Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Men Who Hate Women and Women Who Love Them, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Сюзън Форуърд, Джоан Торес. Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат. Трябва ли да страдаме, когато обичаме?

Американска. Първо издание

ИК „Сиела Софт енд Пъблишинг“, София, 2001

Редактор: Надя Калъчева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Таня Иванова

Художник: Любомир Бориславов Пенов

ISBN: 954-649-373-2

История

  1. — Добавяне

Глава седма
Как жените се научават да обичат мизогинистите

Джаки се почувствала обезкуражена, когато разбрала, че въпреки нейната решителност бракът й с Марк да бъде различен, той бил почти пълно копие на отношенията между майка й и баща й. Тя ми каза:

Бях решила да имам дом, където хората се държат добре един с друг и където има някакво взаимно уважение. Нямаше да живея в същия цирк, както моите родители. Но сега виждам, че съм направила същото нещо като тях.

 

Когато Джаки се омъжила за Марк, мислела, че той е очарователен и вълнуващ мъж, който може да стане чудесен партньор в живота й. Положителните му качества били без съмнение причини за вълнението, което изпитвала към него; по-малко очевидната страна на привличането била скрита за нея, вкоренена дълбоко в нея. С каквито и причини да си обясняваме влюбването си в даден човек, в действителност много от връзките, които създаваме в интимните си отношения се основават на модели, които сме научили от родителите си.

Когато Джаки и аз започнахме да изследваме тези стари семейни модели, тя почувства как те губят силата си над нея. Когато откри връзката между нейния избор като възрастна и това, как е била възпитавана като дете, тя постигна повече контрол върху живота си и върху чувствата си.

Много хора се плашат да хвърлят поглед към причините, които са оформили техните характери и досегашно развитие, вярвайки, че миналото ще бъде погребано и че поглеждането назад може да означава затъване в самосъжаление на понесени стари рани. Но себеразкриването може да отвори вълнуващи нови избори и възможности за нас. Колкото повече разбираме какво ни е оформило като личности, толкова повече възможности имаме да се освободим от поведение, което ни вреди.

Какво прави семействата толкова важни

Когато сме деца, семействата ни се грижат за основните ни жизнени потребности; те са също нашият пръв и най-важен източник на информация за света. От тях научаваме как да мислим за себе си и да се чувстваме, и какво да очакваме от другите. Емоционалните ни основи се създават от начините, по които нашите родители се отнасят към нас и помежду си; от видовете послания, които тяхното поведение ни предава, и от начините, по които ние обработваме тази информация.

Образът, който изграждаме за себе си

Малките деца се доверяват безрезервно на родителската преценка и не подлагат на съмнение авторитета им. Следователно, каквото и да каже родителят, то неизменно е истина. Когато родител прави оценка за собствената стойност на детето, това мнение остава като факт във впечатлителното съзнание на детето. Ако родителите дават на децата да разберат, че те са ценени, добри и обичани, те ще растат със самочувствие и самоуважение. И ще очакват добро отношение от останалите, защото ще са убедени, че го заслужават.

Но ако отношението в ранно детство учи момиченцето, че то е лошо, непълноценно, без стойност и необичано, то ще намери начини да устрои живота си така, че да се придържа към тази оценка.

Отрицателният образ за себе си, който някои деца развиват, се пренася в зрелия им живот. Когато търсех нещо общо между жените, с които работех, които са с партньори мизогинисти, открих, че всички те носеха от детството си дълбоко отрицателен образ за себе си. Този увреден образ повече от всеки друг фактор е предопределил тези жени да приемат насилническо отношение от своите партньори.

Моделиране

Докато изграждаме образа за себе си, ние също така се учим, идентифицирайки се със своите майки, какво означава да си жена и как се очаква жените да се държат с мъжете. Нашите бащи, от друга страна, са нашите първи еталони за това, как се държат мъжете и как се отнасят към жените. В допълнение на това отношенията на нашите родители един към друг ни дават първата и най-важна картина за това, какви са отношенията в една двойка. Няма филм, телевизионна програма или училищен буквар, които да са по-добър учител от ежедневните срещи с брака на родителите ни. Като деца ние не разбираме, че има много други възможности за протичане на брака. Взаимоотношенията на родителите ни стават модел, върху който се основават нашите виждания за връзката мъж — жена.

Послания

Един от начините, по които се учим от своите родители, е като получаваме послания от тяхното поведение. Думата послание в този смисъл е свързана не с прякото словесно общуване между родителя и детето, а с детското тълкуване на поведението и изказванията на родителите. Например на едно момиче може никога да не му е казвано пряко, че мнението й няма значение, но ако родителите й постоянно я прекъсват или й казват да мълчи, тя бързо ще заключи, че това, което мисли и иска да каже, няма значение.

