Сали Стюърт
Тайният любовник (15)

Глава 15

— Човече, мислиш със…

— Не го казвай — изръмжа Брад и прекъсна гневната тирада на Стийв Рейни. — Не знаеш за какво говориш. Стийв спря да крачи и се взря, недоумяващ в партньора си, който седеше с приведени рамене до издрасканата дървена маса. В малкия кабинет.

— Знам само, че току-що рискува прикритието си заради една репортерка.

Брад скочи от стола и загледа Стийв не по-малко ядосано.

— Напълно си прав, Стийв! Но в същото време и грешиш. А начинът ти на мислене направо издиша!

— Моят начин на мислене ли издиша? А твоите действия? Да се замесиш в уличен побой и да те оставиш да те арестуват не е най-добрият начин да останеш незабелязан и да не привличаш вниманието върху себе си. Но да се довериш на репортер и да му позволиш да ти помага в разрешаването на случая е най-малкото проява на глупост.

Брад се отпусна обратно на стола. Не можеше да възрази на обвиненията на партньора си.

— Нещата не стоят точно така. Не съм се събудил някоя сутрин с внезапното хрумване да въведа Алисън Прескът в нещата, нито пък съм я молил да ми помага. Казах ти как стана всичко.

Стийв седна на стола срещу него.

— А пък аз от самото начало ти казах да стоиш по-далеч от нея.

— Това нямаше да помогне. Тя е като хрътка. Щом преследва нещо, не се отказва, докато не го настигне.

— Казваш го с такъв тон, сякаш си много горд с нея.

Стийв е прав, осъзна Брад. Не бе успял да сдържи нотката на гордост в гласа си. Алисън със сигурност бе обърнала живота му с главата надолу, но не можеше да й се отрече, че притежава твърд характер и решителност. Много хора на нейно място щяха да паднат духом и да се откажат. Но Алисън беше боец. За съжаление, усилията й да успее в професията си го бяха насадили на пачи яйца.

— Добре, добре — примирително рече Брад. — Изкарай си го на мен, щом искаш. Но я измъкни от това място, за да може да се прибере вкъщи при детето си.

— Дете?!

— Тя има дванадесетгодишна дъщеря, която в момента е сама у дома.

— Дванадесетгодишно момиче си стои само у дома по това време на нощта? Защо не каза? Щяха да изпратят някого там!

— Именно заради това. Алисън води дело за попечителство над детето. Ако в къщата й се появят от социални грижи, съдът не би бил очарован и бившият й съпруг ще се възползва от това, за да й отнеме дъщерята.

— И ти най-безобразно си решил да престъпиш закона? Доколко си обвързан с тази жена? Спиш ли с нея?

Брад не искаше да лъже, но не можеше да му каже и истината. Обаче колебанието му бе достатъчно.

Стийв се облегна назад и звучно изруга.

— Това обяснява всичко.

— Това не обяснява нищо и няма нищо общо със случая. Виж, колко пъти сме използвали информатори, за да се доберем до следа? Случаят не е много по-различен. Алисън спечели доверието на тези хора и откри някои неща, които аз не успях. Не му харесваше, че Стийв го принуждава да защитава действията й — действия, които самият той не одобряваше напълно.

Рейни поклати глава.

— Можеш да си сигурен, че е съвсем различно. Ти си този, който трябва да бъде там и да събира информация. А твоят „информатор“ се кани да съобщи за теб от телевизионния екран. По-добре се постарай веднага да я отстраниш от сцената. Това, което вършиш с нея насаме, си е твоя лична работа, но я дръж по-далеч от полицейските задачи. Разбрахме ли се?

Брад удари с юмрук по масата.

— Млъквай! — Знам отлично всички неща, които не е трябвало да правя, както и знам какво трябва да направя занапред. Съвсем скоро ще го чуя и от лейтенанта. Но точно сега не можеш ли да забравиш за малко, че си полицай, да бъдеш просто приятел и да ни измъкнеш и двамата от затвора?

— Предполагам, че бих могъл — омекна Стийв. — Но ти наистина си се забъркал в голяма каша, приятелю!

— Благодаря, че ми го каза. Не бях забелязал — саркастично отвърна Брад.

А Стийв все още не знаеше най-лошото. Въпреки всичко, което бе направила, въпреки всички проблеми, които му бе създала… и сигурно и в бъдеще щеше да му създаде… той бе загрижен за нея. Когато изтича навън, чувайки виковете на Джийн и я видя да удря главата на Алисън в бетонния тротоар, всичко в него се преобърна. Алисън можеше да бъде убита! А дали той можеше да продължи да живее без нея?

