Софокъл
Филоктет (4)

Първи епизод

 

ФИЛОКТЕТ

О, странници,

кои сте вий, които сте доплували

във този край без хора и пристанища?

Коя земя и кой народ със право бих

нарекъл ваши? Има вид на елинска

носията ви. Колко ми е скъпа тя!

Но искам да ви чуя аз. Не бойте се,

не стойте поразени пред суровия

мой изглед! Съжалете се над клетника,

оставен сам, без свой човек, сломен от зло —

проговорете, ако сте приятели!

Кажете! Туй не бива нито аз на вас,

нито пък вий на мене да отказвате!

 

НЕОПТОЛЕМ

Знай първо, чужденецо, че сме елини.

Това желаеш да узнаеш, видно е.

 

ФИЛОКТЕТ

О, най-любими звуци! Колко сладко е

да чуеш подир толкоз време родна реч!

Какво те тласка тук, дете, какви дела

те водят? Кой попътен вятър? Моля те,

кажи ми всичко, за да зная кой си ти!

 

НЕОПТОЛЕМ

Роден съм в Скирос, обкръжен отвсякъде

с води. Пътувам за дома. Наричат ме

Неоптолем, Ахилов син. Ти всичко чу.

 

ФИЛОКТЕТ

Дете на милия баща, на милата

земя, на стария Ликомед потомъко!

Как стигнахте дотук, отде сте тръгнали?

 

НЕОПТОЛЕМ

От Ѝлион, завръщам се в родината.

 

ФИЛОКТЕТ

Какво? Но ти нали не беше с флотата

сред нас, когато тръгнахме за Ѝлион?

 

НЕОПТОЛЕМ

Във таз беда и ти ли взе участие?

 

ФИЛОКТЕТ

Дете, не знаеш кой е пред очите ти!

 

НЕОПТОЛЕМ

Отде ще знам? Не съм те виждал никога.

 

ФИЛОКТЕТ

Не си ли чувал името ми някога,

бедите ми, които ме погубиха?

 

НЕОПТОЛЕМ

Не знам това, което питаш, казвам ти.

 

ФИЛОКТЕТ

О, аз съм тъй нещастен, аз, омразният

на боговете, за чиито бедствия

не е достигнал слух дори до Гърция!

Онези, що безбожно ме изхвърлиха,

се смеят мълком, а живее болката

в ногата ми и расне непрекъснато!

Дете, Ахилов сине, аз съм същият,

за който ти ще да си чувал някога,

че обладава славния Хераклов лък —

самият Филоктет, когото двамата

стратези^[5] и мъжът от Кефаления^[6]

с позор на тоз пустинен бряг изхвърлиха,

от страшна болка стапян, от ужасната

уста на смъртоносната змия ранен!

Те с болката, дете, ме изоставиха

и тръгнаха на път, след като флотата

от остров Хриза в Лемнос бе пристигнала.

Когато ме видели подир дългото

клатушкане заспал в скалите сводести,

потеглили без мен, като оставили

куп жалки дрипи и нищожно ядене —

като на нищ! Дано им бъде върнато!

Представяш ли си моето събуждане,

дете, след като бяха си заминали?

Как плаках, как се вайках над бедата си!

Заминали видях аз всички кораби,

с които тръгнах, а край мене — никого:

да ми помогне, да привдигне болния

от тежка болка! Гледах вред край себе си

и нищо не открих освен страдание,

страдание в такава пълнота, дете!

Така затече ден след ден животът ми.

Сам трябваше във тясното си жилище

да се приглеждам. Този лък ми даваше

прехрана — бързокрили диви гълъби

прострелвах с него. Ала щом стрелите ми

поваляха лова, аз сам, нещастният,

пълзях към него, влачейки ранената

нога. И дирех ли вода за пиене,

или си кършех сухи клони в зимните

студени дни — туй всичко аз, нещастният,

извършвах пълзешком. И огън липсваше,

но удрях камък в камък и с огромен труд

изтръгнах огън — той ме пази винаги.

Щом има огън, моето живелище

ми дава всичко — само цяр не дава то.

Сега, дете, ще чуеш и за острова.

Към него с радост не гребат моряците.

Пристанище тук няма, няма тържище

за тях, нито гостолюбиви домове.

Насам не плуват никога разумните.

Ще кажеш, идат пряко воля — много са

в човешкия живот и тия случаи.

Щом дойдат хора, синко, съжаляват ме

на думи и ще ми дадат понякога

било храна, било пък дреха някаква.

Но колкото и да ги моля, никога

не скланят да ме върнат. Гина, беден аз,

десетата година в глад и бедствия,

а болестта ме гложди непрекъснато!

