Мечислав Домарадски
Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) (23)

Територията, обитавана от скордиските

Територията, от която са тръгнали келтските племена на юг, не е посочена в античната литература. Както вече казахме, въз основа на известните ни събития от периода, предшествуващ голямото нашествие, също опирайки се и на археологическия материал, ние смятаме, че изходната позиция и мястото на събирането на келтите преди похода им на юг се е намирало в Долна Панония. Там също са се върнали остатъците от голямата армия на Брен. Оттам те отново са тръгнали и през следващата година (277) на юг. Така можем да допуснем, че първоначалните земи, в които са се заселили скордиските, е била Долна Панония. От тази база те започнали бавно разширяване във всички посоки. Този процес добре проследяваме в информацията, запазена у Страбон, относно земите, обитавани от скордиските:

„Скордиските живеели покрай Истър, разделени на две части: тъй наречени великоскордиски и малоскордиски; първите живеели между две вливащи се в Истър реки, Ноар, който тече покрай Сегестика, и Марг (някои го наричат Барг); малоскордиските живеели отвъд тая река в съседство с трибалите и мизите. Скордиските владеели и някои от островите и се усилили дотолкова, че се прострели дори до илирийските, пеонските и тракийските планини, та завладели и повечето от разположените в Истър острови. Техни градове били Хеодат и Капедун.“

Това единствено пълно известие в античната литература за границите на скордиските ще допълним с информацията, извлечена от археологически и други извори. Тук няма да разглеждаме промените, настъпили в техните граници в резултат на наказателните експедиции на римските легиони.

Западната и южната граница на скордиските може да се очертае въз основа на разпространението на обекти, характерни за това племе. От запад те граничат с тавриските и между тези две племена се простирала територия с дължина около 100 км, в тези времена рядко населена. Това показва, че скордиските са стигнали до възвишенията Папук и Теций в Славония. На юг нямаме толкова добре проучени райони. Съществуващата през III–I в. пр.н.е. в планинските масиви на днешна Босна и Херцеговина и Южна Сърбия илирийска култура, а също и разпространението на обекти, характерни за скордиските главно в низинните райони, ни кара да приемем твърдението на Страбон, че те са достигали до илирийските планини. Разпространението на предмети, характерни за скордиската култура и върху илирийска територия, кара някои изследователи да смятат, че е възможно да са съществували някакви поселения на скордиските и върху илирийска земя. Според нас, както споменахме, това е било резултат от културното влияние на келтското племе.

Южната граница на скордиските в своята източна част е съвсем неясна за нас, защото, ако е вярно сведението на Страбон, би трябвало да разпрострем присъствието на скордиските по цялата долина на р. Морава, т.е. действително те да граничат с Пеонските планини. Тяхното присъствие в долното течение на р. Морава е засвидетелствувано от античните автори, археологическите извори и топонимията.

Борбите на скордиски и бастарни с дарданците със сигурност са довели до опустошаването, а може би и до подчиняването на част от територията на дарданците (те са живели по средното и горното течение на р. Морава и на запад от него). Ние смятаме, че земите на скордиските са се разширили на юг. Археологическите материали от този район (средното течение на р. Морава и р. Нишава) са малобройни и най-често това са случайни находки. Не познаваме от тази територия погребения, характерни за скордиската култура. На този етап на проучванията не можем да отговорим на въпроса, дали средното течение на Морава с било заселено от скордиски. Но правдоподобно е предположението, че то се е намирало под политическия контрол на това племе. Споменаването от Апиан на дарданците като участници в похода на скордиските в Македония и Гърция (84 г. пр.н.е.) свидетелствува, че това племе още не е било унищожено по време на настъплението срещу него от страна на бастарни и скордиски около средата на II в. пр.н.е и е продължавало да обитава своите земи чак до завладяването им от римляните, но вероятно е било политически подчинено на скордиските.