Посланията, които получаваме като деца, стават сърцевината на информацията, която имаме за себе си и за нашето положение в света и за бъдещия ни живот. Често обаче не осъзнаваме, че тази информация дори съществува. Една от най-големите ползи от повторното изследване на досегашното ни развитие е това, че откриваме какви послания сме получили от нашите родители. Макар процесът на това откриване да е болезнен, той ни помага в усилията да променим сегашното си поведение и дори чувствата ни към нас самите. Посланията, в края на краищата, са нещо научено; а нещо, което сме научили, може да бъде забравено/променено.

Повтаряне на моделите

Поради зависимостта ни в детска възраст, изпитваме усещането, че сме безсилни в един свят на силни хора. Ако обстановката вкъщи е неприятна или болезнена, ние се защитаваме, като тайно си обещаваме, че когато пораснем, ще правим нещата по-добре от нашите родители.

Все пак тъй като знаем само това, което сме научили в детска възраст, като възрастни продължаваме да търсим преживявания и връзки, които предлагат спокойствието на познатите отношения. Така, въпреки героичните си обещания да направим нещата по друг начин, често повтаряме ситуациите и взаимоотношенията от нашето детство. Добър пример за това е случаят с жената, чийто баща бил алкохолик и която в края на краищата се омъжва за алкохолик. Тя повтаря това, което й е познато. Тя също така се опитва да убеди себе си, че сега, като възрастна, има силата да пренапише старата семейна хроника и да направи така, че тя да завърши щастливо. Някога тя е страдала от липсата на бащина обич заради неговото пиене. Сега ще се опита да извоюва тази любов от друг мъж алкохолик.

Стремежът да повторим познатото, съчетано с еднакво силното желание да го направим по-добро, създава капан, в който попадат много жени. Заради решимостта им да имат по-добри взаимоотношения отколкото техните родители, те се въвличат във връзки, които са много подобни.

Когато Джаки и аз започнахме да изследваме досегашния й живот и семейна история, открихме много модели от ранната й възраст, които бяха очевидни при сегашните й проблеми с Марк. Бях особено щастлива със случая на Джаки, че можах да работя не само с нея, и по-късно с Марк, но също и с нейната майка, Лорейн. Лорейн първоначално дойде, за да помогне на Джаки да се справи с някои от конфликтите в семейството си, но остана и заради себе си. Това ми даде ценен поглед върху семейните модели на повече поколения.

Семейната история на Джаки

Майката на Джаки, Лорейн, била на 17 години, когато срещнала Нейт. За него тя изглеждала като деликатно, красиво, екзотично цвете, растящо в техния беден квартал. Тя се интересувала от изкуство и въпреки че семейството й било бедно, изучавала танци. Нейт лудо се влюбил в нея. Той бил елегантен млад мъж с куп обожателки. Бил целеустремен, амбициозен и обаятелен. Лорейн била изключително поласкана от интереса му към нея.

Нейт имал силен сексуален апетит и Лорейн, незащитена и наивна, скоро забременяла. Семейството й насилило нея и Нейт незабавно да се оженят. Лорейн трябвало да се прости с мечтите си да стане танцьорка; Нейт трябвало да прекъсне следването си и да си намери работа, прощавайки се с мечтите си да стане лекар. И двамата се чувствали измамени, като че ли младостта им била отнета.

Връзката била буреносна от деня на венчавката. Обожанието на Нейт към младата му жена скоро се превърнало в ядна ревност и собственическо отношение. Той изисквал да знае всяко нейно движение и постигал контрол върху нея чрез внезапни избухвания и словесни атаки. През по-спокойни периоди той бил все така пламенен любовник, но яростта му често я докарвали до сълзи и дълги депресии. Смазващите отговорности на брака и бебето, съчетани с избухливото поведение на Нейт, прекършили независимия дух на осемнайсетгодишната Лорейн. Това е бракът, в който се родила Джаки.

Когато майката е модел за поведение

Един от най-ранните спомени на Джаки е как баща й крещи на майка й, защото е оставила вратата на бюфета отворена:

Той я наричаше егоистка, мързелана и проклета мърлячка, и след това хвърляше всички тенджери и тигани на пода и я караше да ги събира. Виждах как майка ми трепери и в очите й имаше сълзи, но тя мълчеше. И правеше това, което той й казваше.

