Доминик Ийстуик
Херцогът и девицата (3)

Трета глава

— Твой ред?

Лайза никога не си бе и помисляла, че може да е толкова смела. Но в мига, в който усети топлата му кожа под пръстите си, всичко останало бе без значение. Твърдите мускули подскачаха под докосването й, а нежните косъмчета по гърдите му я очароваха, не бяха толкова меки, колкото очакваше, а по-твърди и еластични. Стегнатите мускули по твърдия му корем привлякоха вниманието й и там той спря изучаващия й поглед.

— Сега не се плаши. — Гласът му, о този глас, пробуждаше странни, прекрасни усещания в тялото й.

— Не съм изплашена.

— Добре, защото искам да видя какво се крие под всички тези слоеве дрехи. — Топли устни докоснаха трапчинката под челюстта й, разсейвайки я, докато той смъкваше роклята от раменете й, пускайки я да падне на пода, и тя дори не усети, докато той не развърза връзките на долната й риза.

— Виждала ли си някога руска матрьошка?

Странният му въпрос я накара да отвори очи. Защо искаше да говорят за тази детска играчка?

— Имам няколко.

— Значи ще ме разбереш, че да те съблека, за мен е сякаш играя с една от тези кукли. Разтварям дрехата ти, за да открия, че под нея има друга. Свалих роклята ти, само за да открия, че отдолу под нея носиш още една. И се чудя колкото слоя още ще трябва да премахна, за да се добера до куклата, която търся.

— Два.

Той се усмихна и стомахът й се преобърна.

— Само два?

— Ами три, ако броим и корсета.

— О, определено трябва да броим корсета за пласт. — Завъртя я, а по гръбнака й плъзнаха тръпки. — Какво чувстваш дълбоко в себе си в момента?

— Безпокойство.

— Така би трябвало — прошепна той в ухото й.

— Замаяност.

Корсетът падна на пода и ръцете му обхванаха бедрата й.

— Ами сега?

Какво чувстваше ли? Тя сви рамене, обмисляйки го. Горещината между бедрата й бързо прогони тревогата. Би трябвало да напусне, преди плътските страсти да я погълнат, но тялото й желаеше, не, нуждаеше се от повече.

— В момента желая нещо, но не съм напълно сигурна какво е то.

Той се изкикоти.

— Както изглежда, аз обаче знам точно какво е това.

Секунда по-късно смъкна фустата около глезените й. Улф хвана връзките на долните й гащи, канейки се да ги развърже, когато тя сложи ръка върху неговите, спирайки го да я съблече напълно.

— Чакай. Не съм готова — задави се тя. — Не съм сигурна, че мога да го направя.

— Защо мислиш, че не можеш?

Страхът се надигна в нея, когато си спомни всичките обиди, които бе чувала по адрес на теглото си. Злобни думи от злобни момичета. Тежки обиди от незаинтересования й баща и роднини. Ако Улф й обърнеше гръб, макар сега да бе маскирана, тя се съмняваше, че ще посмее отново да си покаже лицето навън. Това щеше да е фаталният удар за нараненото й самочувствие.

— Ами ако щом остана гола, не пожелаеш това, което виждаш?

Той отпусна длани на раменете й.

— Довери ми се, Лайза.

— Вярвам ти. — Тя погледна през рамо, лицето й се покри с руменина. — Наистина го мисля, искам да ти вярвам.

— Няма да мога да ти помогна с проблема с девствеността ти, ако останеш облечена така.

Хващайки се за сламка, тя попита.

— Може ли да загасим свещите?

— Ако наистина искаш това. Но бих предпочел да те видя на светло. Ако ми го позволиш, само тази нощ, бих искал да изпълня сетивата си с теб. — Обръщайки я отново към себе си, той я зацелува, докато се успокои. С треперещи колене тя нямаше никакъв друг избор, освен да обвие ръце около тила му.