Атридите и Одисей направиха

това, о, синко. Нека олимпийските

властители^[7] им заплатят със същото!

 

ХОР

И аз, Пеантов сине, както другите,

изглежда, те окайвам за бедите ти.

 

НЕОПТОЛЕМ

А аз съм ти свидетел: чух словата ти

и зная, че са верни. За Атридите,

за Одисей — аз знам, че са престъпници.

 

ФИЛОКТЕТ

И ти ли се оплакваш от безчестните

Атриди и си гневен на делата им?

 

НЕОПТОЛЕМ

Ах, този гняв дано смиря със меча си!

Ще разберат Микена и спартанците^[8],

че Скирос ражда синове мъжествени!

 

ФИЛОКТЕТ

Добре, дете. Ала кажи причината

за буйния си гняв срещу Атридите.

 

НЕОПТОЛЕМ

Пеантов сине, тежко е, но чуй все пак

с какви обиди ме приеха в похода.

Ахил умря, тъй както бе му съдено…

 

ФИЛОКТЕТ

Ах, стой, не казвай нито дума повече!

Нима синът Пелеев е сред мъртвите?

 

НЕОПТОЛЕМ

Умря, но не от смъртен, а от бог сразен —

прободен, както казват, от самия Феб^[9].

 

ФИЛОКТЕТ

Да, славен и убиецът, и мъртвият.

Не знам, дете, дали за твоите бедствия

да питам, или да оплача татко ти!

 

НЕОПТОЛЕМ

Аз мисля, че ти стига злото, клетнико,

за да не плачеш и заради чуждото.

 

ФИЛОКТЕТ

Ти каза право. Продължи за себе си,

кажи ми със какво са те обидили.

 

НЕОПТОЛЕМ

Дойдоха с пъстрописан кораб славният

божествен Одисей и възпитателят

на татко^[10], та ми съобщиха — вярно ли,

не зная, — че на мен било отсъдено

подир смъртта му да превзема Ѝлион.

Реших при тези техни думи, страннико,

веднага да потегля с мойте кораби

най-вече от копнеж да видя мъртвия

родител — че не бях го виждал никога.

Но тук и друга мисъл ме вълнуваше:

ще ида там и ще превзема Ѝлион!

Пътувах за към Троя вече втори ден

и спрях благополучно при зловещия

Сигей. Край мене, като слязох, цялата

войска се струпа с поздрави. Кълняха се,

че виждали във мене жив покойния

Ахил. А той лежеше там. Оплаках го

аз, бедния, и тръгнах към Атридите,

към свойте, както смятах аз, приятели.

Доспехите му, па и всичко негово

поисках там. А те без срам отвърнаха:

„Ахилов сине, можеш всичко бащино

да вземеш, но оръжието друг юнак

владее днес — Лаертовият син е той!“

Наляха се очите ми, изправям се

и казвам с гняв и болка във душата си:

„Безсрамни люде, как сте дали моите

оръжия, преди да сте ме питали?“

Тогава каза Одисей (и той бе там):

„Да, момко, с право те на мен ги дадоха,

защото аз спасих и тях, и мъртвия.“^[11]

И разгневен, обсипах го със всичките

обиди, ни една не бе пропусната —

че моето оръжие той вземаше!

А той, макар че много трудно пламваше,

отвърна тъй, засегнат от обидите:

„Не си бил с мене там, където трябваше!

Но щом говориш дръзко, знай — с доспехите

за Скирос няма да отплуваш никога!“

Онеправдан и оскърбен, към родната

земя поех, ограбен от престъпника,

от Одисей, потомък на престъпници^[12].

Но обвинявам повече стратезите.

Градът е цял в ръцете на управника,

тъй както и войската. Лош е наглият,

защото слуша лоши наставители.

Ти всичко чу. Дано със мен безсмъртните

закрилят враговете на Атридите!

 

ХОР

 

Строфа

 

Всеобща майко! О, Земя!

        Ти роди

        царя Зевс!

Живееш ти при Пактол, златоносния!

Аз тебе виках, майко свята, в Ѝлион,

когато Атридите го наскърбиха,

когато със доспехите му бащини —

блажена майко, седнала на впряг

от лъвове-бикоубийци, те

зачетоха Лаертовия син!

 

ФИЛОКТЕТ

Със явен признак на негодувание

към тях дотук сте стигнали, приятели.

В съгласие сте с мен: това е работа,

личи, на Одисей и на Атридите.

Добре познавам Одисея: всякаква

лъжа и клевета са на езика му,

от него не излиза нищо хубаво.

