Джаки Колинс
Убийци от любов (45)

45.

— Хей, здравей. — Ник я сграбчи за ръцете и втренчи напрегнато поглед в зелените й очи.

Лара се усмихна.

— Сам си дошъл на летището да ме посрещнеш!

— Не можех да чакам повече. Казвал ли ти е някой някога, че си най-красивата жена на света?

— Обичам те, Ник — рече тя. — Затова дойдох.

— Хей, я виж ти, тук имало дама, която казва, че ме обича. — Целуна я. — И аз те обичам, принцесо. Имаш ли куфари?

— Един — кимна тя.

Той я хвана за ръка и я стисна силно. Ръка в ръка преминаха през терминала на летището и отидоха да чакат багажа й да се покаже.

— Слушай какво — рече той. — Имам да ти казвам толкова много неща.

— Ник, и аз имам да ти казвам толкова много неща.

— Окей. Тогава цялото време на света е наше, нали така?

— Точно така.

Той спря да върви, обхвана главата й с ръце, притегли я и я целуна. Дълга, бавна целувка.

— Чувствам се страхотно да те видя пак. Когато се върнем в къщата, ще се запознаеш със семейството ми. То не е като семействата на другите хора. Сега положението е много сложно и тежко. Ще ти обясня по-късно. Но точно сега искам да си до мен. Окей ли се чувстваш?

Тя кимна в знак на съгласие. Беше окей. И благодарение на бога и той беше жив и здрав. Скоро щеше да го предупреди за намеренията на Дъки, щеше да му разкаже цялата история. Но когато той разбереше всичко, какво щеше да последва? Дали пак щеше да я желае? И въобще какво щеше да стане?

Пое дълбоко дъх и въздъхна. Щом щяха да имах връзка, истината трябваше да бъде казана.

— Ето го куфара ми — посочи тя своя куфар на фирмата „Вютон“.

Ник направи знак на един носач и тримата се насочиха към неговата кола с шофьор.