Доминик Ийстуик
Херцогът и девицата (2)

Втора глава

Негова Светлост Улф Тейн, херцог на Фоксхейвън и притежател на редица по-малки титли, за които въобще не го бе грижа, вдигна поглед от книгата си към часовника над камината. Тя щеше да пристигне след по-малко от десет минути. Идвайки час по-рано, той се увери, че всичко е подготвено за рандевуто им. Един цял живот, прекаран в лъжи, го бе научил никога да не приема нищо за даденост. И след като мадам Еванджелин изглежда ценеше анонимността си, той знаеше, че ще цени и неговата. Мястото, на което бе уредила да се проведе срещата, беше долнопробен бордей, но за щастие без присъствието на проститутки. Приютена в покрайнините на Лондон, къщата предлагаше известно усамотение. Който и да бе собственикът на дома, със сигурност печелеше добри пари от този вид срещи. Улф не се доверяваше на никой, който не може да го гледа в очите, докато говори с него, и не се доверяваше на почти всички, които все пак го гледаха в очите. Имаше нужда да се убеди, че не се намира в капан, целящ да го окове за цял живот. Сякаш усетил загрижеността му, един от лакеите му бе показал няколко скрити прохода, през които можеше да се измъкне от стаята.

— Никой от слугите няма да види някой от двама ви. Тези, които виждате сега, ще бъдат заменени, когато пристигне дамата за срещата ви, а след това само иконома ще има контакт с вас по време на престоя ви тук — информира го младият мъж.

В края на краищата нямаше значение какво ще се случи тази нощ. Улф нямаше съмнение, че на сутринта това ще е само бегъл спомен. И със сигурност, след като сезона свършеше и всички се отправеха към летните си резиденции, едва ли щеше да се сети отново за случилото се тази нощ. Но той бе затънал в такава скука и рутина, че всяко малко вълнение звучеше като много добър план. Когато бе победил лорд Райли на покер, надутият пуяк дори не се бе поколебал, преди да предложи да му се издължи със срещата, организирана от мадам Ева. Улф трябваше да реши дали да приеме разписката за срещата, или да чака до следващия месец, когато мъжът щеше получи издръжката си. Улф избра първото не защото имаше чак толкова отчаяна нужда от среща, а заради удоволствието да види разочарованието на Райли. Но когато сезонът и скуката му дойдоха повече, отколкото можеше да понесе, той бе убедил неуловимата мадам Ева да смени Райли и да изпрати него на рандевуто.

Бе изненадан да научи, че макар да има разписка, срещата не можела да бъде предадена от един мъж на друг. Ако искаше да ползва услугата, трябваше да си плати. Тя бе изпратила свой подчинен, за да го информира, че може да му уреди перфектната среща. Е, щеше да види дали е перфектна.

Каква ли самотна вдовица, отегчена съпруга или отритната от обществото жена щеше да влезе през тази врата. Равнодушно си помисли, че ще бъде нощ една на милион, която нямаше да започне блудкаво и безлично. А това само по себе си беше достатъчно да разпали интереса му.

Звукът от нечие пристигане долу отвлече вниманието му от мислите, които го занимаваха. Оставяйки книгата на малката масичка до себе си, той се изправи и се заслуша, докато се отдалечаваше в затъмнения ъгъл на стаята. Това щеше да му даде преимущество, когато жената влезеше, позволявайки му да я огледа и прецени, преди да издаде присъствието си. Ако можеше да вярва на лакея, само един човек щеше да говори с нея. Щяха да я доведат точно пред вратата и да я попитат желае ли нещо, преди да я оставят сама.

Старата врата се отвори със скърцане и меката светлина от свещите в коридора му показаха тъмна фигура на жена. Тя пристъпи в стаята и огледа преценяващо помещението, и очевидно убедена, че стаята отговаря на каквито и изисквания да имаше, тя затвори вратата след себе си. И все пак той изчака тя да се обърне с гръб към него и да свали мантията си. Едва тогава пристъпи от сенките.

— Жена, идваща не просто навреме, а дори подранила, е нещо наистина рядко срещано.

Стресната тя се завъртя към него и го погледна с лице, скрито зад дантелена маска. Погледът й срещна неговия, очите й се разшириха, и както й бе навик, тя сведе глава, правейки лек реверанс.