Лайза подозираше, че Улф много добре знае какво прави, успокоявайки я, за да има свободата да развърже долните й гащи, без тя да протестира прекалено много. Платът се плъзна по бедрата й, присъединявайки се до фустата около глезените й. Студен въздух докосна задната част на бедрата й и тя осъзна, че с изключение на камизолата, чорапите и обувките си, стои напълно гола пред него.

— Вдигни ръцете си. — Гласът му бе дълбок и мек, преминавайки през нея като топъл летен бриз.

„Мога да го направя.“ Тя бе там с точно определена цел и знаеше, че за постигането на тази цел ще трябва да се съблече. Да го знае и да го направи бяха две напълно различни неща. Колебаейки се, тя вдигна ръце над главата си. Налагаше се да спре да се държи като глупачка и да го направи. Вече по-решителна, изпъна ръце високо към тавана. Затваряйки очи, тя зачака меката, копринена камизола да бъде вдигната над главата й. Едва след това свали ръце, поставяйки ги на заоблените си бедра. Отне й целия контрол да не покрие с ръце голото си тяло.

— Великолепна си. — Гласът му бе само шепот, карайки я да погледне към него. — Сега, когато те видях, искам да те вкуся.

Той я отведе до леглото, и когато задната част на бедрата й опряха в него, я хвана за кръста и я повдигна, поставяйки я да седне на края на високия матрак. Разтваряйки бедрата й, той каза.

— Това легло е с идеалната височина.

— Идеална ли? — промърмори тя, гледайки го застанал между краката й.

— Да, идеална. Идеална да проникна в теб. Ако беше по-опитна, можех да ти покажа точно колко би могла да разтвориш бедрата си, след като си на идеалната височина. — Той прокара длани нагоре-надолу по вътрешната страна на бедрата й, преди най-после да спре на розовите връзки на чорапите й. Развърза ги бавно, смъквайки ги надолу един по един. — Бих дал всичко да имам на разположение хиляда нощи, за да ти покажа всичко, което бих могъл да сторя с апетитното ти тяло.

Потискайки почти болезнената нужда да му каже, че и тя желае това, Лизи отметна глава назад и се съсредоточи над усещанията, които я заляха, когато той се наведе над нея, докосвайки с устни шията й. Концентрира се върху това да не мисли, че в края на нощта за тях нямаше да има общо бъдеще. Единственото, на което можеше да се надява, бе да стане нечия любовница. Но тя би предпочела да е сама и стара мома, отколкото да прекара остатъка от дните си, като я ценят единствено заради уменията й в леглото. Без съмнение той можеше да я научи на всичко, което би могла да знае, но за какво би й послужил подобен урок?

— Спри да мислиш — нареди той, целувайки шията и рамото й. — Всеки път, щом се замислиш, потръпваш.

— Съжалявам.

Той вдигна глава, а погледът му задържа нейния.

— Просто не мисли.

— Аз винаги мисля — оправда се тя.

— Боях се, че ще го кажеш.

— Моля?

Той й се усмихна кисело.

— Ще се наложи да залея с похот всичките ти сетива, за да те накарам да мислиш само за мен и как ще правя любов с теб през цялата нощ.

— Цялата нощ?

— О, да.

Тя преглътна.

— Въобще възможно ли е?

— По толкова много различни начини. — Подчертавайки всяка своя дума с целувка, той се плъзна надолу, докато лицето му не се изравни с едното твърдо зърно на гърдата й. Когато го пое в устата си, всички мисли за разговор, дори знанието как да говори, се изпариха от ума й. Тръпките, пронизващи гръбнака й, нямаха нищо общо с хладния въздух в стаята. Нищо чудно, че толкова много жени говореха, че с радост биха приели Негова Светлост, Улф Тейн, в леглата си. Подозираше, че тези, които въздишат по него, са много повече от тези, които в действителност са били с него. Иначе той сигурно нямаше да има време дори да спи. Но, от друга страна, кой имаше нужда от сън, когато може да прави нещо толкова изумително?

— Обожавам малките звуци, които издаваш — каза той до гърдите й.