Лорейн дори не се опитвала да се защити. По-късно тя ще сподели с Джаки колко е нещастна и как нищо не може да направи. Дали съзнателно или не, Лорейн моделира поведението на своята дъщеря.

Връзка на всяка цена

Описаният случай от Джаки представя стила на взаимоотношения и неравновесието на силите в брака на Лорейн и Нейт. Посланието, което Джаки получава, е, че единственият начин да се справиш с агресията на мъжете е да се подчиниш и да отстъпиш. Докато всяко родителско поведение излъчва послание от някакъв вид, само повтарящите се теми формират детския свят. Ако момичето види своята майка да не се противопоставя на физическото и психическо насилие, тя изгражда в съзнанието си модел за бъдещ брак, в който има насилие. Малтретираната майка показва на дъщеря си, че жената трябва да позволява всичко, за да задържи мъжа.

Когато Лорейн постоянно се подчинявала на тормоза на Нейт, тя внушавала на Джаки, че не може да живее без съпруга си. Джаки ми каза:

Никога не разбрах защо майка ми, която намирах за чудесна, оставаше при баща ми след ужасното му отношение. Дори като малко дете аз знаех, че той не я оценява като прекрасна личност, за каквато я мислех. Питах я защо не се раздели с баща ми, след като той се отнася зле с нея, а тя казваше: „Къде да отида? Какво да правя? Кой ще се грижи за нас?“.

Посланията, които Джаки получила от взаимоотношенията на своите родители — че светът е страшно място за жената без мъж, че жените са безпомощни и зависими от мъжете, и че мъжете имат цялата власт във взаимоотношенията, а жените нямат никаква — били врязани дълбоко в отношенията и възприятията на Джаки. Тя израснала напълно убедена, че жената трябва да има връзка с мъж на всяка цена, дори ако тази цена е нейното достойнство и чувство за собствена стойност.

Историческата обусловеност на женската зависимост

Обществото по традиция е подкрепяло идеята, че момичетата са по-нисши от момчетата, че момичетата не могат да се грижат за себе си и че жените имат нужда мъжете да се грижат за тях. Всички сме виждали мъже, представяни в средствата за масово осведомяване като по-силни, по-компетентни и по-интелигентни от жените, докато жените често са обрисувани като силно емоционални, нерешителни, разсеяни, пасивни, нелогични, манипулативни. Такива стереотипи още повече увреждат способността на момичето да види себе си като силна и ценна личност.

Съществуват различия в начините, по които се поощряват момичетата и момчетата. Докато момичетата може да бъдат хвалени за обноските и вида им, момчетата често са хвалени за академични постижения и физическа сила. Момичетата също така не са окуражавани да изследват и овладяват живота, а вместо това ги насърчават да използват уменията на мъжете, когато са изправени пред трудности. Това, което получават момичетата, са уроци по безпомощност.

Дори след като пораснем, много от нас ще продължават да вярват, че не контролират живота си. Ние сме склонни да приемем готови решения, важни за нашия живот. Тази система от убеждения, подсилена от детското идентифициране с майки, моделиращи изключителна зависимост и безпомощност, подготвя много жени за бракове, в които ще има насилие.

„Прави каквото ти казвам, а не каквото аз правя“

Поведението, а не думите, има по-силно въздействие върху детето. Когато една майка казва на дъщеря си да не позволява да бъде контролирана и тормозена, а след това допуска да бъде тормозена от собствения си съпруг не дава добър пример на дъщеря си. Това още веднъж доказва, че примерът въздейства по-силно от думите.

Паула, която преди да се омъжи за Гери, била човек на изкуството с търговски успех, ми каза, че майка й я насърчавала и подкрепяла емоционално и финансово:

Майка ми беше завършен художник и започваше да постига известен финансов успех със своята работа. Но баща ми постоянно я нападаше. Той заставаше над рамото й, докато тя рисуваше и започваше да се хили: „Не си Пикасо, мила“. Когато бях на 14 години, тя престана да рисува. Когато я попитах защо, тя ми каза: „Какъв е смисълът, след като баща ти не го харесва?“. Такава беше тя, винаги ми казваше колко важно е за мен да имам собствени интереси и да правя нещата, които аз искам, без значение какво казва някой, и все пак се отказа от рисуването, защото татко не одобрявал. Бях й много ядосана.

Посланието, което Паула е получила, е било: „Важно е да бъдеш самостоятелна личност и да имаш кариера, и успех, но на мен не ми е разрешено да направя това“. По-късно, в брака на Паула с Гери, тя бързо напуска своята кариера, когато той започва да критикува работата й. „Мислех, че е по-важно да имам неговото одобрение, отколкото да продължа“, ми каза тя. Въпреки устната подкрепа от страна на майка й за професионалния й успех, Паула реагира на по-силния ефект от спомена за това, как майка й изоставя кариерата си.

