Виктор Пелевин
ДПП (NN) (19) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

10 000

Стьопа се възхищаваше на приетата в източната поезия форма хайку. Пишеха се съвсем лесно — за триста долара Простислав го научи как става. Не трябваше да се търсят рими, не се мъчиш с размера. Достатъчно беше да разбиеш спонтанно родилите се в сърцето ти думи на три реда и да провериш дали случайно в тях не се среща думата „километър“. Ако се срещаше, трябваше да я смениш с „ли“. След това цяла минута можеше да се чувстваш извисен духовно азиатец, което на Стьопа много му харесваше, въпреки че Мюс го гледаше накриво.

След като обмисли посещението си в „Делта-кредит“, той написа следните редове:

Десет хиляди ли зад гърба.

Други птици пеят в нощта.

Лапите пак са крадливи.

Какви бяха тия други птици и колко бяха десет хиляди ли, Стьопа не знаеше, понеже ги беше сложил само за красота. Но пък много добре знаеше какви са тия крадливи лапи.

Да се опитва да оплеви бурените на числото „43“ беше безполезно, беше го разбрал още в дните, когато разстрелваше панички и кутии с кефир на вилата, а после беше уволнил белязаните от злото служители. Да се натиква сам в бърлогата на Сракандаев беше още по-глупаво. Наглед всичко това му беше ясно. А ето че насмалко да попадне в самозаложения си капан. Изобщо не искаше да мисли какво щеше да стане, ако охраната на Сракандаев го беше задържала за проверка на документите…

Правилният път водеше в диаметрално противоположна посока. Какво всъщност правеше Сракандаев, като беше окачил в приемната си картината „Курската битка“? В пълно съответствие с учението на Бинга, той заздравяваше позициите на числото, на което служеше (след посещението в офиса му Стьопа вече нямаше никакви съмнения в това). Той трябваше да направи същото.

Беше стигнал близо до правилното решение, когато му хрумна да се прекръсти на „Гама-банк“. Но всичко това свърши само с едно — от пустотата на главата му се изтърси Магаренцето Седем цента („Защо магаре? Защо? — за стотен път си помисли Стьопа и за стотен път си повтори: — Не се разсейвай!“). Несполуката с проекта „Гама-банк“ не означаваше, че е порочна самата идея. Тя можеше да се въплъти в действителността по много начини.

„34“ може и да не можеше да се скрие в името на финансовата му структура, но пък можеше тайно да го сложи например в името на някое телевизионно предаване. Такова решение беше много по-мощно от енергетична гледна точка — да пусне заветното число по екраните беше все едно да го изпише с огромни цифри на небето.

След внимателно преценяване на вариантите Стьопа измисли нещо такова, че дори сам приятно се изненада. И колкото повече мислеше за новата си находка, толкова повече й се радваше. Трябваше обаче да бърза — времето не чакаше.

Напоследък Мюс му се цупеше и той се зарадва, че може да й покаже колко много цени помощта й.

— Мюсюс — каза й, — пак съм заникъде без тебе. Пикачу има идея за ново телевизионно предаване. Помниш ли онзи човек, дето ни измисли текста за рекламния щит на Рубльовското шосе? Циничния специалист? Можеш ли да го намериш, писенце? Очертава се голяма поръчка. Апропо, дай ми и подробна информация за него — работата е такава, че човек трябва да знае с кого работи.

Циничният специалист дойде на другия ден. Стьопа се беше запознал със справката, изготвена от Мюс, и вече изпитваше към него някаква смесица от уважение и отвращение, но впечатлението от срещата надмина всичките му очаквания.

Специалистът се казваше Малюта — як намусен тип с рехава ленинска брадичка (не просто като на козел, а именно ленинска, още повече че Малюта беше рано оплешивял). Носеше гащи от защитен плат и червен потник с надпис в кавички:

 

„Ghostmodenizm Rulez!“

 

Още в първата минута на разговора Малюта поиска десет хиляди долара аванс.

Стьопа понечи да го изгони, но си спомни, че в съчиненото наскоро хайку го имаше същото това число, беше се взело неясно откъде. Можеше ли числата да му дават знак? Стьопа натисна копчето на селектора и каза на Мюс да подготви парите. А след това помоли Малюта да му покаже някои от работите си.

— Професията ми е такава — каза Малюта, — че не мога да покажа най-добрите си работи. Въпреки че всички са ги виждали. Всичко се прави строго конфиденциално. Така че в тази папчица съм донесъл най-вече експортни проекти. Е, и някои трепачи — просто да ви запозная със спектъра на възможните услуги…

Стьопа отвори папката и се задълбочи в съдържанието й.

