Нели Цветкова
Ясновидката (10)

Неверникът

Ясновидската дарба понякога може да бъде истинско проклятие. Това си мислеше Марга, докато се взираше замаяно в лицето на доктор Ванков, надвесено над нея.

— Колабира — промърмори докторът. После раздразнено продължи: — Не си ли ядеш закуската, момиче? Сестра Хамдиева, наблюдавай я! Ако има нещо, ме извикай!

И той излезе забързан от стаята, като положи видимо усилие да не затръшне вратата.

Разбира се, че не беше колабирала. Марга го знаеше отлично. Докторът бе хванал ръката й, за да премери пулса. И тогава тя получи видение за него. И какво, след като той нямаше да поиска да я изслуша? А беше важно!

Вратата се бутна и в стаята нахлу Ирена.

— Какво, какво стана? Добре ли си? Сестра?

— Добре е — отвърна сестрата. — Хубаво ще е да хапне нещо сладко. А ти отсега нататък отговаряш да си изяжда всичко. Я каква е светнала!

— Слушам! — шеговито козирува момичето. После приседна на леглото до Марга и хвана ръката й. Изглеждаше нетърпелива да останат сами и Хамдиева го усети.

— Е, момичета — каза тя, — няма смисъл да ви охранявам. Ако стане нещо, викайте. Но според мен вече всичко ще е наред.

Намигна им и излезе.

— Добре ли си? — загрижено повтори въпроса си Ирена. — Да не би нещо да прекалихме с упражненията за неутрализиране на отрицателната енергия?

— Добре съм, не се тревожи — побърза да я успокои Марга. — Изобщо не беше колапс и доктор Ванков много добре го знае. Но няма да го признае никога. И така стигаме до моя проблем…

Ирена я гледаше в очакване.

— Получих видение — поясни ясновидката. — Видение за доктора…

— Не думай! — ахна приятелката й.

— Не думай, ама думам… На всичко отгоре е много важно. Фундаментално важно! А той няма да ме изслуша!

— Ама какво видя?

И Марга заразказва.

Досега не беше получавала точно такова видение. Обичайно й се явяваха кратки, разхвърляни картини, които не даваха много отговори. Този път беше различно. Докторът стоеше на широк път. Стоеше и се чудеше накъде да поеме. Пътят се разделяше надве. Направи крачка в едната посока и изведнъж пред очите на Марга като на лента мина целият живот, който му предстоеше. Не че имаше кой знае какво да се види в него. Работа в санаториума до пенсия, после скромен, самотен живот в селска къща, с редици пчелни кошери на двора и голямо куче, подскачащо около стопанина си.

След това неочаквано лентата се върна и лекарят отново беше на разклона. И направи крачка в другата посока. Сега седеше в богато обзаведен кабинет. Хора влизаха и го поздравяваха със завръщането. Той обикаляше стаите в голяма болница, решаваше сложни случаи, оперираше с лекота, а после благодарни пациенти със сълзи на очи стискаха ръката му. В тази болница доктор Ванков се запозна с колежка — млада, красива и многообещаваща. Сватбата им беше разкошна, младоженецът — влюбен до уши. В следващите години той изпълняваше и най-малкото желание на хубавата си жена. И преди Марга да успее да се замисли защо й се дава това видение, в което няма нищо толкова особено, всичко се обърка.

Случайно сварил жена си в прегръдките на по-млад колега, доктор Ванков изгуби самообладание. Грабна скалпел и замахна към гърлото й. Другият мъж не успя да го възпре. Ясновидката видя процеса, публикациите в медиите, видя мъчителните, тягостни години в затвора. Лекарят излезе оттам напълно съсипан и не живя дълго след освобождаването си.

Накрая пред Марга се яви Снежанка и каза нещо. После младата жена се свести, а доктор Ванков стоеше над нея и я гледаше изплашено и малко раздразнено.

— Защо пък Снежанка? — попита Ирена.

