Джаки Колинс
Убийци от любов (52)

52.

До къщата в Кънектикът^[1] можеше да се стигне единствено след като се премине електрическия портал и строгия оглед на охраната от двама души в униформа с пистолети, затъкнати небрежно в поясите.

Диксън Грейд премина охраната лесно. Беше мъж с изрядна външност, облечен в тъмен делови костюм. Носеше очила без рамки. Очите му бяха малки и кафяви. Косата беше сресана грижливо назад.

Приближи голямата къща, стискайки под мишница тънка кожена чанта за документи.

Униформен мъж отвори вратата след позвъняването му.

— Добър ден, мистър Грейд, сър — каза той почтително. — Мистър Болдинг е вън до басейна.

Диксън Грейд кимна. Влезе в къщата, премяна през нея и излезе във вътрешния двор, откъдето се минаваше, за да се стигне до басейн с олимпийски размери.

Поздрави го Сюзън Болдинг. Беше изключително симпатична жена с права руса коса, сплетена отзад на стриктна френска плитка. Фигурата й, която имаше приятни форми, беше прикрита под широка копринена риза и бели панталони, ушити по поръчка.

— Здрасти, Дик — рече тя, усмихвайки се. Целуна го леко по бузата. — Какво да ти донеса? Алкохол? Чай? Кафе?

Диксън се усмихна вежливо. Намираше съпругата на Лари Болдинг извънредно привлекателна, но когато си личен помощник на Лари Болдинг оставаш само с тази мисъл и нищо повече не можеш да направиш.

— Кафе, моля, Сюзън. Къде е Лари?

— Оглежда градината, търси плевели, мисля. Откровено казано, неделята е единственият ден, когато намира време да се поотпусне. А ти знаеш колко обича градината си.

— Ще отида да го намеря.

Диксън тръгна по една странична пътека и след малко откри Лари Болдинг да играе на топка на зелената трева с децата си.

Поздравиха се, след което Лари изпрати децата при майка им. Беше висок, с правилно телосложение. На възраст беше в началото на четиридесетте. Лицето му беше с леко остри и грубовати, но мъжествени черти, комбинирани с плътен мъжествен глас и политически твърдо ръкостискане.

— Всичко е под контрол — рече Диксън. — Перфектна операция.

Лари Болдинг се огледа бързо наоколо да се увери напълно, че са сами.

— Тя… мъртва ли е? — попита той с тих глас.

Диксън кимна утвърдително.

— И няма никакви следи, които да отведат до нас. Съвсем чист си. А-а, и за да е всичко сигурно, съответните хора ще се погрижат за последствията от дейността й.

Лари Болдинг въздъхна облекчено и потупа Диксън по рамото.

— Това беше единственият начин, нали? — попита той.

Диксън Грейд кимна в знак на съгласие:

— Единственият начин.