Станала по-смела, тя прокара пръсти през косата му и призна.

— Обожавам начина, по който ме караш да ги издавам.

— Само почакай. — Без да откъсва поглед от очите й, той се спусна надолу по тялото й, разтваряйки широко бедрата. Коленичейки пред леглото, той й се усмихна дяволито, преди да сложи краката й на раменете си. — Чуй ме внимателно, Лайза. Спри. Да. Мислиш.

Той заповядваше по начина, по който бе роден да командва, и тя знаеше, че каквото и да й наредеше, тя щеше да го изпълни. И все пак, когато устните му докоснаха вътрешната страна на бедрата й, тя се поколеба, и то не защото се опитваше да не мисли, а защото никога не си бе представяла, че някой мъж може да я целуне там. Той се потърка в нея, захапа я лекичко, но с достатъчен натиск, че да й нареди без думи да не мисли.

Докато тя се стараеше да изпълни заповедите му, езикът му я докосна на едно местенце по начин, по който само бе чела, и никога не бе вярвала, че може наистина да й се случи. Улф облиза най-интимното местенце в тялото й. Едно близване по чувствителната плът, която тя избягваше дори да докосва, освен ако не е напълно наложително, взриви десетки малки експлозии през тялото й. Пръстите й се стегнаха в косата му и тя се изви към него. Ако фактът, че се наслаждаваше на това, я правеше покварена, то значи тя искаше да е покварена.

Той прокарваше език по чувствителната й плът, правейки кръгообразни движения, и когато Лизи реши, че няма да може да издържи повече, той я засмука. Треперейки от непоносимата нужда и желание, тя дори не можеше да си представи, че би могло да стане по-хубаво от сега. Ръцете му обхванаха бедрата й и я дръпнаха по-близо. Без предупреждение всеки мускул в тялото й се напрегна и през тялото й премина опустошителна вълна от удоволствие. Светът й експлодира и тя изкрещя, страх премесен с умопомрачително желание, но Улф не я пусна нито за миг, докато и последната тръпка не премина през тялото й.

Изправяйки се, той я прегърна, давайки й време да се възстанови. Тя отвори бавно очи, сигурна, че светът ще изглежда различен. Може би наоколо всичко щеше да гори. Тъй като бе възпитана да вярва, че подобно удоволствие ще я изпрати направо в дълбините на ада. Но стаята изглеждаше непроменена. Гладът все още гореше в погледа на Улф. Изглежда единствено тя бе променена.

— Добре ли си? — Загрижеността в гласа му срути и последната защитна стена около сърцето й. Тя бе толкова решена да държи емоциите си под железен контрол, но сега просто не разбираше как е вярвала, че ще успее да го направи. През последните пет минути бе преживяла повече, отколкото през целия си досегашен живот.

Кимайки, тя прехапа долната си устна.

— Това беше ли…

— Оргазъм? Да, и той най-красивият, който някога съм виждал или вкусвал. И сега, след като знаеш какво удоволствие може да изпитва една жена, нямам търпение да те направя жена във всеки смисъл на думата. — Той повдигна едната си вежда — Кажи ми, някога виждала ли си гол мъж?

Тя преглътна.

— Само картини в музея, и то само когато можех да се промъкна тайно.

— Е, и това е нещо. — Той подръпна колана на панталоните си. — Искаш ли да ме съблечеш, или само да гледаш?

— Не съм сигурна, че все още бих могла да помръдна.

Навеждайки се, той плени устните й.

— Отразяваш се изключително добре на егото ми. — Тялото му й напомняше за статуята на Давид, която бе виждала. Искаше да го докосне, да усети топлината му.

Заставайки отново пред разтворените й бедра, той постави ръцете й на голите си гърди. Замаяна, тя плъзна длани по твърдите му мускули. Толкова замаяна, че дори не разбра кога Улф свали панталоните си и след миг постави любопитните й пръсти върху възбудената си мъжественост, притискайки се към нея.

