Тимъти Зан
Ангелиада (28)

28.

На екрана приятелят на Коста Джайаси се изправи до голямата блестяща кутия и набра нещо на вградената клавиатура. Постоя загледан още няколко мига, след което вдигна палци към камерата и излезе от обхвати ѝ.

— Добре, започна се — развълнувано каза Коста. След няколко минути ще имаме резултата.

Чандрис кимна, загледана в голямата кутия в центъра на екрана и струпаното около нея оборудване. И всичко това само за да се измери масата на един мъничък ангел.

— Колко по-малък мислиш, че ще бъде в сравнение е останалите?

— Не зная — въздъхна той. — Според всичко, което знаем от квантовата теория, не би трябвало да има никаква загуба на маса. По дефиниция квантът е възможно най-малката частица. Освен ако теорията на доктор Кахенло за ангелите като съвкупност не е вярна. Но никога не съм харесвал математическата ѝ обосновка.

— А кой е решил, че ангелът е квант?

— Той е частица с маса квадрилионни части от атомното тегло — каза Коста. — Нищо с подобно тегло не може да остане стабилно, освен ако просто вече няма на какво да се разпада.

— Но кой е решил, че поведението му трябва да е подобно на всички останали частици? — настоя Чандрис. — И само не ми минавай с номера „ако беше експерт“.

— Нямам такова намерение — каза Коста, без да откъсва съсредоточения си поглед от екрана. — Иска ми се да зная, Чандрис. Но не зная. Вече не съм сигурен в абсолютно нищо.

Тя се замисли над думите му, после каза:

— Шефовете ти май няма да са много доволни от теб.

Той изсумтя пренебрежително. Но смътните демони, пробягващи през лицето му, сякаш за малко отстъпиха.

— Не ми пука какво мислят за мен. Какво ме издаде, ако не възразяваш на въпроса ми?

Тя също изсумтя.

— Какво те е издало ли? Със същия успех би могъл да си окачиш табела на гърдите, на която с големи букви да пише, че не си тукашен. Историята, която издрънка пред Ханан и Орнина, също е част от това. Прекалено вярна и прекалено добре научена за аматьор, но без зрънцето професионализъм за изпечен мошеник.

Коста кимна.

— Знаех си, че нещо в нея те е притеснило. Май инструкторите ми не са предполагали, че ще попадна на някой с твоя опит.

— Но най-вече те издаде онази издънка с парфюмите афродизиаци — продължи Чандрис. — Никога не бях чукала за тях, но успях да направя справка едва тази вечер. Оказа се, че не съществуват. Поне не и в Емпирей.

— Парфюми афродизиаци! — изстена Коста. — Дори не си спомням да съм споменавал подобно нещо.

— Спомена. Вярвай ми.

— О, вярвам ти, разбира се. Но не съм и кой знае колко изненадан. Прекалено много неща бяха на първо място в списъците на инструкторите ми. Какъвто съм си, нямаше начин да не направя възможно най-аматьорската грешка.

Чандрис все още се мъчеше да намери отговор, който да не звучи прекалено саркастично, когато вратата се отвори и влезе Джайаси.

— Някакви резултати? — кимна той към дисплея.

— Засега не. — Коста чукна някакъв клавиш. — Още прави основните измервания.

— Този детектор на маса винаги е бил малко бавничък. — Джайаси се намести до Коста. — Докато чакаш, можеш да хвърлиш едно око на пакета, който току-що пристигна за теб.

Коста се надигна от стола си.

— Данните от Върховен сенатор Форсайт ли?

— Не обърнах внимание — каза Джайаси. — Изпращачът обаче е Централа Ангелиада. Не знаех дали файловете ти ще са достъпни предвид кредитната ти линия, затова ги копирах при своите. Искаш ли да ги извикам?

— Ако нямаш нищо против.

Джайаси придърпа клавиатурата към себе си и набра командата.

— Значи е от Върховен сенатор, а? Кълна се, Джерико, откакто ти замразиха кредита, започна да правиш страхотни открития.

— Изобщо си нямаш представа. — Коста се наведе напред към дисплея. — Започна се.

Чандрис се намръщи към екрана. На него бавно се въртеше около вертикалната си ос някаква мъхната топка, съставена от къси многоцветни векторни линии, излизащи от центъра ѝ.