— Ваша Светлост.

Напрегнато, той направи още една крачка към мистериозната дама.

— Познавате ли ме?

— Разбира се. Малцина в обществото не ви познават.

Да вярва, че жената, с която ще се срещне, няма да го познае, явно е било глупава мечта. Всеки, който можеше да си позволи да заплати за това тук, нямаше как да не е заможна личност от висшето общество.

— Защо носите маска, милейди?

— След тази нощ, когато пътищата ни се пресекат, ще е най-добре да не знаете идентичността ми.

— Но вие вече знаете кой съм аз.

Тя бе част от неговите кръгове. Доброто възпитание личеше при всяко нейно действие, като се започне от речта и добре култивирания акцент, и се стигне до начина, по който се движеше.

— Положението ни, както знаете, е напълно различно. Честно или не, жените винаги са съдени различно от мъжете.

— Значи, предполагате, че пътищата ни ще се пресекат отново?

— Сигурна съм, че ще се пресекат.

Той отново погледна лицето й, опитвайки се да види чертите й изпод маската, да забележи нещо… каквото и да е… за да разбере коя е.

— Познаваме ли се?

— Движим се в едни и същи кръгове на обществото. Но не мога да заявя, че сме се запознавали лично.

— Заинтригувахте ме. Значи се движим в едни и същи кръгове. Била ли сте в лондонската ми къща?

Тя кимна, но това с нищо не стесняваше списъка. Майка му, която обожаваше баловете, канеше почти всички.

— Била ли сте в провинциалното имение на роднините ми за летните соарета?

— Не съм имала това удоволствие, Ваша Светлост.

— Значи не сте част от близките познати на семейството ми?

— Със сигурност не съм. Дори вярвам, че ако някой спомене името ми, нито вие, нито семейството ви ще можете да го свържете с конкретно лице.

— Тогава свалете маската, милейди, след като сте само едно безименно лице в тълпата. Обещавам ви, че ако ви засека на някой бал, няма да направя нищо, с което да предизвикам скандал.

— Не мога. — Тонът й бе безкомпромисен. — Ако настоявате да видите лицето ми, ще трябва да си тръгна.

По някаква причина идеята, че тя може да си тръгне, го обезпокои. Може би това беше така, защото за пръв път от много време можеше да проведе разговор с жена, която нямаше желание да се домогне до богатството му.

— Не, просто съм любопитен, това е всичко. Щом желаете да останете анонимна, кой съм аз, че да се оплаквам? Сигурен съм обаче, че до края на дните си ще гледам жените, чудейки се дали не сте вие. — Минавайки зад нея, той позволи на погледа си да проследи изящната извивка на врата й, а пресъхналите му устни закопняха да я целунат. Той бе платил солидна сума, за да бъде тук, и макар тя да не бе куртизанка, за да се държи с нея както пожелае, все пак бе платил доста.

— Може ли да ви задам един въпрос?

— Аз съм на вашите услуги, милейди.

— Защо сте отишли при мадам Ева, за да ви уреди рандеву? Вие имате репутация на развратник, а само името ви е достатъчно да предизвика лудо вълнение в обществото. Може да притежавате почти всяка жена, затова защо да плащате, за да срещнете такава?

— Бих ли могъл да имам вас? Щяхте ли да стоплите леглото ми, ако ви бях доближил по време на бал? — Той знаеше отговора и това го тревожеше. Тя нямаше да стопли леглото му. Истината бе, че вероятно би го зашлевила през лицето. Това бе истинска дама, и макар мотивите й да не бяха ясни, тя се бе обърнала към мадам Ева за помощ. — Всъщност — продължи той, — спечелих срещата на игра на покер. Свързах се с мадам Еванджелин, която ме информира, че срещите не могат да бъдат предавани на трети лица. Но аз вече бях заинтригуван. Истината е, че съм отегчен, и дори мисълта за клуба Хелфайър не може да ме развълнува.