Дори когато една жена е способна да се освободи от този тип моделиране и да постигне финансова независимост, тя все още допуска психически тормоз от своя партньор. И Розалинд, и Лаура са добри примери за това. Както посочих в „Парадокса на силната жена“, една жена може да бъде напълно независим възрастен човек в своя делови или професионален живот, и все пак да реагира като безпомощно дете в най-интимните си отношения.

Двойно идентифициране

Важен признак за податливостта на децата е, че дори от най-конфликтните семейни ситуации, те често възприемат положителни и полезни характеристики, които да им служат в зрелия живот. Джаки например възприема положително някои от агресивните характеристики на баща си, които впоследствие са й помогнали да преуспее в професията си. Повечето жени, чиито бащи са били тиранични и чиито майки са били пасивни, правят своето първично полово идентифициране с майките си, но могат също така да възприемат в характера си част от агресивността на бащата. В семейства, в които единият родител е очевидно много по-доминиращ от другия, детето, често без да го съзнава, възприема в своя характер много от чертите на по-силния родител, дори той да е от другия пол. Но Джаки, както повечето жени, вярваше, че може да използва агресивността, присъща на нейния баща, само в професионалния си живот. Когато обсъждахме проблемите в семейния й живот, Джаки разбра, че може да бъде активна и в личния си живот. Тя вече имаше уменията; сега въпросът беше да се научи как да ги прилага във връзката си с Марк. (Ще обсъдя как да се използват и как да се пренасочат някои от тези умения във втората част на книгата.)

Страх да не загуби любовта на татко

Когато Джаки била на 5 години, Лорейн забременяла отново. Моментът пак бил лош: Нейт работел на комисиона и доходът му силно се колебаел. Лорейн, за която бременността била трудна, се страхувала от допълнителните отговорности с второто дете. Тя се борела с пристъпи на депресия и прекарвала много време на легло. Джаки си спомня, че този период отбелязал значителна промяна в отношението на баща й към нея:

Когато вечеряхме една вечер, си разлях млякото. Баща ми избухна и започна да крещи. Никога преди това не ми беше крещял. Той така се ядоса, че си мислех, че ще се взриви. Лицето му почервеня и вените на врата му изпъкнаха. Бях ужасена. Той крещеше, че аз унищожавам цялото проклето домакинство; той се скъсвал от работа за нас, а аз разрушавам всичко. Тогава ме накара да почистя всичко, за да е сигурен, че съм избърсала всяка капчица. Ругаеше ме през цялото време. Струваше ми се, че светът свършва, и че ще загубя любовта му завинаги.

За дете, което вярва, че е загубило любовта на родителя си, агонията е много истинска. Фактът, че децата имат склонността да не виждат отвъд настоящия момент, усилва техния стрес. Те вярват, че ужасните чувства, които изпитват, ще продължат завинаги.

Поради това, че децата са изцяло зависими от родителите си за своето физическо и емоционално оцеляване, нуждата им от родителска любов е абсолютна. Нормалната потребност за връзка с родителя става по-интензивна, ако родителят оттегля любовта си и става фигура, всяваща страх и тревожност. Колкото родителят предизвиква по-голяма уплаха и заплашва да си отиде, толкова по-силно детето ще се вкопчва в него, в усилие да спечели отново доброто му благоразположение. За обърканото дете ядосаният родител, който едновременно обича и наранява, е гигант. Този гигант контролира живота на детето, като го кара да се страхува, и манипулира любовта му. Момичето трябва постоянно да променя поведението си или за да избегне гнева на родителя, или за да постигне неговото одобрение.

Всяко отношение баща — дъщеря има своя дял конфликти и несъгласия, но ако преобладаващият тон на връзката е обич и уважение, дъщерята ще развие чувство на доверие и сигурност към мъжете. Тъй като бащата е първият мъж в нейния живот, той става моделът, върху който тя ще гради бъдещите си очаквания за мъжете. Отношението на бащата към нея определя също голяма част от представата за себе си.

„Ако татко го казва, трябва да е истина“

Когато бащата на Джаки я наричал с обидни думи, тя ги вземала за истински оценки на това, което е, а не за изблици на гневен, критичен мъж. Думите му били като физически удари и нанасяли белези върху самочувствието й.