От р. Морава на изток според Страбон живеели малоскордиските. Той е единственият извор, който говори за тях. Освен това нямаме никакви данни в античната литература за западната граница на скордиските. Допълнителна трудност представлява липсата на археологически проучвания на територията между Морава и Тимок — район, богат на различни руди. Тук в същност започвал голям металодобивен и металопроизводствен регион, който бил експлоатиран от живеещите тук тракийски племена мизи и трибали векове преди пристигането на галатите. Мощта на трибалите, непокорени от никого до пристигането на келтите, се основава между другото на отлично развитото металопроизводство. Водените първо от галатите, а по-късно от скордиските продължителни борби с трибалите са имали вероятно за цел да завладеят този богат на руди регион. Друга цел е била да се сломи силата на трибалите, които през IV в. пр.н.е. организирали с успех походите си в Егейска Тракия и се противопоставяли на македонските владетели. Продължителните борби със скордиските сломили силата на трибалите. През II и I в. пр.н.е. те вече не играят значителна роля в политическия живот на Балканския полуостров. В „Историята на Рим“ от Евтропий от IV в. от н.е. е запазено сведението, че трибалите през 109/108 г. пр.н.е. заедно със скордиските били победени в Македония от Минуций Руф. Това е последният факт, известен от историята на трибалите в периода преди римското завладяване на Тракия. Той свидетелствува, че трибалите се намирали в някакви политически отношения със скордиските. Вероятно те са били политически подчинени на последните.

При разрешаването на въпроса за източната граница на скордиските важен е проблемът за изясняване местожителството на трибалите след борбите им със скордиските. Апиан казва, че така жестоки били войните между скордиските и трибалите, че тези от трибалите, които останали живи, избягали от другата страна на Дунава и станали вече безименни.

Липсата на други писмени данни по този въпрос ни кара да проследим съдбата на трибалите след завладяването на тези земи от Рим. Изворите от това време (Плиний Стари, Дион Касий), а също и по-късните не определят точно земите, обитавани от трибалите, и казват само общо, че те живеят в западните части на провинция Мизия. Най-точен е Птолемей (II в. от н.е.). Той казва, че град Ескус при устието на Искър се намира на територията на трибалите. Тези сведения ни позволяват да допуснем, че Апиан е предал само частично истината, като голяма част от трибалите е успяла да се задържи в своята родина, губейки вероятно политическата си независимост и попадайки под скордиска власт. По-подробно за тяхната култура по това време ще говорим в следващата глава, където ще разгледаме археологическите извори по този въпрос.

Въпреки че нямаме точни данни за източната граница на скордиските, можем да допуснем, че тя се е намирала на бившата територия на трибалите и е възможно да се е простирала по поречието на р. Тимок (карта VII).

Северната граница е минавала наблизо до Дунав, но по време на борбите с римляните скордиските често са се преселвали на левия бряг на реката. Както казва Апиан, там са основавали свои колонии, които се запазват и през римско време.

Представените граници се отнасят до територията, заета от поселищния живот на самите скордиски. Но те не отразяват още два други аспекта на развитието на тяхната култура, политическа и военна мощ. При разглеждането на границите на територията, обитавана от някакво племе, трябва да се разграничават три различни проблема: 1) земи, обитавани от дадено племе; 2) земи, намиращи се под политическата власт или доминирани от това племе; 3) земи, намиращи се в обсега на културното влияние на дадено племе.

Най-тесни естествено са границите на обитаваната от дадено племе територия. За териториите, намиращи се под политическата власт на скордиските, няма много данни в античната литература. Неразрешен остава тук проблемът за отношенията между далматинците и скордиските, който повдига лаконичното съобщение на Юлий Обсеквенс. Той казва, че в 156 г. пр.н.е. римляните са завладели земите на далматинците и скордиските. Дали това означава, че римската войска е достигнала до р. Сава или пък че далматинците се намирали в съюз, или влизали в състава на скордиската държава? На тези въпроси не можем да отговорим поради липса на сведения. Възможно е Далмация да се е намирала в някаква зависимост от скордиските във II в. пр.н.е. Но военната експанзия на скордиските била насочена главно в южна и източна посока, както сочат писмените извори. Народите, живеещи в тази част на Балканския полуостров, със сигурност трибали, автариати и мизи, се намират в политическа зависимост от скордиските. Отношенията на скордиските с тракийските племена, живеещи в долината на р. Струма, в Родопите и по горното течение на р. Марица, не могат да се определят точно.

Върху значително по-голяма територия се е разпростирало културното въздействие на скордиските. В този аспект тяхното присъствие е обхванало почти целия Балкански полуостров. За западните райони на Балканския полуостров вече говорихме, а тяхното въздействие върху културното развитие на Тракия, което е особено силно, ще бъде разгледано в следващата глава.