Ангел Каралийчев
Бабата и мечката

Отишла една баба втората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна — и мечката под дряна.

— Слизай, бабо! — изръмжала мецана.

— Защо да сляза? — попитала бабата.

— Да те изям!

— Олелеее! — завайкала се бабата. — Недей, мецано, ме яде, защото съм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Якушка, а третата — Веченка. Която си избереш — нея изяж.

Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала в къщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:

— Дай ми, бабо, Мекушка! А бабата се обадила отвътре:

— Мекушка си е меко постлала и си е сладко заспала!

— Дай ми, бабо, Якушка! — захлопала мецана.

— Якушка е яко вратата заключила! — отвърнала бабата.

— Дай ми, бабо, Веченка, или ще те изям! — изревала мечката.

— Не можеш, защото не ходи вече баба самичка в гората за дренки — рекла бабата и угасила светлинката.

А мечката си повлякла опашката към гората.