Когато едно дете е подложено на словесни атаки, то смята, че вината е изцяло негова. Поради това, че децата не могат да си представят, че техните всемогъщи божествени родители могат да направят нещо погрешно, те вярват на всичко, което родителите им казват. Тяхното отрицателно мнение става факт, върху който детето основава собствения си образ. Ако посланията, които то получава за себе си са предимно положителни, неговият собствен образ ще бъде позитивен. Но за много деца положителните послания постоянно се подменят от отрицателни.

Мнението на Нейт за Джаки станало част от това, което тя вярвала, че е. Като възрастна, когато нейният съпруг я атакува по подобен начин, за нея било лесно да се върне към детството си и да се чувства като „лошо момиче“.

Детето, което е накарано да се чувства „лош“ човек, ще започне да поема вината за всичко, което е проблемно у дома.

Как да поемаш вина

Когато Джаки била на 6 години, се родила сестра й Клер. По същото време Нейт станал управител на магазин за спортни стоки. С нарастването на дохода и очакването за по-добро бъдеще семейството се преместило в по-голям апартамент и Лорейн започнала да се радва на Клер така, както никога преди не се радвала на Джаки. Джаки скоро разбрала, че Клер е любимото дете. Клер започнала да символизира обрата в съдбата на семейството. Нейт започнал да използва естествената ревност на Джаки към малката й сестричка като допълнително доказателство за нейната малоценност. Той я обвинявал за всички напрежения и конфликти, които се появявали в семейството. Макар да продължавал да напада словесно Лорейн, сега той намерил в лицето на Джаки друг отдушник на своя гняв. Когато се ядосвал, обвинявал Джаки за всяко отклонение.

Използването на Джаки като мишена от Нейт я поставило в положението на семейното жертвено агне. Хора като Нейт, които не могат да поемат отговорност за недостатъците и избухванията си по традиция намират някой по-слаб човек, когото да обвиняват за това. Децата са идеални за ролята на жертва поради своята зависимост, уязвимост и ограничената им представа за света.

Заради ролята си на жертва в семейството, Джаки била неспособна да се откаже от убеждението, че тя е виновна за всичко, което не е както трябва в живота й.

Сестра й обаче не била подложена на такива порицания. Това не е необичайно. Често към две деца от едно семейство се отнасят различно. В резултат на това те могат да се окажат с много различни виждания за себе си и ще има огромна разлика в живота им и във връзките, които създават като възрастни.

„Татко е разстроен само заради теб“

Когато Лорейн започнала да посочва на Джаки всички неща, които тя прави и разстройват баща й, без да иска, подкрепила идеята, че Джаки е виновна за проблемите на семейството. „Татко е разстроен само защото…“ й казвала Лорейн и после следвало изброяване на всякакви причини за ирационалното поведение на Нейт.

Ако говорех твърде високо или твърде бързо, ако не поздравях татко точно по правилния начин, когато си идваше вкъщи, майка ми казваше, че го разстройвам. Разсъждавах непрекъснато: „Какво съм направила? Какво казах? Как мога да бъда добра, така че татко да ме обича и да не се ядосва?“. Милиони пъти всеки ден си обещавах да бъда по-добра, така че татко да не се гневи повече.

Лорейн отклонява част от гнева на Нейт от себе си върху своята дъщеря. Джаки приема тази отговорност и вярва, че когато баща й е разстроен, тя трябва да го успокоява. В резултат на това енергията, която би трябвало да бъде посветена на емоционалното й развитие, се влага в помощ на майка й, за да се запази мирът в семейството. Мотото „не разстройвай татко“ става това, с което и майката, и дъщерята живеели.

„Никога не можеш да си сигурна как един мъж ще те накара да се чувстваш“

Поведението на Нейт към Джаки не било винаги угнетяващо. Когато искал, той можел да я накара да се чувства като център на вселената — обожавана и много ценена. Когато проявявал любовта си към нея, Джаки го виждала като герой, и вярвала, че отново ще бъде и завинаги неговото скъпоценно малко момиче.

Исках зимни кънки повече от всичко. Татко обеща да ми купи, но аз имах необичайно тесни ходила, така че намирането на кънки се оказа доста трудна задача. Вечерта, когато той планираше да ги вземе, валеше много силно. Но той все пак излезе за тях. Трябвало да отиде в осем различни магазина, докато намери подходящи. Върна се вкъщи след десет часа и аз бях вече в леглото. Събудих се, щом дойде в моята стая и никога няма да забравя усмивката на лицето му, когато донесе кънките и ги сложи в долния край на леглото. Обичах го толкова много за това. Мислех, че е най-добрият и най-смелият баща в целия свят, за да направи това за мен.