Нямаше идея защо изпитва нужда да й каже всичко това. Може би искаше да я прогони. Един джентълмен никога не повдигаше разговор за хедонистични клубове, които служат на мъжете от висшето общество за задоволяване на най-низките им фантазии. Маскираната жена опъваше нервите му до крайност. Странна, нова емоция, която не бе очаквал и която не можеше да игнорира. Дамите в неговите кръгове бяха там, за да му служат. Започвайки още от най-ранно детство в дома му, слугите бързаха, за да изпълняват нарежданията му, а жените обслужваха най-основните му нужди.

Той се намръщи.

— Ами вие? Защо потърсихте услугите на мадам Ева?

Безименната му дама прехапа долната си устна.

— Не исках цял живот да бъда девица.

Е, това отговаряше на почти всички въпроси в списъка му.

— Ами тогава се омъжете.

— Вие явно сте заблуден, щом смятате, че жените имат някаква дума по въпроса. Ако някой не ни попита, имаме прекалено малко власт да сторим каквото и да е. Ужасно е, но е самата истина. — Тя остави чантичката си на стола и започна да сваля черните си ръкавици. — Аз съм поставена на рафта, и то не на края му, а избутана назад в дъното, и съм виждала повече дами, отколкото бих могла да преброя, които влизат и излизат от брачния пазар, а аз все така продължавам да стоя на едно и също място в дъното на рафта.

Да, жени като нея стояха в края на дансинга, отчаяно копнеещи някой джентълмен да ги покани на танц или да ги удостои с внимание, въвличайки ги в разговор. Жалки жени, които заради природата им да не привличат чуждото внимание остават сами без нищо.

— Стара мома.

— Казвате го сякаш е проклятие. Има много по-лоши неща от това да си стара мома.

— Разбира се. Може да сте стара мома с интелектуални възможности.

Тя се завъртя рязко, събирайки вещите си, а гневът й бе повече от очевиден.

— Не съм дошла тук, за да ме обиждат.

Той нямаше да позволи тази сприхава жена, тази интелектуалка, или каквато и да бе тя, да напусне тази стая преди зазоряване. Сменяйки тактиката, той я дръпна към себе си и прилепи устни към тила й.

Доближавайки устни до ухото й, прошепна.

— Не, тук си, за да бъдеш покварена, дефлорирана и чукана, докато започнеш да крещиш от удоволствие. Вярвам, че си тук с намерението да разбереш дали е истина това, което е написано в малките неприлични книжки, които се крият във всяка библиотека.

Тя потръпна. Трябваше да бъде внимателен. През следващите няколко минути смяташе да я провокира. Любопитството й и сексуалния му опит щяха да й попречат да избяга. Прокарвайки пръст по челюстта й, той каза.

— Кажи ми какво чувстваш.

— Нервна съм.

— Но не и уплашена.

Тя поклати глава.

— Трепериш. — Прокара кокалчетата на пръстите си по рамото нагоре към шията й. Обви ръка около талията й и я притисна към гърдите си, като внимаваше да не й позволи да усети твърдата му ерекция. Той разтвори ръката си, притискайки я към корема й.

— Какво чувстваш тук?

Тя се изви в ръцете му, дишането й бе бързо и накъсано.

— Не знам как да го опиша. Стомахът ми прави кръгове. Не е както когато съм болна, но… не знам.

Усмихвайки се, той преметна косата й през рамото й и целуна мекото местенце точно под ухото й. Тя се задъха, преди да се отпусне назад към него, без съмнение осъзнавайки, че тялото й вече копнее за повече.

— Ето каква е играта. Ти ще отговаряш на въпросите ми възможно най-честно, а аз всеки път ще те възнаграждавам с нови усещания.

Той не можеше да си спомни кога за последно ухажването на една дама е било толкова интригуващо. Все пак тя бе тук, за да му се отдаде. Можеше да я има, след това да я зареже и повече никога да не погледне назад. Като дама от висшето общество, която е платила, за да получи урок, тя бе успяла да отвлече интереса му от земите, наемателите му и законите. Единствената й цел бе на сутринта да си тръгне оттук без девствеността си. Той можеше да се погрижи за това, но нещо дълбоко в него не му позволяваше да го направи грубо и безсърдечно. Тя притежаваше нещо специално, което го бе привлякло.

— Толкова е странно. Горещо и същевременно студено.

Издърпвайки горната част на роклята й, той целуна рамото й.