— Прав бях — тихо каза Коста. — Мамка му, прав бях!

— За какво? — попита Чандрис. Някакво тревожно предчувствие запълзя по гърба ѝ. Май демоните на Коста бяха заразни.

— Това е глобална векторна карта на гравитационните измествания на Ангелиада по време на последното радиационно изригване — каза Коста. — Изместванията явно са в посока към кораба.

— Не мога да повярвам! — Джайаси беше поразен. — Виж онази скала. Спадът достига на места до една десета от процента.

През главата на Чандрис премина разговорът на борда на „Газела“.

— Не може ли да е нещо статистическо? — попита тя. — Спомена, че „Газела“ не ти дава достатъчно изходни данни.

— Тези данни са повече от достатъчни — каза Коста. — Но няма грешка. Нито повреда или…

— Чакай малко — прекъсна го Джайаси и чукна екрана. — Какво става там?

При завъртането на изображението от центъра изникна тесен яркочервен конус с тънка бяла линия в центъра.

Внезапно нещо в стомаха на Чандрис сякаш подскочи.

— Това е същият образ. — Гласът ѝ прозвуча някак странно в собствените ѝ уши. — Същият, който ти изкара при изригването, което уби „Небесния стрелец“. Абсолютно същата картина.

— Е, поне прилича — предпазливо каза Джайаси. — Трмбва да направим допълнителни сравнения, за да сме сигурни.

— Няма смисъл — каза Коста. Чандрис разсеяно забеляза, че гласът му леко трепери. — Щом Чандрис казва, че е същата, значи е същата. А ето там… там, да. Онази синя точка, през която минава бялата линия. Там беше „Газела“.

Джайаси поклати глава.

— Това е лудост, Джерико — настоя той. — Черната дупка няма никаква структура. Никаква. Какъв теоретически механизъм е в състояние да обясни подобно нещо?

— Ангелиада не е нормална черна дупка — каза Коста. — Вече не.

Чандрис го погледна изпитателно. В очите му се четеше напрежение, лицето му бе мрачно.

— Какво искаш да кажеш?

Един мускул на челюстта на Коста трепна:

— Имам една теория. Но няма да ви хареса.

— След невъзможните гравитационни промени? — контрира Джайаси. — Давай, да я чуем.

Коста се поколеба, но накрая поклати глава.

— Нека да изчакаме резултатите. Толкова е луда, че… не, нека изчакаме.

— Мразя да чакам — заяви Джайаси и се изправи. — Отивам да проверя детектора.

И излезе.

— И как се надяваш да тръгнат нещата? — попита Чандрис.

Коста разтърка очите си.

— Аз съм учен, Чандрис — напомни ѝ той. — От нас не се очаква да се надяваме нещата да тръгнат в една или друга посока.

— Да бе — изсумтя тя.

— Пък и вече дори не вярвам, че има някакво значение — призна той. — Независимо дали ангелите са обикновени кванти или съвкупността на доктор Кахенло, с Ангелиада определено става нещо много странно.

Той махна към редицата терминали, наредени по дългата маса.

— Иска ми се да можех да вляза във файловете и да проверя някои подробности от теорията ѝ. Зная, че тя и предполага известна загуба на маса, но не знам колко.

— Не можеш ли сам да направиш изчисленията?

— Това не е като да измериш масата на водороден атом или да изчислиш посоката на силата — каза той. — Математическите уравнения са прекалено сложни, за да се решат на ръка. А с моя замразен кредит нямам достъп до системата.

Чандрис погледна към терминалите.

— Искаш ли да те вкарам?

Той я погледна стреснато. Явно изведнъж се досети с какъв човек разговаря.

— Можеш ли?

— По всяка вероятност — каза тя и придърпа най-близкия терминал. — Да опитам ли?

Няколко мига той гледаше ръцете ѝ, надвиснали над клавиатурата. На лицето му се водеше истинска битка. Тя чакаше…

— Не — тихо каза той, пресегна се и хвана едната и ръка. — Не можем да рискуваме да ни хванат. Не и сега.

