Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- elemagan (2014 г.)
- Източник
- www.promacedonia.org
Издание:
Мечислав Домарадски. Келтите на Балканския полуостров, IV–I в. пр.н.е.
Българска. Първо издание
Рецензенти: Велизар Велков, Мария Чичикова
Редактор: Цветанка Соколова
Художник: Николай Пекарев
Художествен редактор: Николай Александров
Технически редактор: Сашо Бояджийски
Коректор: Стефка Николова
Печатни коли 14. Издателски коли 14.
Формат 60/90/16
ДП „Георги Димитров“ — София
ДИ „Наука и изкуство“ — София, 1984 г.
Код: 02/9531413331/0636–13–84
История
- — Добавяне
Земеделие и скотовъдство
Основни поминъци в келтския свят били земеделието и скотовъдството. Най-популярни от отглежданите култури били житните растения (пшеница, ръж, овес, ечемик), а по-малко коноп, лен, лук, зеленчуци и др. Зърното се използувало за храна, а сламата за строителен материал. Зърното се складирало в специални ями, изкопани в земята покрай жилището. Единствено келто-лигурите използували каменни питоси. Келтите приели от средиземноморската цивилизация мелничното колело, което разпространили в цяла Европа. Те въвели за обработването на земята ралото с железен палешник и изобретили плуга.
Скотовъдството заемало важно място в стопанския живог на келтите, а при някои племена — хелвети, секвани, било водещ отрасъл. Отглеждали са свине, едър рогат добитък, кози, овце, коне, гъски и др. Ловът подпомагал скотовъдството и често се намират кости на диви животни при разкопки на келтски поселения.
Основна форма на собственост върху земята в келтското общество била племенната собственост, като това се запазвало и при новозавладените територии. В рамките на племето земята се разделяла между отделните родове, но част от нея си оставала общоплеменна собственост. За граници между племената били поставяни необработвани пояси, най-често гори.