 

 

Минаваше единадесет часа, когато Алисън най-сетне се прибра у дома. Главата и стомахът я боляха, чувстваше се унижена, потисната и изморена. Колата на Дъглас, паркирана пред къщата, не я накара да се почувства по-добре.

Спря колата си на алеята. Опита се да не мисли какво означава присъствието на бившия й съпруг, но сърцето й ускорено заби, когато се втурна към входната врата. Замръзна на място. На входа се появиха Дъглас и Мегън. И двамата носеха чанти, пълни с багаж. Той се опитваше да й открадне дъщерята и щеше да успее само ако Алисън бе закъсняла с още няколко минути!

— Мегън! — Гласът й бе немощен шепот.

Мегън изпусна чантата си и се втурна да прегърне майка си.

— Пуснали са те от затвора! Когато ми се обади, за да ми кажеш, че ще закъснееш, не ми спомена, че си в затвора! Бях толкова разтревожена!

— Толкова си била разтревожена, че си се обадила на баща си? — Алисън погледна към Дъглас над главата на дъщеря си.

— Всъщност аз й се обадих — спокойно рече Дъглас. — Най-сетне постигна известността, за която толкова много мечтаеше, Алисън. Ти беше водещата новина в десет на конкурентната ви телевизионна станция.

— Не съм ги гледала. Гледах твоя канал, мамо. Татко се обади и ми каза, че си била замесена в уличен побой и си в затвора. Бях толкова уплашена. Наранена ли си? — Момичето се отдръпна и тревожно огледа майка си. Дори и в замаяното състояние, в което се намираше, Алисън видя, че очите на детето са зачервени и подути, а по бузите й има засъхнали следи от сълзи.

— Добре съм, мъничката ми. Беше грешка. Хайде да разопаковаме багажа ти и да те сложа да си легнеш. — Прегърна Мегън през раменете и понечи да пристъпи към вратата, но Дъглас я сграбчи за ръката.

— Тя идва у дома с мен. Не мисля, че една улична побойничка, която е била в затвора, е подходяща за майка.

Алисън стисна зъби и се опита да овладее надигащия се в гърдите й гняв. Ако се нахвърли с юмруци срещу Дъглас, няма да реши проблемите си. Вече бе разбрала, че няма нито талант, нито желание да се бие. А Дъглас бе по-висок и от Джийн Огромната.

— Не — просто рече младата жена. — Тя няма да тръгне с теб. Тя ще се качи в стаята си и ще си легне. — Притисна по-плътно Мегън към себе си, като се молеше дъщеря й да не заяви, че иска да отиде при баща си.

Дъглас студено се усмихна.

— Всичко свърши, Алисън. Дори и да остане при теб тази нощ, когато делото стигне до съда, аз ще покажа на съдията копие от новините и ти гарантирам, че ще загубиш. На филма се виждаш с белезници, застанала между двама скитници, единият от които очевидно е твой любовник. А през това време дъщеря ти си е сама у дома.

— Татко, престани! — обади се Мегън и гласът й затрепери, сякаш отново щеше да заплаче. — Аз ти обясних, че Брил не е скитник, а мама току-що каза, че е станало грешка.

— Съжалявам, принцесо — отвърна Дъглас. Говореше на Мегън, но не откъсваше студения си поглед от бившата си съпруга. — Рано или късно ще трябва да разбереш истината за майка си. Тя се движи сред изпаднали хора и се бие с тях на улицата пред вратите на приют за бездомни, където очевидно твоят Брил живее. А сега вече има и полицейско досие. Едва ли може да се кандидатира за титлата „майка на годината“.

— Татко, не говори така за мама! — Гласът й пресекна и тя се притисна по-силно към Алисън, а слабичката й ръка се обви около кръста й.

— Скъпа, защо не се прибереш и не се приготвиш за сън? Ще дойда след минута.

— Мегън, вземи си чантата и върви в колата — заповяда Дъглас. — Ако искаш да дойдеш в Ню Йорк с мен и Бони, тази вечер трябва да ме последваш.

— Дъглас, не й причинявай това! — възмутено избухна Алисън. Мегън бе достатъчно разстроена, за да избира на кого от родителите си да се подчини, а сега и тази заплаха, че ще й отнемат дългоочакваното пътешествие!