Лизи се поколеба и понечи да се отдръпне, но той не й позволи, а я задържа до себе си, пречейки на ръката й да го освободи. Когато нервността й намаля, любопитството й отново започна да се проявява. Тя обви ръка около него, а Улф изсъска. Изплашена и разтревожена, че може да го е наранила, отново опита да се отдръпне, но той поклати глава, след което й показа как да го гали, така че да му е приятно, и я остави да го прави доброволно и без страх.

Той простена.

— Това е.

Гледайки забележителната му големина, тя попита.

— Как това ще успее да пасне вътре в мен?

— Ще пасне, но ще действаме бавно. Тялото ти е създадено, за да ме поеме. — Притисна я назад, нежно полагайки я отново по гръб. — Вярваш ли ми?

— Да.

— Тогава, моля те, ще свалиш ли маската си, за да те видя цялата?

За един кратък миг се поколеба. Искаше да я свали. Затваряйки очи, се опита да си напомни причините, поради които не бива да го прави. На сутринта нямаше да бъде нищо повече от поредната жена, била в леглото на Негова Светлост. Колкото и да й се искаше да вярва в противното, единствената възможност да продължи да бъде с него след тази нощ, щеше да бъде да стане негова любовница, и то само, ако той я помоли за това. Не. По-добре щеше да е, ако някога се озоват в една стая, той да не знае, че са споделили тази нощ. Поклащайки глава, тя опита да се изправи.

— Не мърдай. — Пръстите му погалиха нежно меката коприна на маската й. — Макар че много бих искал да видя лицето на жената, с която правя любов, ще уважа желанието й.

— Съжалявам, аз просто…

— Тихо. Тази нощ не искам да има никакви съжаления. — Устните му плениха отново нейните, заглушавайки всеки протест, който би могла да има.

 

 

Разочарованието заля Улф като приливна вълна, което, подобно на нервността му по-рано, беше позната емоция за него. Той не можеше да си спомни последния път, в който да е бил истински разочарован от нещо. Естествено, имаше неща, които искаше да бъдат по-добри или по-различни, но истинските разочарования му бяха напълно чужди. Отказвайки да му покаже лицето си, той разбра, че тя не иска да имат бъдеще заедно, с изключение на тази една нощ, която щяха да споделят. А той знаеше, че вече иска много по-дълго да бъде с Лайза, а не само няколко кратки часа.

Когато я бе поставил да седне на края на леглото, за него нямаше да има по-лесно нещо от това да свали панталоните си и да я обладае. Да се потопи дълбоко в нея щеше да бъде невероятно, но девственото й тяло нямаше да може да го поеме, и за него щеше да бъде много по-приятно, отколкото за малкия ангел. А той искаше тя да се наслади на всяка секунда от това, което бе запланувал.

А след това, след като тази нощ приключеше, той искаше тя да го желае всеки път, щом го види в другия край на балната зала. Да го желае толкова силно, че без свян да прекоси дансинга, за да му го каже. Удивен от това, колко дълбоко започва да му влиза под кожата, Улф поклати рязко глава.

— Какво не е наред? — Объркване изпълваше погледа й… очи, които можеше да съзерцава с часове.

Той се усмихна.

— Нищо, милейди. — Когато решеше да стори нещо, за него нямаше граници, и щом искаше тя да го желае толкова, че да пресече пълната бална зала, само за да се добере до него и да го отвлече за среднощна любовна среща, то той трябваше да направи всичко по силите си, за да я омагьоса. Щеше да я накара да забрави всичко, което са я учили за обществото, за правилата и за приличното държание.

Навеждайки се над нея, той се задържа на ръце достатъчно, че да не я смачка под тежестта си. Тя трябваше да осъзнае мощта му и да копнее за повече. Обожаваше начина, по който тя се задъхваше изненадано, а ръцете й се поколебаваха за миг, несигурна къде точно да ги постави. Прокарвайки влажна следа по шията й, проследи всяка нейна извивка, която го очароваше. Леко като перце пръстите му докоснаха раменете, придвижиха се надолу, съблазняваха я, без да й дадат това, от което се нуждаеше. Искаше тя да гори за него.

