Гордън Корман
Императорският шифър (4)

Глава 4

Дан едвам се сдържа да не издаде шумно „уууф“, с което да натроши на парчета всички чинии в музея.

„Успокой се. Това, че си намерил герба, беше лесната част.“

Много по-сложно беше да разбере какво означава той.

Преди години в храма се е влизало през свод, сега обаче бяха сложили метална преграда, за да не проникват чужди хора. Дан се приближи предпазливо до телената мрежа и надзърна. Отвътре сградата приличаше на къща, чиито обитатели са се изнесли заедно с цялата покъщнина. Беше празно, ако не броим прахта и няколкото щуреца.

Дан огледа хубаво преградата. Сигурно можеше да проникне вътре, но защо да си прави този труд? Тук явно нямаше нищо. Пък и сестра му щеше да полудее, ако той осквернеше четиривековен храм. Дан се усмихна неволно. Лесно й беше на Ейми.

Той слезе от дървената веранда и се загледа в щурците по наклонения покрив.

„Прилича на капан за хлебарки“, помисли си.

Дали съществуваха капани за щурци?

Точно тогава едно от насекомите изчезна.

Виж ти! Дан се взря по-внимателно. Между керемидите по покрива сигурно имаше пролука, през която щурците изпълзяваха навън или се промушваха вътре.

Дан се върна при преградата на входа и пак надзърна през нея. Храмът беше нисък, почти клаустрофобичен. А покривът беше висок и стръмен…

Таван! Таен таван!

Момчето се огледа крадешком, за да се увери, че е само, сетне се покатери на перилата на верандата, а оттам тръгна да се качва по стълба в ъгъла към стряхата. За миг се поколеба — това, че не го виждаше никой, означаваше и че няма да има кой да повика линейка, ако Дан паднеше от покрива. Той впрегна всичките си сили, издърпа се нагоре и се закрепи върху стръмния покрив: вкопчи се като Спайдърмен в старовремските жълти керемиди.

Постоя малко така, за да си поеме дъх и сърцето му да се поуспокои. Не, я чакай… това „бум, бум, бум“ не беше сърцето му. Бяха стъпките на маршируващи крака. Дан се залепи за стръмния наклонен покрив и се опита да се слее с него.

На пътеката долу изникна отряд от шестима войници, които маршируваха под строй. Дали бяха от охраната? Не, бяха облечени в туники от червена коприна и на главите имаха шапки от същия плат — като дворцовата стража от времето на императорите. Това беше парад. Войниците бяха обучени да гледат право напред и изобщо не забелязаха момчето на покрива.

След като изчезнаха в лабиринта от алени стени, Дан се поотпусна. А това е нещо, което не бива да правите никога върху стръмен наклон.

Още преди да усети, Дан се заплъзга надолу. Опита трескаво да се хване за нещо — безуспешно. Смъкваше се бавно, но неотклонно към края на покрива, откъдето щеше да падне долу на земята.

Отчаян се помъчи да впие пръсти в края на една счупена керемида, само и само да се закрепи. Със скърцане като от ръждиви панти една част от керемидите се вдигнаха от покрива и се отвориха като пощенска кутия.

Дан най-после спря да се плъзга и увисна — изумлението му беше изместено от тържество. Капак! Ето как се влизаше на тавана.

От това откритие момчето усети нов прилив на сили. Изтегли се за края на отвора и скочи долу на прашния дъсчен под.

Всичко наоколо се огласяше от цвъркане като църковни камбани — толкова силен, че Дан го усети с цялото си същество. Щурци. Хиляди щурци. Пъплеха навсякъде по пода и стените.

Той посегна инстинктивно към инхалатора в джоба си. „Не — каза си. — Как така ще получаваш астматичен пристъп само защото те е гнус!“

Преглътна с усилие отвращението и огледа тайното помещение.

Таванът беше тесен, човек можеше да застане прав само в средата. Край ъглите трябваше да се наведе. В помещението нямаше нищо друго, освен щурци. Дали те не бяха ключът към загадката? Пълна безсмислица. Невъзможно беше тези щурци тук да са от времето на някой китайски император.

Точно тогава Дан забеляза, че на тавана все пак има нещо. На пода в дъното беше оставено парче плат колкото кърпа за ръце. Момчето се наведе и след като го вдигна, го изтръска: от него паднаха няколко щуреца и облаче прах. Беше копринено, с цвят на потъмняло злато, по него имаше китайски йероглифи и голям червен печат.

Дан се взря и видя в мъждивата светлина, че това всъщност не са никакви китайски йероглифи. Все по-развълнуван, разпозна символите на четирите клана в прославения си род, а също герба на Кахил.

Сбърчи чело. Символите бяха наредени като уравнение:

Изобщо не се съмняваше. Именно това парче плат ги беше довело в Забранения град. Дан трябваше да се върне при Ейми, така че двамата да разгадаят какво означава то.

— Не сега, приятелчета — каза той задъхан на църкащите щурци.

Сгъна парчето коприна и го пъхна в тениската си. После се пресегна нагоре към отвора и отново се издърпа на покрива.

Докато слизаше, внимаваше още повече — долепен до керемидите, отвори капака на тавана. Спусна се бързо по стълбата и стигна безопасно долу. Може би нямаше да бъде зле първо да огледа точно толкова внимателно и района наоколо. Веднага щом стъпи на земята, се озова в хватката на униформен мъж от охраната. И той не беше облечен в церемониални одежди отпреди векове. Върху куртката му се аленееше звездата на Китайската армия.

Мъжът ревна нещо на своя си език, после забеляза, че Дан е с европейски черти, и премина на английски.

— Тук е забранено да се влиза!

— Изгубих туристическата група… — подхвана момчето.

Войникът се зае да го претърсва и напипа меката издатина под тениската му.

— Какво е това тук?

Той извади сгънатото парче коприна. Мозъкът на Дан работеше със скоростта на светлината. „Ако види надписа отвътре, веднага ще ми го вземе.“

Пое си бързо въздух, а заедно с него и цялата прах, проникнала на тавана в ноздрите му. След това грабна от ръката на мъжа парчето коприна и кихна силно в него. Войникът направи гримаса.

— Къде са майка ти и баща ти?

— Мъртви са — отвърна Дан, като напъха коприната обратно под тениската си. — Тук съм със сестра си и се изгубих.

— Лъжеш. Видях те да слизаш от покрива на сградата.

— Исках да огледам по-добре. Опитвах се да намеря музея, за да се върна там.

Мъжът изсумтя и посочи огромния покрив на централния дворец, извисил се над Забранения град.

— Трудно ще пропуснеш музея.

— Не се ориентирам много добре — заоправдава се Дан.

— Груб си, малкият. Освен това… как ли се казваше на вашия език? А, да… освен това си спипан на местопрестъплението.