— Тя е достатъчно голяма и знае какво иска. Нали така, принцесо?

— А ти си достатъчно голям, за да не я насилваш — рязко рече Алисън. — Прибирай се вътре, Мегън. Веднага. — Неохотно се освободи от прегръдката на дъщеря си, изплашена, че Дъглас ще я поведе насила.

Мегън погледна нерешително първо майка си, после баща си и колебливо пристъпи към къщата. Дъглас пусна ръката на Алисън и направи крачка към момичето, но не се опита да го спре, когато то мина покрай него. С търкалящи се по бузите сълзи, Мегън изтича през прага и затръшва вратата зад гърба си.

Ако все още ми бяха останали някакви съмнения, че наистина си загрижен за щастието на дъщеря си, ти току-що ги унищожи. Как можеш да й причиняваш всичко това? И без да дочака отговора му, Алисън го отстрани от пътя си и влезе в къщата.

Заключи вратата и се облегна на нея. Пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои, преди да се изправи лице в лице с Мегън. Трябваше да бъде силна, за да даде сили и на дъщеря си.

— Мамо? — Тихият глас долетя от площадката в горния край на стълбите.

— Да, скъпа. Алисън се заизкачва.

Момичето стоеше, изпънато като струна, лицето му бе пребледняло, но не плачеше. Алисън прегърна слабичкото телце.

— Татко наистина ли ще те съди отново?

— Страхувам се, че да. Той… — Не можа да довърши, изречението. Не можеше да се насили да защити Дъглас, да изрече думи, които щяха да представляват само една огромна и неоправдана лъжа.

— Защо го прави? Ти никога не си ми забранявала да ходя при него! И защо каза онези ужасни неща за теб?

Едно дванадесетгодишно дете бе прекалено малко, за да бъде разкъсвано по този начин, твърде малко, за да се изправи срещу недостатъците на родителите си. Е, добре, реши накрая Алисън. Заради дъщеря си ще изрече една огромна лъжа.

— Баща ти те обича много. Той прави това, което смята за правилно, а аз това, което аз смятам за правилно. Ние и двамата искаме да си щастлива. Просто имаме различна представа за начина, по който това трябва да стане.

Напрегнатото телце на Мегън леко се поотпусна.

— Мислиш ли, че той наистина няма да ме заведе в Ню Йорк само защото тази вечер не тръгнах с него?

Алисън се усмихна, облекчена, че материализмът на дъщеря й бе победил болката.

— Разбира се, че ще те заведе в Ню Йорк. Утре ще бъде в съвсем друго настроение. Знаеш, че понякога, когато са ядосани, хората казват неща, които в действителност не мислят.

— А той ти беше доста ядосан, задето си била в килията — рече Мегън и се отдръпна леко назад, за да погледне майка си в лицето. — Какво се случи? Защо двамата с Брил сте се били с онази странна жена?

— Аз разговарях с нея. Работех върху моя репортаж, когато тя ме нападна. Тя е много болна, може би взима тайно наркотици. Бил се случи наблизо и дойде да ми помогне. Патрулната кола мина и полицаите ни прибраха всички за… да ни разпитат, защото не знаеха какво точно се е случило. След като установиха фактите, ни пуснаха… нас двамата… с Бил. А сега върви да си лягаш. Утре ще трябва да ставаш рано за училище. — Обърна Мегън и я побутна към стаята й.

Ала изглежда не бе толкова лесно да задоволи любопитството й. Момичето се обърна с разширени от страх очи.

— Какво е правил Брил край онзи приют за бездомни? — тихо попита тя и Алисън разбра, че дъщеря й се страхува да не изгуби мечтата си. Татко прав ли е? Брил скитник ли е?

— Не, баща ти не е прав. Бил не е скитник.

— А рокзвезда ли е?

— Не. Но е много специален човек.

Лицето на Мегън помръкна.

— Тогава кой е той? — Разочарованието в гласа й бе съвсем ясно.

— Казах ти. Специален човек — увери я Алисън. — И това е всичко, което мога да ти издам в момента. Тайна е. Голяма тайна. Ти дори не би трябвало да знаеш толкова много. — Докосна с пръст върха на носа на Мегън и й се усмихна. — Но аз съм сигурна, че мога да ти вярвам и че няма да кажеш на никого. Продължавай да твърдиш, че е рокзвезда, а когато всичко свърши, аз ти обещавам, че ще ти разкрия истината.

