Линда Сю Парк
Бурята (1)

Глава 1

— Бахамските острови.

— Ямайка.

— Бахамските острови.

— Ямайка.

Дан стисна зъби и изскърца с тях — стисна и изскърца с всичко в тялото си, с което можеше да го направи. Опита още веднъж:

— Ба-хам-ски-те ос-тро-ви. Помисли само, Ейми…

— Нали това правя! — тросна се сестра му. — Което не важи за теб. Виж какво, ще отидем където е отишла и тя, тоест на Ямайка. Когато е живяла на Бахамските острови, дори не е била пират!

Говореха за Ан Бони, която през XVIII век се е дегизирала като мъж и е станала дързък пират. И която можеше да е сред техните предци — а можеше и да не е. В Китай Дан беше намерил миниатюра: женски портрет, отзад на който беше написано името на Ан Бони. Това беше единствената следа, по която можеха да продължат издирването.

Ейми и Дан бяха от рода Кахил. Близо половин хилядолетие хората от рода Кахил бяха сред най-влиятелните личности в света. Учени като Галилео и Мария Кюри, художници и писатели като Винсент ван Гог и Марк Твен, световни водачи като Наполеон и Джордж Вашингтон — списъкът беше дълъг-предълъг… и както личеше, бе твърде възможно Ан Бони също да е била от рода Кахил.

В началото на XVI век родът се разцепил на кланове и всеки от тях получил наследството на едно от децата на Гидиън и Оливия Кахил. Най-големият син Люк станал родоначалник на клана Лусиан. Стратези, политици, предприемачи. Сестрата Катрин на клана Екатерина, новатори и изобретатели. Братът Томас на клана Томас, пътешественици, авантюристи и спортисти. И сестрата Джейн на клана Джанъс, към който се числяха творци и мечтатели. Оттогава клановете се бореха помежду си в отчаяна надпревара да разбулят тайната как да се превърнат в най-могъщите хора на планетата.

Ейми и Дан се бяха включили в надпреварата. Не че в началото го знаеха. След смъртта на любимата им баба Грейс завещанието й бе съставено така, че да ги насочи към първия ключ — и да даде тласък на приключение, каквото те не бяха и сънували.

При това не бяха сами. И други отбори се впуснаха да издирват ключовете — отбори, готови на всичко, само и само да не допуснат Ейми и Дан да бъдат първи. Взривове, срутени пещери, опити да ги отровят, удавят, погребат живи. Във Франция, Австрия, Япония, Корея, Египет, Австралия, Южна Африка, Китай… Дан и Ейми се бяха спасили и междувременно бяха намерили доста от ценните ключове.

И пак не знаеха какво точно правят.

* * *

Сега бяха на летището в Пекин и чакаха гувернантката си Нели, която беше отишла да обмени пари.

— Ямайка е последното място, където са видели Ан Бони и са чули нещо за нея — напомни Ейми. Вече беше проучила в интернет. — Затова трябва да започнем да търсим оттам.

— Ама… — подхвана Дан, но млъкна насред изречението и се опита отчаяно да измисли как да обори доводите на сестра си.

Тя умееше да вижда цялостната картина. Дан го биваше повече в подробностите, а точно сега той беше насочил вниманието си към една конкретна подробност на Бахамските острови.

Ейми го погледна право в очите.

— Знам, Даниъл Артър Кахил, какво ти се върти в главата — заяви тя строго. — Не ставай за смях. Трябва да изпреварим другите отбори и да стигнем преди тях при следващия ключ. Нямаме време за губене по някакви си тъпи увеселителни паркове.

Дан кресна:

— Някакви си тъпи увеселителни паркове ли? Така ли си го представяш? Нищо не разбираш! „Океана“ е най-големият аквапарк в света! Там има колко… сигурно сто водни пързалки! И можеш да си плуваш заедно с делфините. И да видиш морски котки и пирани!

— Ха! — посочи го победоносно сестра му. — Така си и знаех, мислиш за „Океана“!

— Е, това е последното нещо, за което ще си помислиш ти — натякна й горчиво момчето. — Ама че късмет, на този свят да има само един човек, който да не умее да се забавлява, и той да ми се пада сестра. Не, чакай, взимам си думите назад. Ти си представяш забавленията като библиотека, която работи денонощно без почивни дни.

Очите на Ейми се разшириха от обида.

— Н-не е ч-честно, Дан — изпелтечи тя — както винаги, когато беше разстроена.

Момчето се сгърби. Чувстваше се зле, ако обидеше Ейми, но честно казано, понякога беше неизбежно.

— Виж какво, знам, че според теб е нелогично да ходим първо на Бахамските острови. Но също и не сме сигурни, че ключът е на Ямайка.

