Нели Цветкова
Ясновидката (12)

Това ли е всичко?

Посетителката беше млада и разтревожена. Гледаше Марга, сякаш тя бе нейният последен шанс. Ясновидката дълго се взира в двете снимки. Двама мъже. Симпатични мъже. Единият по-сериозен. Другият — по-секси. Но и двамата достойни за любов. Въздъхна и подпря лакти на масата:

— А Вие? Нямате ли все пак някакви предпочитания?

— Не мога, разберете! Не мога да избера! Направо се побърквам! Ако по-рано някой ми беше казал, че може да се обичат двама мъже едновременно, щях да му се изсмея. Изобщо не можете да си представите в каква каша съм… — и тя зарови ръце в и без това разрошените си коси.

— И двамата Ви предложиха женитба?

— Да, нали Ви казах…

— Разбирам. Ето какво. Този — и Марга вдигна едната снимка, — той е силен. Ще бди над Вас и ще Ви подкрепя във всичко. Често ще му се налага да го прави, защото животът ще ви сервира доста неприятни изненади. Но с този мъж до себе си накрая винаги ще се справяте.

— Такъв си е той… — усмихна се замечтано младата жена. — Ами той? — попита, сочейки другата снимка.

— Хм, това е интересно — промърмори Марга, докато продължаваше да се взира в усмихнатите очи на мъжа. — Омъжите ли се за него, винаги и във всичко ще Ви върви. Няма да има пречки по пътя Ви. Много неща ще се случат по коренно различен начин.

Лицето на клиентката светна и тя понечи да каже нещо, но Марга я прекъсна:

— Но той е слаб. Той винаги ще Ви предава.

Настъпи мълчание. След малко ясновидката наруши тишината:

— Труден избор, а?

— Не можете ли все пак да ми кажете едно име? — умолително промълви посетителката.

— Не мога. Двата пътя са пред Вас. Нужното го знаете.

— Божичко, това е някакъв ужас… И какво да правя? Знаех си аз, че всичко това ще ми донесе само нещастие…

— Госпожице — каза меко, но категорично Марга, — изобщо не знаете какво говорите. Вие сте една много щастлива жена.

* * *

— Какво знае тя, Луцифер? — шепнеше Марга, прегърнала пухкавия черен котарак. — Тя има двама мъже и не може да избере. Какво знае тя за самотата? Хората никога не са доволни от това, което имат. А аз… аз не издържам вече!

Луцифер я погледна с едно око, постави голямата си лапа върху ръката й и замърка гръмогласно. Младата жена притисна по-силно любимеца си. Имаше нужда от малко топлинка…

Днес беше ден за щастливи клиенти. Всички, които минаха през кабинета, получиха от Марга добри новини. На всички тя предсказа успехи, богатство, добро здраве, много приятели, любов, деца… Обикновено след такива дни ясновидката се чувстваше заредена. Но днес самотата я притискаше по-силно от всякога. Всички тези хора, те имаха семейства, имаха близост. И идваха при нея, тъжната и самотната, да търсят помощ… Това не беше ли несправедливо?

Очите на младата жена запариха. Тя изхлипа и потърка нос в меката козина на Луцифер. Котаракът се размърда и усилено почна да ближе крака си. После, сякаш бяха едно цяло, се прехвърли към нейната ръка.

— Къпеш ме, а? — усмихна му се през сълзи Марга. — Като няма кой друг да се погрижи за мен…

Тя, разбира се, имаше любящи родители. Имаше и две чудесни приятелки. Но когато свършеше опашката от клиенти, когато близките и приятелите си тръгнеха, оставаше сама.

Отначало беше опитвала да говори на Ангел. Не знаеше как да запълни огромната дупка, останала след смъртта на усмихнатия й, добродушен съпруг. Затова му говореше. Но скоро разбра, че той няма да я чуе. Беше си отишъл безвъзвратно и паранормалните способности нямаше да й помогнат да бъде по-близо до него. Тя й го беше казала още в началото. Онова странно същество от светлина, което изглеждаше като Снежанка и й помагаше да следва съдбата си. Беше казала ясно: той е твоето жертвоприношение. Не можем да ти го върнем, защото ще забременееш. Марга не проумя веднага пълния смисъл на това.

Но с времето беше осъзнала. Бе получила жестока присъда. Никой не я бе попитал дали иска това, дали е готова. Никой не й бе дал право на избор.

„Защо аз, по дяволите? Защо аз?“ — изкрещя тя. Луцифер подскочи и се измъкна от обятията й. Марга грабна телефона си и набра номера на Ирена.

— Кажи, Марго! — в нежния глас на приятелката й се долавяше усмивка.

— Трябва ми идея за някаква лудост!

— Ъъъ… искаш да кажеш?

— Някаква пълна простотия, която да направя! На мен ми писна, Рени, разбираш ли?

— От кое ти писна? — все още не схващаше Ирена. А уж е екстрасенс, горчиво се усмихна Марга и продължи с гневен тон:

— Писна ми от всякакви Снежанки, мисии и служби! Не искам! Не съм го искала! Писна ми! Да си вземат дарбата и да си я… да правят с нея, каквото поискат!