Думите изглежда възвърнаха настроението на дъщеря й и очите й оживено заблестяха.

— Ау! Да не би той да е шпионин или нещо подобно?

— Ни дума повече! Дори да забиваш нагорещени игли под ноктите ми! — Шегата й бе възнаградена с тихо кискане. — Бягай в леглото и ме остави и аз да направя същото.

Мегън я целуна по бузата и тръгна към стаята си. Дете! Колко непостоянни са настроенията й, помисли си младата жена, докато гледаше след дъщеря си. Лесно се разстройва и лесно забравя неприятностите.

На вратата на стаята си Мегън се обърна.

— Вие двамата с Брил любовници ли сте?

Алисън отвори уста да й отговори, после се изкашля, за да спечели малко време. Как да отговори на подобен въпрос? Дали да й каже, че са приятели? Но тя не бе сигурна, че са.

— Мамо, аз съм почти на тринадесет години — обади се Мегън, докато чакаше отговора. — Няма защо да се страхуваш да ми кажеш истината. Знам какво означава да сте любовници.

— Бил и аз сме бизнеспартньори — накрая рече Алисън.

Мегън недоверчиво повдигна вежди и Алисън разбра, че от вниманието на дъщеря й не бе убягнал фактът, че тя не отрече. Явно ще се наложи занапред да бъде особено внимателна, много по-внимателна, отколкото досега.

— О, забравих да ти кажа, мамо. Обади се чичо Рик да попита дали се нуждаеш от нещо и каза, че някой си Гуди Хънтър искал да те види утре сутринта, като отидеш на работа. — Мегън влезе в стаята си и затвори вратата.

Гуди Хънтър. Директорът на станцията. Чудесно. Утре сигурно ще бъде уволнена.

Уморено се запъти към спалнята си и се тръшна върху леглото. Чувстваше се толкова изтощена, че можеше да заспи, както бе с дрехите.

Загуби ли работата си, никога няма да може да се пребори с Дъглас в съда. Въпреки че след тази вечер не бе сигурна дали това има някакво значение. Дъглас бе прав за едно — съдията няма да погледне снизходително на факта, че е била арестувана, докато се е биела с двама скитници, и е оставила дъщеря си сама през цялата вечер.

А за да станат нещата още по-лоши, тя наистина искаше да се обади на Брад, да го помоли да дойде и да я подържи в прегръдките си, да й каже, че всичко ще се оправи. Знаеше, че това не е възможно. Ако остави сега той да се справи с нещата, след това със същата лекота той можеше да реши да развали всичко. Точно както Дъглас…

По някакъв начин тя сама трябваше да се справя с трудностите и спънките в живота си.

Дали Господ щеше да й прости, ако му се помоли да изпрати бавна и болезнена смърт на Дъглас, амнезия на директора на станцията, печеливш билет от лотарията на нея самата, а на Брад…

 

 

На следващата сутрин Алисън влезе с изправени рамене и вдигната глава в кабинета на директора. Нямаше да се предаде без бой.

Хънтър вдигна глава от бюрото.

— Затвори вратата — излая той.

Тя тъкмо я затваряше. Нямаше желание другите да станат свидетели на уволнението й.

— Какво, по дяволите, се е случило снощи?

— Работех върху един репортаж, а онази жена ме нападна. Мъжът ми се притече на помощ. Аз съм напълно невинна. В полицията не са предявили никакви обвинения срещу мен.

— Не ти ли разрешиха да се обадиш по телефона?

— Да, разрешиха ми — отвърна Алисън, объркана от насоката на разговора. — Обадих се на дъщеря си, за да й кажа, че ще закъснея.

— По дяволите! Що за репортер си ти? Защо не се обади в студиото? Позволи на конкурентна станция да се добере до тази история, а на нас не каза нито дума!

Въпреки че не я бе поканил да седне, Алисън се свлече в едно кресло. Краката й внезапно бяха омекнали.

— Искате да кажете, че е трябвало да ви се обадя, за да направите репортаж как отивам в затвора? — смаяно попита тя.

— Нали не си забравила за кого работиш?

Въпреки че шефът явно й бе много ядосан, тя все още не бе загубила работата си.

— Не съм, разбира се. Но аз нямах намерение да позволявам на някого да прави репортаж за случилото се. Поне не засега. Публичността само би застрашила нещо много важно, над което работя в момента. — „Моля те, Господи, не му позволявай да иска подробности!“

— Каква е тази важна работа?

— Събирам материал за един сериен убиец на бездомни.