Всеотдайният баща, контрастиращ с гневния, тираничен баща, създават за малката Джаки образ на мъж с митични измерения. За Джаки, която знае, че на моменти може да се сгрее в светлината на неговото обожание, жестоките избухвания са още по-унищожителни.

„Трябва да го обичаш въпреки всичко“

Дилемата за Джаки е, че когато силният, обожаван баща се отнася с любов към нея, тя се чувства чудесно, но когато е жесток, тя изпитва страх, объркване и се чувства отхвърлена.

В брака си с Марк Джаки преживява същото поведение. Съществуват двете крайности — чудесните висини, когато Марк я обича и ужасните пропадания, когато оттегля любовта си и е жесток към нея. Без значение как се чувства, от нея се очаква да отдава на Марк цялата си лоялност и преданост, точно както е била научена в детството си да отдава цялата си любов и преданост на своя баща, дори когато я малтретира.

Силните послания, върху които се основава поведението на Джаки са: „Твоите чувства нямат значение и дори някой мъж да се държи лошо с теб, ти все пак трябва да го обичаш“.

Как да се скрие гневът

Всяко дете, което е малтретирано, изпитва огромен гняв. Как може да се отнасят несправедливо с теб и да не се ядосаш? Как може да те пренебрегват все едно твоите чувства нямат значение и да не се ядосаш? Джаки не е изключение. Но както на много деца, то и на нея не й се разрешава да изрази своя гняв.

Веднъж на вечеря казах нещо, което татко не хареса и той ми каза: „Да се задавиш дано!“. Почувствах как сълзите напират в очите ми от обида. Избягах в стаята си, за да дам воля на сълзите си. Единственото, което можех да мисля, беше: „Дано ти да се задавиш. Дано да умреш“. Бях толкова засегната и толкова ядосана. Тогава майка ми дойде в стаята ми и каза: „По-добре да се върнеш на масата, защото татко сега наистина е побеснял заради теб“. Когато се върнах, тя ми прошепна: „Кажи му, че съжаляваш“. Всеки път, когато той ме унижаваше, трябваше да преглъщам гнева си.

Гневът е нормална човешка емоция и всички деца го изживяват до известна степен, но много родители трудно се справят с него. Често те погрешно виждат в гнева на своите деца сигнал, че са се провалили като родители. Когато детето избухне, повечето родители мислят, че са изгубили контрол и се чувстват безпомощни. Децата имат нужда да изразят своите гневни чувства, но в разумни граници. Те трябва да бъдат научени, че чувствата на гняв са в реда на нещата, но това не значи, че детето може да рита кучето, да удря някой или да чупи. Когато един родител учи детето си как да изрази своите чувства по подходящ начин, той му дава много важен урок.

Историческа обусловеност за гнева на момичетата

Момчетата се окуражават да изливат агресията и гнева си чрез различните спортове и откритото съревноваване, докато момичетата имат много по-малко отдушници. От тях се очаква да бъдат учтиви и ведри; не се допуска момичетата да изразяват гнева си като крещят и се бият или участват в агресивни спортове. Макар някои момичета да стават мъжкарани, повечето от тях се научават да се отърсят от гнева си чрез словесна агресия. Клюкарстването, обиждането и сарказмът са стандартните начини; други, по-косвени начини включват хлипане, цупене и плач.

Потискане на гнева

Когато словесната агресия не е достатъчна като средство за изливане на гнева, какъвто е случаят с Джаки, гневните чувства се потискат. За съжаление, когато една силна емоция, като гнева, е блокирана, тя не изчезва, а намира друг изход. За Джаки, както и за толкова много малтретирани деца, отдушникът става тя самата.

Джаки връща като бумеранг своите гневни чувства обратно върху себе си. Тя се чувства виновна заради тях и убеждава себе си, че ги изпитва, защото е ужасен човек. Гневът, естествено, се е превърнал в себеомраза.

Тогава Джаки се опитва да компенсира своите гневни чувства, като изгражда сложно поведение, с което да докаже на всеки, включително и на себе си, че наистина е добра и обична и не изпитва гняв. Тя става свръхотстъпчива, свръхприспособима и подчиняваща се. Много момичета ги учат да правят точно това. В зрелия си живот те пренасят това поведение.

Проблемът с тези средства за психологическа защита срещу гнева е, че той образува порочен кръг. Колкото е по-отстъпчива, толкова повече нейните чувства и потребности се пренебрегват, момичето става по-гневно, а след това и още по-отстъпчиво, за да се справи с гнева. Този цикъл е пътеката, по която минава всяко малтретирано дете.

