Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат (17) (Трябва ли да страдаме, когато обичаме?)

Глава петнайсета
Да знаем кога да напуснем

Джаки приложи на практика всички техники и стратегии, които й бях предложила: тя определи границите, работи върху емоционалното си израстване и дори накара Марк да дойде на терапия с нея. За съжаление нейните усилия не постигнаха нищо за подобряване на брака й. Всъщност положението се влоши. Марк усети, че губи контрол върху нея и децата, така че ескалира своето наказващо поведение към тях. С ожесточаването на словесните му атаки, спокойните и очароващи периоди станаха по-кратки и по-редки.

Джаки все още се надявала, че ще се случи нещо, което ще накара Марк да се промени. В някои моменти старата й любов към него я заливала отново и след десетгодишен брак тя се чувствала силно емоционално обвързана с Марк. Но все повече и повече била изправена пред факта, че само когато тя и децата й изцяло се подчинявали на безсмислените изисквания на Марк, било възможно да се поддържа мир.

Точката на скъсване

Във връзката с мизогинист, за да се достигне до момента, когато жената иска да го напусне, трябва да има точка на скъсване. Не е задължително това да е моментът, когато взаимоотношенията се прекратяват, а по-скоро — когато жената вижда партньора си в различна светлина, дори и за кратко време. Този момент може да се появи много преди действителната раздяла. Възможно е да е значителна случка, но обикновено е последното действие.

Всяка жена има различна търпимост и следователно различно време, когато желае да скъса. Няма начин да се предвиди кога ще дойде този момент, който окончателно тласка проблемната връзка отвъд ръба. За Джаки това бил досаден епизод с нейния син юноша. Този епизод променил начина, по който тя гледала на Марк.

Синът ми беше извършил някакво „углавно престъпление“, като да забрави да си оправи леглото. Марк беше фанатик по отношение на реда в къщата, така че никога не му трябваше много, за да избухне. Изглежда, че променяше начина, по който наказваше Грег за всяко нарушение на шантавите му правила. Този път каза на Грег, че трябва да обиколи тичешком квартала, държейки метла над главата си. Грег сега е на четиринайсет години и започва все повече да отстоява себе си. Той каза на Марк, че няма да направи това. Марк побесня и започна да го ругае: „Ти, пъпчив малък хуйчо. Когато ти кажа да скачаш, единственият отговор, който искам да чуя от теб е — колко високо“. В този момент аз погледнах Марк и той наистина ми се видя грозен. Видях колко безумен и жесток беше и осъзнах, че вече не искам да бъда с този мъж. Естествено, не исках децата ми да са подложени на този тормоз повече. Нещо в мен се счупи. Знаех, че беше началото на края.

Джаки си беше затваряла очите, извинявала се или поемала вината за безумното отношение на Марк към нея и към децата й в продължение на много години. В момента на скъсване тя ясно осъзнала, че Марк все още има значение за нея, но ако тя и децата останат с него, ще направи лош избор за всички тях и животът им ще бъде нещастен.

За Джаки осъзнаването, че връзката трябва да приключи, дойде сравнително скоро след момента на скъсване. Голяма част от нейната любов към Марк вече беше погубена и тя знаеше, че няма връщане назад. За други жени обаче, решението да сложат край на връзката си с мизогинист може да отнеме значително по-дълго време. Тези жени се разкъсват между дълбокото оскърбление от партньорите си и поглъщащата ги нужда да се придържат към връзката, без значение как тя ги унижава.

Решението за прекратяване на една интимна връзка никога не може да се вземе лесно. Винаги има съжаление и самообвинение. Дори след като осъзнаят, че взаимоотношенията им са разрушителни, много жени все още вярват, че решението да напуснат е погрешно и знак за провал от тяхна страна. Истината е: погрешно е да се приемат жестокостта, тормозът и нещастието. Много по-голям провал е да се приема една разрушителна връзка, отколкото да намерите куража да я прекъснете. Ако сте направили всичко възможно, опитвайки се да промените връзката, и нищо не се е получило или променило, тогава е погрешно оставането, когато знаете колко нещастна ви прави то. Няма нищо свято в лошия брак.

Решение да напуснете партньора си

Напълно разбирам огромния смут и болка, свързани с взимането на толкова важно в живота ви решение. Това, което съм видяла и което знам от личния си опит, е, че периодът, през който се взима това решение, може да е труден за вас. Искам да ви уверя, че вашите болезнени и противоречиви чувства са нормални и уместни, и че вие ще успеете да ги преживеете, независимо от това колко са интензивни.

Често карам пациентките си да мислят за този период като за времето след сериозна хирургическа операция: чувствате раната и болката от нея за известно време, но тя се лекува. Връзката, за която знаете, че е разрушителна за вас, може да е много по-болезнена в дългосрочен аспект, отколкото временната болка от напускането, защото разрушителната връзка е като отворена рана — тя продължава да загноява, без никога да се излекува.

Страх от раздялата при отношения на зависимост

Колкото по-злобно и тиранично е било поведението на мизогиниста, толкова по-вероятно е жената да се чувства силно обвързана с него. Колкото повече тя се е отказвала от самоувереността си и от вярата в своите способности, толкова по-трудно ще й бъде да си представи, че е сама. Тя може дори да е убедена, че не може да оцелее без него. Джаки беше подвластна на страха да напусне Марк, след като разбра, че няма начин да спаси брака си. Най-лошият й страх беше, че ще завърши сама в малък апартамент без прозорци, с електрически котлон. Въпреки че тази фантазия нямаше реални предпоставки в живота на Джаки, тя беше толкова страшна за нея, че предотвратяваше вземането на окончателно решение да напусне Марк.

Страхът, който жените изразяват най-често, е паниката от вечна самота. Това не е паниката за приятели или други хора в живота им, а специално за това, дали ще си намерят друг партньор. Много жени се страхуват, че ако напуснат партньора си мизогинист, с техния романтичен и сексуален живот е свършено.

Жена, която чувства този ужас, вероятно мисли, че единственото разрешение е да намери друг мъж, който да запълни нейната празнота и да я спаси от самотата. Въпреки че всяка пословица като да не скачаш от тигана в огъня може да е вярна, то жените не я разбират, когато решат да се разделят с партньора си.

Виждала съм същия ужас при работата ми с наркомани. Ако попитате някой пристрастен, който е решил да спре с наркотиците, с какво смята да ги замени, той се плаши, защото има ограничен избор от неща, които го карат да се чувства добре. Обаче, след като не е взимал наркотици шест месеца, той ще има предвид много възможности, за които преди дори не е знаел, че съществуват.