— Добре ли си?

— Ама разбира се! Просто процъфтявам! Имам си празна къща и живея с котка!

Луцифер я изгледа обидено и излезе от стаята. Разгорещена, Марга дори и не забеляза.

— Виж, миличка… Ох, как да ти помогна? Не мога да дойда точно сега. Имам да лекувам едно детенце, не трябва да прекъсвам сеансите.

Ирена живееше доста далеч, на четири часа с влака. Двете приятелки не можеха да се виждат толкова често, колкото им се искаше. Но все пак беше в България, докато Люси сега сигурно вечеряше в някой хубав парижки ресторант. Не, нямаше да търси Люси. Не биваше да помрачава щастливото й време като годеница със своите проблеми. А и в този случай Ирена щеше да я разбере много по-лесно, защото дарбата ги свързваше.

— Марго, чуй ме. Може ли да ти пратя нещо да прочетеш?

— Какво говориш? Аз те питам каква глупост да извърша, а ти искаш да ми пращаш книжки?

— Ами… не можах да измисля глупост. Но щом искаш да се бунтуваш, можеш да се върнеш към старата си професия на преводачка. Нали и без това ми се оплакваше, че вече не ти остава време за нея? Вярно, че не е нещо авантюристично, но те ще разберат намека. Снежанка и другите имам предвид…

— Да де, разбрах. Какво искаш да ми пратиш?

— Ами… едни романи.

— Чии са? Искаш да ги превеждам ли?

— Не знам… Може да помислим дали да не ги преведеш. Първо само ги виж.

— Добре, прати ги. И все пак, чии са?

— На леля ми.

— Каква леля бе?

— Ами тя не ми е всъщност леля. С майка са първи братовчедки. Но аз от малка много си я обичам. Тя е… пич. Леля Нели. Абе, ще видиш…

— Добре тогава, прати ми ги.

* * *

Тази нощ Марга не спа. Не можа да се откъсне от книгите. Лелята на Ирена разказваше за прекрасен свят, в който живеят душите между преражданията си. За съдбите на влюбени и приятели, за хора, които водеха битки, за да спасят близките си, народа си или целия свят. Всичко й харесваше. Но най-много бе впечатлена от описанието на мястото, който Нели наричаше „финият свят“. Беше чувала понятието и другаде, то явно бе заимствано. Но тя го беше наситила с цветно и поетично съдържание.

„Ако Ангел е някъде на такова място, то аз съм много щастлива за него. И искам някой ден да сме там заедно.“ — мислеше си младата жена. „Иска ми се да си поговоря с тази леля на Рени.“

На другия ден Марга се обади на Ирена.

— Романите много ми харесаха.

— Ама ти прочете ли ги вече?

— Прочетох ги. Бърза съм, нали съм свикнала да работя с текстове. Тя ще ги издава ли?

— Ами доколкото знам, поне засега не е намерила издател. Тя си пише за себе си, ей така…

— Мога ли да ги пратя на Люси?

— На Люси? — Двете най-добри приятелки на Марга все още не се познаваха лично, но всяка се беше наслушала на подробни разкази за другата. — Мислиш, че…? О, Марго, ами ако наистина се получи? Няма да има по-щастлива от нея, знаеш ли? Тя е… ох, какво да ти обяснявам! Съвсем скоро трябва да ви запозная.

— Мисля, че вече я познавам. И имам да я питам много неща.

* * *

По-нататък всичко се разви много бързо. Няколко дни след получаването на файловете Люси се обади на Марга и развълнувано избъбри:

— Почвай преводите! Направих резюме за шефа, той е много впечатлен! Няма търпение да прочете целите книги!

— Ти сериозно ли? От едно резюме?

— Е… може и аз малко да съм се попрестарала с убеждаването… — разсмя се Люси.

— Знам я аз тая твоя убедителност — прихна и Марга.

Тя сложи на портата табела, че излиза в отпуск и се хвана здраво на работа. Текстовете все така я омагьосваха. Искаше й се час по-скоро да се запознае с авторката, но някак все се разминаваха. Толкова неща искаше да обсъдят! В книгите й имаше героини, които й напомняха на нея самата. Може би Нели щеше да й помогне да проумее, да постигне най-накрая мир?

Изпрати романите на Люси и спа 20 часа. После зачака. Не махна табелата от портата. По цели дни се разхождаше и мислеше. Не знаеше какво да прави оттук нататък. Също като момичето с двамата годеници тя се питаше отново и отново накъде да продължи. И не можеше да избере.

Люси се обади след две седмици. Марга едва дочака да прекъсне връзката и веднага набра номера на Ирена:

— Кажи на леля си Нели да стяга багажа! Заминаваме за Париж!

— Майчице! Наистина ли? Ох, тя така ще се зарадва! — изпищя Ирена. — Ама аз така и не ви запознах…

— Нищо, ще се запознаваме в самолета.

— А ти? Реши ли какво ще правиш?

— Не, още не… Но сега тъкмо имам случай да проверя дали отговорът не е в Париж.