— Вече сме направили няколко такива.

— Но аз разполагам с нова информация. Имам улики…

— Разкажи ми.

— Не мога. Не мога да ви кажа, защото не мога да издам източника си.

— Не ме интересува кой е източникът ти. Искам само да знам каква е информацията. Кога ще можем да публикуваме всичко това?

Въпреки желанието си, Алисън му разказа какво бе открила, като внимателно избягваше ролята на Брад, както и информацията, която той й бе дал. Докато говореше, видя как очите на директора заблестя ват и как той мислено пресмята всички евентуални облаги за станцията.

Когато свърши, Хентър продължи замислено да почуква с молива си върху бюрото.

— Добре — рече накрая. — Ето какво ще направим. Ще разпалваме любопитството на зрителите. Сигурен съм, че всички тази вечер ще изберат нашия канал, за да видят какво ще кажеш. Така че измисли някаква история, не ме интересува каква. В края на емисията водещият ще те попита за миналата нощ. Ти ще се усмихнеш загадъчно и ще кажеш нещо от рода на: „Нямам право да ви разкрия подробностите сега, но аз разполагам с много интересна информация за убийствата и съвсем скоро ще мога да представя на нашите зрители всички детайли.“ Всяка вечер той ще те пита и ти от време на време ще трябва да му подхвърляш малко информация, колкото да възбуждаш апетита им. Надраскай няколко реда и ела да ми ги покажеш. — Наведе глава над бюрото и отново насочи вниманието си към документите, разпръснати върху него — знак, че можеше да си върви.

Очакваше да бъде много по-лошо. В крайна сметка не бе загубила работата си.

— Благодаря ви — каза младата жена. — Ще го направя. Изправи се и се запъти към вратата.

— Алисън!

Обърна се и видя, че директорът я гледа. Той наистина би могъл да бъде много привлекателен мъж, ако изражението на лицето му не бе толкова безизразно и студено. Приличаше на Дъглас.

— Този трик не може да се използва много дълго. Скоро трябва да приключиш с историята си.

Още натиск! Само това й липсваше!

Видя Рик, който й махаше от дъното на стаята. Докато минаваше покрай бюрото на Трейси, момичето й хвърли злобен поглед. Това малко повдигна духа й. Щом Трейси бе разстроена, значи Алисън бе на прав път.

— Какво, за Бога, стана снощи? — развълнувано я попита Рик.

— Дълга история. Позволи ми да проведа един бърз телефонен разговор, а след това ще ти разкажа всичко. Ще трябва и да реша колко от бижутата си да заложа, за да мога да ти платя тази вечер да се грижиш за Мегън.

Когато се обади на Брад, се включи телефонният секретар и тя остави съобщение да й позвъни при първа възможност. Двамата не бяха съгласували действията си за тази вечер, а тя нямаше никакво време за губене.

Алисън се втурна в къщата и се залови да приготвя вечеря от това, което намери в хладилника. Рик позвъни на вратата тъкмо когато изваждаше купите с бульон от микровълновата фурна.

— Чичо Рик! — Мегън радостно го поздрави. — Не е ли страхотно, че мама и Брил работят заедно върху някаква суперсекретна история? Знаеш ли някакви подробности?

По-добре да кажеш „не“ — извика Алисън, — в противен случай ще те подлуди, като през цялата вечер се опитва да измъкне нещичко от теб.

— Чувала ли си се със специалиста по дегизировките? — попита Рик и влезе в кухнята.

— Не още. Ако не се обади, докато вечеряме, ще трябва сама да отида… — Погледна светналото от любопитство лице на Мегън, която бе промушила глава над лакътя на Рик. — Ще отида там, където със сигурност ще го намеря.

— В приюта за бездомни ли? — обади се Мегън.

— Там беше последната ни задача. Кой знае къде ще трябва да ходим тази вечер…

Това си беше самата истина, помисли си Алисън. Може би тази вечер Брад нямаше да отиде в приюта. Може би бе тръгнал по друга следа.

Но това беше без значение. Дори и той да не е там, тя трябваше да продължи разследването и без него. Тази вечер няма да влиза вътре в приюта, а ще остане навън с толкова много хора наоколо.

Независимо от това, Алисън се зарадва, когато по средата на вечерята телефонът иззвъня и тя чу гласа на Брад.

— Добре ли си? — попита той.

— Добре съм — хладнокръвно излъга младата жена. — На обичайното място ли ще срещнем?