Ако сте се пристрастили към партньор мизогинист, вие нямате по-широк кръгозор от този на наркомана. Вашето решение за справяне с паниката от самотата вероятно е друг мъж. Обаче както изходът за наркомана не е друг наркотик, решението за вас не е друг партньор. Необходимо е първо да се „прочистите“. Шест месеца след като е приключила връзката ви с мизогинист, ще се почувствате изцяло различен човек и ще видите нова перспектива в живота си. Само след като тази връзка е приключила, ще станат ясни вашите възможности. Казвам на жените да мислят за този период на паника като „симптоми на въздържане“ и че страхът от това да сте без приятел, е като да нямаш друг наркотик, за да ги накарам да се чувстват добре. Това болезнено време е емоционална метаморфоза. Веднъж завършило и след като „наркотикът“ е извън ежедневието ви, ще сте по-силни и ще видите много повече възможности за вас, отколкото можете да предвидите сега.

Справяне със страховете ви от раздялата

Деформираната представа на Джаки за бъдещето й без Марк идва от миналото й като малко момиченце. Отчаяният й страх от това да е завинаги сама и нещастна, произлиза от старите й чувства, че е уязвима, безпомощна и необичана. Всъщност тя имаше хубава работа, вероятно щеше да може да поддържа дома си и имаше способността лесно да се сприятелява. Въпреки това нейните отчаяни страхове съществуваха.

Отчаяните страхове рисуват катастрофални картини, които изобразяват света и бъдещето в мрачни и зловещи краски. Отчаянието обикновено се изразява с крайни думи като никога, винаги и не мога. Ето някои от отчаяните страхове, които често чувам от жените, които решават да прекратят връзката си с мизогинист:

Отчаяни страхове:

• Никога няма да намеря някой друг, който да ме обича.

• Не мога да се справя без мъж.

• Ще бъда сама завинаги, а да бъдеш сам е най-ужасното нещо на света.

• Никога няма да имам друг приятел.

• Не мога да се оправям с децата сама.

• Никога няма да мога да си намеря работа.

• Никога няма да мога да издържам себе си и/или децата.

• Всички ще ме гледат като провалила се, заради края на връзката.

• Твърде стара съм да привлека друг мъж.

• Той ще ме унищожи, ако се опитам да го напусна.

Някои жени изпитват паника повече от перспективата да няма любов и секс в живота им, докато други повече се плашат от безпаричие и липса на работа. Жените често се затрудняват, защото не са способни да отделят практическите си проблеми от отчаяните страхове. Очевидно има реални, практически проблеми, които са свързани с приключването на една връзка. Тези практически страхове идват от реалната несигурност по отношение на финансите, пазара на работна ръка, трудностите по отглеждане на децата самостоятелно, промените в социалния живот и безпокойство за това, какво може да направи партньорът ви, ако го напуснете. Все пак практическите страхове, за разлика от отчаяните страхове, се изразяват с изрази като: „Ще бъде тежко да…“ и „Ще бъде трудно да…“.

Каквито и да са безпокойствата ви, трябва да намалите отчаяните си страхове, преди да можете да ги управлявате и да започнете да правите планове за решаване на реалните проблеми, пред които ще се изправите.

Превръщане на отчаяните страхове в разрешими проблеми

За да си помогнете и да превърнете вашата паника в планове за бъдещето, върнете се към Глава девета, в която научихте как да разделяте вашите мисли от вашите чувства. Там видяхте, че чувствата идват от мислите и че веднъж научили как да променяте мислите, които водят до лоши чувства, вие автоматично променяте и чувствата. Тази същата техника може да се приложи за промяна на отчаяния страх в решим проблем. Когато промените мисълта „Той ще ме унищожи, ако се опитам да го напусна и аз никога не мога да го победя“ на „Аз зная, че той ще бъде труден противник, но ще привлека най-добрите хора в моя екип и ще се боря за това, което по право ми се полага“, бедствието се превръща в управляем проблем.

По-долу съм представила по двойки много често срещани отчаяни (песимистични) мисли и съответните управляеми (оптимистични) мисли, изразени като реални възможни действия за конкретно справяне с проблема:

 

 

Песимистични мисли

1. Аз ще бъда винаги сама, а да бъда сама е най-ужасното нещо на света за мен.

Оптимистични мисли

Знам, че ще имам известен самотен период, но ще намеря начин да въведа хора в живота си. Ще се обадя пак на стари приятели и ще си създам нови.

Песимистични мисли

2. Никога няма да срещна друг мъж.

Оптимистични мисли

Не зная какво ми готви животът, но и никой не знае. Може да мине време, но аз имам шанс да срещна някого, когато се чувствам по-уверена в себе си. Първо, ще се насладя на свободата си.

Песимистични мисли

3. Никога няма да обичам друг по начина, по който обичам него.

Оптимистични мисли

Може да ги няма тези бурни полети и спадове отново, но те ми причиниха толкова удоволствие, колкото и болка. Може би следващият път ще имам по-стабилна и с повече обич, макар и по-малко експлозивна връзка.

Песимистични мисли

4. Хората ще гледат на мен като на неудачник, ако прекратя връзката.

Оптимистични мисли

Някои хора могат да гледат на мен като на неудачник, но аз правя най-доброто за моите интереси. Мога да преживея и без нечие одобрение.

Песимистични мисли

5. Никога няма да мога да издържам себе си и/или децата.

Оптимистични мисли

Парите вероятно ще са малко и може би ще трябва да понижим стандарта си на живот, но ще се справим.

Песимистични мисли

6. Никога няма да мога да си намеря работа.

Оптимистични мисли

Мога да не открия най-добрата работа на света веднага, но знам, че мога да намеря нещо, защото искам да работя.

Песимистични мисли

7. Ще се съсипя, ако трябва да работя и да отглеждам децата в същото време.

Оптимистични мисли

Няма да е лесно с всички тези отговорности, които ще имам, но много други жени го правят и аз ще направя всичко по силите си.

Песимистични мисли

8. Той ще ми отнеме децата.

Оптимистични мисли

Може да се опита да вземе попечителство, но шансът му е малък. Аз съм добра майка и ще се боря за тях.

Песимистични мисли

9. Не мога да се справя без него. Не мога дори да изчисля една сметка.