— Къде?

— Между бедрата ми — прошепна тя.

Улф прикри изненадата си с мълчание. Жена, която казва истината, без да се преструва? До момента мадам Ева бе улучила в десетката с нея. И ако маскираната дама можеше да си позволи цената на мадам, то значи, че момичето не идваше от някое бедно семейство. Той възнагради честността, като прокара ръце нагоре и надолу по гърдите й и плъзна устни по голата й кожа.

Опитвайки се да си поеме дъх, тя повдигна гърди и те едва не преляха от деколтето й, изпълвайки с тежестта си дланите му.

— Погледни ме — заповяда той. Без забавяне или колебание, тя обърна лице към него със затворени очи. Той притисна устни към нейните и се възползва от изненаданото й възклицание, за да потопи език в устата й. Тя сграбчи сакото му, а коленете й се огънаха.

Устните й бяха разтворени, а погледът в светлосивите й очи бе напълно трезв.

— Е, в книгите описано ли е нещо подобно? — попита той, смеейки се.

— Дори не са близо, милорд.

— Моля те, наричай ме Улф. — Искаше да я чуе да крещи името му, докато страстта я облива и искаше да я накара да запомни, че мъжът, а не херцогът, е запалил тази страст в нея. Обви ръка около кръста й и я плътно, така че да усети възбуденото му тяло. Ерекцията му се притискаше към копчетата на бричовете му.

— Чувстваш ли какво ми причиняваш? Разбираш ли?

Тя поклати глава.

— Нямам никаква представа.

Хващайки ръката й, той я придвижи надолу по гърдите си към колана на панталона. Сякаш осъзнала какви са намеренията му, тя отдръпна ръката си. Бузите й се покриха с руменина, но преди да успее да откъсне поглед от неговия, той хвана нежно брадичката й с пръсти. Не би пропуснал реакцията й за целия чай в Англия. Срамежливият й взор срещна отново неговия. При обикновени обстоятелства би определил погледът й като лъжлив, но макар да я бе срещнал преди минути, не усещаше флиртуваща нотка в действията й. С ерекция, толкова твърда, че граничеше с болка, той потърка ръката й в неоспоримата издутина.

Очите й се разшириха шокирано, тя го обгърна с ръка и подскочи, когато мъжествеността му потръпна в отговор. Но само след секунди тя стана смела, и кикотейки се, започна да го изучава. Устните й се разтвориха и върхът на езика й се показа между тях. В ума му се появиха образи как розовото й езиче го облизва и за пръв път, откакто бе станал зрял мъж, имаше опасност да се озове на колене пред една жена. Само след няколко минути в компанията й усещаше, че животът му се е променил, и се съмняваше, че една нощ ще е достатъчна да задоволи нуждата, която бе започнал да изпитва към нея.

Трябваше да спечели това раздаване, преди да е загубил контрол над играта.

— Готова ли си за мен?

Поемайки си накъсано дъх, тя пооправи роклята си.

— Може преди това да пийнем малко чай.

— Чай? Според мен вино ще е по-подходящо. — Огледа стаята, търсейки звънеца на прислугата, и след като не го намери, отвори вратата, за да повика лакея. В празния коридор върху масичката стоеше отворена бутилка със скъпо отлежало вино и две чаши с високи столчета. Благодарен за внимателния персонал в къщата, той взе чашите и ги напълни, подавайки й едната.

Тя изпи виното наведнъж и протегна чаша към него, за да я напълни отново.

Той я погледна, повдигайки вежда.

— Искаш да си спомняш тази нощ, нали?

Тя се изчерви и отмести поглед, забелязвайки книгата, която бе оставил наблизо. „Пътешествие през Индия“. Повдигайки я, тя избъбри.

— Очарователно четиво. Винаги съм се чудила дали описанията на Индия са реални, или измислени.

Опитваше да насочи разговора към по-безопасна тема и той реши да й го позволи. Няколко минути, за да се отърве от тревогите си, щяха да бъдат от полза и за двама им. Тя нямаше да си тръгне скоро от тук и имаха часове, в които да се наслаждават един на друг.

— Подозирам, че кракът на автора дори не е стъпвал извън Англия.

