Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- elemagan (2014 г.)
- Източник
- www.promacedonia.org
Издание:
Мечислав Домарадски. Келтите на Балканския полуостров, IV–I в. пр.н.е.
Българска. Първо издание
Рецензенти: Велизар Велков, Мария Чичикова
Редактор: Цветанка Соколова
Художник: Николай Пекарев
Художествен редактор: Николай Александров
Технически редактор: Сашо Бояджийски
Коректор: Стефка Николова
Печатни коли 14. Издателски коли 14.
Формат 60/90/16
ДП „Георги Димитров“ — София
ДИ „Наука и изкуство“ — София, 1984 г.
Код: 02/9531413331/0636–13–84
История
- — Добавяне
Металообработване и занаяти
Металодобивът и металообработката били важни отрасли в келтския стопански живот. Келтите добивали различни метали и други полезни изкопаеми: желязо, мед, злато, сребро, калай, сапропелит, и то в подземни мини. Те били известни като отлични миньори. По време на тяхната експанзия ясно се забелязва определена насоченост към металодобивните райони.
Обработката на металните руди и на самите метали била на високо ниво. В тази област били използувани всички най-високи постижения на гръцката цивилизация. В погребенията и сред материалите, намирани в селищата, се срещат разнообразни предмети, свързани с металообработването, като пили, рашпили[1], брадви, клеши, длета, чукове и чукчета за поставяне на нитове, ножчета и др. (рис. 7).
Келтите използували всички известни дотогава техники за обработване на метали — отливане, рязане, коване, изтегляне, гравиране, поставяне на нитове, заваряване, подгряване, закаляване, производство на стомана и др. Калайдисването според Плиний било келтско изобретение. Често се среща покриване и инкрустиране на метални предмети с емайл, а също и с корал. Може да се предположи, че още в халщатската култура съществували центрове, специализирани в добива на руди и обработка на метали.
Рис. 8
През латенската епоха металообработката вече била тясно специализирано производство. Същото се отнася и за другите производства — на предмети от глина, кожа, камък, кост и др. Това най-добре се установява от откритите и проучени в опида работилници.
Специално внимание трябва да се отдели на грънчарството. Келтите в V–IV в. пр.н.е. вече произвеждали съдове на грънчарско колело главно сива керамика (рис. 8). През II в. пр. н.е. се развила гъста мрежа от центрове на грънчарското производство, като на някои места това били специални колонии-селища като например в Шаровци (Чехословакия).
Келтите приложили възприетите техники и технологии от средиземноморската цивилизация в своята култура, променяйки ги съобразно своите нужди, според традициите си. Често те развивали някои заемки, като използували нови техники (калайдисването) и създавали нови изделия (плуга).