Оптимистични мисли

Била съм безпомощна за много неща досега и има много да уча за практическите проблеми, но очаквам да се справя с практическите страни на живота. Веднъж като успея, не е необходимо да търпя някой, който ме потиска, дава неохотно всяка стотинка, за да ме издържа.

Песимистични мисли

10. Ще загубя всичките си приятели, защото тези, които имаме сега, няма да искат да се виждаме, след като той и аз вече не сме двойка.

Оптимистични мисли

Социалният ми живот вероятно ще се промени и може да изгубя някои от приятелите, които имаме сега, но очаквам да намеря нови, които ще ме приемат като личност, а не като негова принадлежност.

 

 

Забележете, че управляемите мисли не само преформулират отчаяните мисли по такъв начин, че ги правят по-малко ужасяващи, но това преформулиране дава някои решения и нови възприятия. Съставете подобен списък на вашите страхове във вашата конкретна ситуация, след това ги преработете с ваши собствени думи, докато отчаяните ви мисли станат управляеми проблеми, за които можете да намерите решения.

Всеки път, когато вълна от паника започне да ви залива, връщайте се към този списък. Разгледайте страховете си и решенията на проблемите. С течение на времето, когато откриете колко силни и компетентни всъщност сте, страшните мисли ще станат по-отдалечени. Изпълнението на това упражнение няма да премахне всичките ви страхове, но превръщайки ги в разрешими проблеми, може сигурно да намали до известна степен ужаса от непознатото.

Да не чувстваш вина, когато напускаш някого

Страхът, който жената изпитва при решението да напусне партньора си, често се придружава от огромно чувство на вина поради прекратяването на връзката.

Чувството за вина, когато изоставяш някого

Розалинд се чувстваше толкова виновна, че напуска Джим, че й беше трудно да продължи живота. По времето, когато живели заедно, някога процъфтяващият бизнес на Розалинд с антикварни предмети банкрутирал, но Джим все още не искал или не можел да се задържи на каквато и да е стабилна работа. Той пиел много и бил доста жесток към Розалинд, нападайки я за нейната привлекателност като жена и заради разочарованието си от влошеното им финансово положение. След четири години между тях на практика нямало сексуален или физически контакт. Когато Розалинд се опитвала да обсъди безотговорното поведение на Джим, той провокирал скандал и я напускал за няколко дни. Тези раздели били агония за Розалинд.

Поне десетина пъти Розалинд била сигурна, че Джим я е напуснал за добро. Тя преминавала през мъченията на скъсването само за да се върне и да започне целия цикъл отново. Точката на скъсване дошла при дребен инцидент за пари. Тя обясни:

Той ме чакаше да направя сцена за парите, така че да може да демонстрира отново безотговорното си поведение. Аз знаех какво преследваше. Той имаше някакви пари в брой, които бях взела от магазина и бяха предназначени за бакалията, но когато влязох, видях, че той е с нови маратонки. Аз казах: „Откъде намери маратонките?“, той отговори: „Купих ги от разпродажба. Бяха само петдесет долара“. Аз попитах: „Откъде взе петдесет долара да харчиш за обувки?“. И това беше, което му трябваше. Той изгуби самообладание. Каза, че съм повишила тон и съм загубила контрол, и че му е писнало от това. Заяви, че ако не може да прави каквото си иска, ще напусне. Бях толкова отвратена от него, че казах: „Добре. Събирай си багажа и се махай“. Но в момента, в който вратата се затвори зад него аз знаех, че ако се върне ще го приема отново. Знаех, че няма къде да отиде. Не мога да го изоставя, като знам колко му е трудно да си намери работа. Няма да съм още една жена в живота му, която не е останала до него, когато е станало трудно. Чувствах се твърде виновна да го направя.

Вината на Розалинд за въображаемото изоставяне на Джим беше толкова голяма, че тя продължи да му позволява да я влачи надолу. Беше го спасявала толкова често и за толкова дълго, че беше започнала да вярва, че е длъжна да се грижи за него.

Взаимоотношенията на Розалинд с Джим наподобяваха тези между майка и безотговорно дете. Тя объркваше понятието да бъде необходима с това да бъде обичана. Беше важно да разбере, че спасявайки Джим, няма да промени отношенията им. Нестабилните, безотговорни хора не могат да бъдат спасявани; те продължават да се провалят отново и отново, и в повечето случаи мразят своите спасители за това, че ги карат да се чувстват по-слаби.

Джим вярваше, че продължава да контролира положението с Розалинд само ако може да я напуска, когато пожелае. Всеки път когато провокирал скандал и раздяла, той си създавал илюзията за своята сила в отношенията, докато на практика живеел като зависимо дете.

Когато Розалинд започна да приема факта, че Джим няма да се промени, тя трябваше да реши дали нейната вина за напускането му е по-непоносима от болката, която й причинява. За да й помогна да прозре факта, че нейната отдаденост и грижовност е продиктувана не от любов, а от чувство за вина. Помолих я да направи списък на причините, поради които иска да остане с Джим.

Защо искам да остана:

• Той има нужда от мен.

• Аз го обичам.

• Не мога да понеса да го унижа.

• Не мога да имам друга връзка.

• Не мога да го напусна сега.

• Не искам да съм сама отново.

• Това е все пак по-добре от нищо.

• Никой, който изглежда добре, не ще се заинтересува отново от мен на моята възраст.

• Когато се разбираме, наистина е страхотно.

• Той не може да се справи без мен.

Розалинд започна да разбира, че малко от нейните причини, които определят желанието й да остане с Джим, имат нещо общо с качеството на тяхната връзка.

Докато се бореше с решението да го напусне, аз й предложих да подсили решителността и да напише списък с причините поради които желае да го напусне.

Защо искам да напусна:

• Той ме кара да се чувствам ужасно.

• Нищо, което правя, не е достатъчно добро за него.

• Изглежда не мога да давам достатъчно, за да е доволен.

• Той няма желание за секс.

• Той е финансово безотговорен.

• Той разби моя бизнес и моята делова репутация.

• Той не приема помощ и не поема отговорност за никой от проблемите си.

• Той ме обижда и унижава пред други хора.

• Той говори със сарказъм за тялото ми и за възрастта ми.

• Започвам да го мразя.

Розалинд накрая беше в състояние да осъзнае, че голяма част от нейната вина произлиза от неуместното й чувство на отговорност да се грижи за Джим и да управлява живота му вместо него. Изтъкнах, че колкото по-дълго продължава да подхранва потребността на Джим да се грижат за него, толкова по-дълго тя отлага времето, когато той трябва да се грижи за себе си.