Имаше много неща, включително разработки на PR концепции за Наполеон Бонапарт, хан Бату и други кървави исторически фигури. Разделът „Персийски мотиви“ беше посветен на войнстващия ислям. В по-голямата си част беше на английски, тъй като бе предназначен, както каза Малюта, за богатите нефтени араби. На Стьопа специално му направиха впечатление два слогана за Ал Кайда:

 

и

 

Имаше и слоган за „Хамас“:

 

 

Отдолу беше написано с молив: „Откраднато CNN text“. Някои неща от персийските мотиви Стьопа просто не ги разбра — като например рекламата на уиски:

 

„No matter what you journey is, keep walking!

Johnny Walker Lyndh, Taliban USA

The Green Label“.

 

— И какво, купуват ли я? — попита той.

— В Саудитска Арабия е направо хит — отвърна Малюта. — Вярно, не знам какво я правят. Може да си я закачат по стените на харемите.

— В Саудитска Арабия? — Стьопа го изгледа недоверчиво. Малюта кимна и каза:

— Много реална клиентска база. Най-нормални хора, ние да имахме повечко като тях. Направих им даже ъпгрейд на националното знаме. В оригинала е палма и под нея две сабички. А аз направих ескиз, в който вместо сабите има кръстосани box-cutters, а бе тия, дето режат с тях кашоните. Хем е съвременно, хем се запазва националният колорит…

— И какво казаха?

— А, не съм го показвал — отвърна Малюта. — Рано е още. След пет-шест годинки, като узрее обстановката, тогава ще говорим. Съвсем реален вариант впрочем.

Отделно място в папката беше отделено на изцяло разработена концепция-трепач за политическа партия на едри латифундисти със заглавие „Имаме заедно“. Включваше моцартово-вдъхновен манифест на десет страници, назидателно обръщение към съгражданите, тезиси за работа със селската младеж и така нататък. Доколкото можеше да прецени Стьопа, всичко беше направено много професионално. Особено впечатляваше централната идеологема на движението — „Семейни ценности“. Отначало Стьопа дори не разбра. А когато разбра, кимна с уважение — това наистина струваше скъпо. И най-важното, такава хуманистична идеология щеше да е печеливша на международната арена, където никой нямаше да разбере за какви семейства става дума.

Концепцията включваше и визуални материали. Много силно впечатление му направи плакатът, на който озверял брадат чеченец, приличащ на младия Карл Маркс, посягаше с гадната си лапа-свастика към гръдта на майката-родина, която държеше на ръце младенец с пълни с византийска тъга очи. Зад гърба на майката-родина се виждаше селско-индустриален пейзаж с цвеклово-алуминиеви конотации. Един мустакат гренадир с кивер с двуглав орел забиваше в лапата на чеченеца синьо-бяло-червен щик. Плакатът беше пресечен от тревожен кървав надпис:

Имаше и друг вариант, в който брадат чеченец с червено знаме, покрито със зелени писмена, и с граната в зъбите се опитваше да се покатери на една блестяща нефтена кула, но лъчът на прожектора, насочван от храбри момци в трицветни трика, изтръгваше зловещата му фигура от тъмнината (този плакат не се понрави на Стьопа чак толкова — определено беше изкопиран от една от прочутите картини на тема „щурмът на Райхстага“).

Малюта беше разработил не само лозунгите на новото движение („Семейните ценности са Всичкото ни!“; със съкратен енергичен вариант „Всичкото ни!“), но и в общи линии беше набелязал какво заплашва света:

„Конкретната разработка на образа на врага ще се обмисли впоследствие. В настоящия момент се предлага само название-идентификатор: «Козлополити» (вариант — «Лолити и Козлополити»), което осигурява същата културна приемственост като представените визуални решения, ориентирани към генералната линия за активизиране на «дремещия» подсъзнателен психосъстав“.

На следващата страница Стьопа се натъкна на загадъчни ръкописни редове:

 

„Yahoo! Yahoo! Чукам яко!“

 

„Към папка «Либерални шествия»: банер «За Е. Бонер!»“

 

„Човекът е роден за щастие като птицата за полет! Чикън Макнъгетс“ (вариант — „Фуа гра“).

 

„Действай с пунт — stay tuned!“^[4] (откраднато CNN news).

 

 

— Това пък какво е? — попита Стьопа и кимна към листа.

— Нищо особено — отвърна Малюта. — Ескизи. Докато чакаш клиенти, какво ли не ти минава през ума.

Стьопа остана доволен от събеседването. С такъв човек можеше да се работи и без да си губиш времето в предисловия. Все пак, за да направи на Малюта впечатление с осведомеността си, той надникна в подготвената от Мюс справка и попита:

— Вярно ли е, че си работил със самия Татарски? Малюта се прекръсти и каза:

— Първият ми учител. На него дължа всичко най-лошо. Обаче аз лично отдавна се разкарах от политиката. И не съжалявам — парите може да са по-малко, обаче нямаш кошмари. Така че вече нямам нищо общо с тоя дърт пиардал.

Стьопа започна отдалече, понеже и на него самия не му беше съвсем ясно какво трябва да е замисленото предаване. Знаеше със сигурност само името му. Освен това след думите на Малюта за Татарски държеше да обясни още отначало, че проектът няма отношение към реалната политика.