Когато ръката му най-после завърши пътуването си надолу покрай гърдите й, през бедрата й до центъра на удоволствието й, той я откри влажна и готова за него. Потапяйки един пръст в нея, тя бе толкова тясна, колкото бе очаквал. Вътрешността й се стегна около него, карайки го почти да свърши. Наложи му се да впрегне всяка частица от волята, която притежаваше, за да не обладае на мига.

— Дишай, Лайза.

— Опитвам се — задъхано каза тя, извивайки се към него.

— Мислиш ли, че можеш да поемеш повече?

Повдигайки глава от възглавницата, тя изписка.

— Повече?

Смеейки се, той не можеше да си спомни последния път, в който толкова се е наслаждавал на любовната игра. Потърка клитора й, и щом главата й се отпусна отново на възглавницата, Улф пъхна още един пръст в нея. Възбуждайки я, той чакаше точния момент, в който да я вземе. Плиткото й дишане, пръстите й, които се забиваха в ръцете му, и тялото й, движещо се срещу пръстите му, му подсказаха, че моментът е много близо.

— Това е, Лайза.

Тя прелетя над ръба, главата й се отметна назад от удоволствие, устните й се разтвориха и през тях се изтръгна дълъг стон на удоволствие. Бедрата й стиснаха силно ръката му, когато оргазмът заля тялото й. Той не я пусна, докато не изкопчи от нея всеки стон на удоволствие, който можа. Когато напрежението изчезна и бедрата й се отпуснаха, той се настани между тях, отново разтваряйки ги широко. Докато гледаше нагоре към него, с натежали от удоволствие клепачи, все още потръпвайки от екстаза, той проникна в нея с един силен тласък, разкъсвайки с лекота бариерата, криеща моминството й, а нейното изражение се промени от удоволствие на болка.

Изпод маската се показа една сълза. Той се мразеше заради дискомфорта, който й причиняваше. Избърсвайки с палец сълзата, той прошепна, надявайки се да я успокои.

— Успокой се, скъпа. Най-лошото мина.

Тя кимна безмълвно. Макар да бе нетърпелив, той изчака. Когато примитивната част от него настояваше да се движи, той продължи да чака. За пръв път в живота си се интересуваше от нещо друго, а не само от удоволствието си, затова отказа да бърза.

Заключвайки погледа му със своя, тя преглътна бавно и след това леко, любопитно, завъртя бедрата си.

— Точно така — окуражи я той, стискайки зъби. И продължи да чака.

Остави я този път тя да води. Само когато бъде напълно готова, щеше да поеме водеща роля. Макар да не знаеше много за девиците и Лайза да бе първата, с която спеше, осъзнаваше, че тя има нужда от време да се разтегне, да привикне с това да го усеща в себе си. Чак тогава той щеше да поеме нещата в свои ръце.

— Изглеждаш така, сякаш те боли — задъхано заяви тя.

— Блажена болка.

— Не разбирам. Обясни ми.

Нима тя наистина искаше точно сега той да говори? Единственото, което искаше той, бе да послуша дявола в себе си и да се погрижи за удоволствието си.

— Въздържам се, за да ти дам време… да се приспособиш, и това изисква почти целия ми самоконтрол.

— Помага ли, ако направя така? — повдигайки бедра, тя го пое по-дълбоко в себе си.

— Мамка му — простена той, а гласът му се прекърши, сякаш се задави с думите. Той умираше, а тя му се смееше. Всяка жена, чиято девственост току-що бе отнета и която можеше да се кикоти така, не би била толкова крехка, колкото смяташе той, и слава на бога. — Ти си вещица.

Пленявайки устата й, той пое смеха й в себе си. След това сграбчи здраво бедрата й, и се плъзна в нея докрай. От гърлото й започнаха да излизат стонове, но тя пое всеки негов тласък. Малките й ръце се преместиха от раменете му надолу до голия му задник, ноктите й оставяха червени драскотини по пътя си, притискайки го към себе си, докато от гърлото й не се изтръгваха само протяжни стонове, които ехтяха в ушите му.