Двата списъка помогнаха на Розалинд да види, че любовта й към Джим е жестоко увредена от лошото му поведение. Единственото време, когато тя се чувстваше добре във връзката, беше когато го спасява и когато му е необходима.

Ние всички премисляме нашите решения в съзнанието си, но съставянето на списъци като тези на Розалинд могат да изложат предимствата и недостатъците много ясно за вас. Розалинд разбра, че няма смисъл да остане с Джим. Тя знаеше, че ще й бъде трудно да не приеме обратно Джим, когато той неизбежно се върне, но намери сили да го направи, след като беше разбрала, че вече има твърде малко неща, които ги свързват.

Вина за това, че той се е грижил за вас

Когато Джеф не отвърна на нито едно от усилията на Нанси да промени себе си и връзката им, тя започна да мисли сериозно да го напусне. Чувството й за вина взе различна форма от тази на Розалинд. Джеф беше отговорен, компетентен адвокат, който живееше чудесно и беше доста уважаван в професията си. Нанси чувстваше вина за раздялата си с него, защото през четирите години на брака Джеф беше поел целия финансов товар. Тя ми каза:

Знам, че би трябвало да го напусна, защото съм толкова нещастна с него. Гледам се в огледалото и не мога да повярвам какво се е случило с мен през тези четири години. Но все още чувствам, че нямам право да си отида, защото той направи толкова много за мен. Спомням си чудесните дни, които сме прекарвали заедно на почивка. Но когато си припомня колко много пъти ме е унизявал пред хората и колко е стиснат, и егоистичен и сексуално садистичен, аз отново се ядосвам. Знам, че той ме обича. Започвам да мисля, че може би не съм се опитала достатъчно, за да потръгнат нещата.

Реакцията на Нанси беше типична за тези, които чувам от жени, за които „са се грижили“. За много жени тези грижи означават, че имат специален дълг към техните партньори.

Обясних на Нанси, че да си лоялен не означава да приемаш малтретиране или липса на уважение към чувствата ти. Аз изтъкнах също така, че като партньорка в брака е положила много усилия да направи Джеф щастлив и да му осигури дома и социалния живот, който той иска. Веднъж видяла, че вината й за раздялата е нереалистична, за нея стана по-лесно да вземе решението да го напусне.

Вина пред децата

За жените с деца съществува допълнителен товар, допълнителна вина. Ето някои от нещата, които чувам от майки, които са пред раздяла или развод:

• Как мога да огорча децата си? Те имат нужда от своя баща.

• Не мога да го лиша от неговите деца.

• Децата ще пострадат от развода. Всеки знае колко тежък е разводът за децата.

• Моите родители са разведени и съм се заклела никога да не причинявам това на децата си.

• Нямам право да разбивам семейството ни, само защото аз съм нещастна.

Тези безпокойства са разбираеми, но много от тях се основават на фалшиви възгледи. Няма свидетелства, че децата имат нужда от двама родители, за да израснат като здрави и зрели хора. Но има много доказателства, че децата, израснали в среда с напрежение, конфликти и малтретиране, или повтарят това поведение като възрастни, или стават отчуждени и депресирани, и заемат ролята на жертвата. Разводите са трудни за всички, но децата могат и успяват да го преживеят, при положение че имат съветите и присъствието на един обичащ ги родител. Децата живеят и растат много по-спокойни в дом, където няма тормоз и малтретиране спрямо вас и тях.

Вина пред семейството и приятелите

Макар решението за развод или приключване на връзката да е лично, приятелите и/или членовете на семейството могат да увеличат вината на жената за нейното решение, като се опитват да я накарат да промени намерението си и да не се разделя с партньора си. Когато взимате решение за раздяла, ще се нуждаете от всичкия си кураж, за да устоите на атаката на добронамерени съветници. Може да ви помогне мисълта, че членовете на семейството често имат силни философски или лични причини да ви обезкуражават. Възможно е тези причини да имат много малко общо с това, какво е най-доброто за вас и вашите деца. Членовете на семейството могат да виждат във вашето решение за прекратяване на брака неблагоприятно отражение върху себе си. Може да чуете фрази като: „Никога преди не е имало развод в това семейство“; „Баща ти и аз го издържахме. Ти защо да не можеш?“ или „Не може да е толкова лошо, колкото казваш. В края на краищата той не те бие“.

Аз давам на моите пациентки специални средства за справяне с този вид намеса. Неотбранителни, самозащитни отговори могат да помогнат на жената да се предпази от вината, създадена от неодобрението на другите хора. Ето някои фрази, които бихте могли да използвате, за да отстоявате себе си, когато семейството или приятелите станат съдници и критици:

• Съжалявам, че се чувствате по този начин, но това е мое решение, което трябва да взема сама.

• Знам, че никога не е имало развод в семейството, но не мога да позволя това да ми влияе.

• Знам, че вие сте го издържали, но аз не избирам да правя това.

• Искам вашата подкрепа и разбиране, а не вашия съвет.

• Благодаря за вашата загриженост, но не желая да обсъждаме това.

• Този въпрос е извън темата.

• Не правя това, за да ви наскърбя. Правя го заради себе си.

• Престани да се укоряваш и да укоряваш мен.

Реакциите на семейството и приятелите могат да бъдат крайни — от подкрепа до пълно неодобрение. Обаче колкото по-силна ставате и колкото повече отстоявате вашата теза, толкова по-малко ще бъдете манипулирана от реакциите на семейството и приятелите спрямо вас.

Много са причините членовете на семейството да се безпокоят. Когато натискът им ви застигне, припомнете си, че те не са живели вашия живот или чувствали вашите чувства.

Добронамерените приятели могат също да застанат срещу вас, когато се нуждаете от пълна подкрепа. Семейните приятели могат да се страхуват да ви изгубят двамата като социална единица. Те също могат да се безпокоят, че ще ги ангажирате със своите проблеми. Помнете, че дори и да са добронамерени, те не са на ваше място.

Подходящото чувство за вина служи да предпази повечето от нас от извършването на вредни антисоциални действия. Естествено този вид вина е необходим на обществото, за да просъществува. Но вината, която много жени чувстват, когато напускат партньора мизогинист, има малко общо с „престъпленията“, които може да са извършили. По-голямата част от тази вина идва от разместеното чувство на отговорност за поведението на други хора, от интензивната потребност за одобрението на останалите и от желанието да се поставим на последно място. В този контекст вината става психологическа верига. Единствената цел, която тя обслужва, е сериозно да намали способността на жената да напусне разрушителна връзка и да се грижи за себе си.