„Ако се чувстваш зле, то е защото ти си лоша“

Когато Джаки напуснала масата, обляна в сълзи, след като баща й бил казал, че очаква да се задави, тя привлякла вниманието върху неговото поведение. Всички започнали да се държат така, сякаш Джаки е престъпникът; създало се впечатление, че тя се държи ужасно. Никой никога не си позволявал да допусне, че причината за поведението й е жестокостта на Нейт. Така, не само че на Джаки не й се разрешавало да прояви своя гняв, когато баща й я нагрубявал, но не й се позволявало и да се оплаква.

Когато на едно дете не се разрешава да изрази болката си, едно от важните, разрушителни послания, които то получава, е, че ако се чувства зле, това се дължи на неговите недостатъци. Вероятно с това е съчетано посланието, че нуждата й от спокойствие я прави грозна и отвратителна за останалите. Джаки си спомня:

Ако плачех за нещо, което баща ми е казал, той веднага започваше да ми се подиграва. Имитираше звука на плача ми и казваше: „Погледни това грозно лице. Никой не иска да го види“. Казваше ми, че съм отвратителна и още: „Престани да подсмърчаш!“.

В резултат на това Джаки пренася в зрелия си живот усещане за самота и изолация, когато нещата не вървят както трябва. Вместо да търси спокойствие, когато чувства болка, тя се научава да се самоосъжда, което още повече усилва стреса й. След като Джаки описа случая, при който съпругът й, Марк, е бил жесток към нея, тя каза:

Аз съм наистина отвратена от това как реагирам и колко съм неспособна. Просто седях там и хълцах като бебе. Нищо чудно, че ме намира отвратителна.

Джаки беше усвоила практиката да се самонаказва, когато чувства емоционална болка; тя се напада за тези неща, за които я е обвинявал баща й. Така Джаки става своят най-лош враг.

Едно разрушително следствие от това поведение върху зрелия живот на Джаки е, че избягва на всяка цена всякакви болезнени решения или сблъсъци. Но някои избори в зряла възраст, като преосмисляне или приключване на вредна връзка, задължително включват емоционална болка. Ако този избор не се направи, тогава болката се отъждествява със самообвиняване и самонаказване.

Драмата като начин на живот

Това, което помня най-силно, е осезаемото напрежение във въздуха, когато очаквахме баща ми да се прибере вкъщи. Докато бяхме майка ми, сестра ми и аз, беше непринудено и спокойно, но когато чуехме ключа в ключалката, всичко се променяше. Всички се напрягахме, защото никога не знаехме в какво настроение ще бъде. Винаги го имаше това усещане у нас. Припкахме из къщата като малки буболечки и се стараехме да изчистим набързо, или се опитвахме да приготвим нещо, което да го успокои, например питие, чехлите му, вестника или нещо друго, за да не избухне.

Напрежението, което Джаки описва по-горе, е пряк резултат от хаоса и непредвидимостта в дома. Всеки се страхувал от неочакваните настроения на Нейт. Винаги имало сълзи, молби, крясъци и заплаха от физическо насилие, следвани от периоди на спокойствие. Джаки си спомня, че много пъти, когато баща й избухвал, майка й реагирала с плач, молби и оправдания, а след няколко минути се целували и сдобрявали. Климатът в дома на родителите й бил наситен с огромно напрежение, съчетано с елементи на любов, доброта и привързаност. Резултатът бил силно емоционално безпокойство. Джаки получила послание, че драмата е съществена част от любовта.

Трябва да се очаква, че децата, израснали в такива „бушуващи“ семейства, ще се научат да бъркат врявата и хаоса с любовта. Като възрастни те ще се нуждаят от тези елементи в любовните си връзки. Те са развили това, което аз наричам отдаденост на силна драма.

Този вид силна драма може ефективно да маскира — както всяка пристрастеност маскира — разрушителните и инфантилни аспекти на връзката. Хаосът държи участниците в състояние на такъв емоционален водовъртеж, че те не могат ясно да оценят ситуацията. Често и двамата партньори са така изтощени от конфликтите, че дори не могат да мислят.

Децата от семейства, в които се разиграват ежедневно драми, често израстват с идеята, че напрежението е неделима част от любовта. Следователно момичето, което израства в такова семейство, е идеалната партньорка за обаятелен, експлозивен мизогинист. Борбата, напрежението и драмата са „нормални“ и обичайни за нея. Тя гледа на люшкането от безнадеждност към радост, от любов към омраза, от тормоз към страстно любене като доказателство за любов.