Сякаш инстинктивно, тя обви крака около кръста му, позволявайки му да проникне още по-дълбоко, изпращайки го до портите на самия рай. Въздържайки се, той я издърпа нагоре и зацелува шията й, карайки я да трепери. Когато тя се обви около него и от устните й се отрониха първите викове на удоволствие, той се отдаде на оргазма си. И в това време за него не съществуваше нищо друго, освен красивата жена под него.

След като дишането й се успокои, тя прошепна, сякаш на себе си.

— Защо някой ще мисли за Англия в момент като този?

Повдигайки се на един лакът, той се засмя.

— За какво говориш?

— Ами майка ми каза на сестра ми, преди да се омъжи, че в сватбената й нощ трябва просто да лежи и да мисли за Англия.

— Наистина ли? И как, ако мога да попитам — той се претърколи от нея и плъзна пръсти по изстиващото й тяло, — би могла да знаеш какво й е казала.

Тя се изчерви чак до красивите си, втвърдени зърна.

— Може би малко съм подслушвала.

— Разбира се, че си. — Придърпа към себе си, имайки нужда да я усеща до тялото си. Хрумна му, че тя може би се нуждае от повече ласки, за разлика от другите жени, които са споделяли леглото му в миналото. Жени, чийто лица в момента дори не можеше да си спомни. Само тази жена бе от значение за него. Усещайки как отново се възбужда, той простена.

— Стой тук.

— Къде бих могла да отида? Мускулите ми отказват да работят.

Той се ухили. Това въобще не беше лошо.

В ъгъла на стаята имаше голям леген с вода и чисти кърпи. Отнасяйки ги при нея, той нежно отми следите от девствеността й, полепнали по бедрата й.

— Как ти звучи една баня?

— Като рай.

Улф прекоси стаята, спирайки за миг да наметне робата, която се топлеше на един стол, близо до камината. Отвари вратата и не бе никак изненадан да открие пред вратата иконома на къщата.

Преди Улф дори да успее да отвори уста, иконома каза.

— В стаята, съседна на тази, е подготвена вана, Ваша Светлост.

— Благодаря.

С поклон възрастния служител направи крачка назад към стената.

— Удоволствието е мое.

Влизайки в стаята, съседна на тяхната, през свързващата врата, Улф откри подготвената вана, от която се издигаше пара. Връщайки се в спалнята до леглото им, той вдигна Лайза на ръце.

— Спри! Прекалено тежка съм.

— Кой го казва?

— Всички казват, че съм доста килограми над нормата.

— Всички са глупаци. Ти си перфектна. — И той мислеше всяка една дума. Тази жена, беше перфектна… за него. Влизайки в банята, той я спусна във ваната. — Как се чувстваш?

Тя потъна във водата и въздъхна.

— Прекрасно, но и малко разранена.

— Дръпни се напред. — Когато тя изпълни нареждането му, Улф се усмихна и седна зад нея.

— Винаги ли споделяш банята на жената, след като си… знаеш…?

Макар да бе с гръб към него, по връхчетата на ушите й той разбра, че се е изчервила.

— След като правя любов? Не, сега за пръв път споделям банята си с някой. — Той взе пешкира и сапуна, оставени до ваната, и започна да търка гърба й.

— Не разбирам.

— И аз не разбирам напълно — призна той, плъзвайки сапуна по раменете й.

Тя се заигра със сапунените балончета по повърхността на водата.

— Ти не си такъв, за какъвто те мисли обществото.

— Никой не е такъв, за какъвто го мислят хората. Ето например, теб те мислят за стара мома, но всъщност притежаваш такава вътрешна чувственост, че ме поставяш на колене пред себе си. И си много по-силна, отколкото самата ти мислиш.

— Не съм силна — поклати тя глава и докосна маската си, сякаш се боеше да не се свлече.