Ръката му бе студена и непреклонна. Чандрис я задържа и погледна в очите му. В тези чуждоземни очи, и мрачното напрежение зад тях…

По-рано, докато чакаше в мрака на складовото помещение на „Газела“, тя сериозно се питаше дали е разумно да се изправи сама срещу един мирски шпионин. Тогава той успя да я убеди, че си е заслужавало, но все още бе готова да се измъкне в мига, в който Коста реши да покаже истинските си намерения.

Сега внезапно разбра, че всичките ѝ приготовления са били напразни. Коста не кроеше никакви зловещи планове, защото беше точно онова, за което се представяше — един обикновен учен, хвърлен в клетка с разярени тигри.

— Не се безпокой — каза му тя. — Няма да те натопя.

Той поклати глава и погледът му се плъзна някъде настрани.

— Не се безпокоя за себе си, Чандрис.

— А за какво?

В същия момент вратата се отвори и Джайаси се върна.

— Е? — попита Коста и пусна ръката на Чандрис.

— Трябва вече да е приключил. — Джайаси тръгна към тях. — Да видим с какво разполагаме.

— Да. — Коста посегна към клавиатурата, а Джайаси се настани до него. Появиха се числа…

Джайаси тихо възкликна.

— Ето го. Пак излезе прав, Джерико!

— Изгубил ли е маса? — Погледът на Чандрис пробяга през колоните числа, но не можа да извлече нищо смислено от тях.

— Маса и заряд — напрегнато каза Коста. — Почти по три процента от двете.

— И ги е изгубил през външната обвивка — добави Джайаси. — Разбираш ли, ако ангелът се разпада, загубата на маса би трябвало да се установи чрез изтичането ни високоенергийни частици от обвивката. Я да видя дали няма свободен детектор…

— Не си прави труда — каза Коста. — Това не е спонтанно разпадане. Пораженията са стари.

— Да — промърмори Чандрис, докато се взираше в числата. Нещо я бодна в сърцето. Опитваше се с все сили да убеди сама себе си, че мирното съвместно съществуване на Ханан и Орнина през всичките тези години не се е дължало на присъствието на ангела. Очевидно надеждите ѝ се бяха оказали напразни.

— Чандрис?

Тя пропъди мислите си. Коста се мръщеше насреща ѝ.

— Какво?

— Това не е работа на Дейвий — тихо каза той.

„Да съм казвала нещо подобно?“ — автоматично се надигна отбранителният ѝ отговор. Но за нейно учудване, той заседна в гърлото ѝ.

— Тогава кой? — попита тя. — Ти? Аз?

— Не — каза Коста. — Ангелиада.

Тя си помисли, че това е просто някаква тъпа шега. Но изражението му беше ужасно сериозно.

— Как така Ангелиада? Какво общо има Ангелиада с него?

— Тя е източникът на ангели — каза Коста. — Хокингова радиация, забрави ли? На събитийния хоризонт се образуват двойки частица-античастица. Едната пропада вътре, а другата се излъчва навън.

— Но антиангели не съществуват — протестира Джайаси.

— Напротив, съществуват. — Гласът на Коста бе твърд и също толкова сериозен, колкото лицето му. — Просто още не сме ги открили. Но ги има.

Той махна към дисплея.

— Този ангел го доказва, що се касае до мен. Теорията на доктор Кахенло допуска квантово множестно и полеви ефект, нали? Ангелиада притежава огромно поле — и това се доказва от пораженията върху ангела на Дейвий. Ако това поле не е породено от също толкова огромна маса антиангели вътре в черната дупка, тогава откъде се е взело?

— Може би от Дейвий? — предложи Джайаси. — Не познавам тези хора. Може би те са… — Той безпомощни махна с ръка.

— Какво, въплътеното зло? — подигра му се Коста. — Стига, Язон. Както и да е, има лесен начин да го проверим. Спомняш ли си онзи сериен убиец, когото държиш в една килия с ангел? Кога ангелът му е бил проверявам за последен път?

Джайаси го погледна объркано.

— Проверките се правят на всеки шест седмици каза накрая той. — Прав си. Ако имаше някаква промяна, целият институт щеше да гръмне. Но ако съществуват антиангели, защо никой не ги вижда?

— Не зная — призна Коста. — Но да погледнем на нещата така. Ангелът има силен отрицателен заряд, което означава, че веднага след създаването си той започва да привлича към себе си положително заредени частици.