Но туй не ме учудва. Мисля, как ли е

понесъл всичко туй Аякс, по-старият!

 

НЕОПТОЛЕМ

Той беше мъртъв, страннико. Аз никога

не бих бил тъй ограбен, ако той бе жив.

 

ФИЛОКТЕТ

Какво? Нима и той е между мъртвите?

 

НЕОПТОЛЕМ

Да, знай, че той не вижда вече слънцето.

 

ФИЛОКТЕТ

Горко ми! Но синът Тидеев^[13], както и

продаденият на Лаерт Сизифов син^[14]

не мрат! А тъкмо те смъртта заслужваха!

 

НЕОПТОЛЕМ

О, да! И нещо друго чуй: те двамата

са в слава сред войските на аргивците.

 

ФИЛОКТЕТ

А моят стар и благороден пилоски

приятел Нестор жив ли е? Той пречеше

със мъдрите си думи на злините им.

 

НЕОПТОЛЕМ

Той днес е зле, защото Антилох умря —

синът му, който бе до него винаги.

 

ФИЛОКТЕТ

Ох, двама души, за които никога

не съм желал да чуя, че са паднали!

Уви, в какво да вярвам? Те погинали,

а жив е Одисей, когото трябваше

наместо тях мъртвец да назоваваме!

 

НЕОПТОЛЕМ

Сам той е умен воин, но и умните

глави изпадат често в затруднения.

 

ФИЛОКТЕТ

Къде, за боговете, беше в оня час

Патрокъл, най-любимият на татко ти?

 

НЕОПТОЛЕМ

И той бе мъртъв. Ала с кратък отговор

ще кажа всичко: никога страхливецът

не пада в бой — загиват само смелите.

 

ФИЛОКТЕТ

Съгласен съм и точно затова сега

ще те запитам за един презрян човек,

но обигран и хитър във езика си.

 

НЕОПТОЛЕМ

Щом Одисей не е, тогава кой ще е?

 

ФИЛОКТЕТ

Не, не за него. Имаше Терсит един^[15],

и винаги с охота той приказваше

напук на всички. Знаеш ли го? Жив ли е?

 

НЕОПТОЛЕМ

Не го видях, но чувах, здрав и читав бил.

 

ФИЛОКТЕТ

Така е! Не загива нивга лошото,

за него имат грижа и безсмъртните!

Лъжеца и хитреца те от царството

на ада връщат с радост, но завинаги

изпращат в него храбрия и честния.

Какво да мисля, как да одобря това,

щом виждам зло в самите богове дори?

 

НЕОПТОЛЕМ

Ще се стремя, потомъко на етски^[16] род,

да гледам отдалеч — и днес, и в бъдеще —

и крепостта на Троя, и Атридите.

Щом долен мъж е по-могъщ от знатния,

щом доблестта изчезва и страхливецът

владее — не желая дружба с никого!

За мене е достатъчен скалистият

мой Скирос, моят дом ще бъде радостен.

Отивам си към кораба. Довиждане,

Пеантов сине, сбогом! Бог от болката

да те избави, както сам желаеш ти!

 

Но да вървим! А пък когато бог рече

да тръгнем в път, веднага да отплуваме!

 

ФИЛОКТЕТ

Отивате ли си, дете?

 

НЕОПТОЛЕМ

                                        Да, времето

зове да тръгнем бързо, без забавяне.

 

ФИЛОКТЕТ

Заклевам те в баща ти и във майка ти,

дете, във всичко свято в твоя роден дом

те моля на колене — в тоз пустинен край

не ме оставяй с моите страдания,

които виждаш, за които чу, дете!

Вземи и мене в кораба! Големи са,

аз знам, дете, за тебе неудобствата.

Но понеси! За знатния позорът е

омразен, той в честта намира славата.

Откажеш ли — над теб ще легне тежък срам

послушаш ли ме — в дар ще имаш славата,

че жив и здрав се връщам във земята си.

Това не ще ти струва ни едничък ден.

Дерзай! Хвърли ме, дето искаш, в кораба —

напред или назад, или на дъното,

където няма да смущавам никого!

Пред Зевса, който брани всички молещи,

склони, дете! Аз падам във нозете ти,

макар и слаб и хром! Не ме оставяйте

на тоз пустинен бряг, далеч от хората!

Спаси ме, отведи ме в своя роден край

или пък във Евбея Халкодонтова^[17]!

Оттам до Ета моят път не е голям

през планините на Трахин, през буйния

Сперхей. Предай ме там на моя мил баща.