— Не си ли? Дойде тук и на бърза ръка ме постави на мястото ми, отстоявайки себе си, когато безпричинно се държах неуважително и умишлено бях груб. Посрещаше с готовност всеки мой тласък, докато бяхме в леглото… о, обичам, когато се изчервяваш така. — Той проследи с пръст извивките на ухото й, избягвайки да докосва връзките на маската.

— Мразя да ви противореча, Ваша Светлост, но аз съм страхливка. Боя се дори да сваля маската си, макар вече да видяхте всеки милиметър от тялото ми.

Той докосна лениво рамото й с устни.

— Истински се насладих на всеки милиметър, който видях и вкусих.

Измина почти цяла минута, преди тя да проговори отново.

— Боя се от почти всичко. Боя се от баща си, боя се да не остарея и да не бъда в тежест на семейството си, и съм тъжна, задето се боя да сваля маската си, защото така една вечер може да ме видиш на някой бал и да не знаеш коя съм.

— Нека те видя.

— Не мога, защото се боя и от това една вечер да ме видиш на някой бал и да знаеш коя съм. — Тя обви ръце около краката си и отпусна глава на коленете си. — Знам, че няма никакъв смисъл в думите ми.

— Лайза, не е нужно да ми даваш обяснения. — Той се изправи и взе една от кърпите на стола до ваната. — Ела, водата изстина. Нека те върнем в леглото.

— Ще дойдеш ли с мен?

Той мразеше несигурността в гласа й и вътрешният му глас крещеше да я пъхне в леглото и да бяга, бързо и силно, далеч от нея. Но сърцето му, чиято единствена функция до тази вечер бе да изпомпва кръвта му, нашепваше, че му остават само няколко часа, и че трябва да вземе от тях толкова много, колкото може. Ако се оженеше, а. Господ му бе свидетел, един ден трябваше да го стори, той искаше да има спомените от тази нощ.

— Не бих го пропуснал за нищо на света.

Не се изненада да открие, че спалнята е почистена, чаршафите сменени, а завивките на леглото добре опънати до долу. Дрехите им бяха сгънати грижливо на стола, а на масичката ги чакаше поднос, пълен с храна. Персоналът бе доста експедитивен и тих, докато си вършеше работата.

Отнасяйки подноса до леглото, той откри много наслада в това да храни Лайза и тя да храни него. За жена, която само допреди час беше девица, Лайза се чувстваше доста комфортно в голотата си като порочна слугиня. Тя седеше със скръстени на леглото крака, носейки единствено маската си и той намери откровеността й изненадващо освежаваща.

Допивайки втората си чаша с вино, тя попита.

— Е, ще правим ли… отново любов?

Поклащайки глава, той каза.

— Имайки предвид че си чисто гола, аз очевидно съм повече от готов да повторим, но ти имаш нужда от време да се възстановиш. Не мога да те взема отново и на сутринта да се погледна с чиста съвест в огледалото.

— Мислех, че си развратник.

— Не казвай на никой, но не съм.

— И все пак тази вечер ми говореше, че си член на клуб Хелфайър.

— Излъгах. — Виждайки изненадата, изписана на лицето й, той едва не се задави с парчето сирене, което дъвчеше.

— Излъгал си? Но ти си херцог.

— Дори херцозите от време на време лъжат. Казах го, за да те изплаша. Любопитно ми беше дали ще избягаш. Виждаш ли, не те излъгах, като казах, че съм отегчен, и признавам, че от време на време обичам да играя игрички. — Очите й се изпълниха със смесица от тревога и болка. Той напълно осъзнаваше, че егоистичните му постъпки са виновни за това. — Не си играя с теб в момента.

Тя отхапа от вечерята си и кимна, отказвайки да срещне погледа му. Макар да бе толкова силна, вътрешно имаше нежна природа. Налагаше й се да бъде силна заради живота, който живееше. Хората вярваха, че не й пука за това, което мислят за нея. Като поставена на рафта стара мома тя се бе научила да показва пред света, че не я е грижа дали е омъжена, или не, и че има много по-важни неща за вършене. За пръв път той съзря несправедливостта в цялата тази ситуация.

