Джаки Колинс
Убийци от любов (50)

50.

Боско Сам и Дъки К. Уилямс се срещнаха една сутрин в зоологическата градина.

— Не искам да минавам с теб покрай ония проклети маймуни — оплака се Боско Сам. — Още мириша на маймунска пикня всеки път, когато облека проклетото си палто.

Дъки се засмя.

Боско Сам го погледна със святкащ поглед.

— Е, как е? — попита Дъки — Да свършваме по-бързо, че трябваше преди два часа да съм на репетиция. Едно русо парче ме забави.

— Дъки, не си забравил, че имаме споразумение.

— Точно така. Никой не оспорва този факт.

Боско Сам извади шоколад „Хърши“ от джоба на палтото си и внимателно разви обвивката му.

— Сделката беше аз да забравя двестата бона, а ти да нанесеш удара на Басалино. Нали така? — каза Боско.

Дъки кимна утвърдително.

— Окей — продължи Боско, — за Франк Басалино признавам. Но другите? Хайде, Дъки, с кой мислиш се бъзикаш?

— Хей, човече… та именно Енцо беше най-важният. И Лерой свърши чудесна работа.

— На Лерой Джизъс Боолз задникът му беше разкъсан от глутница шибани бесни хрътки. Това, което остана от него, и майка му няма да познае. Ченгетата ми показаха снимките. Имам много добри връзки с полицията.

— Е, и?

— И се носи приказка, че Енцо е бил докопан преди къщата да хвръкне. Някой го е гръмнал в сърцето и наръгал здравата с касапски нож — сигурно от някой смахнат. Става ли ти ясно сега?

Дъки облиза устни:

— Не, човече, не ми е ясно.

— Тогава ще продължа. Анджело Басалино свърши при катастрофа с кола. Ник Басалино се е върнал в Ел Ей. Това означава, че ми оставаш длъжник за сто и петдесет хиляди.

— Не се бъзикай така лайнарски с мен, човече — каза ядосано Дъки. — Да не би да искаш да кажеш, че…

— Слушай какво — прекъсна го Боско Сам. — Ще сложим лихвата и ще ги закръглим грубо на двеста хиляди. Два дни, човече, давам ти два дни. Доста щедро постъпвам с теб.

— Хайде стига де — изстена Дъки. — Ти си бил пълен с лайна. Въобще не си справедлив!

— Справедлив ли? Просто съм много справедлив с теб. И няма да ти казвам какво ще се случи после. Два дена е доста великодушно.

— Ти си един тлъст шибан пръч! — възкликна Дъки. — Алчен и завистлив гъз. Ще получиш парите си.

Боско Сам кимна в знак на съгласие.

— Разбира се, че ще ги получа, момче. В брой. И ги искам до шест часа вечерта. — Напъха бързо и грубо останалата част от шоколада в устата си и се отдалечи.

Дъки започна да се поти. Нямаше никакъв начин да вземе отнякъде двеста хиляди утре до шест часа. Никакъв.