— А, това си е в реда на нещата — обясни Марга. — Когато бях в кома след катастрофата, когато бях там, при светлината, някой се опита да говори с мен. Искаха да ми обяснят за дарбата. Съществото попита в какъв вид ще го възприема по-лесно, аз казах на шега „Снежанка“ и оттогава не мирясва. Всеки път изглежда така. Веднъж дори сънувах и седемте джуджета.

— Хехе, това е весело! И не помниш какво ти е казала?

— Опитвам се да си спомня, но засега… не, не успявам. Божичко, трябва да кажа на доктора!

— Даже нямаш представа колко е важно да му кажеш, Марго! — възкликна приятелката й. — Тъкмо днес щях да ти разправям каква клюка чух. Тук говорят, че го канят в София, в голяма болница, на шефско място.

— Така ли? Че защо пък него?

— Това е другата част от клюката. Допреди няколко години доктор Ванков е бил многообещаващ млад хирург. Всички очаквали, че ще достигне международна известност. Но жена му се разболяла от рак и умряла. И той захвърлил всичко и дошъл да работи в санаториума.

Същия следобед Марга успя да издебне доктор Ванков сам. Тя влезе в кабинета му и затвори вратата с такава решителност, сякаш я заключваше. Той вдигна вежди, но замълча.

— Трябва да ме изслушате! — отсече младата жена.

— Проблем ли имаш? Не си ли добре? — попита докторът. В тона му си личеше явната надежда, че разговорът ще се ограничи до самата Марга.

— Добре съм. Вие добре ли сте?

— Че какво да ми има на мен? — разпери ръце Ванков.

— Чувам, че напоследък сте развълнуван, двоумите се за кариерата си…

— Клюките се разнасят бързо — усмихна се той, но очите му останаха предпазливи.

— Доктор Ванков, моля Ви, изслушайте ме! Каквото искате си мислете, само ме чуйте! Моля!

— Е, кажи…

И Марга разказа всичко. Пропусна само Снежанка, и без това не помнеше думите й. А и нейното появяване правеше видението съвсем нереалистично. Само допълнително щеше да отблъсне лекаря.

Настъпи тишина. От напрежение ушите на Марга бучаха.

— Свърши ли? — попита доктор Ванков.

— Свърших.

— Трябва ли да ти обяснявам, че това са халюцинации? Ти не си се възстановила напълно и аз настойчиво те съветвам, като си тръгнеш оттук, да продължиш с лечението.

— Не трябва да ми обяснявате нищо. Аз знам, че не са халюцинации. Но не очаквах да ми повярвате. Много жалко, докторе, толкова много ми се искаше да ме чуете!

Ванков мълчеше намръщен. Марга почака, но разбра, че той няма да й каже нищо повече. Погледна го умолително за последен път, после тръгна към вратата. Ръката й вече беше на дръжката, когато чу гласа му, вибриращ от сдържан гняв.

— Жена ми била болна от рак. Разбрала, но не ми казала. Не беше глупава жена, но ужасно се страхуваше от операции. Тя… отишла при една… такава като теб… — той вече говореше през зъби. — Оная „лечителка“ я убедила да не взема нищо друго, да не ходи по доктори, да разчита само на нея. Аз мислех, че жена ми дава парите си за книги и тоалети, радвах се, че мога да й осигурявам тези малки радости…

Той замълча за малко. После вдигна изпълнени с болка очи към Марга и изкрещя:

— Всички вие сте лешояди! Онази твар уби жена ми за пари! Да те чуя ли? Никога няма да те чуя! Махни се от кабинета ми, шарлатанка такава! Марш навън!

Очите на Марга се насълзиха. Тя бавно тръгна към стаята си. Повече не успя да се приближи до доктора. Той я избягваше отдалеч, а погледът му я караше да трепери, макар да знаеше, че е невинна.

След няколко дни двете с Ирена наблюдаваха от прозореца заминаването на доктор Ванков за София. Сестрите и санитарите го изпратиха сърдечно. Имаше прегръдки, цветя и сълзи.

— Той отива към съдбата си… — отрони Ирена.

— Знаеш ли, спомних си какво ми каза Снежанка — тихо промълви Марга.

— Какво?

— Не можеш да спасиш целия свят. Но постоянно трябва да опитваш.