Избутвайки храната настрани, той се приближи до нея и обхвана с пръсти брадичката й.

— Лайза, погледни ме. — Искаше тя го гледа в очите, докато й говори. — Никога повече няма да си играя с емоциите ти. Обещавам ти го.

В следващия миг плени отново устните й, настоявайки да ги разтвори и да приеме съжалението и истината в думите му. Тя не се възпротиви, и когато другата му ръка обхвана гърдата й, тя въздъхна и посрещна с радост целувката му.

— Съжалявам, че те нараних — прошепна той срещу устните й.

— Държах се глупаво… твърде чувствително.

— Караш ме да желая неща, които никога преди не съм искал. — Извъртайки се, за да подпре гърба си на меката табла на леглото, Улф повдигна Лайза, притискайки я в обятията си, а тя се облегна на гърдите му без колебание. — Искам да те защитавам. Още докато растях, ме учеха, че трябва да се грижа за жените. И макар да знам, че можеш сама да се грижиш за себе си, искам аз да го правя.

— Иска ми се животът да беше различен — каза тя и тишината изпълни стаята.

Какво повече би могъл да каже? Той помилва гърба й, вплете пръсти в косата й, като внимаваше да не развърже маската, и усети, че тя е заспала спокойно в прегръдките му.

Няколкото часа, оставащи от вечерта, изтекоха прекалено бързо и когато на вратата се почука тихо, давайки на Улф да разбере, че времето им заедно е изтекло, той се изправи пред проблема, както бе правил винаги… директно. Внимателно остави Лайза да легне настрани и забеляза, че маската й се е развързала. Но колкото и да му се искаше да види лицето й, повече желаеше тя да му вярва. Без да погледне към нея, той завърза панделката на маската и стана от леглото.

Щом се облече, той целуна нежно бузата й.

— Скъпа, време е да тръгваш. Каретата ти те чака.

Тя отвори очи и му се усмихна, преди да вдигне ръка, за да провери маската си.

— Благодаря ти, че не си я свалил — прошепна тя.

— Искаше ми се. — Той отиде до камината, за да сложи дърва в огъня. — Ела, нямаш много време, а каретата ти вече те чака. Прислугата в дома ти ще се събуди до час.

След като й помогна да се облече, той я изпрати до вратата на спалнята. Това бе тяхното царство и тя знаеше, че след тази нощ повече няма да го има в живота си. Но той планираше или поне се надяваше, че когато останат разделени за кратко време, тя ще промени решението си.

Той измъкна картичка от джоба на панталона си, а след това посегна към копчетата за ръкавели, които бе оставил на масичката.

— Ако някога ти потрябвам, покажи това на иконома ми и той ще те приеме. Ще дойда при теб на секундата.

Тя поклати глава.

— Не мога да ги взема. — Нима в очите й имаше сълзи? Маската им пречеше да се пролеят и той не бе напълно сигурен.

— Моля те… ще се чувствам по-добре, ако знам, че би могла да се добереш до мен, въпреки защитнически настроения ми персонал. Картичката ми и копчетата ще са гаранция за това. Взех мерки, но все пак може да има последици след нощта, която прекарахме заедно.

— Имаш предвид дете?

— Да.

Той погледна към стомаха й и част от него искаше да не се бе отдръпнал, преди оргазма да го връхлети. Но така нямаше да постави само нея в капан, но и себе си. Той сложи картичката и копчетата в дланта й, и затваряйки я, се наведе, за да целуне устните й.

— Винаги бих ти се притекъл на помощ.

— Благодаря ти за прекрасната нощ — каза тя.

— За мен, както вече знаете, милейди, беше истинско удоволствие.

Излизайки през вратата, тя се обърна, направи реверанс и сведе глава.

— Ваша Светлост — каза тихо и изчезна надолу по коридора, оставяйки го да се бори със силното си желание да я последва.