За него аз отдавна мисля трепетен

дали не е умрял. Оттук, по пътници,

му пращах вест и молех настоятелно

да прати да ме отведат в родината.

Или е мъртъв той, или пък хората,

които задължавах, са забравяли

заръката и към дома са бързали.

Но днес при тебе, мой водач и пратеник,

аз ида: избави ме, съжали ме ти!

Виж колко е несигурен животът ни —

сега сме в радост, а след миг — в нещастие.

И да не си в беда, мисли за лошото,

бъди нащрек, особено във щастие,

за да не го изгубиш неочаквано.

 

ХОР

 

Антистрофа

 

Смили се, царю! Чухме ний:

        много зло,

        тежък труд!

Дано не стигне моите приятели!

Но щом ти мразиш от душа Атридите,

аз, царю, бих казал, че тяхната дързост

е за тогова полза. С натъкмения

бърз кораб аз бих тръгнал в път към края,

по който той копнее, и така

бих отклонил божествения гняв^[18].

 

НЕОПТОЛЕМ

Не се показвай услужлив прибързано,

че щом проникне и във теб заразата,

ще се откажеш бързо от словата си!

 

ХОР

Не, царю! Справедливо тези укори

към мене ти не ще отправиш никога.

 

НЕОПТОЛЕМ

Позорно е да бъда сам по-немощен

от теб да му помогна своевременно.

Тогава — нека влиза, и да тръгваме!

Ще дойде с моя кораб, няма връщане!

Небето да помогне да отплуваме

от този бряг натам, където искаме!

 

ФИЛОКТЕТ

О, ден на радост! Най-любим приятелю!

Добри моряци! Мога ли с делата си

да ви разкрия колко съм признателен?

Да влезем, синко, със поклон във моето

сурово обиталище — да видите

с какво живях, какво ме е подкрепяло.

И, мисля, там единствен аз и никой друг

не би могъл дори да спре очите си.

Че зла съдба ме свърза с теглилата ми.

 

ХОР

Поспрете! Идат двама души! Гледайте:

единият е твой моряк, а другият —

незнаен мъж. Почакайте и чуйте ги.

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Ахилов сине, този от моряците,

що с други двама кораба ти пазеше,

помолих да ми съобщи къде си ти,

понеже тук те сварих неочаквано,

че в този край и мен доведе случаят.

С мой кораб, с малко пътници, от Илион

пътувах за дома си, към богатия

със грозде Пепарет, и чух, че всичките

моряци с тебе заедно пътували.

Не исках да отмина мълком, без да съм

ти казал нещо, без да ме даруваш ти.

Навярно ти не знаеш важни работи —

как хората от Аргос^[19] нови планове

кроят за тебе, и не само планове,

но и дела, решени без отлагане.

 

НЕОПТОЛЕМ

Ако не съм нищожен мъж, признателен

ще бъда аз за тази грижа, страннико.

Но продължи. Какви по-нови планове

си чул да се замислят сред аргивците?

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

По дирите ти кораби са тръгнали

със Феникс и със младите Тезеевци^[20].

 

НЕОПТОЛЕМ

За да ме върнат? С думи, чрез насилие?

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Не зная. Известявам само чутото.

 

НЕОПТОЛЕМ

Та Феникс и другарите му толкова

се престарават заради Атридите?

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Знай, то е вече дело, а не замисъл!

 

НЕОПТОЛЕМ

Как Одисей не е поискал пратеник

да дойде сам? Страхът ли го задържаше?

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Когато тръгвах, той се вече готвеше

с Тидеевия син да гони другиго.

 

НЕОПТОЛЕМ

Но по кого би тръгнал Одисей на път?

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Той бе един…

 

                Но по-напред кажи ми ти

за този — кой е той? Но тихо, моля те!

НЕОПТОЛЕМ

Това е, драги, Филоктет, прочутият!

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Ни дума вече! Влизайте във кораба

по-бързо и отплувайте от острова!

 

ФИЛОКТЕТ (подозрително).

Какво, дете? Какво е взел с двусмислени

слова да ми продава тук търговецът?

 

НЕОПТОЛЕМ

Не знам. Открито трябва да говори той

пред тебе и пред мене, и пред всички ни.

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Недей ме обвинява пред войниците,

когато казвам нещо тайно! Беден съм,

а те добре са плащали доброто ми.

 

НЕОПТОЛЕМ

Аз враг съм на Атридите, а този е

мой пръв приятел заради враждата си

към тях. Ти идеш със добро желание,

затуй не скривай нищо от узнатото.

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Внимавай, момко!

 

НЕОПТОЛЕМ

                        Мислих предостатъчно!

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Ще смятам отговорен теб!

