Софокъл
Филоктет (9)

Екзод

 

ОДИСЕЙ

А няма ли да кажеш за какво сега

се връщаш тъй забързан и решителен!

 

НЕОПТОЛЕМ

Сгреших — отивам да поправя грешката!

 

ОДИСЕЙ

Да, чудни думи! Но в какво е грешката?

 

НЕОПТОЛЕМ

В това, че слушах тебе и войската и…

 

ОДИСЕЙ

Извърши нещо недостойно? Що е то?

 

НЕОПТОЛЕМ

… и победих с коварни, срамни хитрости.

 

ОДИСЕЙ

Кого? Небе! Ти имаш нови планове?

 

НЕОПТОЛЕМ

Не нови, не! На бедния Пеантов син…

 

ОДИСЕЙ

Какво ще правиш? Страх обзе сърцето ми!

 

НЕОПТОЛЕМ

… комуто грабнах този лък, отново аз…

 

ОДИСЕЙ

Какво ще чуя! Зевсе! Ще го върнеш ли?

 

НЕОПТОЛЕМ

Владея го позорно, не по правдата!

 

ОДИСЕЙ

За боговете, всичко туй шега ли е?

 

НЕОПТОЛЕМ

Ако шега е да говориш истина.

 

ОДИСЕЙ

Ахилов сине! Но какво приказваш ти!

 

НЕОПТОЛЕМ

И дваж, и триж ли да ти кажа същото?

 

ОДИСЕЙ

Не бих желал да чуя ни единствен път!

 

НЕОПТОЛЕМ

Тогава слушай — всичко ти е казано!

 

ОДИСЕЙ

Ще ти попречи някой в тази работа!

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво? И кой ще се изпречи в пътя ми?

 

ОДИСЕЙ

Ахейският народ — и аз пред всичките!

 

НЕОПТОЛЕМ

Не казваш нищо умно ти, разумният!

 

ОДИСЕЙ

Не с ум приказваш ти, не с ум и действуваш.

 

НЕОПТОЛЕМ

Щом е добро — избирам го пред умното.

 

ОДИСЕЙ

Как тъй добро? Ти връщаш завладяното

чрез моя план!

 

НЕОПТОЛЕМ

Ще се опитам срамната

постъпка да изкупя пак с делата си.

 

ОДИСЕЙ

Нима не се страхуваш от ахейците?

 

НЕОПТОЛЕМ

Не ме е страх, когато с мен е правдата.

 

ОДИСЕЙ

… … … … … … … … … …

 

НЕОПТОЛЕМ

Не ще склоня пред твоето насилие!

 

ОДИСЕЙ

Не с Троя, а със теб ще се сражаваме!

НЕОПТОЛЕМ

Така да бъде!

 

ОДИСЕЙ

                Виждаш ли, ръката ми

улавя меча!

 

НЕОПТОЛЕМ

                Ти ще видиш — същото

ще сторя аз самият без забавяне.

 

ОДИСЕЙ

Оставям те. Ще ида и на цялата

войска ще кажа — тя ще ти плати за туй!

 

НЕОПТОЛЕМ

Ти поумня. И ако бъдеш винаги

такъв, ще бъдат вън от зло нозете ти.

 

А ти, Пеантов сине, Филоктете драг,

ела, излез от каменното жилище!

 

ФИЛОКТЕТ

Какъв е този вик пред пещерата ми?

Що викате? Какво ви трябва, странници?

Ах, лошо дело! И нима не идете

към злото ново зло да ми прибавите?

 

НЕОПТОЛЕМ

Не бой се! Ида с вест при теб, изслушай ме!

 

ФИЛОКТЕТ

Не, страх ме е! От хубавите приказки

пострадах зле — повярвах в твойте приказки!

 

НЕОПТОЛЕМ

Не мога ли сега да мисля иначе?

 

ФИЛОКТЕТ

Такъв бе и когато ми открадваше

лъка — на думи искрен, всъщност — скрит подлец!

 

НЕОПТОЛЕМ

Сега не е така. Аз искам твоето

решение да чуя: ще останеш ли,

или ще дойдеш с нас?

 

ФИЛОКТЕТ

                                Ни дума повече!

Каквото кажеш, всуе ще е казано!

 

НЕОПТОЛЕМ

Решил си твърдо?

 

ФИЛОКТЕТ

                        Бледи са словата ми!

 

НЕОПТОЛЕМ

Добре! Аз исках да изслушаш моите

съвети, но понеже е безсмислено,

ще спра.

 

ФИЛОКТЕТ

        Та всичко всуе ще е казано!

Не ще спечелиш моето доверие

ти, който със коварните си хитрости

ми взе живота! А сега — съветваш ме,

ти, най-негоден син на най-отличния

баща! Умрете! Най-напред Атридите,

Лаертовият син и ти!

 

НЕОПТОЛЕМ

                                Спри клетвите

и приеми лъка си от ръката ми!

 

ФИЛОКТЕТ

Какво? Нима ще ме измамиш втори път?

 

НЕОПТОЛЕМ

Заклевам ти се в Зевса, във всевишния.