— Които създават външната му обвива — съгласи се Джайаси.

— Да — кимна Коста. — И най-често срещаните положително заредени частици там са протоните и ядрата на хелия от слънчевия вятър, плюс някои по-тежки частици от самата Ангелиада.

— Разбира се. Ама разбира се! — възкликна Джайаси.

— Какво се разбира? — намеси се Чандрис, като местеше поглед от единия върху другия.

— Антиангелите би трябвало да имат положителен заряд — заобяснява Джайаси с тон на човек, хванал се на детска хитрина. — Това означава, че те ще привличат предимно електрони. А електроните ще се прикрепват към тях много по-бързо, тъй като са много по-леки от протоните.

— Което означава, че антиангелът се неутрализира толкова бързо, че обикновен ловен кораб не е в състояние да го засече — заключи Коста.

— Толкова е просто! — Джайаси поклати глава. — Ти каза, че имаш теория за Ангелиада. Нещо общо с наличието на някаква структура ли?

— Не зная — каза Коста. — Може би.

— Добре де, изплюй камъчето.

Коста събра кураж.

— Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че Ангелиада е станала разумна?

Цяла минута единственият шум в стаята беше бръмченето на вентилаторите на компютрите.

— Най-вероятно ще си помисля, че си прекалил с работата — най-накрая проговори Джайаси. — Джерико, та това е черна дупка. Дори един ябълков пай има по-големи изгледи да развие разум.

— Така ли? — контрира Коста. — Забравяш Че и неговите девет ангела.

— Леко — предупреди го Джайаси и кимна към Чандрис. — Засега си мълчим, забрави ли?

— За какво си мълчите? — обади се Чандрис.

— Че Крюйров откри, че кубична конфигурация от девет ангела наподобява Лантрилинова логическа верига — каза Коста. — Това е система, за която навремето са смятали, че ще е в основата на бъдещ разумен компютър.

Чандрис примигна.

— Значи вашите кванти на доброто са се превърнали в кванти на разума?

— Не знаем какво означава. — Джайаси изглеждаше огорчен. — Но съм сигурен, че не можем само от една Лантрилинова логическа верига направо да скочим към заключението за разумна черна дупка.

— Тя напада ловните кораби — каза Коста. — Направи го на два пъти срещу движещи се мишени.

— А може би и повече от два пъти. — Чандрис гледаше бялата линия на бавно въртящото се на екрана изображение. — Казваш, че е имало и други изригвания преди онова, което унищожи „Небесния стрелец“. Всички ли са били насочени към ловни кораби?

— Не зная — мрачно каза Коста. — Ще трябва да проверим. И следователно Ангелиада трябва да е изменила вътрешната си структура и дори гравитационното си поле, за да направи това.

— Една черна дупка няма вътрешна структура — рязко се сопна Джайаси.

— Тогава е променила средата на събитийния си хоризонт — каза Коста. — Не знам какво по дяволите става там, нито как става. Но не можеш да отречеш, че нещо става.

Джайаси изсумтя.

— Следващото нещо, което ще ми кажеш, е, че има нещо общо с изчисленото от теб увеличаване на броя ангели.

— Всъщност сигурен съм, че има — каза Коста. — Хокинговата радиация се поражда от силни приливни вълни на събитийния хоризонт. Увеличаването на брои на ангелите може съвсем спокойно да е страничен ефект от гравитационните и радиационните изригвания на Ангелиада.

Джайаси шумно издиша, загледан във въртящата се векторна карта. Коста се размърда, сякаш се готвеше да каже нещо. Чандрис докосна предупредително ръката му и той се отказа.

— И какво ще правим сега? — запита най-накрая Джайаси. — Ще пуснем нещо такова в мрежата и ще изкараме акъла на всичко живо?

— Съгласен — каза Коста. — Мислех да кажа на директор Подолак и на неколцина други. На доктор Кахенло със сигурност, както и вероятно на Че и доктор Фрашни.

— Какво ще използваш като изходни данни? — попита Чандрис.

— Какво искаш да кажеш? — намръщи се Коста. — Ангела, разбира се.

— Ангелът на Дейвий ли? — многозначително отбеляза тя. — Който те нямат право да притежават?