Седна срещу Малюта на фотьойла, тапициран на разноцветни кръгчета (патернът беше общ за всички мебели в офиса: три черни петна, полузакриващи четири червени кръгчета — и така много пъти на всеки квадратен метър от тапицерията), и започна да му излага общите съображения, от които следваше да се ръководи.

— Виждаш ли — почна Стьопа, — от доста отдавна страната ни произвежда много повече политика, отколкото е необходима за вътрешния пазар. А времето е такова, че не е ясно с какво да се занимават тези политици и изобщо за чий ни са. От друга страна, без политика също не може. То е като културата или футбола например — махаш ги и веднага ще се усети, че нещо липсва. И значи идеята е политиката постепенно да се измести в спортно-игровата плоскост, където да си бушува, без да пречи на никого. Разбираш ли ме?

— Ъхъ — отвърна Малюта и си записа нещо в бележника.

— Та значи трябва всички трудни въпроси, които тормозят днес руския ум, да се решават в лековат хумористичен стил, който да изцерява класовия антагонизъм и да премахва междунационалните търкания. За тази цел са необходими двама мултимедийни герои, които да поставят проблемите остро и да ги решават още по-остро. Задачата е в ума на телевизионния зрител да се прокара първата бразда и той да почне да мисли по нея, като я прави по-дълбока с всяка своя мисъл… Ясен ли съм?

— Естествено. А героите имат ли си имена?

Влезе Мюс — носеше дебел плик.

— Имат си — каза Стьопа, взе плика от Мюс и написа на него две думи с идеално подострения си молив (чешки „koh-i-noor“, единствените свестни моливи).

— Ето ги — каза той и подаде плика на Малюта. — Така ще се казва и предаването.

Малюта прочете написаното и изхъмка. После каза:

— Ясно. Може да стане. Но като цяло постмодернизмът отдавна вече не е актуален.

— Какво е това постмодернизъм? — подозрително попита Стьопа.

— Когато правиш кукла на куклата. И при това и ти самият си кукла.

— Аха. И кое е актуално?

— Актуално е когато куклата прави пари.

Стьопа реши, че това е намек за него и за бизнеса му, и се ядоса.

— Виж сега какво ще ти кажа, Малюта. Според медицината педеругите биват три вида — пасивни, активни и актуални. Първите два вида са такива, защото природата им е такава, и никой не им връзва кусур. Обаче третият вид — това са такива педали, които са станали педали, понеже са прочели в списание „Птюч“, че в момента това е актуално. И те винаги ще са гадни. Разбра ли ме?

— Разбирам какво искате да кажете, Степан Аркадиевич — спокойно отговори Малюта. — Но според мен картинката е малко по-сложна. Има един още по-страшен вид педали, четвъртия. Неактуалните педераси. Това са онези педали, които обясняват кое било актуално и кое не в списание „Птюч“. Към тях се отнасят и постмодернистите. Което всъщност исках да ви кажа…

Стьопа разбра, че не може да тръгне с джобно ножче срещу тежка картечница, особено след като Мюс ги слушаше внимателно (нямаше съмнение, че ще запише всичко на някоя от перфокартите си). Освен това разбра, че Малюта не иска да го обиди, но че ако поиска, може да го направи като едното нищо.

— Добре де — каза той по-спокойно, — да доизясним нещата… Значи не ти е работа кое е актуално и кое не. Аз съм го определил. Виждам, че имаш талант. Твори, както той ти подскаже. Обаче кротуваш.

— В смисъл?

— Не казваш нищо на никого. Търговска тайна.

— И отляво, и отдясно, всичко значи ми е ясно — каза Малюта и го изгледа някак странно.

Точно след три часа се обади капитан Лебедкин и попита заплашително:

— Аз за какво ти спасих живота на тебе бе? Да си вреш носа в политиката ли?

— Ама аз… — почна Стьопа.

— Хайде не ми се насирай от страх, а? — весело каза капитанът. — Шегувам се. Всички одобриха идеята. И ние си мислехме за такова нещо, нали разбираш, но не можехме да го напипаме. Значи за проекта отговарям аз. И се сплотяваме още повече. Сериозно ти казвам, Стьоп, идеално си го измислил. Имаш благодарност пред строя.

— Служа на Съветския съюз — отговори Стьопа.

— Това да не съм го чул втори път — сериозно каза капитанът. — Аз може и да имам чувство за хумор, обаче колегите нямат. Ще решат, че намекваш за клетвата. И си свършен. Така че не се ебавай с честта на офицера, Стьоп. И няма да се караш на Малюта, че ни се обади, това е лична молба. Такава му е работата — няма как иначе.

— Разбрано — отговори Стьопа.

— Е, изненада ли се? — засмя се Лебедкин.

— Е, чак да съм се изненадал — отговори Стьопа. — Но все пак беше много бързо, капитане…