Подгответе се за реакциите на вашия партньор

Както видяхме, мизогинистът се нуждае да контролира на всяка цена, но зад тази фасада се крие страхът да не бъде оставен. Когато обектът на неговата зависимост заплашва да се оттегли, всичките му стари страхове се раздвижват. Поради тази причина вашите опити да го напуснете вероятно ще срещнат значителна съпротива. Когато е заплашен, той може да разкрие поведение, което никога преди не сте виждали. И колкото по-добре сте подготвена за реакциите на вашия партньор, толкова по-добре ще можете да се справите с чувството за вина и със страховете, които неговите реакции е вероятно да породят.

Той може да ви накара да го съжалите

Точката на скъсване за Нанси дойде, когато тя и Джеф били на дългоочакваната екскурзия в Европа. На първия сеанс след тяхното завръщане тя съобщи:

Знаеш колко много очаквах това пътуване, но то се превърна в кошмар. Той ме унижаваше, крещеше ми на публични места, постоянно ме оставяше без пари и ме обвиняваше за всичко, което не вървеше добре, включително за закъсненията на полетите и загубения багаж. Той беше чудовище. Веднъж изхвърча бесен от един ресторант, оставяйки ме без цент, и аз не можех да платя сметката. Трябваше да стоя там като лошо дете и да го чакам да се върне и да плати сметката, за да мога да си тръгна. Пътуването подсили всичко, което не вървеше в брака. Той ме третираше като свръхбагаж навсякъде, където и да отидехме. Когато пътувахме обратно, аз вече бях решила да го напусна. В самолета на път за дома му казах, че искам развод. Толкова му бях ядосана, че след като казах това, повече не му продумах. Оставих го да си седи и размишлява през целия път обратно до Лос Анджелис. В момента, в който влязохме вкъщи, той започна да се моли и да ми се извинява. Каза, че не знаел защо се е държал по този начин. Но аз казах, че това не е хубаво. Няма да търпя повече никакви унизителни сцени и няма да бъда повече третирана по същия начин и това е. Тогава той рухна. Започна да плаче и да подсмърча като малко момченце. Не можех да повярвам. Той плачеше и плачеше, и ми каза, че ме обича и че не може да живее без мен. Каза, че ще направи всичко на света заради мен, само и само да не го напусна. Беше толкова искрено разкаян, че аз се огънах и го съжалих. Сега не зная какво да правя.

Не е необичайно за мъж като Джеф да не се отнася сериозно със съпругата си, докато тя не го заплаши да го напусне. Понякога това може да е моментът на истината за дадена връзка. Във всеки случай Нанси решила да даде шанс на Джеф и го оправдала поради липса на доказателства.

Моята тревога беше, че Джеф, който не гледаше положително на промените, настъпили в самочувствието и поведението на Нанси, знаеше само един начин да се държи в брака. Преди да може да я третира различно, той трябваше да научи нови отговори и нов начин на държание. Все още Нанси вярваше, че неговите обещания в последната минута ще бъдат последвани от значителни промени в поведението му към нея.

Бракът им се запазил спокоен за няколко седмици след връщането им, но Джеф не изпълнил обещанието си да отиде на консултация. Вместо това той убедил Нанси, че няма нужда от външна помощ, защото „виж колко добре може да бъде между нас и без това“. Веднъж започнал отново да се чувства в безопасност и успокоен, че няма да я загуби, Джеф възобновил предишното си поведение. Нанси била силно разочарована. В този момент решението й да го напусне станало окончателно.

Дори най-жестокият и затормозяващ мизогинист може да ви накара да го съжалите, когато се почувства заплашен от изоставяне. Той може да плаче, да се моли и дори да рухне. Може да се извинява и да обещава да бъде по-добър. Може да ви припомни всички чудесни моменти, които сте имали и колко много ви обича и как се нуждае от вас. Всички тези реакции от негова страна могат да ви заблудят.

Жизненоважният въпрос, които трябва да си зададете, преди да промените мнението си за напускане на връзката, е дали тези извинения и обещания някога са били последвани от устойчива промяна на поведението?

Той може да стане саморазрушителен

Някои мизогинисти стават саморазрушителни, когато се почувстват заплашени с изоставяне. Това е особено вярно за тези, които са били алкохолици, наркомани или са имали епизоди на депресия. Една жена може да започне да се страхува, че ако напусне партньора си, той няма да оцелее. Той може да подклажда тази идея и да се опитва да я убеди, че тя трябва да остане, за да го предпазва от самия него.

Една моя клиентка, чийто съпруг злоупотребявал с алкохол, реши да напусне брака си след осем години малтретиране. Вечерта, когато казала на съпруга си, че иска развод, той се напил много и направил тежка автомобилна катастрофа. Тя видяла, че той се опитва да я задържи, като стане толкова безпомощен и достоен за съжаление, че тя да остане и да се грижи за него. Когато разбрал, че тя няма да остане, започнал да я заплашва със самоубийство. В този момент аз я посъветвах да включи колкото може повече членове на семейството му и негови приятели, които да му бъдат опора по време на развода и да се чувства по-малко изолиран и отчаян. С тяхна помощ постепенно кризата преминала.

Няма начин да се предвиди дали вашият партньор ще осъществи заплахите си да се нарани, или да се самоубие. Очевидно хората понякога правят тези неща. Но ако останете с него не е гаранция, че можете да го опазите от самия него. И ако останете по тези причини, на практика това гарантира, че вашият партньор ще използва тази форма на емоционално изнудване винаги, когато се почувства заплашен от изоставяне.

Съществуват много достъпни начини за постигане на душевно здраве и терапия, за да се помогне на мъж, който е саморазрушителен или нестабилен. Ако той избере да не ползва никое от тези средства и вместо това разчита изцяло на вас за емоционалната си сигурност, вие трябва да изясните за себе си реалните граници на вашата отговорност към него. Ако той продължи със своето саморазрушително поведение и вие сте направили всичко възможно да му помогнете да намери други източници на подкрепа и помощ, вече е време да разберете, че саморазрушителността е неговият окончателен избор.

Той може да ви заплашва

Ако вашият партньор вижда решението ви за раздяла като предателство, както е с много мизогинисти, той може да стане отмъстителен и да се опита да ви „хване“.

Сферите, които вашият партньор контролира най-здраво във взаимоотношенията ви, ще бъдат вероятно тези, в които той ще бъде най-отмъстителен.