— Трябва да поговорим за това.

— Говори! — Извинителната нотка в гласа му никак не й хареса.

— Триха ми доста сол на главата заради това, което се случи снощи.

— Повече няма да се повтори.

— Партньорът ми и лейтенантът ме смъмриха най-строго, че съм те забъркал в този случай.

По гърба й пропълзяха студени тръпки.

— И какво точно казаха те?

— Не се опитвам да разваля нашето споразумение. Ти ще си първата, която ще научи, когато всичко приключи, но дотогава трябва да стоиш настрани.

— Да стоя настрани?!

— Да. Остави ме сам да се справя със случая. Съжалявам, но нямах избор. Беше ми наредено да прекратя твоето участие.

— Не! Не! Не съм съгласна! — Понижи глас, осъзнала, че Мегън е само на няколко метра в трапезарията и сигурно е наострила уши. — Заради нашето споразумение аз се накиснах в най-лепкавата каша, която можеш да си представиш — сърдито изсъска Алисън в слушалката. — След това, което се случи снощи, Дъглас е убеден, че е спечелил битката за попечителство, а аз, разбира се, не можех да му кажа истината за теб. Освен това ме извика шефът и ми нареди да побързам с репортажа си. А ти ми говориш да стоя настрани?!

— Бъди разумна! Съвсем скоро, благодарение на помощта ти, ще успея да разреша този заплетен случай.

— Не ми дръж този покровителствен тон!

— Не ти държа покровителствен тон. Наистина го мисля. Твоето откритие ме насочи в правилна посока. Ако наблюдавам по-отблизо Полък, не се съмнявам, че ще ме отведе до убиеца. А след случилото се снощи, няма да се изненадам, ако това се окаже Джийн. Ще трябва да работя и нощно време. Обещавам ти, че съвсем скоро всичко ще приключи. Няма да те подведа.

— С теб или без теб аз ще ходя там всеки път, когато ми се удаде възможност. Нямам намерение да стоя настрани и да си клатя краката, надявайки се, че някой друг ще свърши работата вместо мен!

— Ти каза, че си рискувала длъжността си. Аз също не искам да загубя своята особено когато не е неизбежно. — Гласът му бе изгубил извинителните нотки и сега звучеше твърдо и решително.

— Чудесно — отсече младата жена. — Върши си твоята работа, а аз ще върша моята.

— Алис, не бива да ходиш там без мен. Ами ако Джийн отново те нападне?

Алисън опипа цицината на главата си. Наистина не изгаряше от желание пак да се срещне с онази огромна жена.

— Пуснаха ли я от затвора? — нерешително попита тя.

— Стийв уреди да освободят и нея. Тя е главният ми заподозрян, а няма да мога да събера никакви доказателства срещу нея, ако е в затвора.

Алисън пое дълбоко въздух и изправи рамене.

— В такъв случай ще бъда много внимателна, когато е наблизо. Трябва да направя репортажа си!

— Алисън, бъди разумна! Ако отидеш там сама, особено през нощта, ще се изложиш на опасност. Наоколо броди убиец… Какво ще стане с Мегън, ако се случи нещо с теб? Тогава наистина ще се получи сензационен репортаж, а Дъглас ще вземе дъщеря ти.

— Нямам избор. Ще рискувам.

— Чудесно — сърдито изръмжа Брад. — Дръж се като глупачка и рискувай живота си! Но те предупреждавам, че няма да бъда наоколо, за да те пазя.

— Не съм те молила. И сама мога да се грижа за себе си. И така… предполагам, че все пак ще те видя? — Възнамеряваше последните й думи да прозвучат като нехаен въпрос, но вместо това отекнаха като молба и Алисън се мразеше за слабостта си.

— Алисън…

Умолителната нотка в гласа му събуди надеждите й.

— Да?

— Нищо. Прави това, което си решила. Дочуване.

Тя затвори и няколко минути остана втренчена в телефона. Нямаше сили да се върне в трапезарията и да погледне Рик и Мегън.

Не се нуждаеше от помощта на Брад и не бе разчитала на нея. Ала внезапно перспективата да действа сама й се стори странно плашеща. А откритието, че работата е по-важна за Брад, отколкото тя, че така лесно се бе съгласил да я лиши от помощта си и да не я вижда изобщо, й причини болка, която нямаше нищо общо с юмруците на онази жена.

Всъщност тази болка правеше всичко останало да изглежда без значение.

А това наистина бе много глупаво.