 

НЕОПТОЛЕМ

                                        Съгласен съм.

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Добре. По този мъж пътуват двамата —

синът Тидеев с Одисей. Заклеха се,

че ще го доведат, като със доводи

го преклонят, или пък — чрез насилие.

И всичките ахейци ясно чуваха

това да казва Одисей. Той повече

от своя спътник вярваше в сполуката.

 

НЕОПТОЛЕМ

Ала защо Атридите след толкова

години пак към него се обърнаха,

след като тук го бяха изоставили?

Дали ги води жалост, или — божа мощ

и гняв, наказващ всяко престъпление?

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

За всичко туй — не си го чувал, явно е, —

ще ти разкажа. Жрец един, от знатен род,

Приамов син, там имаше. Зовяха го

Хелен. Та него хванал в плен, излизайки

самин в нощта, достойният за всеки срам

и хула — Одисей, хитрецът, — вързал го

и го оставил сред войската — хубав лов!

Той същият предрекъл, между другото,

че никога не ще превземат Ѝлион,

ако тогова

 

                не сполучат с доводи

да отведат със себе си от острова.

Когато чу словата на гадателя,

Лаертовият син продума, врече се

да доведе тогова сред ахейците.

Той смятал, че ще тръгне сам, а иначе —

ще го принуди силом. Не успее ли,

залага пред ахейците главата си.

Ти, момко, всичко чу. Сега, съветвам ви —

и тебе, и другарите ти — бързайте!

 

ФИЛОКТЕТ

Горко ми! Той се бил заклел, злодеецът,

да ме склони и прати сред ахейците!

Тъй след смъртта ще ме склонят под слънцето

да дойда пак — като баща му някога!

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Не знам това. Отивам си към кораба.

А вас навред да следва помощ божия!

 

ФИЛОКТЕТ

Не е ли страшно туй, че Одисей, дете,

разчита мене с благите си приказки

да отведе и сложи сред аргивците?

По-скоро бих се вслушал в най-омразната

змия, която ме остави без нозе!

Но той би казал всичко, той на всичко би

посмял! И зная затова — ще дойде той!

Но, синко, да потеглим, та от кораба

на Одисей да ни дели широкото

море! Напред! Навреме щом побързаме,

след туй ще дойде и сънят, и отдихът!

 

НЕОПТОЛЕМ

Когато стихне вятърът насреща ни,

ще тръгнем. Гледай, духа срещу кораба!

 

ФИЛОКТЕТ

Щом бягаш от беда, добър е винаги!

 

НЕОПТОЛЕМ

Не, той ще пречи и на враговете ни.

 

ФИЛОКТЕТ

Противен вятър няма за разбойници,

щом тръгнат по грабеж и по насилие.

 

НЕОПТОЛЕМ

Добре, щом искаш, да вървим. Със себе си

вземи оттам най-скъпото, най-нужното.

 

ФИЛОКТЕТ

Макар и малко, все пак имам нещичко.

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво е то, дали го нямам в кораба?

 

ФИЛОКТЕТ

Там имам билка, със която винаги

приспивам и съвсем смирявам раната.

 

НЕОПТОЛЕМ

Добре, вземи я. Друго нещо искаш ли?

 

ФИЛОКТЕТ

Ще видя да не съм забравил някоя

стрела, за да не я оставя другиму.

 

НЕОПТОЛЕМ

А твоят лък не е ли оня, славният?

 

ФИЛОКТЕТ

Да, точно този, който е в ръцете ми.

 

НЕОПТОЛЕМ

Да го разгледам, да го пипна — може ли?

Да му се поклоня като на бог дори?

 

ФИЛОКТЕТ

От мен ще имаш и това, приятелю,

и всичко, от което би бил радостен.

 

НЕОПТОЛЕМ

Това желая аз, но при условие,

че е възможно; ако не — отказвам се.

 

ФИЛОКТЕТ

Набожно искаш, сине мой, възможно е.

Та ти ми даваш пак да видя слънцето,

да зърна свойта родна Ета, стария

баща и свойте близки! Мен, сломения,

издигна ти сега над враговете ми!

Добре, вземи го, след това — върни ми го

и се гордей, че само ти сред смъртните

си го държал заради добрината си.

С добро съм го спечелил и самият аз.^[21]

 

НЕОПТОЛЕМ

Щастлив съм, че те срещнах, о, приятелю!

Че който връща на добро добри дела,

е сам по-скъп от всякакво съкровище!

Но, хайде, влез!

 

ФИЛОКТЕТ

                        Ела и ти, че раната

сега изисква твоето присъствие.