Ако той винаги е държал твърд контрол върху парите, може да заплаши да оттегли цялата финансова подкрепа. Колкото повече зависите финансово от него, толкова повече тежест ще имат неговите заплахи. Той може да заплаши да вземе всички кредитни карти, да закрие банковите сметки и да ви убеди, че има властта да ви съсипе.

Ако вашият партньор знае, че сте уязвима по отношение на децата, може да използва попечителството като заплаха срещу вас. Може да ви каже, че ако вие сте човекът, който иска да си ходи, тогава напускайте. Той и децата няма да ходят никъде.

Ако се страхувате, че вашият партньор може да осъществи заплахите си срещу вас, от съществено значение е да намерите компетентен правен съвет. Проучвайки точно какви са законните ви права по отношение на парите, имота и попечителството, ще се защитите най-добре от неговите заплахи.

Не играйте ролята на жертва и не оставяйте важни решения за партньора си, защото се чувствате виновна заради това, че го напускате. Има шанс много от заплахите му да са кухи. Спомнете си, той е тиранин, а често когато се противопоставиш на тиранин, той отстъпва. Ще бъдете много по-малко уплашена от него, ако знаете законните си права.

Предупреждение

Ако вашият партньор заплашва с физическо насилие вас или децата ви, аз настоявам да сте предпазлива и да намерите сигурно място, където да отидете, докато правната страна на разделянето ви се уреди. Раздялата е окончателната стресова проверка за мизогиниста. Не мога да го изразя достатъчно силно: мъж, който не е упражнявал насилие преди, може да започне в този момент.

Планиране на бъдещето

Когато решите да напуснете дадена връзка, вие се изправяте пред редица несигурности за бъдещето. Колкото повече знаете за това къде отивате и как ще стигнете там, толкова по-малко ще се страхувате.

Всяко жизнено решение се взема по-лесно, ако вие първо планирате. Плановете придават ред и структура на това, което иначе може да изглежда като хаос, и ви дават пътна карта за бъдещето.

Всяка жена, в зависимост от положението, възрастта и опита си, ще има свой собствен тип план. Нанси не е работила извън дома си повече от четири години, когато решава да напусне Джеф. През тези години тя вече се чувства несигурна на трудовия пазар и се съмнява в способностите си да се изяви там, а външният й вид се е променил така драстично, че връщането в модата й изглежда нереално. Тя знаеше също, че Джеф ще се бори яростно за парите и имота. Поради това, че е адвокат, той щеше да бъде особено труден опонент.

Първото нещо, което Нанси трябваше да направи, беше да се консултира с адвокат, за да научи какво може да очаква, когато действително подаде молба за развод. Но тя се страхуваше да го направи, защото Джеф проверяваше всичко, което тя харчеше и можеше да открие, че е била при адвокат. По мое предложение Нанси намери адвокат по разводите, който не взе хонорар за първоначалната консултация.

Понеже Джеф беше много потаен за парите, Нанси не знаеше колко пари имат в действителност. Следователно следващата й стъпка беше да състави план със своя адвокат, който да защити всички нейни финансови интереси, докато стане в състояние да се издържа самостоятелно, така че да не бъде изцяло зависима от евентуалното уреждане на развода.

Нанси беше раздвоена за кариерата си. Нейните умения и предишен опит й даваха възможност да върши много неща, но тя имаше нужда от точна цел, към която да се стреми. Предложих й да направи списък на професиите, които я интересуват, включвайки обучението, уменията, плюсовете и минусите на всяка една от тях.

Ако мислите да сменяте работата си или да започвате работа за първи път, този списък може да ви помогне да видите силните и слабите си страни, предпочитанията и неодобренията си, и обучението, което ви е необходимо. Нанси видя, че работата на пътуващ търговец има най-много плюсове. Единствените й проблеми бяха, че ще трябва време за обучение и ще има първоначални финансови разходи. Тя имаше малка спестовна сметка останала от времето, когато работеше. Сега тя реши да я използва за тази цел.

Веднага след като взе решението си, Нанси започна да се страхува, че Джеф няма да я „пусне“ да завърши курса за пътуващи търговци. Аз посочих, че съпротивата му ще намалее, когато види колко е решителна и ще се успокои, когато разбере, че тя сама ще си плати обучението. За изненада на Нанси обаче, Джеф едва забеляза, че е започнала нещо ново в живота си.

Другата главна грижа на Нанси беше, че не е честна към Джеф за дългосрочните си планове. Тя започна да гледа на нас двете като на конспираторки, които заговорничат зад гърба на Джеф.

Нанси: Всъщност не го ли лъжа защо ходя на училище?

Сюзън: Какво щеше да стане, ако не беше задържала тази информация?

Нанси: Той ще включи цялата правна машина срещу мен. Вероятно ще отреже всички пари и дори може да ме изрита от дома.

Сюзън: Това не е ли твърде висока цена за честността?

Очевидно честността е желателна, когато отношенията са с партньор, който действа от позицията на добра воля и е грижовен, но Нанси общуваше с мъж, който можеше да стане отмъстителен и злобен. Джеф със сигурност беше по-загрижен да не загуби контрол върху нея, отколкото за нейните желания или чувства.

Задържането на информация от женомразеца, който е избухлив, непредвидим и отмъстителен, е стратегия за оцеляване. Мизогинистите не се държат разумно или справедливо със своите партньорки. Следователно изключително важно е да правите всичко, което трябва, за да се защитите. Може да се наложи да задържите информация. Няма нищо благородно в това да си честна, когато знаеш, че ще бъдеш малтретирана.

Вашите планове могат да включват жилище, грижа за децата, или как да се преборите със самотата и изолацията. Съставянето на списък с вашите цели и планове и начинът да ги постигнете може да ви помогне да намалите страха от неизвестното.

Времевата рамка на плановете може много да се различава в зависимост от обстоятелствата, пред които е изправена жената. Една моя пациентка реши, че ще се разведе със съпруга си, когато най-малкото дете завърши гимназия. Тя искаше да изчака двете години, защото знаеше колко разрушителен ще бъде разводът за цялото семейство, особено за най-малката дъщеря. Други жени, като Джаки и Розалинд, могат да напуснат своите партньори когато пожелаят. В тези случаи плановете за бъдещето се съсредоточават предимно върху начините да се справи със самотата.