 

ФИЛОКТЕТ

О, колко сладка реч — ако е искрена!

 

НЕОПТОЛЕМ

Ще видиш сам на дело. Дай си дясната

ръка, и ето твоето оръжие!

 

ОДИСЕЙ

Но аз не позволявам туй, заклевам се —

за цялата войска и за Атридите!

 

ФИЛОКТЕТ

Дете, чий глас е този? Одисея ли

дочух?

 

ОДИСЕЙ

        Да, аз съм, знай добре, пред тебе съм —

аз, който силом ще те пратя в Ѝлион,

дори синът Ахилов да не ще това!

 

ФИЛОКТЕТ

Горко ти, ако пусна в миг стрелата си!

 

НЕОПТОЛЕМ

Ах, не, недей, свали стрелата, моля те!

 

ФИЛОКТЕТ

Не, моля те, дете, пусни ръката ми!

 

НЕОПТОЛЕМ

Не може!

 

ФИЛОКТЕТ

        Ох, защо врага, омразния,

не даде да убия със стрелите си?

 

НЕОПТОЛЕМ

Нито за мен, нито за теб е хубаво.

 

ФИЛОКТЕТ

Но знай, че първенците на ахейската

войска, лъжливите херолди, в боя са

страхливи, ала храбри са в словата си.

 

НЕОПТОЛЕМ

Добре, у тебе е лъкът. За укори

и гняв към мене нямаш основание.

 

ФИЛОКТЕТ

Така е. Ти показа потеклото си,

дете, защото твой баща не е Сизиф,

а сам Ахил, когото нявга славеха

сред живите, тъй както днес — сред мъртвите.

 

НЕОПТОЛЕМ

Похвалите за татко и за себе си

изслушах с радост. Чуй сега молбата ми

към тебе. Участта, която имаме

от боговете, трябва да понасяме.

Но който сам се е отрупал с бедствия —

тъй както ти със твоите, — заслужено

не получава прошка, ни съчувствие.

А ти си загрубял, не слушаш никого;

когато те съветват за доброто ти,

с омраза казваш: враг е, неприятел е!

Чуй — Зевса, покровителя на клетвата,

зова! Помни това, забележи си го!

Ти боледуваш тъй по воля божия,

че в Хриза доближи змията, пазеща,

прикрита, непокритото светилище.

От тежката си болест няма никога

покой да видиш ти, докато слънцето

изгрява тук и ляга там все същото

и докато не идеш сам под Ѝлион

и там, сред нас, не срещнеш Асклепидите,

за да те излекуват, и пред всички ни

с тоз лък и с мене не срутиш троянските

стени. Аз зная, че е тъй, послушай ме.

Там имаше един човек, под Ѝлион

пленен, — Хелен, гадател пръв; той казваше,

че трябва тъй да стане, и добавяше,

че тъй било отсъдено — през лятото

да падне равна Троя. Той залагаше

главата си, ако не казва истина.

Понеже знаеш туй, ела с желание!

Добре ще те дарят: признат от всички ни

за пръв храбрец, ще те поемат лекарски

ръце, и после, гибелния Ѝлион

сразил, ще стигнеш на върха на славата.

 

ФИЛОКТЕТ

Проклет живот, защо ме бавиш в тоя свят,

защо не ме изпрати в преизподнята?

Уви, какво да правя? Да не вярвам ли

на него? Той говори за доброто ми!

Да кажа: да! Но как ще тръгна, беден аз,

под слънцето? Кому ще кажа думица?

Как вий, очи, които всичко гледахте,

ще понесете да живея заедно

с Атридите, които ме погубиха,

и заедно с проклетия Лаертов син?

Не ме яде зъбът на преживяното,

но, мисля, виждам новите страдания,

които те ми готвят. Щом душата ти

роди злина, тя възпитава зъл човек.

 

Едно у тебе буди в мен учудване:

би трябвало да не отиваш в Ѝлион,

а мене да възпираш: оскърбиха те

и взеха твоя бащин дар! За тях ли в бой

отиваш и от мене искаш същото?

Недей, о, момко! Изпълни си клетвата,

прати ме вкъщи! Остани самият ти

във Скирос — нека зле погинат лошите!

Тъй двойна ще е моята признателност

и тая на баща ми. Изоставяйки

престъпните, не ще им бъдеш прилика.

 

НЕОПТОЛЕМ

Това е вярно, ала все пак искал бих

със вяра в боговете и в словата ми

на път да тръгнеш с мене, със приятеля.

 

ФИЛОКТЕТ

Какво? Към Троя и при най-омразния

Атреев син със този мой нещастен крак?

 

НЕОПТОЛЕМ

При тез, които болките на гнойната

нога ще спрат, ще ти дадат спасение.

 

ФИЛОКТЕТ

Какво говориш? Страшен е съветът ти!

 

НЕОПТОЛЕМ

Аз мисля за доброто и на двама ни.

 

ФИЛОКТЕТ

И ти не се срамуваш от безсмъртните?

 

НЕОПТОЛЕМ

Но кой ще се срамува от полезното?