— Наистина ли? — Сякаш никога не я бе спохождала мисълта, че някой може да напише книга за нещо, което не знае. Прелисти няколко страници с интерес. Деликатните й пръсти докосваха нежно хартията, точно както бяха докосвали и ерекцията му само преди миг. — Значи мислите, че летящите килимчета…

— … са част от развинтеното въображение на автора.

— Трябва да призная, че и аз подозирах подобно нещо. — Тя се изкикоти и остави книгата на масата.

Извървявайки разстоянието, което ги разделяше, той я дръпна в прегръдките си. Не искаше тя да използва своя любознателен ум, за да поддържа разговора им, искаше тя да чувства. Пленявайки устните й, усети вкуса на червеното вино, преди да задълбочи целувката. Макар да бе по-спокойна от първия път, тя отново се поколеба, преди да му отвърне. С изключение на устните и езика му, той остана напълно неподвижен, позволявайки й да го изучава. Усети, че става все по-смела и започна да се надява, че скоро грациозните й пръсти ще милват тялото му. Колкото повече стоеше с нея, толкова повече се възхищаваше на очевидната й вътрешна сила и копнееше да я опознае по-добре.

Очите й се отвориха широко, но мъжът не искаше умът й да се прояснява от омаята, която предизвикваше той. Не искаше да се случи нито сега, нито никога. Подобна мисъл би трябвало да го накара да излезе тичешком от стаята, да използва един от тайните изходи, които му бе показал лакея, и да се върне обратно при своя безопасен, макар и отегчителен живот. Но въпреки това, тялото му нямаше никакво желание да се отдалечи от нея. И подозираше, че преди настъпването на сутринта душата му щеше да е на същото мнение. Целуна я отново, преплитайки езика си с нейния, отпивайки от всичко, което бе готова да му даде.

Гласът му бе дрезгав, когато каза.

— Кажи ми името си.

— Лайза. — Хващайки го за врата, тя го накара да се наведе към нея за още една, по-дълбока целувка.

Улф ликуваше вътрешно заради това, че му е казала името си, защото бе сигурен, че не го е излъгала, но освен това бе сигурен, че не под това име я познаваха в обществото. Може би това бе галено име, което използваха членовете на семейството й.

— Лайза — прошепна, за да усети вкуса му на устните си.

Ръцете й пуснаха реверите му и се спуснаха надолу, провирайки се под сакото му, галейки копринената му риза. Тя въздъхна.

— Гърдите ти са толкова по-твърди от моите.

— Ще откриеш, че голяма част от тялото ми е твърда. — Той сви рамене и смъкна сакото си, оставяйки го да падне на пода, а само след миг брокатената му жилетка го последва. Най-скъпият плат, който можеше да се купи с пари, лежеше както бе паднал на купчинка на пода. Улф се радваше, че камериерът му не е наоколо.

Тя направи крачка назад.

— Искам да те видя.

Той не успя да сдържи усмивката си. Лайза искаше да се наслади на всяка част от вечерта, а не просто да лежи и да остави всичко да се случи без нейно участие. С всяка фибра на съществото си щеше да й даде точно това, за което копнее. След като свали копчетата на ръкавелите си и ги остави настрани, той измъкна ризата от панталоните си, повдигна скъпата материя нагоре и я изхлузи през глава, оставяйки пред нея гол до кръста. Надяваше се тя да го намери за привлекателен. Никога преди не го бе грижа дали някоя жена го смята за привлекателен, или не. Повечето търсеха любовник или се стремяха към власт и пари, които изглежда бяха по-силен афродизиак, отколкото бе тялото му. Но сега бе наистина важно дали Лайза ще хареса как изглежда.

Сякаш след цяла вечност тя посегна към него и тогава спря, а пръстите й бяха само на милиметри от кожата му. Копнееше за допира й. Тя премина последната дистанция между тях и той изсъска, когато усети докосването й по гърдите си, а чувството изпрати възбуждаща тръпка към члена му. Тя очевидно хареса отклика му и започна да ги изследва, но когато дланите й се преместиха надолу, той помисли, че в следващия миг може да свърши. Ръката му се пресегна и спря нейната.

Поемайки си дълбоко дъх, той обхвана с длани лицето й.

— Мой ред е, хитрушо.