Стивън Кинг
Бележки след залеза (14)

Натясно

Всекиму се е случвало да използва крайпътните химически тоалетни, особено лете, когато санитарните служби инсталират допълнителни кабинки заради повишения пътникопоток (усмихвам се, като пиша тези думи — звучат адски… напоително). Мамка му, няма по-голяма наслада от това през горещ августовски следобед да влезеш в някоя от тези тъмни стаички, съгласни ли сте, а? Напечени са като филийка в тостер, а миризмата е божествена! В интерес на истината всеки път, когато ми се налага да ги използвам, задължително си спомням разказа на Едгар Алан По „Преждевременното погребение“ и се питам какво ще стане, ако клозетът се срути и затисне вратата. Особено ако наоколо няма някой, който да ме измъкне. В крайна сметка, верни ми читателю, написах този разказ поради същата причина, която ме е подтиквала да съчиня още много гаднички истории, а именно — да прехвърля върху теб страховете си. Признавам, че ми достави детинско удоволствие. Дори се подмокрих.

Е…

Мъничко.

С тези думи сърдечно се сбогувам с теб… поне засега. Ако чудесата продължават да се случват, отново ще се срещнем. Междувременно ти благодаря, задето прочете моите разкази. Дано поне един те държи буден до среднощ.

Пожелавам ти всичко хубаво… ей, чакай! Да не си оставил фурната да гори? Или да си забравил да изключиш газовото барбекю на двора? Ами задната врата? Заключи ли я добре? Нищо чудно да си забравил и в момента някой да се прокрадва в къщата ти. Някой луд. Стиснал нож. Затова натраплива невроза или не…

Добре е да провериш, нали?