Много жени смятат, че съставянето на планове за бъдещето внася надежда в живота й, дори ако трябва да измине време, за да се осъществят тези планове и да има няколко неуспешни опита, преди да се придвижат напред. Аз винаги припомням на пациентките ми, че неуспешните начинания не са знак за провал, нито показват, че нещо не е наред с плана. По-скоро те са проява на напрежение и страх и са неизбежна част от всяка голяма промяна в живота. Придържайки се към своята цел, въпреки всяко нелеко начало, вие ще увеличавате своята самоувереност.

Какво да очакваме след раздялата

Интимните връзки не приключват лесно. Юридическият край, който често изглежда най-труден, може всъщност да бъде по-лесен от емоционалното приключване, защото юридическият край е окончателен, поне в очите на закона. Емоционалният край обаче, може да е много по-болезнен и в действителност да отнеме повече време. Чувствата могат да ви държат свързани дълго след като разумът или съдилищата ви казват, че всичко е приключило.

Емоционално приключване

Въпреки факта, че жената знае колко лошо е била малтретирана, емоционалните й връзки с партньора мизогинист могат да я теглят към него, след като тя е приключила връзката. Както обсъдих по-рано, мизогинистите могат да са обсебващи. Колкото по-болезнена е била връзката, толкова по-трудно може да е емоционалното й приключване. Както при пристрастяването към наркотици: колкото по-силно действащо е веществото, толкова по-интензивни са извисяванията и пропаданията, и толкова по-трудно е да се премахне зависимостта.

Ако искаш да се върне

Лаура напусна Боб и подаде молба за развод след унизителна случка на тържеството за Нова година. Но нейните чувства останали болезнено объркани дълго след раздялата.

Той беше лош към мен през цялата вечер. Аз се опитвах да компенсирам, като вземах ръката му и бях нежна, отдавах му цялото си внимание, но това, което правех, не му харесваше. Ако му вземех ръката, правех го по погрешен начин. Ако влезех на тържеството, правех го погрешно. Той разваляше всичко. След това, когато обсъждахме с една двойка женското движение, той дойде, започна да слуша и внезапно заля лицето ми с питието си. Бях абсолютно втрещена. Беше правил някои гадни неща и преди, но дотук! Аз станах, взех си нещата и напуснах. Той ме последва навън, крещейки като луд по целия път до паркинга. Когато видя, че аз не го слушам, ме хвана за ръкава и го отпра от роклята ми, крещейки: „Ти си ми жена и когато ти говоря, ще ме слушаш и няма да си тръгваш“. Аз казах: „Забрави това. Няма да ме унизиш отново. Не трябва да търпя повече тези гадости“. Тогава той измъкна сватбената си халка и я хвърли на земята. Не можех да повярвам, че направи това. Това беше краят за мен. Знаех, че не мога да живея повече с този мъж. Не се прибрах вкъщи тази вечер и подадох молба за развод веднага, но това, което се случи оттогава е, че ние изглежда просто не можем да бъдем разделени един от друг. Не знам защо, но изглежда не мога да го оставя да излезе от живота ми.

Дори и след развода си Лаура продължи да се среща с Боб, да спи с него и да бъде емоционално ангажирана с него. Тя започна да чувства, че е обречена да бъде свързана с него до края на живота си.

Казах на Лаура, че е като всеки друг пристрастен: тя не можеше просто да взема по малко от това, към което е пристрастена. Трябваше да поохлади желанията си и изобщо да не вижда Боб за известно време.

Казах й това, което казвам на всичките си пациентки, които се опитват да прекъснат тези връзки: те трябва да сключат договор със себе си, че няма да имат абсолютно никакъв социален или сексуален контакт с бившите си партньори поне за деветдесет дни. Ако са замесени децата или юридически спорове, очевидно е, че ще има неща, които да уреждате с партньора си. Все пак уреждайки посещения с децата или срещи с адвокатите, не значи да излизате на вечеря или да бъдете в леглото с него.

Лаура се съгласи с условията на договора. Една седмица след като беше прекратила контактите с Боб, тя ми каза:

Чувствам се толкова зле през цялото време. Веднага настинах. Усещам се, че плача в колата през целия път до работа и обратно. Имам чувството, че никога няма да се чувствам добре и че никога няма да спра да плача.

Както с всяко пристрастяване, имаше симптоми на абстиненция, но както обикновено се случва, веднъж преминала първите няколко седмици, Лаура забеляза, че мисли по-малко за Боб, че се чувства по-леко и по-свободно, и макар че все още копнее да бъде с него от време на време, болката сигурно намаляваше.

Предлагам всяка жена, която е скъсала с партньор мизогинист, да сключи същия договор със себе си. Мислете за него като за постановление за вашия емоционален развод. Докато не го направите, ще останете много обвързана (омъжена), без значение какво казва съдебното постановление за развода.

След като Джаки скъса с Марк, тя с изненада откри, че голяма част от нейния гняв и възмущение към него започва да изчезва и тя иска отново да бъдат заедно. Джаки мислеше за чудесните романтични периоди, които са преживели заедно. Може да откриете, че в този момент мислите по следния начин:

• Не може да е било толкова лошо, както си спомням.

• Наистина ни беше забавно заедно.

• Той се чувства толкова нещастен, когато му говоря. Не мога да му причиня такова нещо.

• Може би раздялата е това, което ще му донесе просветление. Сега вече можем да се съберем отново и ще бъде различно.

• Много години съм вложила в тази връзка. Не мога да я изоставя изцяло.

• Ако той ми липсва толкова много, може би беше грешка да го напускам.

Типично е на този етап да започнете да омаловажавате насилието, за да оправдаете желанието си да се свържете отново с вашия партньор. Джаки трябваше да положи много усилия, за да преодолее своята емоционална привързаност към партньора. Тя успя да се предпази от тази своя слабост:

Открих, че съм обсебена от това, колко добре се чувствах, когато той бе нежен с мен, как се усмихваше, и си мислех: „О, господи, трябва да запазя това чувство“. И така, в тези моменти аз се насилвах да отида в кабинета и да извадя кутия с чекове, които бях запазила. Това бяха чековете, които той беше подписвал по време на брака ни, и те всичките бяха за неговите луди бизнеспроекти, от които не излезе нищо. Започвах да разглеждам тези чекове за пет хиляди долара, десет хиляди, двайсет хиляди… Част от тези пари му ги даде моето семейство, а останалите изкарвах аз, работейки на две места, за да можем да оцелеем. А той харчеше парите лесно и бързо. Гладът, който чувствах да го имам близо до себе си просто се изпаряваше, когато гледах тези чекове. Това вършеше работа всеки път.