 

ФИЛОКТЕТ

За мен полезно? Или за Атридите?

 

НЕОПТОЛЕМ

Приятел съм ти, казвам ти приятелски.

 

ФИЛОКТЕТ

Но как? Ще ме дадеш на враговете ми?

 

НЕОПТОЛЕМ

Приятелю, не бивай дързък в бедствие!

 

ФИЛОКТЕТ

Ще ме погубиш с тия думи, зная те!

 

НЕОПТОЛЕМ

О, не, не ме разбираш, уверявам те!

 

ФИЛОКТЕТ

Не знам ли, че Атридите ме хвърлиха?

 

НЕОПТОЛЕМ

Да, хвърлиха те, но сега — спасяват те.

 

ФИЛОКТЕТ

С добро не ще отида нивга в Ѝлион!

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво да правя, след като със доводи

не мога върху тебе да въздействувам?

Най-просто е да спра, а ти — живей си тук

тъй, както днес живееш — сам, безпомощен!

 

ФИЛОКТЕТ

Да, нека страдам, както ми е съдено!

Но туй, що обеща, поел ръката ми —

да ме изпратиш вкъщи — изпълни, дете!

Не се бави, не споменавай повече

за Троя! Стигат вече плачовете ми!

 

НЕОПТОЛЕМ

Щом желаеш, да потеглим!

 

ФИЛОКТЕТ

                                        Колко благородна реч!

 

НЕОПТОЛЕМ

Върху мен опрян, пристъпвай!

 

ФИЛОКТЕТ

                                        Стъпвам — както мога аз.

 

НЕОПТОЛЕМ

Обвиняван от войската, що ще правя?

 

ФИЛОКТЕТ

                                                                Не мисли!

 

НЕОПТОЛЕМ

Да, но ако те нахлуят в моя край?

 

ФИЛОКТЕТ

                                                                Ще дойда аз.

 

НЕОПТОЛЕМ

Със какво ще ми помогнеш?

 

ФИЛОКТЕТ

                                                Със Херакловия лък.

 

НЕОПТОЛЕМ

Как?

 

ФИЛОКТЕТ

        Ще им препреча пътя.

 

НЕОПТОЛЕМ

                                        Тръгвай, целуни пръстта!

 

ХЕРАКЪЛ

Не, почакай за миг и послушай какво

ще говоря на теб, на сина на Пеант.

Запомни, че гласът на Херакъл звучи

във слуха ти, че той е пред твоите очи.

Та за тебе оставих небесния трон

и при тебе дойдох

да ти кажа какво татко Зевс е решил,

да те спра, да не тръгваш в желания път.

Подчини се на моите думи!

Ще чуеш първо моите преживелици —

как страдах, как след толкова страдания

добих безсмъртна слава, както виждате.

Но знай, че и на тебе са отсъдени

благати дни след всичките страдания.

С тогова ще отидеш при троянските

стени, ще бъдеш изцелен от болката

и, отличен със храброст сред ахейците,

със този мой лък ще убиеш Париса,

виновника за толкова страдания!

Ще сринеш Троя, ще изпратиш плячката,

с която ще те зачетат войниците,

дома, на татко си Пеант, във родната

висока Ета. А пък всички дарове

за моя лък — ми донеси на кладата.

 

И тебе, сине на Ахил, на същото

съветвам. Нито ти без него някога

ще вземеш равна Троя, нито той без теб.

Пазете се другарски, като лъвове —

той — тебе, ти пък — него. Знай, че в Ѝлион

ще пратя изцелителя Асклепия.

За втори път ще трябва под стрелите ми

да падне Троя. Но когато грабите

земята, боговете да зачитате!

За Зевс е всичко друго второстепенно —

че следва благочестието мъртвия:

живеем ние, мрем, а то — безсмъртно е!

 

ФИЛОКТЕТ

О, ти, който ми прати желания глас

и най-сетне дойде!

Твоите думи не ще пренебрегна!

 

НЕОПТОЛЕМ

И аз съм съгласен със тия слова!

 

ХЕРАКЪЛ

Недейте се бави тогава, на път!

Мигът е щастлив,

и вятърът вее в гърба ви!

 

ФИЛОКТЕТ

Поздравявам страната и тръгвам на път!

Сбогом, жилище мое, едничък подслон,

сбогом, нимфи от влажните хладни поля,

и ти, грохот могъщ на вълните, и ти,

морски нос, дето често поройният дъжд

е обливал главата ми в тъмния кът,

дето често на тежките вопли със ек

е допращал до мене хермейският връх^[31]

на душата ми скръбна кънтящия стон!

Вие, извори! Свети ликийски води!^[32]

Ето, аз ви напущам, напущам ви днес,

а не можех дори да помисля това!

Сбогом, лемноска твърд, обкръжена с води!

Изпрати ме с добро — да потегля натам,

накъдето ме водят могъща съдба

и съвет на приятел, и божия мощ,

която и всичко извърши!

 

ХОР

Нека заедно всички потеглим на път,

със молитва към морските нимфи, та те

да ни бъдат закрилници в пътя!