— Да, ангела… — Коста се сепна. — Нямат право ли?

— Чаках удобен момент да ти го кажа — обясни Чандрис. — Законът задължава ловците да предават всеки уловен ангел.

— Разбира се, но в този случай… — нетърпеливо махна с ръка Джайаси.

— Не — хладно каза Чандрис.

— Тя е права — подкрепи я Коста. — Имат си достатъчно неприятности. Ханан е в болницата, а корабът им е наполовина разбит. — Той погледна Чандрис. — Освен това обещах да върнем ангела след провеждането на тестовете.

— Тогава какво ще правим? — попита Джайаси.

— Ще изровим други данни — каза Коста. — Да започнем с намирането на данни за наличието на антиангели.

Той посегна към клавиатурата, но спря и промърмори една ругатня.

— Язон, би ли се заел? Провери вместо мен кога за последно някой е търсел антиангел.

 

 

— Направихме пълен биохимичен анализ на господин Ронион — каза облеченият изцяло в бяло доктор, докато натискаше клавишите на компютъра. — Все още има остатъци от породени от стреса химикали, но не можем да открием нищо, което да е породило самия стрес. Все още чакаме резултатите от сканирането на нервната система, но не очаквам нищо особено. — Той направи едва забележима пауза. — Освен обичайните за мозък като неговия отклонения, разбира се.

— Тогава каква е причината? — попита Форсайт.

— Страхувам се, че не мога да ви кажа — призна докторът. — Макар че за човек с вродени дефекти като господин Ронион мога да допусна, че подобни неща просто се случват.

— Не — ледено каза Форсайт. — Не се случват.

Докторът го погледна в очите и примигна. Онова, което видя в тях, го накара да се свие.

— Моите извинения, господин Върховен сенатор побърза да каже той. — Нямах предвид това.

— Стресът не е породен от физическите или умствените му недостатъци — продължи със същия леден тон Форсайт. — Нещо се е случило с него. Искам да зная какво.

Докторът нервно кимна.

— Разбира се, господин Върховен сенатор, разбира се. Ще направим всичко по силите си.

— Не очаквам нищо друго. — С периферното си зрение Форсайт забеляза как жената, ръководеща сестринското крило, потъва в креслото си, сякаш иска да стане невидима. — Кога ще мога да го посетя?

— А… страхувам се, че едва утре сутринта — каза докторът. — Искам да кажа, можете да го видите още сега, но няма да се събуди дотогава. Скенерът на нервната система изисква обектът да е в пълен покой…

— Разбрах — прекъсна го Форсайт. — Ще дойда утре сутринта.

Докторът преглътна.

— Разбира се. В такъв случай, до утре. — Той се обърна и забърза по коридора към стаята на Ронион. Форсайт го проследи с поглед, като мислеше не особено вежливи неща по негов адрес. Докторът изчезна през вратата, Форсайт се обърна…

— Бяхте малко рязък с него — отбеляза Пирбазари.

— Нямам намерение да стоя тук и да слушам идиотските му обяснения за вродени обременености — каза ядосано Форсайт и тръгна към изхода. — Нищо подобно не му се е случвало преди. Искам обяснение.

— Не съм присъствал, така че не мога да кажа — дипломатично каза Пирбазари. — Просто отбелязах, че едва ли ще помогне, ако стиснете доктора за гърлото.

— Страхът от Бог кара някои хора да вършат истински чудеса — изръмжа Форсайт.

— Или да замръзнат на място.

— Това е моя грижа — отсече Форсайт. — Какво стана с гравитационните данни за Ангелиада?

— Събрани, компилирани и изпратени на Коста. Гласът на Пирбазари стана малко по-мрачен. — Не съм експерт, но дори аз виждам, че там става нещо странно. Ще ви пратя копие, ако искате да му хвърлите един поглед.

— По-късно. А другата работа?

Пирбазари се огледа, за да се увери, че наблизо няма други хора.

— Славис прерови местните полицейски записи за последните няколко месеца — тихо каза той. — Няма регистрирани измами, в които да са въвлечени хора с описания като техните.

— Интересно — промърмори Форсайт. — Особено за момичето.

— Мислите ли, че се е поправила?

— А ти?

Пирбазари несигурно сви рамене.