Деспотични бащи и незрели дъщери

Ето откъс от писмо, което аз помолих Джаки да напише на баща си за отношенията им по време на нейната младост.

Аз те обичах и обожавах толкова много, но треперех от страх, когато ми беше ядосан. Правех всичко, за да се опитам да ти угодя, но никога нищо не изглеждаше достатъчно добре за теб. Ти ме сравняваше с всичките ми приятелки. Тази била по-красива, онази била по-умна. Тогава ако постигнех нещо, ти го омаловажаваше. Ако не постигнех това, което ти искаше, казваше ми, че съм се провалила. Постоянно ме унижаваше и позореше пред други хора. Никога не знаех какво искаш от мен.

Вместо да получи подкрепата и помощта, от която се нуждае през младостта си, баща й засилил тормоза над нея.

Извърших ужасно престъпление: открих момчетата. Станах доста популярна, но поради това мисля, че изгубих баща си завинаги. Изглеждаше, че по някакъв начин полудява. Започна да се кара с мен всеки път, когато ме видеше. Започна да не ми дава пари, да отказва да ми купува дрехи. Трябваше да се моля за всичко, което ми трябва. Той винаги измисляше начини да ме накара да си стоя вкъщи, ако имах среща или исках да отида някъде с приятели. Започна да ме разпитва всеки път, когато се прибирах. Трябваше да давам отчет за всяка минута, която съм прекарала извън дома. Той се опитваше да смаже всеки опит за независимост от моя страна.

Не е необичайно за един баща да се чувства неудобно по отношение на разцъфтяващата сексуалност на младата си дъщеря и нейната потребност от независимост. Но поведението на Нейт е крайно и вредно за Джаки. Нейт се справя със своите объркани и забранени чувства на привличане към дъщеря си, като едновременно я отблъсква и става крайно ревнив и собственически настроен. Правейки скандали, нападайки я и унижавайки я за най-малките провинения, той държи двамата в постоянно състояние на война.

Младостта е последната стъпка преди оформянето на жената. Всичко преживяно от детството се отразява при формирането на личността, която тя ще бъде като възрастна. Това е време, когато тя се чувства болезнено несигурна в себе си. Нейните емоции изглежда имат някакъв свой живот, тласкайки я от една крайна реакция към друга. Поради тази причина младостта може да бъде тежък период за цялото семейство. Тийнейджърката се нуждае едновременно от независимост и от подкрепата на семейството си.

Държанието на Нейт с Джаки в това деликатно положение я убедило, че с нея нещо не е наред. Той я карал да се чувства виновна за проявяващата се женственост и дамгосвал нормалните й желания за независимост като допълнително доказателство за нейната малоценност и недостатъци. Естествено, това подсилване на отношението на Джаки за себе си като към „лошо момиче“ още повече нарушило нейното самочувствие.

Жените, които се обвързват с мизогинисти, обикновено произхождат от семейства, подобни на това на Джаки: има тираничен, контролиращ баща и пасивна, зависима майка. Някаква форма на психически тормоз винаги е налице. А ако освен това има физически и/или сексуален тормоз, въздействието върху развитието на детето и неговото самоуважение е дори още по-унищожително.

Ефектите на физическото и/или сексуалното насилие

Когато Нанси за първи път дойде при мен за своите проблеми: депресия и наднормено тегло, тя дори не беше наясно, че е била бито дете. Бруталността на баща й към нея се разкри в процеса на терапията. Едва тогава тя беше в състояние да види връзката между малтретирането от страна на Джеф и това, как са се отнасяли зле с нея като дете. Нанси израснала, като привикнала да бъде контролирана чрез страх и жестоки побои. Както всички тормозени деца, тя се научила да обвинява себе си за насилието, на което била подложена. Когато установила, че е определяна в брака си като „лоша“, за нея това било нещо много познато.

Когато над едно момиче е упражнено сексуално насилие, към самообвиняването се прибавя и срамът. Агресорът, който е извършил кръвосмешение, винаги проектира вината за своето престъпление върху детето. Тогава момичето се научава да гледа на себе си като на мръсна и малоценна личност. Приела унижението, предателството и експлоатацията като условия за оцеляване по време на детството, то вероятно е младата жена да преповтори същите взаимоотношения насилник — жертва с мъжете в зрелия си живот.

Ужасното престъпление кръвосмешение най-накрая получава вниманието, което заслужава. Само в САЩ най-малко едно от десет момичета е подложено на сексуален тормоз от доверен член на семейството му. Тези преживявания нанасят огромна емоционална вреда на младото момиче и сериозно разстройват виждането му за себе си като жена, заслужаваща обич.