— Така е — призна Ейми.

Дан усети, че тя омеква, и се помъчи да измисли нещо, с което да я убеди.

— Дотук намирахме всички ключове към загадката, защото, докато ги търсехме, се натъквахме на най-различни други неща, нали? На „неподходящите“ места. Но ако първо не бяхме отишли на „неподходящите“ места, нямаше да намерим онова, което да ни насочи към подходящите места и към ключовете. — Беше поруменял от усилието и опитите да й обясни. — Накратко казано, оказа се, че сме направили добре, като първо сме отишли не там, където трябва. Ето ти ги и Бахамските острови!

Ейми прихна.

— Даваш ли си сметка какво казваш? Признаваш, че съм права за Ямайка!

Дан грейна в усмивка.

— Ти държиш да си права, аз пък държа да отида в „Океана“ — ощипа я той по ръката. — Ето на това му се казва: „И вълкът сит, и агнето цяло“.

Бяха много доволни и изобщо не се сетиха, че Кабра имат вила точно на Бахамските острови.

Свръхбогатото семейство, самото въплъщение на рода Лусиан, оглавявано от Изабел Кабра, която вече се беше опитала да отстрани от надпреварата и Дан, и Ейми.

И която преди години беше убила майка им и баща им.

* * *

При тях дойде Нели, която, както обикновено, клатеше глава в такт на каквото си беше пуснала по айпода. Веднъж Дан беше предложил да си направи операция по присаждане на слушалките в ушите, понеже тя и бездруго не ги сваляше оттам.

— И така, деца, гишето за билети — оповести тя. После кимна одобрително. — Бахамските острови… ето на това му се казва живот, мой човек! Плажен шезлонг, умирам си за такива неща!

На път за касата тя се отби до тоалетната. След като се върна, им взе паспортите.

Вече бяха разиграли добре сценката: Нели се редеше на опашката и после разговаряше с човека на касата, а Дан и Ейми стояха зад нея и правеха всичко възможно да приличат на деца, тръгнали заедно с гувернантката да погостуват малко на милите си роднини. Не напомняха на деца, непрекъснато бягащи от роднини главорези — роднини, които само се чудят как да скроят номер на Дан и Ейми и да ги убият. Каквито роднини всъщност бяха.

— Три билета до Бахамските острови — каза на касата Нели.

Докато чакаха, Дан си провери гласовата поща. Навъси се, след като послуша малко.

— Обаждал се е Хамилтън — каза на Ейми, щом затвори.

— Какво иска?

Дан поклати глава.

— Линията беше ужасна, постоянно прекъсваше. Но… — огледа се той подозрително. — Но баща му вече е разбрал някак къде отиваме.

Ейми ахна.

— Как е възможно? Допреди колко… допреди пет минути самите ние не знаехме накъде ще се насочим. И единственият човек, който…

Тя млъкна и очите й се разшириха.

— Докато е била в тоалетната! — възкликна Дан.

Двамата се извърнаха и се вторачиха в гърба на Нели на касата.

* * *

Ейми усети как й причернява. Стисна за миг очи и си припомни, че и друг път Нели се е държала подозрително. Когато ги отвори отново, видя, че Дан изглежда точно така, както тя се чувства. Върху всеки квадратен сантиметър от лицето му се четеше болка. Дори по носа му, ако това изобщо беше възможно.

От няколко месеца двамата прекарваха с Нели повече време, отколкото с който и да е друг. „Сега вече тя за нас е не само гувернантка… сега ни е нещо като братовчедка — помисли Ейми. — Може би дори като по-голяма сестра. Как е възможно…“

— Трябва да разберем какво е намислила — заяви Дан. — Ще я притиснем в самолета, там няма къде да ходи. Но нека ти кажа какво още ми е предал Хамилтън.

Ейми погледна още веднъж притеснено Нели и се извърна към брат си.

— И така, Айзенхауър е научил, че отиваме на Бахамските острови — допълни Дан, — и Хамилтън не е разбрал за какво точно става дума, но баща му бил споменал за някаква котка и че сме объркали всичко и не трябвало изобщо да ходим на Бахамските острови. Те отивали в Южна Каролина.

— Знае ли за портрета? За Ан Бони?

— Нямам представа. Не е споменал нищо за нея, говори само за някаква котка.

— Котка ли? Или котарак? Саладин?

— Не. Линията прекъсваше и не чух всичко, но определено не беше за Саладин. И понеже стана дума…

Той извади котарака от клетката за домашни любимци и го погали малко. Ейми усети, че брат й още мисли за Нели и че се е обърнал към Саладин, за да намери малко утеха.

Котаракът се сгуши в ръцете му и измърка — единствен той от тримата беше повече от доволен.