— Имала е вземане-даване с ангели.

— Тигрите не менят окраската си, Зар — твърдо каза Форсайт. — Мошеник веднъж, мошеник завинаги. Щом не се е забъркала в нищо, откакто е пристигнала на Сераф, значи има някакъв дългосрочен план.

— В комбина с Коста?

— Логично предположение — съгласи се Форсайт. — Проблемът е каква е целта им? Нещо във връзка с института? Тогава защо не се отказаха и не се измъкнаха, когато отрязахме квитанцията на Коста?

— Може би има нещо общо с ловния кораб — предположи Пирбазари. — С „Газела“.

Форсайт поклати глава.

— Това е по-безсмислено и от версията с института. Бях на този кораб и мога да ти кажа, че там няма нищо, което да заслужава да бъде откраднато. Най-малкото нищо, за което да не са достатъчни шперц и такси.

Спря, закован на място от внезапно споходилата го мисъл. След това се обърна на токовете си и тръгна обратно към рецепцията.

— Да, господин Върховен сенатор? — попита дежурната сестра.

— Бих искал да видя данните на Ханан Дейвий — каза той. — Пристигна по едно и също време с помощника ми Ронион.

— Да, гледахме по новините — измърмори сестрата, докато натискаше клавишите. — Ужасна случка… ето ги. Има големи поражения от екзопротезите върху нервната система. В момента е стабилен, но слаб.

— Прогноза?

Ъгълчетата на устните ѝ се свиха, докато прегледждаше списъка.

— Ще се наложи присаждане на гръбначен мозък. Степента на възстановяване ще зависи от това колко работа ще могат да свършат.

— Какви са ограничителните фактори? — попита Пирбазари.

Устата ѝ се напрегна още повече.

— Ако трябва да го кажа направо, парите. Операцията е сложна и скъпа. Просто степента на възстановяването ще зависи пряко от средствата, които може да си позволи.

— Мислех, че „Гейбриъл“ поема разходите за трудови злополуки — каза Пирбазари.

— За някои от тях — да. Например целият му болничен престой ще бъде платен. Но уврежданията на нервната му система са вродени, не са свързани с работата му и затова не са покрити.

— Благодаря ви. — Форсайт хвана Пирбазари за лакътя и го отведе настрана.

— Интересно — отбеляза той, докато отново вървяха към изхода. — Може и да се окажеш отчасти прав, Зар. Тигърът може и да не си мени окраската, но от време на време се търкаля и мърка.

Пирбазари поклати глава.

— Не ви разбрах.

— Нашият приятел господин Дейвий — Форсайт кимна към рецепцията — се нуждае от значителна сума, за да се оперира. Нашата приятелка Чандрис Лалаша е дама, чиято професия е да разделя хората от значителни суми. Съвпадение?

Пирбазари се намръщи.

— Да не искате да кажете, че Дейвий са я наели, за да краде за тях?

— Или се е заела да го направи от милосърдие — каза Форсайт. — И в двата случая трябва да я държим под око.

— Добре. — Пирбазари не изглеждаше много убеден. — Искате ли да пусна полицията след нея?

Форсайт сви устни.

— Засега не. Може да има начини да разбира какво смята да предприеме полицията. Нека просто да я наблюдаваме ден-два.

— И двамата ли?

— Да — каза Форсайт. — Аз вече съм във връзка с тези хора. Ти си външен човек, когото те не познават. Така няма да могат да се измъкнат.

— Значи смятате да останете тук, така ли? — попита Пирбазари. — Чака ви доста работа на Ухуру.

— Тук мога да свърша още повече — отговори Форсайт. — Но ще се опитам да се върна за речта си. Ще върна Славис да си води бележки на заседанията.

— Той не може да гласува от ваше име.

— Поне за следващите две седмици не предстои нищо важно — твърдо каза Форсайт. — Да не споменавам, че Ронион няма да е в състояние да пътува още поне два дни. А без него не тръгвам никъде.

Хвърли поглед към пустия салон, през който минаваха, и към мрака навън.

— Освен това — добави тихо той, — независимо какво целят Лалаша и Коста, не те са причина за онова, което се случва с Ангелиада. Там става нещо странно. Няма да тръгна, преди да разбера какво.