Софокъл
Филоктет (2)

Пролог

ОДИСЕЙ

Брегът на Лемнос, обкръжен отвсякъде

с води, е тук — пустинен, непристъпен край.

Тук аз, Неоптолеме драг, потомъко

на най-добрия между всички елини —

Ахил, оставих някога мелиеца,

Пеантовия син^[1], по царска заповед^[2],

че гнойна рана глождеше ногата му,

и нито жертви, нито възлияния

принасяхме спокойно, че по целия

наш стан ехтяха нечовешки викове,

и стон, и вопли. Но защо разказвам аз

това? Не е сега до много разкази,

че ако чуе той, ще рухне планът ми,

чрез който ще го заловя, уверен съм.

А ти сега ще ми помогнеш в другото.

Виж де е пещерата с двата изхода,

в която зиме има достъп слънцето

от две страни, а в летен задух вятърът

допраща сладък сън през двата отвора.

А вляво, малко по-надолу, изворче

ще видиш, само — да не е пресъхнало.

Иди и мълком знак стори ми — в тези ли

места е пещерата, или другаде.

Тогава ще ти разясня и другото

от своя план, та дружно да постъпваме.

 

НЕОПТОЛЕМ

Цар Одисее, караш ме на лесен труд!

Съзирам сякаш пещерата, същата!

 

ОДИСЕЙ

Не виждам. Горе или долу? Де е тя?

 

НЕОПТОЛЕМ

Там, горе. Но не чувам стъпки, тихо е.

 

ОДИСЕЙ

Я виж добре не е ли легнал някъде.

 

НЕОПТОЛЕМ

Не, няма хора, виждам празно жилище.

 

ОДИСЕЙ

А няма ли там някаква покъщнина?

 

НЕОПТОЛЕМ

Постлана шума, сякаш за да спи човек.

 

ОДИСЕЙ

Та пусто ли е всичко, друго няма ли?

 

НЕОПТОЛЕМ

Ха, чаша от дърво,

 

                                произведение

на лош творец, а ей му и огнивото!

 

ОДИСЕЙ

Това ли са му всичките съкровища?

 

НЕОПТОЛЕМ

Ах, ах! И тези дрипи тук, оставени

да съхнат, пълни със петна от мръсна кръв!

 

ОДИСЕЙ

Да, той живее тук, това е сигурно,

и сам ще е наблизо. Та къде ли би

отишъл надалече с този болен крак?

Излязъл е да търси той храна или

целебна билка, ако знае някаква.

Прати на разузнаване слугата си,

та онзи да не връхлети. Пред всичките

аргивци той би хванал само мене в плен.

 

НЕОПТОЛЕМ

Той тръгва и ще пази на пътеката.

Кажи, ако желаеш нещо повече.

 

ОДИСЕЙ

Ахилов сине, в името на делото

не стига само телом да си дързостен.

Дори да чуеш нови, странни работи,

ще изпълняваш — ти си ми помощникът.

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво ще искаш?

 

ОДИСЕЙ

                        Със слова престорени

ти трябва да измамиш Филоктета.

Запита ли те кой си и къде си бил,

кажи, че си Ахилов син, не крий това;

че плуваш към дома, напуснал цялата

ахейска флота, разгневен с ужасен гняв,

че след като с молби са те извикали

(защото само тъй би паднал Ѝлион),

оръжието на Ахил присъдили

царете не на тебе, на законния

наследник, а на Одисей. Приказвай му

за мене по-обидно от обидното.

Не ще ме огорчиш. Но не изпълниш ли

това, ще хвърлиш в тежка скръб аргивците.

Защото без лъка и без стрелите му

не ще сломиш Дардановата столица^[3].

Защо не аз, а точно ти във разговор

би влязъл с него безопасно, сигурно?

Ти тръгна не обвързан с клетва в похода,

не по принуда, не и между първите.

А аз не ще твърдя това за себе си.

Додето той е с лък в ръце, съзре ли ме,

загубен съм, погиваме и двамата!

Не, ние трябва да решим как именно

ще грабнеш несломимото оръжие.

Отлично знам, дете, не са по нрава ти

позорни думи и престъпни действия,

но сладко е да удържиш победата.

Напред! И ние пак ще бъдем правите!

Бъди безсрамен с мене само малка част

от този ден! През всичките останали

наричай се най-честен между смъртните!

 

НЕОПТОЛЕМ

Лаертов сине, аз не върша никога

това, което слушам с отвращение.

Не е по моя нрав да върша подлости,

не ги е вършил и баща ми, знайно е.

Готов съм, но със сила, не чрез хитрости,

да го отмъкна. Няма той с единствена

нога да устои срещу двамина ни.

Дойдох да ти помагам, ала страх ме е

да ме зоват предател. Нека, вършейки

добро, сгреша, а не — да победя със зло!

 

ОДИСЕЙ

Дете на доблестен баща, самият аз

бях с мудна реч, а сръчна бе ръката ми.

Но знам сега от опит, че за хората

езикът, не ръката върши работа.

 

НЕОПТОЛЕМ

Освен да лъжа, друго нещо искаш ли?

 

ОДИСЕЙ

Да хванеш Филоктет с измама, казах ти.

 

НЕОПТОЛЕМ

Защо с измама, а не чрез предумване?

 

ОДИСЕЙ

Не ще склони. А силом ти — не би успял.

 

НЕОПТОЛЕМ

Тъй дързостен го прави, значи, силата?

 

ОДИСЕЙ (поправя го).

Стрелите безпогрешни и убийствени.

 

НЕОПТОЛЕМ

И тъй, не можеш да го доближиш дори?

 

ОДИСЕЙ

Не, не, ако не го измамиш, казах ти.

НЕОПТОЛЕМ

Не е ли срамна според теб измамата?

 

ОДИСЕЙ

О, не, когато води към спасение.

 

НЕОПТОЛЕМ

С какво лице би дръзнал на такава реч?

 

ОДИСЕЙ

Когато вършиш работа — не се бави!

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво добро, че той ще дойде в Ѝлион.

 

ОДИСЕЙ

Лъкът му само ще превземе Ѝлион.

 

НЕОПТОЛЕМ

А не аз ще го срина, както казвахте?

 

ОДИСЕЙ

Ни ти без него би могъл, ни той без теб.

 

НЕОПТОЛЕМ

Тогава трябва да го взема, ясно е.

 

ОДИСЕЙ

Щом сториш туй, в награда имаш две неща.

 

НЕОПТОЛЕМ

Какви? Кажи, не ще се бавя повече.

 

ОДИСЕЙ

Ще те наричат и мъдрец, и храбър мъж.

 

НЕОПТОЛЕМ

Добре, готов съм. Ще отхвърля всеки срам!

 

ОДИСЕЙ

А спомняш ли си мойте поръчения?

 

НЕОПТОЛЕМ

Бъди спокоен, казах ти — съгласен съм.

 

ОДИСЕЙ

Добре, тогава остани тук, чакай го.

Аз тръгвам, да не би да ме съгледа той.

Ще върна съгледвача пак на кораба.

А ако ми се стори, че се бавите

премного дълго, ще изпратя същия

човек при вас, облечен като корабен

водач, за да не буди подозрение.

А ти, дете, от хитрите му приказки

приемай туй, което ще те ползува.

Със вяра в теб, отправям се към кораба.

Хитрецът Хермес нека бъде в пътя ни

с Атина Ника, моята закрилница!