас“ 1226

Ню Йорк 10020

 

31 март 1979 г.

 

Уважаеми г-н Харди,

Обръщам се към Вас, тъй като току-що прочетох книгата Ви „Ужасът при водопада на Черната река“, която е бестселър и сигурно Ви е донесла цяло състояние. Тъй като твърдите, че разказът се основава на истински събития, реших, че може би ще пожелаете да опишете и една история, която ми е известна. Още една истинска история, която е дори по-ужасна от онази, която описвате в предишната си книга. Косите ми се изправят само като си помисля за нея, а не съм от страхливите.

В нашия град има една къща, която се обитава от странни същества или по-скоро от Нещо, което убива хора по особено жесток начин. През последните стотина години Нещото е извършило над петнадесет престъпления. Жертвите са буквално направени на кайма.

Мисля, че от този материал може да излезе страхотен сюжет.

Ако проявявате интерес, моля пишете ми веднага, тъй като в противен случай ще се обърна към друг писател. Струва ми се, че подобен роман би бил точно във Вашия стил. Можете да го наречете „Ужасът в Малкаса Пойнт“. Малкаса Пойнт е градчето, в което живея и се намира къщата на чудовището, известна като „Къщата на Звяра“. Може би сте чували за нея.

А ето и случката. Миналото лято попаднах на един стар дневник, писан през 1903 година от Лили Торн. Работя в мотела на родителите си и открих дневника в една от стаите, които почиствах. Никой не знае за моята находка. (Освен Вие сега. Трябва да ми обещаете, че ще запазите това в тайна, тъй като мога да изпадна в голяма беда, ако слухът стигне до определени хора. Говоря сериозно. Става въпрос за живота ми.)

Това, на което попаднах, е изключително интересно. Лили Торн — жената, водила дневника — е първият обитател на „Къщата на Звяра“ и описва всякакви подробности: откъде се е появило чудовището, как изглежда като дава и други важни сведения. Наистина важни. Опитайте се да ми повярвате и ще Ви кажа, че Лили Торн е имала сексуални сношения с Нещото. При това, не само веднъж, а постоянно — сякаш е била обзета от маниакалност. Много е любопитно. Можете да се уверите от фотокопието на страницата, която Ви изпращам. В дневника се разказва и за първите убийства. И искам да Ви уверя, че по време на туристическите обиколки на къщата се разказват съвсем други неща.

Ако искате да напишете още един бестселър, моля Ви уведомете ме и може би ще си разделим печалбата.

 

С уважение:

Джанис Крогън

 

Мотел „Уелкъм Ин“

Малкаса Пойнт,

Калифорния 95405

 

P.S. Пред чудовището в нашия град, вашият призрак от водопада на Черната река прилича на безобидно момченце.

 

От дневника, който намерих

 

Застана зад мен. Ноктите му се забиха в гърба ми и той започна да ме натиска надолу така, че да застана на колене. Усетих как хлъзгавата топлина на плътта му се притиска към мен и вече знаех какво се кани да направи. Мисълта за това ме отврати до дъното на душата ми и все пак, незнайно как, докосванията му запалиха в мен вълнения и събудиха по странен начин желанието ми.

Възкачи ме и проникна в мен отзад. Това е поза, непривична за човеците, но обичайна за животните. При първия допир на органа му, страх скова тялото ми. Не защото щеше да пострада плътта ми, а защото погубвах душата си. И при все това го оставих да продължи. Сега знам, че никаква проява на воля от моя страна нямаше да му попречи да ме обладае. Но аз дори не направих опит да се противопоставя. Напротив, с радост го приех в тялото си. Жадно желаех това, сякаш предчувствах великолепието на този миг.

Господи, как ме оскверни той! Ноктите му разкъсваха плътта ми! Зъбите му се впиваха в тялото ми! Огромният му член пореше утробата ми. Колко груба бе животинската му страст и колко нежно — сърцето му.

Когато след това лежахме изтощени на пръстения под…

 

P.S. Разбирате ли какво искам да кажа?

ГОРМЪН ХАРДИ

п. к. 253

Кеймбридж,

Щата Масачусетс 03138

До г-ца Джанис Крогън

Мотел „Уелкъм Ин“

Малкаса Пойнт,

Калифорния 95405

 

3 юни 1979 г.

 

Скъпа Джанис,

Трябва първо да се извиня за закъснението на моя отговор. За съжаление, моят издател не ми предаде навреме Вашето писмо от 31 март.

След излизането на „Ужасът при водопада на Черната река“, непрекъснато ме атакуват писма на почитатели. Много от тях предлагат идеи, с които се опитват да вдъхновят написването на още един успешен роман. Както може да се очаква, повечето от предложенията се оказват съвсем банални. Вашето обаче, запали любопитството ми.

За съжаление, предварителното проучване ми донесе оскъдни сведения за „Къщата на Звяра“. От туристическите справочници за Калифорния успях само да разбера, че такова място наистина съществува в градчето Малкаса Пойнт и че му се приписват няколко престъпления, както и че къщата е отворена за туристически посещения. Тази информация е твърде недостатъчна, но потвърждава някои от твърденията във Вашето писмо.

Особено ме заинтригува фотокопието на страницата, което прилагате към писмото. Ако дневникът се окаже неподправен, и в случай че съдържа достатъчно материал в насоката, за която намеквате, той може да стане добра основа за работа, посветена на „Къщата на Звяра“.

Преди да поема каквито и да е задължения, трябва да прочета всички страници. Изпращам Ви чек на стойност двадесет долара, които трябва да покрият разходите по копирането и изпращането на дневника.

 

С уважение:

Гормър Харди

До Гормън Харди

п. к. 253

Кеймбридж,

Щата Масачусетс 03138

 

11 юни 1979 год.

 

Уважаеми г-н Харди,

Връщам Ви чека на стойност двадесет долара. Радвам се, че проявихте интерес и съм сигурна, че не се опитвате да ме измамите. Но в никакъв случай няма да Ви изпратя целия дневник. Какво ще остане тогава за мен? Може да страдам от мания за преследване, но настоявам, преди да Ви предоставя дневника, да сключим договор за моята част от печалбата. Мисля, че би било справедливо да си поделим крайните приходи по петдесет процента, тъй като идеята идва от мен, а Вие нищо не можете да напишете, ако не притежавате дневника.

 

С уважение:

Джанис Крогън

ГОРМЪН ХАРДИ

п. к. 253

Кеймбридж,

Щата Масачусетс 03138

До г-ца Джанис Крогън

Мотел „Уелкъм Ин“

Малкаса Пойнт,

Калифорния 95405

 

16 юни 1979 г.

 

Скъпа Джанис,

Разочарован съм от Вашия отговор във връзка с дневника. Разбирам обаче, нежеланието Ви да се доверите на един непознат. Като професионален писател често съм получавал „удари под кръста“ не само от непознати, но и от хора, които съм мислел за свои приятели. Но човек не може винаги да бъде толкова предпазлив!

Не съм убеден, че ситуацията на този етап налага сключване на договор. Но искам да Ви уверя, че продължавам да проявявам интерес към Вашето предложение.

В края на август, в Сан Франциско, ще изнеса лекция на конференцията на Националната асоциация на библиотеките. Ако се съгласите, след конференцията мога да посетя Малкаса Пойнт и с готовност да обсъдя с Вас условията на договора. А също така да прочета дневника и да започна проучването, което ми е необходимо, за да осъществим идеята Ви.

С уважение:

Гормър Харди