Вие можете да използвате подобен метод, за да се борите с желанието да имате обратно партньора си в този момент. Върнете се към списъка, който направихте по-рано. Помислете как се е държал вашият партньор, фокусирайте вниманието си върху един или два случая, които сте имали с него и които са били особено ужасни за вас. Пресъздайте целия сценарий в съзнанието си. Вижте неговото лице, чуйте гласа му и си спомнете колкото може повече от думите му. Най-важното, спомнете си как вие сте се чувствали в този момент. Тогава се запитайте дали искате да се чувствате по този начин отново.

Раздвоеността след раздяла е много обичайна. Обаче тя е особено коварна с мизогиниста, защото когато той се опитва да ви върне, неговото поведение тип „Джекил и Хайд“ му дава възможност да бъде точно мъжът, който вие искате да бъде. Той е майстор в изкуството на съблазняването. Знае вашите уязвими места и как да ги експлоатира за своите собствени цели. Но ако се поддадете на неговите изкушения и се върнете, ще възобнови старото си поведение. Спомнете си, той не направи реално усилие да се промени, когато бяхте заедно. Може да имате кратък период на спокойствие или дори добри времена, но скоро неговото потискащо и претенциозно поведение ще започне отново. И този път може да бъде дори по-лошо, защото той има допълнително оправдание да ви отмъщава за това, че сте го напуснали.

Емоционалният развод е най-трудният период, през който ще премине жената след прекратяването на връзката с мизогинист. Прекратяването на една връзка е до голяма степен като преживяването на смърт в семейството. Това е смъртта на вашите надежди, на вашия начин на живот и на вашето усещане за себе си като част от семейна двойка. Както всяка смърт, тя трябва да бъде оплакана. Ако не минете през това оплакване, тя ще се върне да ви преследва. Отчетете, че скръбта е от съществено значение за излекуването. Викайте, плачете, пищете, мокрете възглавницата си и, най-важното, събирайте цялата подкрепа, спокойствие и приятелство, които можете да намерите. Помнете, сила е да потърсите помощ от другите, когато се нуждаете от нея, и слабост да се предадете на старите вътрешни гласове, които ви критикуват за минаването през този лош период.

Започвате да се чувствате по-добре

Нещо ново и чудесно започва също да се случва по това време. Изведнъж откривате, че нямате нужда да се оправдавате, да обяснявате или да се извинявате на никого. Сега можете да вземате без паника или страх ваши собствени решения. Розалинд беше възхитена, че повече не трябва да внимава за постъпките си и макар че се чувстваше несигурна, в нея се засилваше чувството, че тя единствена направляваше живота си. Тя ми каза:

Напрежението беше толкова плътно, когато Джим беше наоколо, че можеше да се реже с нож. Сега се връщам вкъщи вечер и е сигурно и спокойно. Това е моят дом отново, не неговият. И въпреки че съм депресирана, все пак се чувствам по-добре, за разлика от времето, когато живеех с него.

Самотата на Розалинд и депресията постепенно се заменяха от нарастваща вътрешна сила и решимост за работата й и за новия й живот. Предложих да си казва на глас винаги когато си мисли да се върне при Джим или за това, което е пред нея в бъдеще: „Няма да позволя никога повече на никого да ме малтретира“.

Помогнете на децата да преживеят раздялата

Раздялата обърква децата, но когато се разпадне такава връзка с мизогинист и бащата си отиде, положителните ефекти върху децата обикновено могат незабавно да се видят. Много жени са ми съобщавали, че след развода децата им започнали да подобряват успеха си в училище и били по-щастливи и по-малко напрегнати. Както Джаки каза:

Сега всички сме по-добре, след като Марк си отиде. В къщи цари мир. Синът ми е по-добре в училище и дъщеря ми пак обича да се прибира вкъщи. Тя изтъкваше всякакви причини, за да не стои у дома, защото беше толкова напрегнато и ужасно около нас. Сега и двамата си канят приятелите у дома. Това Марк никога не им разрешаваше. А ако го правеха, той ги критикуваше и нападаше приятелите им. Сега се чувства, че сме истинско семейство.

Аз съветвам по време на периода на приспособяването да обясните на децата точно защо сте прекратили връзката. Много ясно им кажете, че това, което са виждали и изживявали, е било истина: „Татко беше гневен, деспотичен човек; той беше непредсказуем и това често ви плашеше“. Очевидно, колкото са по-големи децата, с толкова повече информация те могат да се справят, но дори и на много малките деца трябва да се каже, че е неприемливо да те малтретират.

Разбирам, че в повечето случаи децата, особено малките, ще продължат да имат връзка със своя баща или пастрок. Давайки тази информация на децата, може да нараните тази връзка, но е много по-важно да поставите по-напред това, което е най-добро за тях от това, което може да е най-добро за бившия ви партньор.

Вашата честност с децата потвърждава това, което през цялото време те са знаели до някаква степен. Когато им кажете, че възприятията им са правилни, вие ги освобождавате от самообвинението, което може да са изпитали заради проблемите на семейството. Като поставяте отговорността за лошото поведение там, където й е мястото — върху възрастните в семейството — вие ги освобождавате от бъдещи модели на самоомраза.

Една от най-важните части на този процес на утвърждаване е да осведомите децата, че те не са били напълно защитени от яростта на баща им. Джаки се съгласи, че трябва да направи това с децата си, но се чувстваше ужасно засрамена от провала си в тази насока. Казах й да им обясни, че тя не ги е защитавала, защото не е знаела как да защити себе си и да им даде възможност да изразят чувствата си към нея. По-късно тя ми каза:

Беше много трогателна сцена. Казах им, че съжалявам за това, че съм позволявала да бъдат плашени и потискани. Казах им, че не са направили нищо, с което да заслужат това отношение на Марк към тях. Опитах се да ги уверя, че съм научила много оттогава и че никога няма да позволя това да се случи отново. Моите деца проявиха разбиране и казаха: „Мамо, ние ти прощаваме. Кога ти ще простиш на себе си?“.

В моята работа като терапевт съм виждала много хора да копнеят за такова утвърждаване от страна на родителите си. Огромен дар за вашите деца е да бъдете искрена и открита за тези болезнени преживявания. Диалог като този на Джаки с нейните деца може да отиде по-далеч, отколкото можете да си представите. Огромно е значението му за възстановяване на тяхното ниско самочувствие и доверие към вас като любящ родител. Повече от всичко друго, то ще заздрави вашата връзка с децата и те ще се чувстват по-спокойни и уверени.